Русия се превръща в Северна Корея на Европа. Стефан Тафров пред Свободна Европа
Русия е сложена в обстановка на интернационална изолираност, сходна с тази, в която се намира Северна Корея. Това е едно от освновните последици за ръководството на Владимир Путин от подхванатата от него на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна.
Така дипломатът, някогашен представител на България в Организация на обединените нации и някогашен дипломат в няколко европейски страни Стефан Тафров , разяснява пред Свободна Европа изгонването на към този момент над от европейски страни. Руската федерация беше изключена и от няколко интернационалните организации като Съвета на Европа и.
По думите на Тафров всички дейности, подхванати на дипломатическо равнище, са дали явен сигнал от интернационалната общественост, че дейностите на Русия не се утвърждават, както и че страната е разпозната като "агресор ".
"Например такава страна в интернационална изолираност е Северна Корея. Разбира се, в прочут смисъл, в европейски подтекст, Русия от ден на ден се трансформира в една Северна Корея на Европа ", споделя още Тафров.
Според него, макар пререканията сред съдружните сътрудници по тематики като изпращането на оръжие в Украйна, изборът на и връзките със Северна Македония , в този момент надали ще се стигне до разпад на ръководещата коалиция в България.
Тафров твърди още, че има учредения съветският дипломат в София Елеонора Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата, което няма да докара автоматизирано до разкъсване на връзките сред двете страни.
"Никъде в други страни членки на Европейски Съюз или НАТО, съветските посланици не си разрешават да се държат по предизвикателния метод, по който се държи госпожа Митрофанова. Тя се отличава, в отрицателен смисъл, измежду своите сътрудници съветски посланици в другите европейски странни. Именно поради това заслужава да бъде изгонена ", счита Тафров.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-Русия в интернационална изолираност ли е?
-Да. В интернационална изолираност е. Такава, в каквато в никакъв случай не е била. Най-малкото след края на Студената война. Това проличава по няколко значими събития в световната организация, каквато е Организация на обединените нации. Ако би трябвало да създадем съпоставяне с резолюцията, която беше призната от Общото заседание на Организация на обединените нации след анексията на Крим – тогава тя беше подкрепена от 100 страни. Сега резолюцията, която осъжда съветската експанзия в Украйна, която е с доста мощен език, беше подкрепена от 141 страни. Виждате какъв брой е повишена изолацията на Русия в световен проект, защото Организация на обединените нации е огледалото на света.
Също по този начин друго едно значимо гласоподаване и то е невиждано, тъй като не се е случвало сходно нещо до момента, суспендира, замрази, или изключи в действителност Русия от Съвета за правата на индивида, където мандатите са по три години. В това гласоподаване имаше непредвидени развития. Например Сърбия гласоподава в интерес на тази резолюция, а знаете какъв брой близки за връзките сред Сърбия и Русия.
-А на процедура какво значи всичко това, което изброихте?
-На процедура значи мощен сигнал на интернационалната общественост към Русия, че тя е агресор и че нейните дейности не се утвърждават. Освен това реакции в Съвета за сигурност, когато бяха обсъждани жестокостите или военните закононарушения, евентуално, в Буча и други украински градове, даже страни, които заемат внимателна позиция във връзка с Русия, реагираха доста мощно. Например Индия, индийският дипломат явно беше смутен и Индия след това осъди тези жестокости и изиска интернационално следствие. Така че изолацията на Русия е реалност. Вие споменахте за експулсиране на съветски дипломати в Европа. Съветът на Европа изгони Русия. Това са обстоятелствата и те не могат да бъдат опровергани.
-За да можем да създадем някакъв паралел, можете ли да дадете различен образец за страна, която е в интернационална изолираност.
-Много е мъчно да се вършат паралели, защото Русия не е коя да е страна. Тя е, въпреки всичко, непрекъснат член на Съвета за сигурност. Но да вземем за пример такава страна в интернационална изолираност е Северна Корея. Разбира се, в прочут смисъл, в европейски подтекст, Русия от ден на ден се трансформира в една Северна Корея на Европа.
-Северна Корея е съвсем тотално изолирана, може ли да се стигне до сходна развръзка и за Русия, тъй като там в понеделник беше и канцлерът на Австрия.
-Аз направих уточнението, че за мащабите на Европа това е като Северна Корея. Тъй като, несъмнено, Русия не е като Северна Корея като стопанска система и въобще. Тя е 12-13-та стопанска система в света. Тя е снабдител на енергоизточници и така нататък, каквато Северна Корея не е. Но за мащабите на Европа това са неповторими процеси и има известна прилика със Северна Корея.
-А нещо сходно в Европа виждали ли сме в последните години, тъй като се направи паралел с Югославия, да вземем за пример?
