Русенската група „Сода Акустик“ ще свири в центъра на Плевен с Биг Бенда на града
Русенската група „ Сода Акустик “ ще зарадва плевенчани дружно Биг Бенд „ Плевен “, чийто диригент е Пламен Марков
Събитието е на 9 юни от 20:30 часа на сцена Каскада в центъра на града. Музикалният театър се назовава „ Летни импулси “ и ще сервира на публиката едни от най-обичаните българските песни.
Група „ Сода Акустик “ е основана през 2016 година. Репертоарът е главно от българска музика и международни рок класики в акустични аранжименти. Основател е Диан Максимов, който свири на китара и е вокал. Евгени Марков също е китарист и вокалист, а главният реализатор е Росен Минчев. Емилиян Драганов е на ударните принадлежности.
По мотив идния концерт на групировката в Плевен, Dunavmost се срещна с музикантите от „ Сода Акустик “:
Как се чувствате броени дни преди грандиозния концерт в Плевен?
Диан Максимов: След близо година, работа, подготовки, организационни моменти, по-скоро съм леко под напрежение дали всичко ще стане както би трябвало. Да бъде на равнище и изпълнено професионално. Самата подготовка към момента не е приключила. Изчистваме последни елементи и музикално, и организационно.
Емилиян Драганов: Аз съм зареден с доста позитивни страсти и в очакване да представим пред публиката в град Плевен този наш общ план с Духовия оркестър на града.
Евгени Марков: Ще прибавя към другите единствено, че персонално аз съм припрян да се случи този концерт.
Росен Минчев: Чувството е доста вдъхновяващо, това е нова стъпка за нас като група. Обикновено една група, когато е подготвена да направи нещо взаимно с Филхармония или Биг Бенд, значи е качила още едно ходило в музицирането си, а това е доста удовлетворяващо.
Как станахте част от групата?
Диан Максимов: В по-голямата си част, концепцията беше моя. Потърсих, хора с които съм работил и познавам добре. За много малко време успяхме да натрупаме репертоар за участия. Още с първите изяви усетихме, че има апетит в страната за подобен тип музика.
Евгени Марков: Ще вметна единствено, че се познавам с Диан още от 90-те години, когато дружно с него свирихме в друга групировка и по този начин в действителност някак напълно естествено продължихме в „ Сода Акустик “.
Росен Минчев: Аз също съм тук с помощта на Диан Максимов, нашият соло китарист, който ми се обади в един пролетен ден на 2016-та година и ми предложи да създадем акустичен план с български известни песни. Познавах Дидо от няколко години и го харесвах като китарист и човек, одобрявам и българска музика, по тази причина не се замислих въобще.
Емилиян Драганов: Всички се случи в естествения ход на нещата, а и няма да укривам и моето огромно предпочитание да бъда част от тази група.
Какво е най- огромното предизвикателство за една група в днешния музикален свят?
Емилиян Драганов: В момента в нашата блага Родина нещата в музикалния свят не бих споделил, че са в подем, от време на време ми се коства дори битка с “Вятърни мелници”, добавяйки и пандемията, която затрудни в допълнение обстановката, само че аз съм оптимист и мисля нещата ще тръгнат в вярната посока.
Диан Максимов: За никого не е загадка, че в България единствено с музика сега, доста мъчно се живее. Всички работим и нещо друго. Налага се да съчетаваме и главната работа и заниманието. Понякога е извънредно с напрежение.
Росен: Според мен една група би трябвало да съумее да се запази като такава и да се развива. Това постоянно е било най-голямото предизвикателство пред групите, освен в днешния музикален свят.
Евгени: Да, склонен съм с всички. И ще вметна, че би трябвало да добие опит, известност и реализация.
Върху какво работите сега?
Диан Максимов: Групата в този си състав е съвсем 6 години. Трупаме още репертоар, който за в този момент е някъде към 80 песни. Някои от песните ги представяме по наш си метод. През нашия взор. А това лишава време и положително обсъждане. Имаме концепция, групата да одобри още един член. И естествено, това ще отнеме известно време за напасване и подготовки. Лично аз, с изключение на групата работя и по странични планове. Пиша песни за други реализатори. В последните две години, получих две награди (за авторски песни), които въпреки всичко са тласък, че върша нещо уповавам се положително.
Емилиян Драганов: Към този миг сме отдадени на подготовки за идния концерт с Духовият оркестър на град Плевен и настрана продължаваме с клубните си участия на територията на страната.
Различна ли е публиката в другите градове в които музицирате?
