Малко инвестиции, много бюрокрация
Румен ГЪЛЪБИНОВ
Данните за конкурентоспособността на българската стопанска система за 2018 година удостоверяват неналичието на прогрес по дълготрайните фактори за напредък. Такъв е профилът на българската конкурентоспособност съгласно годишника на международната конкурентоспособност на Института за развиване на ръководството (IMD, Швейцария)
Това е като при вложенията: за 10-годишен интервал 2007-2017 година директните задгранични вложения (ПЧИ) са намалели 10 пъти в безспорна стойност и 14 пъти като % от Брутният вътрешен продукт.
Имаме цялостен срив на непознатите вложения за интервала от 2007 - 2017 година Негативният тренд се задълбочава и през актуалната 2018 година, като за първото полугодие вложенията са 2 пъти по-малко спрямо предходната. Нещата са свързани, малко вложения - ниска конкурентоспособност.
Чуждите вложители от ден на ден заобикалят България
Според последното проучване на "Ърнст енд Янг " новите работни места от ПЧИ в България през 2017 година са с 30% по-малко по отношение на 2016 година Продължава изтеглянето на вложенията в дялов капитал и реинвестирана облага, което е сигурен симптом за намален дълготраен интерес от вложителите към България. Увеличението на дълговите принадлежности отразява продължаващото нарастване на задлъжнялостта в българската стопанска система и ниските упования за облага. Делът на вложенията в Брутният вътрешен продукт на България е намалял доста от 29% от Брутният вътрешен продукт през 2008 година на под 2% през 2017 година
.jpg )
Така ли ще продължаваме?
Мантрата за ниски заплати и налози към този момент не работи за привличане на вложители у нас и политиката по привличането им се нуждае от доста усъвършенстване. В това отношение би трябвало да се подчертава върху конкурентните преимущества освен на обособени производства, а също на географски и бизнес клъстери от стратегически браншове и промишлености. Стимулирането на вложения би следвало да се трансформира в приоритет за всяко държавно управление, като ограниченията да бъдат ориентирани към:
- възстановяване на капиталовата среда и ефикасна битка с корупцията;
- понижение на данъчната и осигурителната тежест в икономиката;
- понижение на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги през интернет;
- ограничение на лицензионните режими и безмълвно единодушие за всички разрешителни режими;
- отбрана на правата на благосъстоятелност и обезпечаване на равнопоставеност на всички пред закона.
За да стане България още веднъж атрактивна за вложителите, би трябвало да има ефикасна правосъдна система, ниски равнища на корупция и работеща администрация. Освен това - да се лимитират неефективните разноски от страна на страната и да се разрушават монополните практики. Когато тези процеси стартират, връщането на вложителите ще е въпрос на малко време. А в случай че станем членове на еврозоната и на Шенген, това биха били спомагателни преимущества за избор на България като капиталова дестинация.
Крайно нужна е и
.jpg )
една смела данъчна промяна
1) Не става дума за нови налози, а да се вкара необлагаем най-малко в съществуващото данъчно подоходно облагане, с цел да останат малко повече пари за хората и да използват. Така работещите с най-ниски приходи ще имат повече средства и ще са в положение да финансират увеличено ползване. Това незабавно влиза в комерсиалния оборот и съживява стопанската система.
2) А с цел да са по-достъпни цените, прибавям и диференцираното Данък добавена стойност - също широкоразпространено в Европейски Съюз. Това значи по-ниски ставки за храни, медикаменти, книги, учебници и други артикули и услуги от първа нужда, което ще ги направи по-достъпни. Европейска комисия предложи нови правила, които дават повече еластичност на страните членки да дефинират ставките на Данък добавена стойност и основават по-благоприятна данъчна среда. Държавите ще могат към този момент да плануват две обособени понижени ставки в размер сред 5% и общоприетата ставка, определена от страната членка, едно освобождение от Данък добавена стойност (или така наречен "нулева ставка ") и една ставка в размер сред 0% и понижените ставки.
3) Трябва да се понижи и общата ставка на Данък добавена стойност. Този налог се начислява наложително в целия Европейски Съюз, като страните сами дефинират размера му. Единственото условие е те да не са по-ниски от 15%. Така се основава по-благоприятна данъчна среда за растежа на стопанската система.
