Цензура в мрежата: Русия по стъпките на Китай
Русия, Китай, Виетнам, Куба, Северна Корея. Списъкът на страните с стеснен или неразрешен достъп до интернет е дълъг. " Правителства по целия свят се пробват да усилят контрола си върху интернет ", споделя холандският специалист по въпросите за отбрана на персоналните данни Йорис ван Хобокен. Според него, това е в директна вързка с възхода на автократичните системи. Най-пресният образец в това отношение е Русия. Тези дни президентът Путин подписа закон за основаването на независим съветски интернет. Съгласно закона, съветският трафик в интернет в бъдеще би трябвало да се реализира единствено през сървъри, ситуирани в Русия. Руските снабдители на интернет би трябвало да подсигуряват, че трафикът в техните мрежи може да бъде централно следен. Законът би трябвало да влезе в действие на 1 ноември.
Москва следва опита на Пекин
Руските снабдители на интернет услуги сякаш трябвало да могат да разпознават и да блокират евентуални закани. " По този метод Русия основава правна рамка за блокирането на части от интернет и за по-строг надзор върху наличията вътре в страната ", акцентира Йорис ван Хобокен. При това Русия има един доста " сполучлив " образец за подражателство. А точно - Китай. Докладът на неправителствената организация Фридъм Хаус за свободата в мрежата от октомври 2018 година разказва Китай като " страната, която най-силно е лимитирала свободата в интернет ". Китай има лични платформи, които наподобяват на Ютюб, Уотсеп и Туитър, само че сериозните наличия в тях се блокират.
Младите китайци, които в никакъв случай не се пътували в чужбина, познават огромните американски платформи единствено по разказите на други потребители. По този метод комунистическата партия може да управлява напълно тъкмо какви информации получават китайските жители. Йорис ван Хобокен обаче твърди, че за цензурата в интернет има и стопански аргументи. " Икономическа мощ като Китай има интерес от поощряване на личната промишленост. Китайската търсачка Baidu да вземем за пример е доста сполучлива високотехнологична компания. С други думи, рестриктивните ограничения в интернет не са въведени единствено по политически аргументи ", споделя специалистът.
Екстремният случай Северна Корея
Навсякъде по света се ускорява контролът върху интернет. Докладът за свободата в мрежата демонстрира, че през 2018 година свободата в интернет е намаляла за осма поредна година. Някои страни като Русия и Китай залагат на личен интернет. А в Северна Корея капсулирането е стигнало да прекаленост. Севернокорейският интернет обгръща единствено няколко севернокорейски уеб страницата. Повечето похищения против свободата в интернет служат за контролиране на избрани наличия. Това могат да бъдат политически послания, само че също и някои смислени правила за отбрана на децата да вземем за пример, споделя Йорис ван Хобокен. Особена угриженост будят офанзивите против свободата в интернет, които разкриват една инфраструктура, която е в положение да изключи краткотрайно цялата система. Това удостоверява и отчетът за свободата в интернет. В съвсем половината страни, в които свободата в мрежата е лимитирана, офанзивите против нея са били свързани с избори. Политическата неустойчивост също се употребява като предтекст за засилен надзор върху интернет. След терористичните набези в Шри Ланка да вземем за пример краткотрайно бяха изключени обществените медии, с цел да бъде предотвратено разпространението на клюки.
Спорът за " ъплоуд-филтъра "
Не единствено автократичните страни лимитират свободата в интернет. Демократични страни също лимитират свободата в мрежата. В Германия да вземем за пример се води остра полемика към закона, който задължава интернет платформите да изтриват послания на омразата. Т.нар. " ъплоуд-филтър " на Европейски Съюз също е оспорван. " Правилата в мрежата би трябвало да бъдат доста добре уравновесени сред сигурността, свободата и отбраната на персоналните данни. Ние обаче имаме потребност от правила. Наказуемите дейности би трябвало да бъдат преследвани ", споделя говорителката на Зелените Табеа Рьоснер. Неправителствената организация " Репортери без граници " започва през 2015 година самодейността #CollateralFreedom за заобикаляне на рестриктивните мерки в интернет. Всяка година на Световния ден на цензурата в интернет (12 март) в мрежата се позволяват цензурирани уеб сайтове. Тази година това се удаде в три платформи в Саудитска Арабия, Пакистан и Китай. Въпреки възходящия надзор върху интернет, Табеа Рьоснер съзира и вяра. " Винаги ще се намерят способни и умни хора, които ще намират път да заобикалят контрола в мрежата ", споделя тя. Само че това не е по никакъв начин елементарно. Именно в автократичните системи осведомителната мрежа ще се управлява все по-строго.