Диан Максимов: И да и не. Като цяло, публиката, която участва на наши участия е наясно, какво да чака. Стремим се да ги накараме да се провиснал и да са съпричастни на въпросната музикална вечер. Успееш ли да накараш всички да пеят дружно с теб, проблеми няма.
Росен Минчев: Различна е, да. И това е доста хубаво, прави концертите разнородни като страст и като прекарвания. Най-хубавото е, че има доста младежи, които ни слушат и познават песните и още по-важното - харесват ги. А това е музика, която са слушали техните родители.
Емилиян Драганов: Аз бих споделил, че ние със „ Сода Акустик “ имаме шанса да бъдем одобрявани с доста позитивни страсти и обич на всички места, където сме “музицирали” досега, колкото и нескромно да прозвучи
Евгени Марков: Точно това, че публиката е най-различна, е най-хубавото.
Как подбирате репертоара?
Евгени Марков: Според характера на събитието.
Диан Максимов: Има два типа музика – Хубава и Лоша! Подбираме песните по този начин, че да можем да ги предадем задоволително добре. Имаме песни, които са много комплицирани музикантски и за осъществяване, имаме песни и за ваучър. Стремим се да задоволим всички потребности на публиката. Всеки има друг усет и схващане за музика. Стараем се да има за всеки по нещо.
Емилиян Драганов: До момента в по-голям % от нашия репертоар сме заложили на българската музика. Гледаме да свирим части, познати на необятен кръг публика, елементарно разпознаваеми и запявани от всяко поколение… от минимум до огромни и още по-големи
Росен Минчев: Подбираме най-хубавите и известни български песни от 70-те години на предишния век до сегашния миг.
Кой е най-хубавият миг за една група?
Диан Максимов: Има много занимателни случки за миналия ни музикантски път, като група. Запознаваш се със ужасно доста хора из цяла България. Когато видиш в очите на публиката удовлетворение за добре свършена работа си удовлетворен. Емоциите, чувството мъчно се изричат с думи.
Емилиян Драганов: Най-хубавият миг е когато виждаш позитивната страст на публиката, която зарежда и нас на 100%
Евгени: За мен това е основно реакцията на хората- овации и разпявка с публиката.
Росен: Това е оня миг, в който видиш, че си докоснал публиката прочувствено. Няма по-удовлетворяващо възприятие от това за един актьор.
Събитието е на 9 юни от 20:30 часа на сцена Каскада в центъра на града. Музикалният театър се назовава „ Летни импулси “ и ще сервира на публиката едни от най-обичаните българските песни.
Група „ Сода Акустик “ е основана през 2016 година. Репертоарът е главно от българска музика и международни рок класики в акустични аранжименти. Основател е Диан Максимов, който свири на китара и е вокал. Евгени Марков също е китарист и вокалист, а главният реализатор е Росен Минчев. Емилиян Драганов е на ударните принадлежности.
По мотив идния концерт на групировката в Плевен, Dunavmost се срещна с музикантите от „ Сода Акустик “:
Как се чувствате броени дни преди грандиозния концерт в Плевен?
Диан Максимов: След близо година, работа, подготовки, организационни моменти, по-скоро съм леко под напрежение дали всичко ще стане както би трябвало. Да бъде на равнище и изпълнено професионално. Самата подготовка към момента не е приключила. Изчистваме последни елементи и музикално, и организационно.
Емилиян Драганов: Аз съм зареден с доста позитивни страсти и в очакване да представим пред публиката в град Плевен този наш общ план с Духовия оркестър на града.
Евгени Марков: Ще прибавя към другите единствено, че персонално аз съм припрян да се случи този концерт.
Росен Минчев: Чувството е доста вдъхновяващо, това е нова стъпка за нас като група. Обикновено една група, когато е подготвена да направи нещо взаимно с Филхармония или Биг Бенд, значи е качила още едно ходило в музицирането си, а това е доста удовлетворяващо.
Как станахте част от групата?
Диан Максимов: В по-голямата си част, концепцията беше моя. Потърсих, хора с които съм работил и познавам добре. За много малко време успяхме да натрупаме репертоар за участия. Още с първите изяви усетихме, че има апетит в страната за подобен тип музика.
Евгени Марков: Ще вметна единствено, че се познавам с Диан още от 90-те години, когато дружно с него свирихме в друга групировка и по този начин в действителност някак напълно естествено продължихме в „ Сода Акустик “.
