Образованието преди и сега - как училището се променя през годините
Русе посреща Освобождението с три „ първични “ учебни заведения. Сега в града има 35 гимназии и съществени учебни заведения с разнообразни профили на образование. Образованието се трансформира с изменящата се стопанска система. И се развива, изключително в първите десетилетия, с помощта на будни българи с прогресивно мислене. В другите години с разнообразни темпове, от време на време догонващо потребностите на бизнеса.
Със закон от 1880 година в България отделенията от първо до четвърто стават наложителни и безвъзмездни, както за момчетата, по този начин и за девойките. Но за децата и техните родители към този момент не е било задоволително в школото да се учи единствено четмо и писмо, а да се получават и на практика умения.
И будните жители на Русе, някои от тях пристигнали от чужбина или с друго от православното изповедание, стартират да строят учебни заведения. В Русе се откриват Девическа и Мъжка гимназия, както и две частни чуждоезикови учебни заведения. Във френския девически лицей, учреден от монахините от ордена „ Notre Dame de Sion “ в началото се записват 50 девойки. И макар че учебното заведение е католическо, в него са одобрявани и православни, еврейки и мюсюлманки.
В началото френското учебно заведение, Френския интернат, дава предстоящото за едно момиче обучение – да учат доста езици, музика, готварство, домакинство, това, което прави една жена добра брачна половинка и майка. Докато с времето излиза наяве, че на девойките не им е задоволително едно такова познание и последователно просветителните стратегии в това учебно заведение се усъвършенстват, с цел да бъдат признати към този момент от страната като учебно заведение, даващо познания, задоволително положителни, с цел да могат да бъдат признавани дипломите на тези девойки за кандидатстване във висши образователни заведения, завършвайки с матури, споделя Ренета Рошкева – историк в РИМ – Русе.
През 1883 година сестрата на първия основен инженер на Русе Анна Винтер открива Немско учебно заведение в крайдунавския град. То бързо добива известност поради откритите курсове по счетоводство и комерсиална преписка.
Немското учебно заведение сякаш е една крачка напред в модерността, тъй като образованието в него е в смесени паралелки – девойки и момчета учат дружно. То е част от просветителната система на актуалната тогава Германия – субсидирано, добре проведено, с съвременни познания, добавя Ренета Рошкева – историк в РИМ – Русе.
Днес българското учебно заведение продължава да се пробва да дава отговор на провокациите на живота. Според шефа на Немската гимназия в Русе Искра Иванова образованието би трябвало да става все по-глобално и да приготвя младежите да се осъществят еднообразно добре и у нас, и в чужбина.
Затова считам, че чуждоезиковото образование е извънредно значимо. с цел да могат да се оправят във все по-дигиталния свят. И когато разсъждаваме кое би трябвало да стои в основата на образованието в българското учебно заведение аз си мисля, че това, на което ще научим учениците, това, което ще им е потребно чисто механически е от значително значение, само че най-важното е да възпитаме у тях тези добродетели, които ще им оказват помощ да бъдат положителни хора без значение с какво ще се занимават отсега нататък, споделя Искра Иванова - шеф на СУПНЕ „ Фридрих Шилер “.
Не по-малко значима е връзката преподавател – възпитаник, споделя Искра Иванова. Защото доверието и уважението е една от вратите, които водят към знанието. Така го е видяла и Йорданка Добрева, една от последните възпитанички на Френския девически лицей, която по-късно става преподавател по френски език.
Това беше едно учебно заведение по-различно от другите, където ние се чувствахме като родственици между тях. Обичахме доста учителките си… Ние ги чувствахме като майки. Даже ние по този начин ги наричахме, обръщението беше мер – майко, споделя Йорданка.
Мисля, че през днешния ден на моменти губим този престиж на учителя и всички ние, цялата общественост, всички родители и преподаватели би трябвало да се грижим за това учителят да е с висок престиж, тъй като от него зависи, в неговите ръце е бъдещето на страната ни напълно, споделя Искра Иванова - шеф на СУПНЕ „ Фридрих Шилер “.
