Рушен Видинлиев е отличникът в 18% сиво“ – новия филм

Рушен Видинлиев е отличникът в „ 18% сиво “ – новия филм на Виктор Чучков наследник по едноименната книга на Захари Карабашлиев, който потегли из огромните екрани. БГ артистът, който е учил драма в Англия, влиза в А тима на киното с ролята си на Зак – мъж сред Изтока и Запада, сред любовта и ревността, унищожен от съдбовната разлъка със брачната половинка си. Руши е въздържан и сбит, в играта и държанието му няма и грам от типичното за две-трети от сътрудниците му разсипничество и приказливост. Той съумява да предизвика неподправено човешко неспокойствие – извънреден недостиг и несбъдната фантазия за съвсем всички родни продукции. Заслугата на Виктор Чучков наследник е ясна, като е редно да споменем още един значим факт – едва ли интернационалните копродуценти биха дали парите си за протяжна по нашенски киноистория, чиито фрагменти се точат с минути и разговорът е със съмнителни художествени качества.

Руши печели червени точки и за още нещо – във кино лентата проличава, че той се е издигнал над личната си суетност като врял и кипял кинаджия, какъвто, несъмнено, към момента не е. „ Докато снимахме, тотално не се интересувах по какъв начин наподобявам. И тъй като графикът беше доста тежък, по някое време даже се разболях – и това се е отразило на физиономията ми. Няма артист, който изцяло може да избяга от аз-а си, само че постоянно е по-интересно да си някой различен. Не ми е забавно да играя себе си “, призна Видинлиев в „ Преди обед “. И разкри, че е на път да осъзнае на макс сентенцията на Станиславски, че би трябвало да обичаш изкуството в себе си, а не противоположното. Руши, който залага на мрачноватото лъчение в трагичния жанр на Джъд Лоу, е от дребното кинаджии, които с всеки идващ персонаж пред камерите се изкачват със ходило нагоре. Подава се на арт изкушението, когато е едвам на 10. Дотогава си мисли, че бъдещето му е в тениса и всеки ден тренира на корта. Но откакто го одобряват в колежа Fettes в Шотландия, се включва интензивно във всички тамошни постановки. А когато влиза в кожата на Грегор Самса на Кафка, го режисира самият Стивън Беркоф. Трупата демонстрира „ Метаморфози “ на фамозния фестивал в Единбург. В ранната си младост  дефилира като третостепенна мутра във втори състав, макар че е приключил " Театър и кино " в Англия и магистърска стратегия по късометражно кино в Ню Йорк. След като беше Батко  Стаменов в политическата ретро подигравка „ Цветът на хамелеона “ на Емил Христов / “най-добър артист “ от Българската кино академия и други влиятелни награди, критици в Торонто дефинират играта му като " фина, само че доста експресивна " /, стана ченгето от Държавна сигурност Боян Тилев във „ Времето е наше “ на Петър Позлатев. „ Руши прави брилятно осъществяване – изцяло в духа на емблематичните мъже в международната промишленост, които са надалеч от театралните привички “, похвали го тогава режисьорът деец. Лъчезар Аврамов очевидно също е схванал, че Видинлиев е неговият човек за „ Снимка с Юки “, откакто сред първия кастинг, незабавно извоюван от Руши, и първата клапа минават 8 години. Но се оказа, че търпението си е коствало, а и Видинлиев и японката Кики Сугино са превъзходен дует. „ Историята е забавна,  човешка и доста разбираема.  Доста от българските филми са откъснати от действителността, а прекомерната интелектуалщина в тях тежи. Зрителите би трябвало да бъдат съпричастни,  да съчувстват “, споделял е Руши.  „ Той е прелестен, оказа помощ ми толкоз доста.  А с изключение на всичко друго, е извънредно занимателен “, пък му е признателна чаровницата от Страната на изгряващото слънце.

„ В клиповете към песните ми съм бил едно към едно самият аз – само че постоянно съм знаел, че ще бъда артист “, разказвал е Руши.  В музиката дебютира през 2001-а с „ Всичко се връща “. Издава четири извънредно сполучливи албума, като доста от частите в тях са евъргрийни. Печели пари и като режисьор на видеа, съавтор е и на много песни - Мария Илиева („ Думи “), Нина Николина („ Вуду “), Лора Караджова („ Спуснати пердета “)... Работи и по дебютните албуми на финалистите от Music Idol и X-Factor. Негови са текстове за композиции на Невена Цонева, Тома и Жана Бергендорф. Неслучайно вторият му албум се споделя „ Независим “. „ Човек не трябва да бъде подвластен от който и да било. Нито да се подава на непотребни пристрастености, когато го хвалят или подлагат на критика. Не бива да се мисли за Бог знае какво и да лети в облаците, нито да се надува, когато реализира нещо положително “, разкривал е правила от философията си Руши. Той се разписва и в интернационалните филми - „ Magma “ на Иън Гилмор, " Далида “ на Джойс Бунюел, „ Trade Routes “ на Джеймс Лофтус, „ Double Identity “ на Денис Димстер, “Механикът “  с Долф Лундгрен, озвучава и Родни Копърботъм в българската версия на анимацията „ Роботи “ на Крис Уедж. Прави и лайфове, като прецизира, че единствено взаимното ентусиазъм с публиката има смисъл. Продължава да пее и най-старите си части, само че с нужната доза на самоирония, тъй като няма по какъв начин да се откаже от своята история.  А в този момент е замислил следващо представление, в което ще комбинира музика и спектакъл.  " Пътят е по-голям от задачата. Значимите неща в живота идват, кoгато позабравиш малко, че ги искаш ", твърди Руши.

Артистът е от дребното известни, които не приказват за персоналния си живот. Целият свят знае, че е наследник на милионерката Лора Видинлиева и че топ моделът Таня Илиева е майка на сина му, кръстен на дядо си Метин, и на щерка му, наречена на баба си. Самият той се грижи за малчуганите във всяка свободна минута, а има ли време, даже готви, хвалят го приятелите му, които не е сменял пред последните 15 години. Видинлиев и домочадието му живеят сред къщата в Драгалевци и именията на родителката му в Кейптаун и Стреза.