Руси ЧЕРНЕВ Политиците хукнаха на кино. Струпаха се в салона

Руси ЧЕРНЕВ

Политиците хукнаха на кино. Струпаха се в салона не поради " Възвишение " или " Дамасцена ", а да видят " Граница " на новата си колежка Елена Йончева. Според скромното ми мнение - нищо впечатляващо в 20-минутното филмче. Чувството е като след " Границата " на Емо Тонев - остарели истории за всякакви незаконопослушници с нравствено маризене на обществото и пердах по морала на началниците. Кратката лента на някогашната журналистка обаче е напът да избие рибата що се отнася до зрителския интерес измежду тези, които използват властта.

Ако се замисли човек, посланията във филмчето не надвишават откривателската стойност на съждения от вида " Слънцето изгря " и " Водата е мокра ". Елена на процедура не ни споделя нищо ново, само че го прави по този начин, че и неизкушените от тематиката да я схванат. Защо обаче трябваше да пристигна момичето с рентгеновите очи, с цел да може и вицето Валери Симеонов да се убеди, че каналджиите знаят цаката на новата ограда и минават границата като две и две дружно с задачите си огромни групи клиенти от близки и далечни страни. Явно трябваше да чакаме Елена, с цел да разберем и други две неща: първо - няма незаконна група /каквато е всяка тайфа, занимаваща се с трафик на хора/, която да не включва в състава си служител на реда /граничен или редовен/ и човек от властта /Валери Симеонов би трябвало най-добре да знае това поради скандалния случай със съпартийката си от Костинброд Анелия Велева/, второ - оградата за 200 млн. лв. и изключително инсталираната там техника за видеонаблюдение не са единствените неща у нас, построени прескъпо с европейски или публични средства, които не работят /справка - електронните табла на спирките в Пловдив, които към този момент втора година или не дават никаква информация, или просто лъжат/.

Всъщност нищо ново нямаше и в разкритията на Елена Йончева и преди два месеца, когато дамата с една директория разбуни Хасково и цялата ръководеща партия.

Проблемът в двата случая е различен - при толкоз храбреци в Народното събрание хардлайнери по телевизионните студия и протестъри в мрежата трябваше ли Елена Йончева да нагази в политиката, с цел да ни покаже, че царят е гол. Явно би трябвало, тъй като в България нищо във връзка с гражданското общество и свободата на словото не се е трансформирало от времето, когато един дървен мъдрец от планината за пръв път откри - в селото на слепците и едноокият е цар. Така че чакаме идната директория или филм на момичето с рентгеновите очи, с цел да прогледнем и ние за някои недъзи на българското общество.
тагове елена йончева филм възвишение