-Вижте, Сърбия беше под интернационалните наказания по време на режима на [Слободан] Милошевич. Да, може би Сърбия по време на Милошевич е подобен аналог. Също и Беларус на Лукашенко.
-Понеже споменахме изгонените съветски дипломати, България беше една от страните, които изгониха съветски дипломати. При нас има и нещо по-различно, тъй като поради държанието на съветския дипломат Елеонора Митрофанова се заприказва за възможното ѝ оповестяване за личност нон грата. Това може ли да се случи и има ли учредения за това?
-Има учредения. Отдавна госпожа Митрофанова трансферира всевъзможни граници в своето държание. Систематично нарушава Виенската спогодба за дипломатическите връзки и заслужава да бъде оповестена за личност нон грата, това значи за нежелана персона в България. И тук се задава въпросът - за какво други страни не гонят посланици? Първо, това не е правилно. Други страни изгониха посланици – Литва, Латвия. На второ място на никое място в други страни членки на Европейски Съюз или НАТО, съветските посланици не си разрешават да се държат по предизвикателния метод, по който се държи госпожа Митрофанова. Тя се отличава, в отрицателен смисъл, измежду своите сътрудници съветски посланици в другите европейски странни. Именно поради това заслужава да бъде изгонена, с цел да се уточни на съветската страна, че отсега нататък тя би трябвало да внимава кого изпраща в България. Тя не може да третира България като задунайска губерния и да изпраща хора с сходен нрав, като че ли се намират в задунайска губерния. Това е огромната разлика сред Митрофанова и останалите съветски посланици в Европа. Така че да, значимо е за българското национално достолепие, поради прецедента, който нейното държание основава, госпожа Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата.
-А какво ще се промени в връзките с Русия, в случай че изгоним нейния дипломат?
-Чух в последно време няколко изказвания, които не споделям, които не дават отговор на дипломатическата процедура. Това не значи разкъсване на дипломатическите връзки с Русия. Нека да бъдем ясни. Това е доста мощен акт, който не мисля, че някой предлага. Трябва да запазим дипломатическите си връзки с Русия, само че на по-ниско ниво за известно време. Тъй като се допуска, че след оповестяването на госпожа Митрофанова за личност нон грата съветската страна няма незабавно да назначи собствен дипломат или това ще заеме време. Този път ще сме по-внимателни при даването на агреман на новия съветски дипломат. Знаете, че когато един дипломат бъде назначен, страната дава агреман. Това е френската дума за единодушие точно тази персона да бъде назначена за дипломат, [в което се] показва, че тази персона е допустима за съответната страна. Аз не съм до дъно сигурен в това, само че от няколко източника прочетох, че на госпожа Митрофанова и е бил отхвърлен агреман от Испания. Първоначално тя е била избрана да бъде дипломат на Русия в Испания, само че испанската страна е отказала агреман на госпожа Митрофанова. Не знам дали това е правилно, само че срещнах такова изказване.
-Да се върнем към огромната картина. Володимир Зеленски насочи искане Русия да бъде извадена от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че това допустимо ли е? И на процедура не значи ли изваждането на Русия от Организация на обединените нации като цяло?
-ООН е огледало на света, подобен, какъвто е, с всичките му недостатъци. Това е истината. Организация на обединените нации има смисъл единствено доколкото продължава да бъде огледало, единствено доколкото продължава да бъде универсална организация. Изключването на една забележителна страна, нуклеарна страна, ненапълно обезсмисля Организация на обединените нации. Това е истината. И ОНН в цялото си битие, от самото си основаване, се пробва да не повтаря грешките на Обществото на народите (ОН) – организацията, която предхожда Организация на обединените нации. Когато през 30-те години след италианската инвазия в Абисиния Италия е изключена, след това Германия е изключена – тоталитарните страни тогава. И те напущат организацията. Затова доста би трябвало да се внимава.
Смятам, че господин Зеленски е изцяло прав в своя си зов да се отстрани минимум статута на Русия на непрекъснат член [на Съвета за сигурност на ООН] с право на несъгласие, защото джентълменското съглашение, което стои в основата на хартата на Организация на обединените нации, е, че петте непрекъснати членки, които са безусловно господарите на организацията – Съединени американски щати, Франция, Англия, Китай и Русия – ще имат избрани граници на своето държание, ще носят отговорност за съдбините на света и по тази причина би трябвало да преценяват своето държание и да не злоупотребяват с правото си на несъгласие. Такива страни като Франция и Англия от доста време не са налагали несъгласие и доста рядко постановат несъгласие точно поради това. Съединени американски щати нормално постановат несъгласие единствено по отношение на Близкия изток, по никой различен въпрос не си припомням да са налагали несъгласие.
