Руси ЧЕРНЕВ Известно е, че Пловдив все още е сред

Руси ЧЕРНЕВ

Известно е, че Пловдив към момента е измежду градовете, в които огромен % от жилищните здания се отопляват на твърдо гориво, а това несъмнено е един от сериозните фактори за неприятния въздух, който дишаме. Другият огромен проблем е трафикът в града, обвързван както с пътната инфраструктура и ръководството, по този начин и със положение на автомобилния парк.

Факт е и ниската енергийна успеваемост на 80% от постройките в Пловдив. Четвъртият огромен проблем е зелената система - за нейната кондиция също има доста разногласия - в какво положение е растителността и дали в Пловдив е реализиран европейският стандарт по индикатора " зелена повърхност на гражданин ". Често дискутираме по тематиките действителни ли са всички зелени площи, които съществуват в статистиката, дали се прави ефикасна санитарна сеч, основават ли се задоволително нови паркове и буферни зони. Моето персонално мнение е, че има забележим прогрес в тази посока от страна на Оперативна програма „ Паркове и градини”. За страдание обаче по-голяма част от напъните и средствата отиват за оцветяване на града, а не за озеленяването му. Това естествено е добре, само че розите по булевардите не въздействат на качеството на въздуха. Според ландшафтните експерти положението на парковете в Пловдив не е положително, а в най-големия измежду тях - парк " Отдих и просвета " - е притеснително.

Няма задоволително грижа и за спасяването на зелената система във високите елементи на тепетата - задоволително е да посочим Трихълмието, където можем да изброим дърветата на пръстите на двете си ръце. По високите елементи на Бунарджика, на Младежкия и на Дановия рид растителността също не е задоволително.

Отговорите на институциите са познати - има цели и средствата не стигат за всичко. Сигурно е по този начин и общината евентуално прави това, което е във опциите. Но когато стигнем до този проблем, е добре да се върнем обратно в история. И да си отговорим на въпроса по какъв начин преди 80 години във времето сред Голямата меланхолия и Втората международна война пловдивчани са съумели да урбанизират тепетата и да ги залесяват. Откъде са намирали средства и сили и за какво на нас през днешния ден все нещо не ни доближава?

Време е хората, които използват властта, да се замислят за това, дали направиха всичко допустимо по усвояването на средствата по Фонд „ Козлодуй”, по националната стратегия на Министерство на регионалното развитие за енергийна успеваемост. Защото, в случай че съпоставим Пловдив с по-малки градове като Пазарджик или Карлово да вземем за пример, би трябвало да признаем, че градът ни не е от най-активните. Далеч по-малки общини, с по-малък административен потенциал, съумяват да създават планове, да усвояват средства по европрограмите.

В Пловдив данните демонстрират, че едвам 36 сдружения на притежатели в многофамилните здания имат контракти за саниране, а пред действително довеждане докрай на процеса са едвам 10 панелки.

Огромни запаси има и във връзка с организацията на трафика, която все по този начин не се усъвършенства, макар вложените средства в по този начин наречения " Транспортен план ".
тагове саниране зелена система инфраструктура парк