След нас - и ПП-потоп
Румен Стойчев
И съм гневен, и съм печален, и се прокисвам, и отново ме хваща бесът с този пусти потоп. Толкова хубави хора познавам от бедстващите, а какъв брой още хубави хора не познавам...
В главата ми гърми единствено " Хем живеем ден за ден, хем пък като да сме безконечни ".
Не сме безконечни - безконечни са стихиите. Но и ден за ден да живеем не е редно.
Пусто, не съм вчерашен. Да бях, щях да хапвам дървото и да хлипам до Бога и отново да не си мръдна пръста, та да не се повтаря злочестината.
Ама не съм вчерашен. Че и помня.
Ще опиша в резюме по какъв начин беше и по какъв начин можеше да бъде, а пък в случай че на някой не му харесва, да хваща пътя, да ме зачертава с дебелия молив, да ме не помни и да не се връща назад.
Служих в Черноморец от 1979-а до 1981-а. Целият югоизток беше посипан с военни поделения. Каквито ви пристигна на мозъка. Не знам сигурно - то си беше и военна загадка, само че в Странджа имаше най-малко 10-15 хиляди армия.
Сила!
Щото трябваше да стопираме Турция, в случай че нещо й щукне. И Турция ни имаше страха.
Ако в тези години един дъжд, в случай че и да е толкоз мощен като този, отнесеше мост, отнасяше и най-малко 20-30 индивида в пандиза за дълго. Всеки, който строеше мост - за цивилни потребности - знаеше, че строи мост, по който би трябвало да мине безграничен брой тежка бойна техника, т. е. строи мост, кадърен да издържи на война.
Днес един мост - на единствения път, свързващ с Царево с всичко на юг от него - се строши като вафлена кора. Което значи, че на нито един стадий от неговото планиране и градеж не са били спазвани разпоредбите. Сега ще насметат няколко дребни риби, които са се и облажили минимум и то тъй като идват избори. Ще вдигнат пушилката за седмица-две и туйто.
Преди 40 години с това щеше да се занимава боен прокурор. Днес спасението на потърпевшите е грижа на потърпевшите.
Преди 40 години на шестия час от дъжда целият регион щеше да бъде военна зона. Хората щяха да бъдат в точния момент евакуирани от рисковите места. Не евакуирани, а прогонени. И извозени с военните камиони, несъмнено. Няма хък, няма мък. Щото Хората Бедстват!
Щеше да се изсипе голяма армия - с всичките тези здрави млади мъже, които сходно наводняване в никакъв случай не може да уплаши. С всичките му бронирани машини, мощни камиони, всъдеходни джипки, лодки, катери, водоноски, походни кухни, палатки, одеяла, облекла, обувки, храна... По пътищата щеше да царува стоманен ред, а по тях щеше да тече Спасението.
Пострадалите хора щяха да бъдат извозени до гари и автогари, че да се приберат по домовете си. Със суха храна за из път.
След това цялата територия на бедствието щеше да бъде разчистена за една седмица по този начин, че още веднъж да стане годна за живеене и за работа. После щяха да влязат строителни войски да изградят още веднъж де що има разрушено.
Защото бяхме подготвени за война и сходно злополучие щеше да мине просто като едно положително обучение.
Бяхме толкоз подготвени, че да не разчитаме на Варшавския контракт и на Голямата Мечка, тъй като си имахме всичко належащо и в съвършено положение за незабавна употреба.
Живеехме в мир, само че бяхме подготвени за война. Сега живеем във война, а се готвим за гей-парад.
Може колкото щем да се залъгваме един различен и да залъгваме цялостен народ. Стихиите не можем излъга.
Тогава освен го знаехме, само че бяхме и готови.
За най-ужасните неща, които могат да се случат в спокойно време, хората знаеха - армията, българските офицери и бойци ще се притекат на помощ и ще донесат Спасение.
И в този момент може да е по този начин, но желае мислене и доста бачкане. А у нас тези, дето би трябвало да мислят, не могат да си намерят мозъка, в случай че не им посочиш с кирката тъкмо къде се намира.
Да се гради и поддържа страна е доста комплицирана и доста виновна работа. Сигурно имаме задоволително на брой и задоволително читави хора, които могат да го вършат, само че те са смачкани в калта, обезверени, обезкуражени, обезсърчени. Без никакъв късмет да съзидават, тъй като мишоците Дтам гореУ не могат да си откъснат очите от личния си изцапан пъп.
Цялата тази съсипия в скъпия на сърцето ми югоизток можеше да бъде предотвратена. ТРЯБВАШЕ да бъде предотвратена! Но не беше.
