Пат Бюканън: Путин ли е новият господар на Близкия изток?
“Русия поема мантията на висшия мощен брокер в Близкия изток ”, разгласи английският “Телеграф ”.
Статията стартира по този начин:
“Статутът на Русия като неоспорим енергиен брокер в Близкия изток беше подсилен, когато Владимир Путин продължи триумфално обиколка на столици, обичайно съюзнически на Съединени американски щати. ”
„ Доналд Тръмп съобщи на Путин Близкия изток на тепсия “, беше заглавието на коментар в „ Телеграф “. “Путин се възползва от отстъпването на Сирия от Тръмп за циментиране на ролята си в Близкия Изток ”, съобщи „ Файненшъл таймс “.
Американската преса повтори като папагал английската: Путин към този момент е новият стопанин на Близкия изток. И горко ни.
Преди да стигнем до заключението, че извеждането от Тръмп на последните 1000 американски войски от Сирия е американският Дюнкерк, е нужен прочут размисъл.
Да, Путин изигра майсторски ходовете си. Дипломатично, както споделят британците, съветският президент „ надскочи опциите си “.
Той е признат на всички места. Той е приветстван като добре пристигнал в Иран от аятолаха, постоянно се среща с Биби Нетаняху, скъп съдружник е на сирийския президент Башар Асад и тази седмица домакини мубяха кралят на Саудитска Арабия и кралските владетели на ОАЕ. Октомври 2019 година е победоносен месец.
И въпреки всичко, помислете какво е наследил Путин и какви са неговите благоприятни условия за игра на мощен брокер в Близкия изток.
Той има единствено една военноморска база в средиземно море, Тартус, в Сирия, която датира от 70-те години, и нова въздушна база, Хмеймим, също в Сирия.
Съединените щати имат седем съдружници от НАТО по Средиземноморието – Испания, Франция, Италия, Хърватия, Албания, Гърция и Турция и два на Черно море, Румъния и България. Имаме американски сили и бази в Афганистан, Ирак, Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Оман и Джибути. Русия няма такава гледка от бази в Близкия изток или Персийския залив.
Имаме най-голямата международна стопанска система. Икономиката на Русия е по-малка от тази на Италия и не е една десета от нашата.
И в този момент, когато сме излезли от гражданската война в Сирия и кюрдите са сключили съглашение с Дамаск, помислете какво преди малко сме хвърлили в скута на Владимир Путин. Сега той е индивидът по средата сред Турция и Сирия.
Той би трябвало да събере дружно диктатори, които се ненавиждат един различен. Говорим първо за президента Ердоган, който изисква дълбока 20 благи линия на сирийската граница, с цел да не се обединят сирийските кюрди с турските кюрди от ПКК. Ердоган желае коридорът да се простира на над 200 благи от Манбидж, източно от Ефрат, през цяла Сирия, чак до Ирак.
След това е Башар Асад, победил в своята ужасяваща осемгодишна революция, който е малко евентуално да отстъпи 5000 квадратни благи от сирийска територия за непрекъсната окупация от турските войски.
Помиряването на тези на пръв взор непримирими сирийски и турски претенции към този момент е проблем на Путин. Ако успее да се оправи с това, би трябвало да получи Нобеловата премия.
“Путин е новият крал на Сирия ”, гласи заглавието на коментар от четвъртък в „ Уор Стрийт джърнъл “.
Сирия, на която Путин в този момент е сякаш цар, съдържа „ Хизбула “, „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “, иранци, кюрди, турци на северната си граница и израелци на Голанските възвишения. Петстотин хиляди сирийци са починали в гражданската война. Половината от предвоенното население е напуснало жродните си места, а милиони са в заточение в Турция, Ливан, Йордания и Европа.
Ако Путин желае да бъде стопанин на това и всичко е наред с Асад, по какъв начин това пречи на Съединените американски щати на 6000 благи?
В сряда две трети от републиканците в Камарата на представителите се причислиха към демократите на Нанси Пелоси, с цел да отхвърлят решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия и да разтрогне нашия съюз с кюрдите. И републиканската гняв поради неочакваното занемаряване на кюрдите е разбираема.
Но какъв брой дълго има вяра Републиканската партия, че би трябвало да запазим войски в Сирия и да направляваме североизточния квадрант на тази страна? Ако сирийската войска се опита да ни изтласка, по силата на каква власт щяхме да водим война против сирийската войска вътре в Сирия?
И в случай че турците са решени да обезпечат границата си, би трябвало ли да водим война с този съдружник от НАТО, с цел да ги спрем? Дали американските самолети ще излетят от турската въздушна база Инджирлик, с цел да нападат турски бойци, които се бият в Сирия?
Ако Конгресът счита, че имаме ползи в Сирия толкоз жизненоважни, че би трябвало да сме подготвени да стартираме война за тях – против Сирия, Турция, Русия или Иран – за какво Конгресът не заявява тези ползи и не позволява война за обезпечаването им?
Нашите външнополитически елити употребяват решението на Тръмп, с цел да го разбият и да парадират със своите Чърчилови рекомендации. Но същите тези елити наподобява нямат убеденост да обединят нацията, която да гласоподава война за отбрана на това, което те настояват, че са жизненоважни американски ползи и определящи американските полезности.
Ако Путин е крал на Сирия, това е, тъй като той беше подготвен да заплати цената в кръв и пари, с цел да резервира дребното съветско предимство в Средиземно море и да избави своя съдружник Башар Асад, който щеше да бъде загубен без него.
Който рискува печели. Нека в този момент да забележим харесва ли Путин премията си. /БГНЕС
……………….