Докато Русия сега не просто постанова несъгласие върху резолюция, която визира личното ѝ държание, само че самото ѝ държание излиза отвън всевъзможни вероятни мислими рамки за държание за една непрекъсната страна членка, тъй като става дума за опит за окупация на прилежаща страна. Представете си – все едно Съединени американски щати да се опитат да окупират Мексико или Канада. Или Франция да окупира Белгия. Или Англия да окупира Ирландия. За това става дума.
Границите на мислимото за една непрекъсната страна членка със съответните ѝ задължения от дълго време е премината от режима на Путин.
-Понеже го споменахте като вид – do какво би довело, няма ли Русия да реагира остро и може ли да се стигне до лишаване на правото ѝ на несъгласие?
-Това е един сложен развой, който не може да бъде изваден от подтекста въобще на опитите за промяна на Съвета за сигурност. Защото Съветът за сигурност е една институция, основана през 1945 година с приемането на Хартата [на ООН], която отразява действителностите в тогавашния свят. И тук се задава въпросът за неговия състав – за какво доста значими страни, които способстват доста за бюджета на Организация на обединените нации, не са непрекъснати членки на Съвета за сигурност с право на несъгласие. Не са непрекъснати членки да вземем за пример Германия, Япония… В латинска Америка няма нито една страна. Голямата Бразилия за какво не е член? От Африка няма нито една страна членка. В Азия, с изключение на Япония, и Индия, която е другият колос, също не е член. И този диалог доста от дълго време се води в Организация на обединените нации. Води се и за смисъла въобще на ветото – въобще би трябвало ли непрекъснатите членки, в случай че има такива, да имат право на несъгласие. Но защото други страни членки в съответните райони възразяват на включването на страните, които загатнах, като непрекъснати членки – да вземем за пример в Европа Италия остро възразява на включването на Германия. В Азия на включването на Япония и на Индия, несъмнено, възразява Китай, Пакистан. В Южна Америка на включването на Бразилия възразява Аржентина и така нататък А в Африка не могат да се схванат кой да бъде – дали да бъде Нигерия, дали да бъде Египет и така нататък И цялото това е един доста конвенционален подтекст, който би трябвало да имаме поради, когато приказваме за изгонването, за премахването на статута на непрекъснат член на Русия и правото на несъгласие. Това е по-общия и доста комплициран подтекст.
-Да се върнем към Украйна. След началото на войната доста страни изпратиха военна помощ, която се показваше и в оръжие. Тук от началото на спора Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, които заемат съществени позиции, няколко пъти споделиха, че даването на оръжие ще значи замесване във войната. Това по този начин ли е?
-Тези няколко десетки страни, които дават оръжие на Украйна, не са въвлечени във войната, тъй че това не ги прави съвоюващи. Тези, които се опълчват на въоръжаването на Украйна, не помнят значими исторически прецеденти. Забравят, че по време на Втората международна война с програмата Lend-Lease Съединени американски щати въоръжават Съветския съюз и тази военна помощ изиграва доста сериозна роля за успеха над нацистка Германия от антихитлеристката коалиция. Така че първият мотив – в случай че доставяме оръжие, ще станем съвоюваща страна, не отговя на истината. Другите страни, които към този момент са го създали, и то в обилни размери, в това число и неутрални страни като Финландия, Швеция и Швейцария, не са станали съвоюващи страни. Финландия има граница с Русия от близо 1400 км, тъй че тя е напълно изложена.
На второ място аргументът е, че доставянето на оръжие ще удължи войната. Тук може незабавно да се зададе контравъпросът – а какво препоръчвате? Да оставим Украйна невъоръжена, тъй че агресорът да може да я смаже? Това ли е рецептата за мира – смазването на жертвата? Ако същата рецепта беше приложена, отново да се върнем към историческия образец, по време на Втората международна война, може би нацистка Германия щеше да надделее.
Така че тези причини са напълно несъстоятелни и аз не ги одобрявам.
-Защо тогава и президентът, и вицепремиерката, и един от водачите на парламентарно показаните сили повтарят това изказване.
-Питайте тях, не мога да давам отговор от името на други хора.
-Вие сте член на „ Демократична България “, на „ Да, България “ по-точно. Вашата парламентарна група предложи даването на военна помощ, само че Българска социалистическа партия заплаши, че даже с цената на излизането си и на раздробяване на обединението, няма да го одобри по никакъв метод. Може ли въпросът с изпращането на оръжия за Украйна да докара до раздробяване на обединението?