И идната няма да бъде предотвратена, до момента в който на най-горните 10 равнища на ръководство е фрашкано с мърлячи.
Включително и такива от най-мръсната порода - шибаняците, дето сякаш сън не спят да избавят непознати нации от бедствия, а оставят личния си народ да го отнася водата в морето.
Facebook
/>
Мислеха, че само ще
печелят и ще лапат безспир
Христо Христов
Резово, Синеморец, Ахтопол, Варвара, Кост?, Царево, Лозенец... Можем само да съчувстваме. Да пишем какъв брой ненадейно и грубо естествените стихии са се отнесли с нас.
Да подвигаме плещи и да споделяме: " Такова злополучие никой не е предполагал, че може да пристигна ".
Не са чакали. Мислеха, че само ще печелят и ще лапат безспир.
Когато десетилетия изсичаха Странджа.
Когато не почистваха или имитираха грижа за речните корита, с цел да усвоят голямата част от отпуснатите пари.
Когато засипваха " сухи " дерета и ги превръщаха в " УПИ ", а по-късно необмислено презастрояваха.
Когато имитираха градежи на мостове и създаване на отводнителни уреди.
Когато се правеха, че реновират канализацията.
Когато превръщаха всяко допустимо ъгълче в имот за градеж.
Когато алчно приканваха хора да дойдат, с цел да ядат и сер@т по родните им места...
Тогава кражбите и безотговорността не им пречеха. Гласуваха си за ГЕРБ, след това и за пепета, дебета, депесета... Бяха арогантни и не запомнили Бог. Искаха още, и още, и още, и още...
Не виждаха тировете, които отнасят горите им. Не им пречеше, че крадци и мошеници ръководят - стига да има къшей за тях.
Не мислеха, че това безхаберие един ден ще разрушава и ще убива.
Този ден пристигна.
Такъв ден ще настъпи за всеки от нас, където и да сме из страната. Защото чумата ГЕРБ, пепета, дебета и депесета развращава. А идва време, в което тази чума - отприщила плъховете си - й ще убива.
Ще ни трепе, само че ние, в огромната своя част, това заслужаваме. Инак няма да дойдем на себе си. Такива времена са, че колкото е по-зле - за по-добре е.
Няма оправяне инак. Не може да си плюскал три десетилетия, а да не платиш сметката. Няма по какъв начин.
Facebook
И съм гневен, и съм печален, и се прокисвам, и отново ме хваща бесът с този пусти потоп. Толкова хубави хора познавам от бедстващите, а какъв брой още хубави хора не познавам...
В главата ми гърми единствено " Хем живеем ден за ден, хем пък като да сме безконечни ".
Не сме безконечни - безконечни са стихиите. Но и ден за ден да живеем не е редно.
Пусто, не съм вчерашен. Да бях, щях да хапвам дървото и да хлипам до Бога и отново да не си мръдна пръста, та да не се повтаря злочестината.
Ама не съм вчерашен. Че и помня.
Ще опиша в резюме по какъв начин беше и по какъв начин можеше да бъде, а пък в случай че на някой не му харесва, да хваща пътя, да ме зачертава с дебелия молив, да ме не помни и да не се връща назад.
Служих в Черноморец от 1979-а до 1981-а. Целият югоизток беше посипан с военни поделения. Каквито ви пристигна на мозъка. Не знам сигурно - то си беше и военна загадка, само че в Странджа имаше най-малко 10-15 хиляди армия.
Сила!
Щото трябваше да стопираме Турция, в случай че нещо й щукне. И Турция ни имаше страха.
Ако в тези години един дъжд, в случай че и да е толкоз мощен като този, отнесеше мост, отнасяше и най-малко 20-30 индивида в пандиза за дълго. Всеки, който строеше мост - за цивилни потребности - знаеше, че строи мост, по който би трябвало да мине безграничен брой тежка бойна техника, т. е. строи мост, кадърен да издържи на война.
Днес един мост - на единствения път, свързващ с Царево с всичко на юг от него - се строши като вафлена кора. Което значи, че на нито един стадий от неговото планиране и градеж не са били спазвани разпоредбите. Сега ще насметат няколко дребни риби, които са се и облажили минимум и то тъй като идват избори. Ще вдигнат пушилката за седмица-две и туйто.
Преди 40 години с това щеше да се занимава боен прокурор. Днес спасението на потърпевшите е грижа на потърпевшите.
Преди 40 години на шестия час от дъжда целият регион щеше да бъде военна зона. Хората щяха да бъдат в точния момент евакуирани от рисковите места. Не евакуирани, а прогонени. И извозени с военните камиони, несъмнено. Няма хък, няма мък. Щото Хората Бедстват!