4) Увеличаване на праговете за регистрация по Данък добавена стойност, като компании с оборот от последните 12 месеца до 100 000 лева да бъдат освободени от наложителна регистрация по Данък добавена стойност, тъй като сегашните прагове са ниски и излишно натоварват дребните компании. Това ще спести разноски и ще насочи множеството старания да се управляват за злоупотреби огромните играчи на пазара.
5) Премахване на налог дял и понижаване на налога на едноличните търговци, като с това вършим огромен жест към вложителите и към дребния и междинния бизнес, а те са главната бизнес среда.
Ефектът от всички гореизброени ограничения за бюджета няма да е фрапантно понижаване на приходите, тъй като ще има увеличено ползване и търговски оборот. А като се понижи Данък добавена стойност, се понижава и мотивацията за злоупотреби с него. С тези ограничения сигурно ще има и интензивен растеж на стопанската система.
Друго, което би трябвало да се направи е
.jpg )
понижение на бюрократичните спънки и лицензионните режими
като се ползва безмълвното единодушие за всички регистрационни режими. Въвеждане на бърза регистрация посредством интернет и понижаване на регистрационните такси на компаниите.
Множеството регулации играят извънредно отрицателна роля за развиването на българската стопанска система и за обществото като цяло. Факт е и голямата корупция, която в огромна степен се подхранва от условията за всевъзможни разрешителни, без да са планувани ясни периоди и процедури за издаването им и надлежно без наказания за служителите в случаи на закъснение и произвол от тяхна страна. Неслучайно имаме известност на бюрократична страна, в това число и по повод привличането на задгранични вложители.
Фирмите в България не престават да се задушават от регулаторни режими и корумпирана администрация от всевъзможен мащаб. У нас има регистрирани над 2500 административни услуги и режими. Освен това се следи и наклонност към повишаване на административните структури, свързани с режими и регулации.
Колкото повече страната дава обещание да усъвършенства бизнес средата, като отстранява някои от регулаторните режими, толкоз повече техният брой пораства. Затрупва ни лавина от лицензионни, регистрационни и разрешителни документи, уреждащи връзките на жителите и бизнеса с страната и локалната власт. Голяма част от тях са въведени предумишлено и неточно за основаване на корупционни благоприятни условия. Непрекъснато има предпоставки за корупция или за надвишаване на нормативно регламентирани пълномощия. Така капиталовият климат в България е усложнен както от голям брой режими и такси, по този начин и от ширещата се измежду служителите корупция.
Ежегодно най-различни такси се събират от разнообразни общински и държавни структури - постоянно без да подхождат на качеството и бързината на предоставените услуги, а от време на време - и изцяло нелегално.
Какви са изводите
Изводът е, че настоящата система за понижаване на административната тежест и възстановяване на бизнес средата в България не действа дейно. Инвестициите понижават, тъй като редица регулационни режими са или корупционни, или неуместни, неизпълними и по-тежки, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз. Преките вложения са първокачествен фактор за икономическия напредък, изключително за дребните отворени стопански системи като българската. Увеличението им може да обезпечи висока продуктивност и по-високи приходи, нужни за реализиране на догонващ напредък и висок стандарт на живот.
Към момента ръководството на ГЕРБ не демонстрира по какъвто и да е метод, че се интересува от тези проблеми, в които сме влезнали като в безкрайна серпантина.
Данните за конкурентоспособността на българската стопанска система за 2018 година удостоверяват неналичието на прогрес по дълготрайните фактори за напредък. Такъв е профилът на българската конкурентоспособност съгласно годишника на международната конкурентоспособност на Института за развиване на ръководството (IMD, Швейцария)
Това е като при вложенията: за 10-годишен интервал 2007-2017 година директните задгранични вложения (ПЧИ) са намалели 10 пъти в безспорна стойност и 14 пъти като % от Брутният вътрешен продукт.
Имаме цялостен срив на непознатите вложения за интервала от 2007 - 2017 година Негативният тренд се задълбочава и през актуалната 2018 година, като за първото полугодие вложенията са 2 пъти по-малко спрямо предходната. Нещата са свързани, малко вложения - ниска конкурентоспособност.