Независимо от икономическите и политическите промени българинът постоянно е желал да даде положително обучение на децата си. И тази традиция продължава и през днешния ден, в цифровата епоха, където листът и химикалката от ден на ден се изместват от клавиатурата и мишката.
Репортер: Даниела Василева
Със закон от 1880 година в България отделенията от първо до четвърто стават наложителни и безвъзмездни, както за момчетата, по този начин и за девойките. Но за децата и техните родители към този момент не е било задоволително в школото да се учи единствено четмо и писмо, а да се получават и на практика умения.
И будните жители на Русе, някои от тях пристигнали от чужбина или с друго от православното изповедание, стартират да строят учебни заведения. В Русе се откриват Девическа и Мъжка гимназия, както и две частни чуждоезикови учебни заведения. Във френския девически лицей, учреден от монахините от ордена „ Notre Dame de Sion “ в началото се записват 50 девойки. И макар че учебното заведение е католическо, в него са одобрявани и православни, еврейки и мюсюлманки.
В началото френското учебно заведение, Френския интернат, дава предстоящото за едно момиче обучение – да учат доста езици, музика, готварство, домакинство, това, което прави една жена добра брачна половинка и майка. Докато с времето излиза наяве, че на девойките не им е задоволително едно такова познание и последователно просветителните стратегии в това учебно заведение се усъвършенстват, с цел да бъдат признати към този момент от страната като учебно заведение, даващо познания, задоволително положителни, с цел да могат да бъдат признавани дипломите на тези девойки за кандидатстване във висши образователни заведения, завършвайки с матури, споделя Ренета Рошкева – историк в РИМ – Русе.
През 1883 година сестрата на първия основен инженер на Русе Анна Винтер открива Немско учебно заведение в крайдунавския град. То бързо добива известност поради откритите курсове по счетоводство и комерсиална преписка.
Немското учебно заведение сякаш е една крачка напред в модерността, тъй като образованието в него е в смесени паралелки – девойки и момчета учат дружно. То е част от просветителната система на актуалната тогава Германия – субсидирано, добре проведено, с съвременни познания, добавя Ренета Рошкева – историк в РИМ – Русе.
Днес българското учебно заведение продължава да се пробва да дава отговор на провокациите на живота. Според шефа на Немската гимназия в Русе Искра Иванова образованието би трябвало да става все по-глобално и да приготвя младежите да се осъществят еднообразно добре и у нас, и в чужбина.
Затова считам, че чуждоезиковото образование е извънредно значимо. с цел да могат да се оправят във все по-дигиталния свят. И когато разсъждаваме кое би трябвало да стои в основата на образованието в българското учебно заведение аз си мисля, че това, на което ще научим учениците, това, което ще им е потребно чисто механически е от значително значение, само че най-важното е да възпитаме у тях тези добродетели, които ще им оказват помощ да бъдат положителни хора без значение с какво ще се занимават отсега нататък, споделя Искра Иванова - шеф на СУПНЕ „ Фридрих Шилер “.
Не по-малко значима е връзката преподавател – възпитаник, споделя Искра Иванова. Защото доверието и уважението е една от вратите, които водят към знанието. Така го е видяла и Йорданка Добрева, една от последните възпитанички на Френския девически лицей, която по-късно става преподавател по френски език.
Това беше едно учебно заведение по-различно от другите, където ние се чувствахме като родственици между тях. Обичахме доста учителките си… Ние ги чувствахме като майки. Даже ние по този начин ги наричахме, обръщението беше мер – майко, споделя Йорданка.
Мисля, че през днешния ден на моменти губим този престиж на учителя и всички ние, цялата общественост, всички родители и преподаватели би трябвало да се грижим за това учителят да е с висок престиж, тъй като от него зависи, в неговите ръце е бъдещето на страната ни напълно, споделя Искра Иванова - шеф на СУПНЕ „ Фридрих Шилер “.
Независимо от икономическите и политическите промени българинът постоянно е желал да даде положително обучение на децата си. И тази традиция продължава и през днешния ден, в цифровата епоха, където листът и химикалката от ден на ден се изместват от клавиатурата и мишката.
Репортер: Даниела Василева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