Щеше да се изсипе голяма армия - с всичките тези здрави млади мъже, които сходно наводняване в никакъв случай не може да уплаши. С всичките му бронирани машини, мощни камиони, всъдеходни джипки, лодки, катери, водоноски, походни кухни, палатки, одеяла, облекла, обувки, храна... По пътищата щеше да царува стоманен ред, а по тях щеше да тече Спасението.
Пострадалите хора щяха да бъдат извозени до гари и автогари, че да се приберат по домовете си. Със суха храна за из път.
След това цялата територия на бедствието щеше да бъде разчистена за една седмица по този начин, че още веднъж да стане годна за живеене и за работа. После щяха да влязат строителни войски да изградят още веднъж де що има разрушено.
Защото бяхме подготвени за война и сходно злополучие щеше да мине просто като едно положително обучение.
Бяхме толкоз подготвени, че да не разчитаме на Варшавския контракт и на Голямата Мечка, тъй като си имахме всичко належащо и в съвършено положение за незабавна употреба.
Живеехме в мир, само че бяхме подготвени за война. Сега живеем във война, а се готвим за гей-парад.
Може колкото щем да се залъгваме един различен и да залъгваме цялостен народ. Стихиите не можем излъга.
Тогава освен го знаехме, само че бяхме и готови.
За най-ужасните неща, които могат да се случат в спокойно време, хората знаеха - армията, българските офицери и бойци ще се притекат на помощ и ще донесат Спасение.
И в този момент може да е по този начин, но желае мислене и доста бачкане. А у нас тези, дето би трябвало да мислят, не могат да си намерят мозъка, в случай че не им посочиш с кирката тъкмо къде се намира.
Да се гради и поддържа страна е доста комплицирана и доста виновна работа. Сигурно имаме задоволително на брой и задоволително читави хора, които могат да го вършат, само че те са смачкани в калта, обезверени, обезкуражени, обезсърчени. Без никакъв късмет да съзидават, тъй като мишоците Дтам гореУ не могат да си откъснат очите от личния си изцапан пъп.
Цялата тази съсипия в скъпия на сърцето ми югоизток можеше да бъде предотвратена. ТРЯБВАШЕ да бъде предотвратена! Но не беше.
И идната няма да бъде предотвратена, до момента в който на най-горните 10 равнища на ръководство е фрашкано с мърлячи.
Включително и такива от най-мръсната порода - шибаняците, дето сякаш сън не спят да избавят непознати нации от бедствия, а оставят личния си народ да го отнася водата в морето.
/>
Мислеха, че само ще
печелят и ще лапат безспир
Христо Христов
Резово, Синеморец, Ахтопол, Варвара, Кост?, Царево, Лозенец... Можем само да съчувстваме. Да пишем какъв брой ненадейно и грубо естествените стихии са се отнесли с нас.
Да подвигаме плещи и да споделяме: " Такова злополучие никой не е предполагал, че може да пристигна ".
Не са чакали. Мислеха, че само ще печелят и ще лапат безспир.
Когато десетилетия изсичаха Странджа.
Когато не почистваха или имитираха грижа за речните корита, с цел да усвоят голямата част от отпуснатите пари.
Когато засипваха " сухи " дерета и ги превръщаха в " УПИ ", а по-късно необмислено презастрояваха.
Когато имитираха градежи на мостове и създаване на отводнителни уреди.
Когато се правеха, че реновират канализацията.
Когато превръщаха всяко допустимо ъгълче в имот за градеж.
Когато алчно приканваха хора да дойдат, с цел да ядат и сер@т по родните им места...
Тогава кражбите и безотговорността не им пречеха. Гласуваха си за ГЕРБ, след това и за пепета, дебета, депесета... Бяха арогантни и не запомнили Бог. Искаха още, и още, и още, и още...
Не виждаха тировете, които отнасят горите им. Не им пречеше, че крадци и мошеници ръководят - стига да има къшей за тях.
Не мислеха, че това безхаберие един ден ще разрушава и ще убива.
Този ден пристигна.
Такъв ден ще настъпи за всеки от нас, където и да сме из страната. Защото чумата ГЕРБ, пепета, дебета и депесета развращава. А идва време, в което тази чума - отприщила плъховете си - й ще убива.
Ще ни трепе, само че ние, в огромната своя част, това заслужаваме. Инак няма да дойдем на себе си. Такива времена са, че колкото е по-зле - за по-добре е.
Няма оправяне инак. Не може да си плюскал три десетилетия, а да не платиш сметката. Няма по какъв начин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