-Не чакам, че този проблем ще докара до разпадането на обединението. Действително има такова предложение от "Демократична България ". В момента то се гледа от съответните парламентарни комисии. В един миг ще влезе в пленарна зала и тогава народните представители от другите политически сили ще гласоподават съгласно съвестта си и както изисква конституцията. И каквото реши Народното събрание, това ще стане. Ние сме в парламентарна република и всички - държавното управление, министрите, ще би трябвало да се съобразят с решението на Народното събрание. Аз чакам Народното събрание да развърже ръцете на държавното управление за снабдяване на оръжие на Украйна.
-В момента има и различен спор. Той е по-скоро сред "Продължаваме смяната " и "Има подобен народ ". От една страна за гуверньора на Българска народна банка, само че от друга се появи и тази теза за връзките със Северна Македония. Могат ли тези разногласия да изложат на заплаха обединението?
-Не чакам раздробяване на обединението. Разбира се партиите са доста разнообразни, само че като цяло не мисля, че някой съществено обмисля държавна рецесия и привикване на нови избори. Миналата година имахме три пъти избори. Хората са изтощени от избори. Искат резултати, а не избори.
-Като споменахме Северна Македония, да напомним и на феновете, че България първа признава независимостта ѝ през 1992 година Тогава Вие сте заместник-външен министър и имате съществена роля в това. Как се взема такова решение бързо, тъй като тогава е много бързо, и до какво докара то в последна сметка?
-Как се взема? Трудно се взема. Взема се с отчитане на разнообразни условия, с интензивност, със храброст. И смелостта беше на Филип Димитров, тогавашен министър-председател. Аз просто му помогнах, това е истината. Но този мощен другарски жест, който България направи към Македония, разруши на пух и прахуляк разнообразни легенди за това, че България е зложелател на Македония, че ние желаем злото на македонците. Друг е въпросът, че България след това не се е възползвала до дъно от това състояние на нещата. Ние да вземем за пример не направихме вложения и така нататък, нашето наличие в Македония не беше задоволително значимо. От македонска страна също имаше опозиция, дано да го кажем, в кръгове, свързани с някогашния комунистически режим, с югославския комунизъм, които имат просръбски тежнения, защото Сърбия беше центърът на комунистическа Югославия. През годините България неведнъж е подавала ръка на Македония. Това стана и по времето на Косовската рецесия по време на държавното управление на Иван Костов, който достави танкове, военно съоръжение на Македония. И във всеки един миг, когато Македония се е нуждаела от помощ, България е била отсреща, тъй че имаме една добра основа, на която можем да стъпим. Не постоянно от македонска страна на България се гледа като на другар, това е истината. Има насложени доста негативни настройки към България. Но и ние не направихме старания да ги преодолеем, ускорявайки културното съдействие, да вземем за пример. До ден-днешен е мъчно човек да се придвижва сред България и Македония, сред София и Скопие - няма инфраструктура. И тези дефицити в нашите връзки в този момент дават отражение и пречат на развиването на двустранните връзки.
-Извън военната експанзия наподобява ли това, което България споделя за Северна Македония, на това, което Русия споделя за Украйна - това е страна, която няма лична история, личен език и така нататък?
-Ни минимум. Никой в България не упорства по някакъв метод Македония да бъде унижавана, да ѝ се отхвърля правото на самоопределяне. Никой. И това от дълго време е преминато. Със самия акт на признание в основен за Македония миг ние доказахме, че ние отваряме нова страница в нашите връзки и се отнасяме с почитание, както би трябвало да бъде, към самостоятелна Македония.
-А в този момент в рамковата позиция, призната от Народното събрание, която продължава да бъде настояща, не се ли споделя тъкмо това частично - не можем да преглеждаме македонския език като обособен от българския, да вземем за пример?
-Това са едни разногласия, които съществуват сред двете страни. Ако сте наблюдавали в последно време, и това е нещо позитивно, ние не се засягаме, в случай че жители на Северна Македония заявяват, че техният език е македонски, те приказват на македонски език и тяхната еднаквост е македонска. Това не беше реалност единствено допреди няколко години. Това е отминал стадий. България е приела този факт и това е крачка напред.
-И финален въпрос. Може ли скоро да се вдигне ветото за участието на Северна Македония в Европейския съюз, което България наложи?
-Аз се надявам, че промененият подтекст, който е основан на Балканите поради войната в Украйна, ще форсира тези оздравителни процеси. И от македонска страна ще има жестове, които ще разрешат на България да огледа с други очи на този въпрос и българското публично мнение да разбере, че е извънредно време, откакто Македония направи избрани жестове, да ограничим опциите за повлияване на обстановката на Западните Балкани в интерес на Русия. Това е доста значимо. Представете си, в случай че Албания стартира договаряния, а не Македония, по какъв начин това ще сложи нашите съседи още веднъж в сръбската орбита. А Сърбия е най-важният съдружник на Русия на Балканите. И такова едно развиване не би било в полза на България.
