Русия поема голям риск, докато се готви да изстреля първия си космически кораб до Луната от 1976 г. насам в петък. След десетилетия на неуспешни космически мисии и след като войната в Украйна я превърна в парий на международната сцена, Русия се надява да се появи отново като основен играч в изследването на космоса и да консолидира съюза си с Китай.
На 12 април 1961 г. руският астронавт Юрий Гагарин извършва първия пилотиран полет в космоса, извеждайки СССР начело в космическата надпревара. С този подвиг Съветският съюз установява своето господство над Съединените щати в космоса. Шест десетилетия по-късно Русия отново се надява да остави своя отпечатък чрез изстрелване на спускаемия апарат Luna-25 в петък.
Руската космическа агенция Роскосмос заяви, че ракета-носител Союз е била сглобена на космодрума Восточни в Далечния изток на Русия за изстрелването на Луна-25, която трябва да кацне близо до Южния полюс на Луната на „сложен терен“. Очаква се полетът да продължи между "четири и половина и пет дни и половина".
Неговата мисия е да „взема и анализира проби от почвата и да провежда дългосрочни научни изследвания“, според прессъобщението на Руската космическа агенция. „Луна-25 е част от програма, предназначена за подготовка за кацане на Луната“, казва Ксавие Паско, експерт по въпросите на космическата политика и директор на Фондацията за стратегически изследвания, френска организация с нестопанска цел, фокусирана върху проблемите на международната сигурност.
„Руснаците искат да използват тази програма, за да покажат, че са в надпреварата, въпреки ситуацията в Украйна, където изглеждат затънали.“
Поредица от неуспехи
Русия прави голям риск с Луна-25, първият път, когато изстрелва космически кораб до Луната от 1976 г., когато Съветският съюз все още беше в разцвета си. Обзет от дългове и корупция, Роскосмос се бори да осъществи проектите си. Последният му публичен провал дойде миналия февруари, когато космически кораб Союз изтече охлаждаща течност.
Разработен през 1997 г. след разпадането на Съветския съюз, Луна-25 е изправен пред редица неуспехи откакто първоначално беше планирано да бъде изстрелян през 2010 г. „Изгубих броя на планираните изстрелвания на Луна-25“, казва Рене Пишер, представител на Европейската космическа агенция (ESA) в Русия.
Бившият френски астронавт Cloudie Haigneré на защо кацането на Луната продължава да вдъхновява
Руският космически проект също трябваше да се бори с усложнения от настоящите събития. Първоначално участваща в изстрелванията на Луна-25, Луна-26 и преди всичко Луна-27 – амбициозна мисия за изследване на потенциалното използване на лунните ресурси – ESA сложи край на всяко сътрудничество с Русия след нейното инвазия в Украйна през февруари 2022.
„На Луна-27 предоставихме две неща: помощ при сондиране и инструменти за навигация, за да помогнем за постигане на възможно най-прецизното кацане“, казва Пишер. Разделението също така нанесе ужасен удар на ExoMars, амбициозна европейска програма, създадена за изследване на Червената планета.
Днес има малко сътрудничество между Русия и Европа. „Нивото на активност в Русия е много по-ниско“, казва Пишер. „Единствените неща, които остават, са сътрудничеството в Международната космическа станция (МКС) и изтеглянето на оборудването за мисията ExoMars. Това е тъжно състояние на нещата.“
Бижу от съветското наследство
Мисията Луна-25 може да има по-малък шанс за успех без помощ от Европа. „Досега руският космически сектор оцелява благодарение на международното сътрудничество“, казва Изабел Сурбес-Верже, специалист по сравнителния анализ на националните космически политики във Френския национален център за научни изследвания. „Руската агенция свикна да използва компоненти от американски или европейски произход. Тя трябва да възвърне този опит. Следователно ще бъде интересно да се видят резултатите от това изстрелване: това е трудна и сложна мисия до Южния полюс на Луната и измина много време, откакто Русия е успявала в проучвателна космическа мисия."
Ако успее, Русия символично ще се свърже отново с позлатено минало, тъй като Луна-25 е кръстена на поредица от успешни съветски мисии. „[Руският президент] Владимир Путин никога не е бил запален по космоса, но той е едно от бижутата на съветското наследство“, казва Сурбес-Верже. „Това е една от неговите точки за гордост, наред с ядрената енергия.“
По време на посещението си на космодрума Восточний през април 2022 г. Путин напомни на всички присъстващи, че СССР успя успешно да изпрати Гагарин в космоса през 1961 г. въпреки „общото " санкции, наложени срещу нея.
Русия разчита на своя съюзник Китай да й помогне да си върне мястото в центъра на космическата надпревара. Сега като основен играч в изследването на космоса, Пекин планира да създаде постоянна станция на повърхността на Луната заедно с Москва.
Този съюз беше изкован след падането на Съветския съюз и стана по-силен от 2019 г. като пряк отговор на господството на САЩ. САЩ продължават да отделят най-много ресурси за изследване на космоса от всяка друга страна, а участието на частни играчи – като SpaceX на Илън Мъск и Blue Origin на Джеф Безос – засили надпреварата към звездите.
„Голямото нещо в космоса е завръщането на Луната“, казва Паско. „Като се съсредоточава върху това, Русия изпраща геополитическо послание. За момента това е научен и мирен въпрос, но този тип голяма програма, която ще ни държи заети през следващите 30 години, без съмнение в крайна сметка ще стане все по-голяма политически."
Като такова е трудно да се види къде се вписва международното сътрудничество. След падането на Съветския съюз космосът остава една от малкото области на сътрудничество между геополитически съперници, като САЩ, Русия и Европа работят заедно на МКС от 1998 г. Това скоро ще приключи, тъй като Русия вече обяви, че ще се оттегли от МКС след 2024 г. Но това означава ли края на една ера на космическо сътрудничество?
Не е задължително, казва Sourbès-Verger. „Имахме космическа надпревара до 1970 г., след това период на сътрудничество, с разпадането на СССР и възстановяването на руските ресурси. Това ще приключи през 2025 или 2030 г. и няколко национални програми ще се развиват независимо. Но това не не означава край на цялото сътрудничество“, казва тя.
Пилотираните космически полети, които са скъпи мисии със сложна логистика, могат да се осъществят само при работа с други страни, казва тя, особено мисии до Марс. „Трябва да поддържаме това земно сътрудничество пред такова трудно предизвикателство.“
Тази статия е преведена от оригинала на френски.