Пат Бюканън е прочут американски закостенял политик и коментатор. Бил е консултант на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 година взе участие в конкуренцията за избора на кандидат-президент на Републиканската партия.
Статията стартира по този начин:
“Статутът на Русия като неоспорим енергиен брокер в Близкия изток беше подсилен, когато Владимир Путин продължи триумфално обиколка на столици, обичайно съюзнически на Съединени американски щати. ”
„ Доналд Тръмп съобщи на Путин Близкия изток на тепсия “, беше заглавието на коментар в „ Телеграф “. “Путин се възползва от отстъпването на Сирия от Тръмп за циментиране на ролята си в Близкия Изток ”, съобщи „ Файненшъл таймс “.
Американската преса повтори като папагал английската: Путин към този момент е новият стопанин на Близкия изток. И горко ни.
Преди да стигнем до заключението, че извеждането от Тръмп на последните 1000 американски войски от Сирия е американският Дюнкерк, е нужен прочут размисъл.
Да, Путин изигра майсторски ходовете си. Дипломатично, както споделят британците, съветският президент „ надскочи опциите си “.
Той е признат на всички места. Той е приветстван като добре пристигнал в Иран от аятолаха, постоянно се среща с Биби Нетаняху, скъп съдружник е на сирийския президент Башар Асад и тази седмица домакини мубяха кралят на Саудитска Арабия и кралските владетели на ОАЕ. Октомври 2019 година е победоносен месец.
И въпреки всичко, помислете какво е наследил Путин и какви са неговите благоприятни условия за игра на мощен брокер в Близкия изток.
Той има единствено една военноморска база в средиземно море, Тартус, в Сирия, която датира от 70-те години, и нова въздушна база, Хмеймим, също в Сирия.
Съединените щати имат седем съдружници от НАТО по Средиземноморието – Испания, Франция, Италия, Хърватия, Албания, Гърция и Турция и два на Черно море, Румъния и България. Имаме американски сили и бази в Афганистан, Ирак, Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Оман и Джибути. Русия няма такава гледка от бази в Близкия изток или Персийския залив.
Имаме най-голямата международна стопанска система. Икономиката на Русия е по-малка от тази на Италия и не е една десета от нашата.
И в този момент, когато сме излезли от гражданската война в Сирия и кюрдите са сключили съглашение с Дамаск, помислете какво преди малко сме хвърлили в скута на Владимир Путин. Сега той е индивидът по средата сред Турция и Сирия.
Той би трябвало да събере дружно диктатори, които се ненавиждат един различен. Говорим първо за президента Ердоган, който изисква дълбока 20 благи линия на сирийската граница, с цел да не се обединят сирийските кюрди с турските кюрди от ПКК. Ердоган желае коридорът да се простира на над 200 благи от Манбидж, източно от Ефрат, през цяла Сирия, чак до Ирак.
След това е Башар Асад, победил в своята ужасяваща осемгодишна революция, който е малко евентуално да отстъпи 5000 квадратни благи от сирийска територия за непрекъсната окупация от турските войски.
Помиряването на тези на пръв взор непримирими сирийски и турски претенции към този момент е проблем на Путин. Ако успее да се оправи с това, би трябвало да получи Нобеловата премия.
“Путин е новият крал на Сирия ”, гласи заглавието на коментар от четвъртък в „ Уор Стрийт джърнъл “.
Сирия, на която Путин в този момент е сякаш цар, съдържа „ Хизбула “, „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “, иранци, кюрди, турци на северната си граница и израелци на Голанските възвишения. Петстотин хиляди сирийци са починали в гражданската война. Половината от предвоенното население е напуснало жродните си места, а милиони са в заточение в Турция, Ливан, Йордания и Европа.
Ако Путин желае да бъде стопанин на това и всичко е наред с Асад, по какъв начин това пречи на Съединените американски щати на 6000 благи?
В сряда две трети от републиканците в Камарата на представителите се причислиха към демократите на Нанси Пелоси, с цел да отхвърлят решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия и да разтрогне нашия съюз с кюрдите. И републиканската гняв поради неочакваното занемаряване на кюрдите е разбираема.
Но какъв брой дълго има вяра Републиканската партия, че би трябвало да запазим войски в Сирия и да направляваме североизточния квадрант на тази страна? Ако сирийската войска се опита да ни изтласка, по силата на каква власт щяхме да водим война против сирийската войска вътре в Сирия?
И в случай че турците са решени да обезпечат границата си, би трябвало ли да водим война с този съдружник от НАТО, с цел да ги спрем? Дали американските самолети ще излетят от турската въздушна база Инджирлик, с цел да нападат турски бойци, които се бият в Сирия?
Ако Конгресът счита, че имаме ползи в Сирия толкоз жизненоважни, че би трябвало да сме подготвени да стартираме война за тях – против Сирия, Турция, Русия или Иран – за какво Конгресът не заявява тези ползи и не позволява война за обезпечаването им?
Нашите външнополитически елити употребяват решението на Тръмп, с цел да го разбият и да парадират със своите Чърчилови рекомендации. Но същите тези елити наподобява нямат убеденост да обединят нацията, която да гласоподава война за отбрана на това, което те настояват, че са жизненоважни американски ползи и определящи американските полезности.
Ако Путин е крал на Сирия, това е, тъй като той беше подготвен да заплати цената в кръв и пари, с цел да резервира дребното съветско предимство в Средиземно море и да избави своя съдружник Башар Асад, който щеше да бъде загубен без него.
Който рискува печели. Нека в този момент да забележим харесва ли Путин премията си. /БГНЕС
……………….
Пат Бюканън е прочут американски закостенял политик и коментатор. Бил е консултант на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 година взе участие в конкуренцията за избора на кандидат-президент на Републиканската партия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