Росен Минчев: Аз също съм тук с помощта на Диан Максимов, нашият соло китарист, който ми се обади в един пролетен ден на 2016-та година и ми предложи да създадем акустичен план с български известни песни. Познавах Дидо от няколко години и го харесвах като китарист и човек, одобрявам и българска музика, по тази причина не се замислих въобще.
Емилиян Драганов: Всички се случи в естествения ход на нещата, а и няма да укривам и моето огромно предпочитание да бъда част от тази група.
Какво е най- огромното предизвикателство за една група в днешния музикален свят?
Емилиян Драганов: В момента в нашата блага Родина нещата в музикалния свят не бих споделил, че са в подем, от време на време ми се коства дори битка с “Вятърни мелници”, добавяйки и пандемията, която затрудни в допълнение обстановката, само че аз съм оптимист и мисля нещата ще тръгнат в вярната посока.
Диан Максимов: За никого не е загадка, че в България единствено с музика сега, доста мъчно се живее. Всички работим и нещо друго. Налага се да съчетаваме и главната работа и заниманието. Понякога е извънредно с напрежение.
Росен: Според мен една група би трябвало да съумее да се запази като такава и да се развива. Това постоянно е било най-голямото предизвикателство пред групите, освен в днешния музикален свят.
Евгени: Да, склонен съм с всички. И ще вметна, че би трябвало да добие опит, известност и реализация.
Върху какво работите сега?
Диан Максимов: Групата в този си състав е съвсем 6 години. Трупаме още репертоар, който за в този момент е някъде към 80 песни. Някои от песните ги представяме по наш си метод. През нашия взор. А това лишава време и положително обсъждане. Имаме концепция, групата да одобри още един член. И естествено, това ще отнеме известно време за напасване и подготовки. Лично аз, с изключение на групата работя и по странични планове. Пиша песни за други реализатори. В последните две години, получих две награди (за авторски песни), които въпреки всичко са тласък, че върша нещо уповавам се положително.
Емилиян Драганов: Към този миг сме отдадени на подготовки за идния концерт с Духовият оркестър на град Плевен и настрана продължаваме с клубните си участия на територията на страната.
Различна ли е публиката в другите градове в които музицирате?
Диан Максимов: И да и не. Като цяло, публиката, която участва на наши участия е наясно, какво да чака. Стремим се да ги накараме да се провиснал и да са съпричастни на въпросната музикална вечер. Успееш ли да накараш всички да пеят дружно с теб, проблеми няма.
Росен Минчев: Различна е, да. И това е доста хубаво, прави концертите разнородни като страст и като прекарвания. Най-хубавото е, че има доста младежи, които ни слушат и познават песните и още по-важното - харесват ги. А това е музика, която са слушали техните родители.
Емилиян Драганов: Аз бих споделил, че ние със „ Сода Акустик “ имаме шанса да бъдем одобрявани с доста позитивни страсти и обич на всички места, където сме “музицирали” досега, колкото и нескромно да прозвучи
Евгени Марков: Точно това, че публиката е най-различна, е най-хубавото.
Как подбирате репертоара?
Евгени Марков: Според характера на събитието.
Диан Максимов: Има два типа музика – Хубава и Лоша! Подбираме песните по този начин, че да можем да ги предадем задоволително добре. Имаме песни, които са много комплицирани музикантски и за осъществяване, имаме песни и за ваучър. Стремим се да задоволим всички потребности на публиката. Всеки има друг усет и схващане за музика. Стараем се да има за всеки по нещо.
Емилиян Драганов: До момента в по-голям % от нашия репертоар сме заложили на българската музика. Гледаме да свирим части, познати на необятен кръг публика, елементарно разпознаваеми и запявани от всяко поколение… от минимум до огромни и още по-големи
Росен Минчев: Подбираме най-хубавите и известни български песни от 70-те години на предишния век до сегашния миг.
Кой е най-хубавият миг за една група?
Диан Максимов: Има много занимателни случки за миналия ни музикантски път, като група. Запознаваш се със ужасно доста хора из цяла България. Когато видиш в очите на публиката удовлетворение за добре свършена работа си удовлетворен. Емоциите, чувството мъчно се изричат с думи.
Емилиян Драганов: Най-хубавият миг е когато виждаш позитивната страст на публиката, която зарежда и нас на 100%
Евгени: За мен това е основно реакцията на хората- овации и разпявка с публиката.
Росен: Това е оня миг, в който видиш, че си докоснал публиката прочувствено. Няма по-удовлетворяващо възприятие от това за един актьор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