Румен Радев и Владимир Путин Какво стои зад българския завой

Румен Радев и Владимир Путин

Какво стои зад българския завой в енергетиката и ще може ли София да поправи поразваленото съдействие с Москва? Анализ, оповестен в днешния брой на съветския в. " Независимая газета " търси отговорите на тези въпроси.

Според вестника московските анализатори не показали необикновен възторг във връзка визитата на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, тъй като са " ненапълно разочаровани " от дейностите на българските управляващи, " погребали през 2009 година съветския план " Южен поток ", на който Москва разпореждаше специфични очаквания ".

Дошъл на власт през 2009 година, министър председателят на България Бойко Борисов " взе да се отхвърля от взаимните планове с Русия с претекста, че те заплашват българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. При все че в действителност, показват специалисти на Московския център " Карнеги ", България прояви европейска взаимност, разчитайки, че в отговор Европейски Съюз ще ѝ помогне да си уреди газовите проблеми ", написа изданието.

Според " Независимая газета " Борисов обаче е трансформирал визията си за енергийното бъдеще на България, откакто няколко години е обсъждал с европейските водачи своя план за Балкански газов хъб, събиращ " газ от най-различни снабдители ", само че не е получил поддръжка за реализирането му.

Очертава се България " да смени своя курс, що се отнася до енергийните, а и освен до енергийните проблеми ", счита всекидневникът. И припомня, че София " не поддържа самодейността на Румъния да се образува в Черно море непрекъсната флотилия на НАТО и не експулсира нито един съветски посланик след опита за отравяне на Скрипал във Англия ".

Освен това, написа анализаторът на „ Независимая газета “, България " отсрочи покупката на нови изтребители от някой собствен съдружник в НАТО, по тази причина пък възобнови договарянията с Москва за ремонт на МиГ-овете си на стойност 40 милиона евро ".

Изданието вижда тук " известно отчаяние на българските политици от съдействието с Европейски Съюз и НАТО ". Според Московския център " Карнеги " българското общество и политическият хайлайф са " доста разочаровани от това, че почтено и усърдно са следвали условията на евроатлантическата взаимност, ограничавайки връзките с Русия, само че не са получили от Запада никакво обезщетение за така виновното си държание ".

Пример за това вестникът вижда и в плана за създаване на АЕЦ " Белене ", след който Западът оставил България " сама със скъсани контракти, интернационалните арбитражни процеси и погашение на обезщетение ".

Но българското " отчаяние най-вероятно е единствено част от отговора. Основното е, че последователно се трансформира силовият баланс, ослепителен образец за което са измененията в политиката на Съединени американски щати в света. Русия повече или по-малко сполучливо се противи против наложените наказания. Между Европа и Съединени американски щати се обрисува значително разединение във връзка външната търговия и двата международни стопански центъра в действителност са на ръба на комерсиална война. С други думи, светът става многополюсен и в тези условия европейските политици стартират към този момент повече да мислят за ползите на личните си страни. Това надали ще провокира раздробяване на Европейски Съюз или на НАТО. Но както сочи визитата на Румен Радев, центробежни трендове съществуват ", прибавя съветският вестник.