Така дипломатът, някогашен представител на България в Организация на обединените нации и някогашен дипломат в няколко европейски страни Стефан Тафров , разяснява пред Свободна Европа изгонването на към този момент над от европейски страни. Руската федерация беше изключена и от няколко интернационалните организации като Съвета на Европа и.
По думите на Тафров всички дейности, подхванати на дипломатическо равнище, са дали явен сигнал от интернационалната общественост, че дейностите на Русия не се утвърждават, както и че страната е разпозната като "агресор ".
"Например такава страна в интернационална изолираност е Северна Корея. Разбира се, в прочут смисъл, в европейски подтекст, Русия от ден на ден се трансформира в една Северна Корея на Европа ", споделя още Тафров.
Според него, макар пререканията сред съдружните сътрудници по тематики като изпращането на оръжие в Украйна, изборът на и връзките със Северна Македония , в този момент надали ще се стигне до разпад на ръководещата коалиция в България.
Тафров твърди още, че има учредения съветският дипломат в София Елеонора Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата, което няма да докара автоматизирано до разкъсване на връзките сред двете страни.
"Никъде в други страни членки на Европейски Съюз или НАТО, съветските посланици не си разрешават да се държат по предизвикателния метод, по който се държи госпожа Митрофанова. Тя се отличава, в отрицателен смисъл, измежду своите сътрудници съветски посланици в другите европейски странни. Именно поради това заслужава да бъде изгонена ", счита Тафров.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-Русия в интернационална изолираност ли е?
-Да. В интернационална изолираност е. Такава, в каквато в никакъв случай не е била. Най-малкото след края на Студената война. Това проличава по няколко значими събития в световната организация, каквато е Организация на обединените нации. Ако би трябвало да създадем съпоставяне с резолюцията, която беше призната от Общото заседание на Организация на обединените нации след анексията на Крим – тогава тя беше подкрепена от 100 страни. Сега резолюцията, която осъжда съветската експанзия в Украйна, която е с доста мощен език, беше подкрепена от 141 страни. Виждате какъв брой е повишена изолацията на Русия в световен проект, защото Организация на обединените нации е огледалото на света.
Също по този начин друго едно значимо гласоподаване и то е невиждано, тъй като не се е случвало сходно нещо до момента, суспендира, замрази, или изключи в действителност Русия от Съвета за правата на индивида, където мандатите са по три години. В това гласоподаване имаше непредвидени развития. Например Сърбия гласоподава в интерес на тази резолюция, а знаете какъв брой близки за връзките сред Сърбия и Русия.
-А на процедура какво значи всичко това, което изброихте?
-На процедура значи мощен сигнал на интернационалната общественост към Русия, че тя е агресор и че нейните дейности не се утвърждават. Освен това реакции в Съвета за сигурност, когато бяха обсъждани жестокостите или военните закононарушения, евентуално, в Буча и други украински градове, даже страни, които заемат внимателна позиция във връзка с Русия, реагираха доста мощно. Например Индия, индийският дипломат явно беше смутен и Индия след това осъди тези жестокости и изиска интернационално следствие. Така че изолацията на Русия е реалност. Вие споменахте за експулсиране на съветски дипломати в Европа. Съветът на Европа изгони Русия. Това са обстоятелствата и те не могат да бъдат опровергани.
-За да можем да създадем някакъв паралел, можете ли да дадете различен образец за страна, която е в интернационална изолираност.
-Много е мъчно да се вършат паралели, защото Русия не е коя да е страна. Тя е, въпреки всичко, непрекъснат член на Съвета за сигурност. Но да вземем за пример такава страна в интернационална изолираност е Северна Корея. Разбира се, в прочут смисъл, в европейски подтекст, Русия от ден на ден се трансформира в една Северна Корея на Европа.
-Северна Корея е съвсем тотално изолирана, може ли да се стигне до сходна развръзка и за Русия, тъй като там в понеделник беше и канцлерът на Австрия.
-Аз направих уточнението, че за мащабите на Европа това е като Северна Корея. Тъй като, несъмнено, Русия не е като Северна Корея като стопанска система и въобще. Тя е 12-13-та стопанска система в света. Тя е снабдител на енергоизточници и така нататък, каквато Северна Корея не е. Но за мащабите на Европа това са неповторими процеси и има известна прилика със Северна Корея.
-А нещо сходно в Европа виждали ли сме в последните години, тъй като се направи паралел с Югославия, да вземем за пример?
-Вижте, Сърбия беше под интернационалните наказания по време на режима на [Слободан] Милошевич. Да, може би Сърбия по време на Милошевич е подобен аналог. Също и Беларус на Лукашенко.