Москва следва опита на Пекин
Руските снабдители на интернет услуги сякаш трябвало да могат да разпознават и да блокират евентуални закани. " По този метод Русия основава правна рамка за блокирането на части от интернет и за по-строг надзор върху наличията вътре в страната ", акцентира Йорис ван Хобокен. При това Русия има един доста " сполучлив " образец за подражателство. А точно - Китай. Докладът на неправителствената организация Фридъм Хаус за свободата в мрежата от октомври 2018 година разказва Китай като " страната, която най-силно е лимитирала свободата в интернет ". Китай има лични платформи, които наподобяват на Ютюб, Уотсеп и Туитър, само че сериозните наличия в тях се блокират.
Младите китайци, които в никакъв случай не се пътували в чужбина, познават огромните американски платформи единствено по разказите на други потребители. По този метод комунистическата партия може да управлява напълно тъкмо какви информации получават китайските жители. Йорис ван Хобокен обаче твърди, че за цензурата в интернет има и стопански аргументи. " Икономическа мощ като Китай има интерес от поощряване на личната промишленост. Китайската търсачка Baidu да вземем за пример е доста сполучлива високотехнологична компания. С други думи, рестриктивните ограничения в интернет не са въведени единствено по политически аргументи ", споделя специалистът.
Екстремният случай Северна Корея
Навсякъде по света се ускорява контролът върху интернет. Докладът за свободата в мрежата демонстрира, че през 2018 година свободата в интернет е намаляла за осма поредна година. Някои страни като Русия и Китай залагат на личен интернет. А в Северна Корея капсулирането е стигнало да прекаленост. Севернокорейският интернет обгръща единствено няколко севернокорейски уеб страницата. Повечето похищения против свободата в интернет служат за контролиране на избрани наличия. Това могат да бъдат политически послания, само че също и някои смислени правила за отбрана на децата да вземем за пример, споделя Йорис ван Хобокен. Особена угриженост будят офанзивите против свободата в интернет, които разкриват една инфраструктура, която е в положение да изключи краткотрайно цялата система. Това удостоверява и отчетът за свободата в интернет. В съвсем половината страни, в които свободата в мрежата е лимитирана, офанзивите против нея са били свързани с избори. Политическата неустойчивост също се употребява като предтекст за засилен надзор върху интернет. След терористичните набези в Шри Ланка да вземем за пример краткотрайно бяха изключени обществените медии, с цел да бъде предотвратено разпространението на клюки.
Спорът за " ъплоуд-филтъра "
Не единствено автократичните страни лимитират свободата в интернет. Демократични страни също лимитират свободата в мрежата. В Германия да вземем за пример се води остра полемика към закона, който задължава интернет платформите да изтриват послания на омразата. Т.нар. " ъплоуд-филтър " на Европейски Съюз също е оспорван. " Правилата в мрежата би трябвало да бъдат доста добре уравновесени сред сигурността, свободата и отбраната на персоналните данни. Ние обаче имаме потребност от правила. Наказуемите дейности би трябвало да бъдат преследвани ", споделя говорителката на Зелените Табеа Рьоснер. Неправителствената организация " Репортери без граници " започва през 2015 година самодейността #CollateralFreedom за заобикаляне на рестриктивните мерки в интернет. Всяка година на Световния ден на цензурата в интернет (12 март) в мрежата се позволяват цензурирани уеб сайтове. Тази година това се удаде в три платформи в Саудитска Арабия, Пакистан и Китай. Въпреки възходящия надзор върху интернет, Табеа Рьоснер съзира и вяра. " Винаги ще се намерят способни и умни хора, които ще намират път да заобикалят контрола в мрежата ", споделя тя. Само че това не е по никакъв начин елементарно. Именно в автократичните системи осведомителната мрежа ще се управлява все по-строго.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