Петър Винаров, който даде началото на модерния европейски град Русе
Русе е удивително хубав град – по тази причина го назовават и Малката Виена. Това се дължи значително на обстоятелството, че Русчук е център на една от най-големите провинции на Османската империя – Дунавския вилает (вилает е е най-голямата административно-териториална единица в империята, както и в днешна Турция). В резултат на това, голям брой мощни страни – Русия, Англия, Испания, Франция, Холандия, Италия и други – слагат консулите си точно там. Това развива мощно интернационалните контакти на града и надлежно това му се отразява.
Петър Винаров
Инфо: Семеен списък на фамилия Хаджииванови [Public domain]
Въпреки че е едвам на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна самостоятелност. Това е интервал, в който българите в Османската империя се пробват да възстановят Българската православна църква; по тази причина зачестяват конфликтите с гръцките духовници, които пазят ползите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в следствие от националните старания през 1870 година със султански декрет се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 ефективно взе участие в изгонването на гръцкия епископ Синесий Червенски от града. По-късно, по време на Освободителната война оказва помощ на руснаците и съветското разузнаване, само че е хванат от турските управляващи, които го заточават в град Халеб в Сирия. Там прекарва времето от 1 август 1877 до 23 април 1878. А откакто излезе, ще бъде кмет на Русе три мандата.
Седем години откакто се връща, на 1 май 1885, печели локалните кметски избори от съюза на консерваторите плюс либералите-цанковисти ( най-проруската пария в политическия спектър; „ цанковисти “, тъй като когато се отделят от Либералната партия, Драган Цанков е начело). И по този начин на 1 юли с княжески декрет Петър Винаров стартира първия си мандат. За това време Община Русе ще сътвори шест заводи за тютюн, които по-късно се продават на частни бизнесмени. Когато на 14 ноември 1885 избухва Сръбско-българската война, в града са разполагаем няколко краткотрайни лечебни заведения за ранените бойци. На идната година, 1886, поддържа свалянето на Александър I Батенберг, а на идната, на 4 септември 1887, на изборите печели дружно с националистите, които са последователи на Стефан Стамболов. Тогава за кмет на Русе е назначен Димитър Мантов, а Петър Винаров е негов заместител. Двамата мъже за скарват още през есента на същата година на 8 януари 1888 Петър, подкрепян от хората на Стамболов, оповестява на кмета, че е неодобрен – това се удостоверява тъкмо седмица по-късно с Указ № 27 на държавното управление.
Вторият мандат на Винаров е белязана от павирането на градските улици с „ французки “ гранитни блокчета от кариерата „ Сан Рафаел “ и последвалия емблематичен и непотребен правосъден развой, наименуван „ аферата с французките камъни “. Павирането стартира през 1889, а блокчетата от порфирен гранит идват по Дунав с шлепове и са наречени от жителите „ французки калдъръм„. Тези павета (с дадена гаранция от 33 години) ще служат десетки години безпроблемно и без да трансформират качествата си. В последна сметка обаче ще бъдат извадени за сметка на асфалта. Днес дребна част от тях са остана по улица „ Княжеска “, а извадените павета са изнесени в редица градове на Западна Европа, които пък вършат противоположното – заменят в пешеходните зони асфалта с гранитни блокчета.
Русенският общински вестник
Между Петър Винаров и третия мандат не застава никой и на парламентарните общински избори през 1890 той съумява да резервира кемтския си пост без съпротива. Града и покрайнината му не престават да се разрастват. Този път с изключение на за здания се натъртва и на хигиенизирането на улиците и здравната профилактика на популацията. Две години по-късно, на 28 март 1892 стартира да излиза Русенският общински вестник, чийто основен редактор е Михаил Хаджикостов. Той работи като актуалният Държавен вестник – в него се разгласяват по-важните решения на общинския съвет, заповедите на кмета и други известия за града и страната.
Това е къщата му на улица „ Княз Владимирска “ №6 (днес улица „ Райко Даскалов “), която се споделя с съответното име Къщата на Петър Винаров и е част от архитектурното завещание на Русе. Там той живее със брачната половинка си Ангелина Иванова (родом от Тутракан), с която имат 8 деца – петима сина и три дъщери. Един от синовете им, Иван, умира на фронта по време на Междусъюзническата война, до момента в който извършва длъжността си на хигиеничен подпоручик, лекар.