-Понеже споменахме изгонените съветски дипломати, България беше една от страните, които изгониха съветски дипломати. При нас има и нещо по-различно, тъй като поради държанието на съветския дипломат Елеонора Митрофанова се заприказва за възможното ѝ оповестяване за личност нон грата. Това може ли да се случи и има ли учредения за това?
-Има учредения. Отдавна госпожа Митрофанова трансферира всевъзможни граници в своето държание. Систематично нарушава Виенската спогодба за дипломатическите връзки и заслужава да бъде оповестена за личност нон грата, това значи за нежелана персона в България. И тук се задава въпросът - за какво други страни не гонят посланици? Първо, това не е правилно. Други страни изгониха посланици – Литва, Латвия. На второ място на никое място в други страни членки на Европейски Съюз или НАТО, съветските посланици не си разрешават да се държат по предизвикателния метод, по който се държи госпожа Митрофанова. Тя се отличава, в отрицателен смисъл, измежду своите сътрудници съветски посланици в другите европейски странни. Именно поради това заслужава да бъде изгонена, с цел да се уточни на съветската страна, че отсега нататък тя би трябвало да внимава кого изпраща в България. Тя не може да третира България като задунайска губерния и да изпраща хора с сходен нрав, като че ли се намират в задунайска губерния. Това е огромната разлика сред Митрофанова и останалите съветски посланици в Европа. Така че да, значимо е за българското национално достолепие, поради прецедента, който нейното държание основава, госпожа Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата.
-А какво ще се промени в връзките с Русия, в случай че изгоним нейния дипломат?
-Чух в последно време няколко изказвания, които не споделям, които не дават отговор на дипломатическата процедура. Това не значи разкъсване на дипломатическите връзки с Русия. Нека да бъдем ясни. Това е доста мощен акт, който не мисля, че някой предлага. Трябва да запазим дипломатическите си връзки с Русия, само че на по-ниско ниво за известно време. Тъй като се допуска, че след оповестяването на госпожа Митрофанова за личност нон грата съветската страна няма незабавно да назначи собствен дипломат или това ще заеме време. Този път ще сме по-внимателни при даването на агреман на новия съветски дипломат. Знаете, че когато един дипломат бъде назначен, страната дава агреман. Това е френската дума за единодушие точно тази персона да бъде назначена за дипломат, [в което се] показва, че тази персона е допустима за съответната страна. Аз не съм до дъно сигурен в това, само че от няколко източника прочетох, че на госпожа Митрофанова и е бил отхвърлен агреман от Испания. Първоначално тя е била избрана да бъде дипломат на Русия в Испания, само че испанската страна е отказала агреман на госпожа Митрофанова. Не знам дали това е правилно, само че срещнах такова изказване.
-Да се върнем към огромната картина. Володимир Зеленски насочи искане Русия да бъде извадена от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че това допустимо ли е? И на процедура не значи ли изваждането на Русия от Организация на обединените нации като цяло?
-ООН е огледало на света, подобен, какъвто е, с всичките му недостатъци. Това е истината. Организация на обединените нации има смисъл единствено доколкото продължава да бъде огледало, единствено доколкото продължава да бъде универсална организация. Изключването на една забележителна страна, нуклеарна страна, ненапълно обезсмисля Организация на обединените нации. Това е истината. И ОНН в цялото си битие, от самото си основаване, се пробва да не повтаря грешките на Обществото на народите (ОН) – организацията, която предхожда Организация на обединените нации. Когато през 30-те години след италианската инвазия в Абисиния Италия е изключена, след това Германия е изключена – тоталитарните страни тогава. И те напущат организацията. Затова доста би трябвало да се внимава.
Смятам, че господин Зеленски е изцяло прав в своя си зов да се отстрани минимум статута на Русия на непрекъснат член [на Съвета за сигурност на ООН] с право на несъгласие, защото джентълменското съглашение, което стои в основата на хартата на Организация на обединените нации, е, че петте непрекъснати членки, които са безусловно господарите на организацията – Съединени американски щати, Франция, Англия, Китай и Русия – ще имат избрани граници на своето държание, ще носят отговорност за съдбините на света и по тази причина би трябвало да преценяват своето държание и да не злоупотребяват с правото си на несъгласие. Такива страни като Франция и Англия от доста време не са налагали несъгласие и доста рядко постановат несъгласие точно поради това. Съединени американски щати нормално постановат несъгласие единствено по отношение на Близкия изток, по никой различен въпрос не си припомням да са налагали несъгласие.
