Руски консул в МО ли имаме или министър натовец?!
Русия провеждала военна интервенция, съгласно Янев (или съгласно зам.-министър Ралица Симеонова, подсказват висши военни, само че на ухо, щото са големи… храбреци). Нещо като военно обучение и маневри ли? С бойни патрони, снаряди, ракети, танкова, самолети и стотици жертви?
Налага се да напомня на Янев, че когато бяхме член на Варшавския контракт, в 12-ти мото-стрелкови полк (обявен за полк на българо-съветската дружба) офицери и бойци всеки ден упражняваха за възможна война с Турция като граничен фланг на НАТО. Задачата на полка бе да се бори и да удържа ситуацията 2-3 дни, до момента в който на помощ се притекат сили от Прикарпатския боен окръг на Съюз на съветските социалистически републики. И всички разбираха това, като преданост към сътрудниците ни от соц. лагера. Знам, тъй като бях офицер там, а пълководец на полка беше ген. Цветан Тотомиров, по-късно станал шеф на Генералния щаб на БА, който сигурно схваща повечко от Янев във връзка с това по какъв начин се водят военни действия…
Светът се трансформира, трансформира се и животът на хората. След ноември 1989 година социалистическата общественост се разпадна. Варшавският контракт е изоставен от някои страни – първа Германска демократична република. На 12 март 1999 година някогашните членове на Варшавския контракт: Чехия, Унгария и Полша се причисляват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март – април 2004 година България публично е член на НАТО от 2 април 2004 година (Знам и видях това в резиденция „ Бояна “ като публицист.) Албания и Хърватия се причисляват през 2008 година, а Черна гора през 2017 година
Вече сме част от алианс, в който непринудено, наблягам: непринудено – сме станали членове. Нещо повече – искахме, настоявахме да бъдем там.
Като членове на Варшавския контракт сме били подготвени да се жертваме, безусловно, а през днешния ден военният министър ни поучава да внимаваме с думичката „ война “ в миг, когато Украйна гори, а съветски ракети обстрелват градове и села, хиляди поданици на страната се пробват да я изоставен, с цел да се спасят.
Досега Стефан Янев съумя да измъдри само концепцията за някакъв батальон-хибрид с български бойци и командири, който щял да бъде възможна бойна единица към НАТО. Евентуално! Това решение умерено може да кандидатства за наградата „ Глупост на годината “. Странно и смущаващо е мълчанието на кадрови офицери, които знаят защо става дума.
Воюват руснаци против украинци – в действителност приятелски нации (бил съм там, учил съм там) – по решение на един чоек - Владимир Путин. Два народа са изправени един против различен без нито един логичен мотив от страна на Кремъл.
И в случай че има някакъв лъч в тази страшна обстановка, това са митингите на хиляди съветски жители в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове. „ Русия не желае война! Война желае Путин ! “ – това написа на десетки плакати.
Има почетен консул на Русия в Пловдив. Мислех, че това ни стига, че и хартисва… Но се оказа, че има и различен бранител на ползите на ръководещата върхушка в Кремъл – военният министър Янев. Странно. Жалко. Нелепо. Недопустимо.
Крайно време е Янев да спре да претърпява, че е единствено министър, а не министър председател и с госпожа Симеонова да проработят за сигурността на страната ни и против външните закани. Лоялно.
Огнян Стефанов
Налага се да напомня на Янев, че когато бяхме член на Варшавския контракт, в 12-ти мото-стрелкови полк (обявен за полк на българо-съветската дружба) офицери и бойци всеки ден упражняваха за възможна война с Турция като граничен фланг на НАТО. Задачата на полка бе да се бори и да удържа ситуацията 2-3 дни, до момента в който на помощ се притекат сили от Прикарпатския боен окръг на Съюз на съветските социалистически републики. И всички разбираха това, като преданост към сътрудниците ни от соц. лагера. Знам, тъй като бях офицер там, а пълководец на полка беше ген. Цветан Тотомиров, по-късно станал шеф на Генералния щаб на БА, който сигурно схваща повечко от Янев във връзка с това по какъв начин се водят военни действия…
Светът се трансформира, трансформира се и животът на хората. След ноември 1989 година социалистическата общественост се разпадна. Варшавският контракт е изоставен от някои страни – първа Германска демократична република. На 12 март 1999 година някогашните членове на Варшавския контракт: Чехия, Унгария и Полша се причисляват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март – април 2004 година България публично е член на НАТО от 2 април 2004 година (Знам и видях това в резиденция „ Бояна “ като публицист.) Албания и Хърватия се причисляват през 2008 година, а Черна гора през 2017 година
Вече сме част от алианс, в който непринудено, наблягам: непринудено – сме станали членове. Нещо повече – искахме, настоявахме да бъдем там.
Като членове на Варшавския контракт сме били подготвени да се жертваме, безусловно, а през днешния ден военният министър ни поучава да внимаваме с думичката „ война “ в миг, когато Украйна гори, а съветски ракети обстрелват градове и села, хиляди поданици на страната се пробват да я изоставен, с цел да се спасят.
Досега Стефан Янев съумя да измъдри само концепцията за някакъв батальон-хибрид с български бойци и командири, който щял да бъде възможна бойна единица към НАТО. Евентуално! Това решение умерено може да кандидатства за наградата „ Глупост на годината “. Странно и смущаващо е мълчанието на кадрови офицери, които знаят защо става дума.
Воюват руснаци против украинци – в действителност приятелски нации (бил съм там, учил съм там) – по решение на един чоек - Владимир Путин. Два народа са изправени един против различен без нито един логичен мотив от страна на Кремъл.
И в случай че има някакъв лъч в тази страшна обстановка, това са митингите на хиляди съветски жители в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове. „ Русия не желае война! Война желае Путин ! “ – това написа на десетки плакати.
Има почетен консул на Русия в Пловдив. Мислех, че това ни стига, че и хартисва… Но се оказа, че има и различен бранител на ползите на ръководещата върхушка в Кремъл – военният министър Янев. Странно. Жалко. Нелепо. Недопустимо.
Крайно време е Янев да спре да претърпява, че е единствено министър, а не министър председател и с госпожа Симеонова да проработят за сигурността на страната ни и против външните закани. Лоялно.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