Докато Русия сега не просто постанова несъгласие върху резолюция, която визира личното ѝ държание, само че самото ѝ държание излиза отвън всевъзможни вероятни мислими рамки за държание за една непрекъсната страна членка, тъй като става дума за опит за окупация на прилежаща страна. Представете си – все едно Съединени американски щати да се опитат да окупират Мексико или Канада. Или Франция да окупира Белгия. Или Англия да окупира Ирландия. За това става дума.
Границите на мислимото за една непрекъсната страна членка със съответните ѝ задължения от дълго време е премината от режима на Путин.
-Понеже го споменахте като вид – do какво би довело, няма ли Русия да реагира остро и може ли да се стигне до лишаване на правото ѝ на несъгласие?
-Това е един сложен развой, който не може да бъде изваден от подтекста въобще на опитите за промяна на Съвета за сигурност. Защото Съветът за сигурност е една институция, основана през 1945 година с приемането на Хартата [на ООН], която отразява действителностите в тогавашния свят. И тук се задава въпросът за неговия състав – за какво доста значими страни, които способстват доста за бюджета на Организация на обединените нации, не са непрекъснати членки на Съвета за сигурност с право на несъгласие. Не са непрекъснати членки да вземем за пример Германия, Япония… В латинска Америка няма нито една страна. Голямата Бразилия за какво не е член? От Африка няма нито една страна членка. В Азия, с изключение на Япония, и Индия, която е другият колос, също не е член. И този диалог доста от дълго време се води в Организация на обединените нации. Води се и за смисъла въобще на ветото – въобще би трябвало ли непрекъснатите членки, в случай че има такива, да имат право на несъгласие. Но защото други страни членки в съответните райони възразяват на включването на страните, които загатнах, като непрекъснати членки – да вземем за пример в Европа Италия остро възразява на включването на Германия. В Азия на включването на Япония и на Индия, несъмнено, възразява Китай, Пакистан. В Южна Америка на включването на Бразилия възразява Аржентина и така нататък А в Африка не могат да се схванат кой да бъде – дали да бъде Нигерия, дали да бъде Египет и така нататък И цялото това е един доста конвенционален подтекст, който би трябвало да имаме поради, когато приказваме за изгонването, за премахването на статута на непрекъснат член на Русия и правото на несъгласие. Това е по-общия и доста комплициран подтекст.
-Да се върнем към Украйна. След началото на войната доста страни изпратиха военна помощ, която се показваше и в оръжие. Тук от началото на спора Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, които заемат съществени позиции, няколко пъти споделиха, че даването на оръжие ще значи замесване във войната. Това по този начин ли е?
-Тези няколко десетки страни, които дават оръжие на Украйна, не са въвлечени във войната, тъй че това не ги прави съвоюващи. Тези, които се опълчват на въоръжаването на Украйна, не помнят значими исторически прецеденти. Забравят, че по време на Втората международна война с програмата Lend-Lease Съединени американски щати въоръжават Съветския съюз и тази военна помощ изиграва доста сериозна роля за успеха над нацистка Германия от антихитлеристката коалиция. Така че първият мотив – в случай че доставяме оръжие, ще станем съвоюваща страна, не отговя на истината. Другите страни, които към този момент са го създали, и то в обилни размери, в това число и неутрални страни като Финландия, Швеция и Швейцария, не са станали съвоюващи страни. Финландия има граница с Русия от близо 1400 км, тъй че тя е напълно изложена.
На второ място аргументът е, че доставянето на оръжие ще удължи войната. Тук може незабавно да се зададе контравъпросът – а какво препоръчвате? Да оставим Украйна невъоръжена, тъй че агресорът да може да я смаже? Това ли е рецептата за мира – смазването на жертвата? Ако същата рецепта беше приложена, отново да се върнем към историческия образец, по време на Втората международна война, може би нацистка Германия щеше да надделее.
Така че тези причини са напълно несъстоятелни и аз не ги одобрявам.
-Защо тогава и президентът, и вицепремиерката, и един от водачите на парламентарно показаните сили повтарят това изказване.
-Питайте тях, не мога да давам отговор от името на други хора.
-Вие сте член на „ Демократична България “, на „ Да, България “ по-точно. Вашата парламентарна група предложи даването на военна помощ, само че Българска социалистическа партия заплаши, че даже с цената на излизането си и на раздробяване на обединението, няма да го одобри по никакъв метод. Може ли въпросът с изпращането на оръжия за Украйна да докара до раздробяване на обединението?
-Не чакам, че този проблем ще докара до разпадането на обединението. Действително има такова предложение от "Демократична България ". В момента то се гледа от съответните парламентарни комисии. В един миг ще влезе в пленарна зала и тогава народните представители от другите политически сили ще гласоподават съгласно съвестта си и както изисква конституцията. И каквото реши Народното събрание, това ще стане. Ние сме в парламентарна република и всички - държавното управление, министрите, ще би трябвало да се съобразят с решението на Народното събрание. Аз чакам Народното събрание да развърже ръцете на държавното управление за снабдяване на оръжие на Украйна.
-В момента има и различен спор. Той е по-скоро сред "Продължаваме смяната " и "Има подобен народ ". От една страна за гуверньора на Българска народна банка, само че от друга се появи и тази теза за връзките със Северна Македония. Могат ли тези разногласия да изложат на заплаха обединението?
-Не чакам раздробяване на обединението. Разбира се партиите са доста разнообразни, само че като цяло не мисля, че някой съществено обмисля държавна рецесия и привикване на нови избори. Миналата година имахме три пъти избори. Хората са изтощени от избори. Искат резултати, а не избори.
-Като споменахме Северна Македония, да напомним и на феновете, че България първа признава независимостта ѝ през 1992 година Тогава Вие сте заместник-външен министър и имате съществена роля в това. Как се взема такова решение бързо, тъй като тогава е много бързо, и до какво докара то в последна сметка?
-Как се взема? Трудно се взема. Взема се с отчитане на разнообразни условия, с интензивност, със храброст. И смелостта беше на Филип Димитров, тогавашен министър-председател. Аз просто му помогнах, това е истината. Но този мощен другарски жест, който България направи към Македония, разруши на пух и прахуляк разнообразни легенди за това, че България е зложелател на Македония, че ние желаем злото на македонците. Друг е въпросът, че България след това не се е възползвала до дъно от това състояние на нещата. Ние да вземем за пример не направихме вложения и така нататък, нашето наличие в Македония не беше задоволително значимо. От македонска страна също имаше опозиция, дано да го кажем, в кръгове, свързани с някогашния комунистически режим, с югославския комунизъм, които имат просръбски тежнения, защото Сърбия беше центърът на комунистическа Югославия. През годините България неведнъж е подавала ръка на Македония. Това стана и по времето на Косовската рецесия по време на държавното управление на Иван Костов, който достави танкове, военно съоръжение на Македония. И във всеки един миг, когато Македония се е нуждаела от помощ, България е била отсреща, тъй че имаме една добра основа, на която можем да стъпим. Не постоянно от македонска страна на България се гледа като на другар, това е истината. Има насложени доста негативни настройки към България. Но и ние не направихме старания да ги преодолеем, ускорявайки културното съдействие, да вземем за пример. До ден-днешен е мъчно човек да се придвижва сред България и Македония, сред София и Скопие - няма инфраструктура. И тези дефицити в нашите връзки в този момент дават отражение и пречат на развиването на двустранните връзки.
-Извън военната експанзия наподобява ли това, което България споделя за Северна Македония, на това, което Русия споделя за Украйна - това е страна, която няма лична история, личен език и така нататък?
-Ни минимум. Никой в България не упорства по някакъв метод Македония да бъде унижавана, да ѝ се отхвърля правото на самоопределяне. Никой. И това от дълго време е преминато. Със самия акт на признание в основен за Македония миг ние доказахме, че ние отваряме нова страница в нашите връзки и се отнасяме с почитание, както би трябвало да бъде, към самостоятелна Македония.
-А в този момент в рамковата позиция, призната от Народното събрание, която продължава да бъде настояща, не се ли споделя тъкмо това частично - не можем да преглеждаме македонския език като обособен от българския, да вземем за пример?
-Това са едни разногласия, които съществуват сред двете страни. Ако сте наблюдавали в последно време, и това е нещо позитивно, ние не се засягаме, в случай че жители на Северна Македония заявяват, че техният език е македонски, те приказват на македонски език и тяхната еднаквост е македонска. Това не беше реалност единствено допреди няколко години. Това е отминал стадий. България е приела този факт и това е крачка напред.
-И финален въпрос. Може ли скоро да се вдигне ветото за участието на Северна Македония в Европейския съюз, което България наложи?
-Аз се надявам, че промененият подтекст, който е основан на Балканите поради войната в Украйна, ще форсира тези оздравителни процеси. И от македонска страна ще има жестове, които ще разрешат на България да огледа с други очи на този въпрос и българското публично мнение да разбере, че е извънредно време, откакто Македония направи избрани жестове, да ограничим опциите за повлияване на обстановката на Западните Балкани в интерес на Русия. Това е доста значимо. Представете си, в случай че Албания стартира договаряния, а не Македония, по какъв начин това ще сложи нашите съседи още веднъж в сръбската орбита. А Сърбия е най-важният съдружник на Русия на Балканите. И такова едно развиване не би било в полза на България.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