Чуждите вложители от ден на ден заобикалят България
Според последното проучване на "Ърнст енд Янг " новите работни места от ПЧИ в България през 2017 година са с 30% по-малко по отношение на 2016 година Продължава изтеглянето на вложенията в дялов капитал и реинвестирана облага, което е сигурен симптом за намален дълготраен интерес от вложителите към България. Увеличението на дълговите принадлежности отразява продължаващото нарастване на задлъжнялостта в българската стопанска система и ниските упования за облага. Делът на вложенията в Брутният вътрешен продукт на България е намалял доста от 29% от Брутният вътрешен продукт през 2008 година на под 2% през 2017 година
Така ли ще продължаваме?
Мантрата за ниски заплати и налози към този момент не работи за привличане на вложители у нас и политиката по привличането им се нуждае от доста усъвършенстване. В това отношение би трябвало да се подчертава върху конкурентните преимущества освен на обособени производства, а също на географски и бизнес клъстери от стратегически браншове и промишлености. Стимулирането на вложения би следвало да се трансформира в приоритет за всяко държавно управление, като ограниченията да бъдат ориентирани към:
- възстановяване на капиталовата среда и ефикасна битка с корупцията;
- понижение на данъчната и осигурителната тежест в икономиката;
- понижение на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги през интернет;
- ограничение на лицензионните режими и безмълвно единодушие за всички разрешителни режими;
- отбрана на правата на благосъстоятелност и обезпечаване на равнопоставеност на всички пред закона.
За да стане България още веднъж атрактивна за вложителите, би трябвало да има ефикасна правосъдна система, ниски равнища на корупция и работеща администрация. Освен това - да се лимитират неефективните разноски от страна на страната и да се разрушават монополните практики. Когато тези процеси стартират, връщането на вложителите ще е въпрос на малко време. А в случай че станем членове на еврозоната и на Шенген, това биха били спомагателни преимущества за избор на България като капиталова дестинация.
Крайно нужна е и
една смела данъчна промяна
1) Не става дума за нови налози, а да се вкара необлагаем най-малко в съществуващото данъчно подоходно облагане, с цел да останат малко повече пари за хората и да използват. Така работещите с най-ниски приходи ще имат повече средства и ще са в положение да финансират увеличено ползване. Това незабавно влиза в комерсиалния оборот и съживява стопанската система.
2) А с цел да са по-достъпни цените, прибавям и диференцираното Данък добавена стойност - също широкоразпространено в Европейски Съюз. Това значи по-ниски ставки за храни, медикаменти, книги, учебници и други артикули и услуги от първа нужда, което ще ги направи по-достъпни. Европейска комисия предложи нови правила, които дават повече еластичност на страните членки да дефинират ставките на Данък добавена стойност и основават по-благоприятна данъчна среда. Държавите ще могат към този момент да плануват две обособени понижени ставки в размер сред 5% и общоприетата ставка, определена от страната членка, едно освобождение от Данък добавена стойност (или така наречен "нулева ставка ") и една ставка в размер сред 0% и понижените ставки.
3) Трябва да се понижи и общата ставка на Данък добавена стойност. Този налог се начислява наложително в целия Европейски Съюз, като страните сами дефинират размера му. Единственото условие е те да не са по-ниски от 15%. Така се основава по-благоприятна данъчна среда за растежа на стопанската система.
4) Увеличаване на праговете за регистрация по Данък добавена стойност, като компании с оборот от последните 12 месеца до 100 000 лева да бъдат освободени от наложителна регистрация по Данък добавена стойност, тъй като сегашните прагове са ниски и излишно натоварват дребните компании. Това ще спести разноски и ще насочи множеството старания да се управляват за злоупотреби огромните играчи на пазара.
5) Премахване на налог дял и понижаване на налога на едноличните търговци, като с това вършим огромен жест към вложителите и към дребния и междинния бизнес, а те са главната бизнес среда.
Ефектът от всички гореизброени ограничения за бюджета няма да е фрапантно понижаване на приходите, тъй като ще има увеличено ползване и търговски оборот. А като се понижи Данък добавена стойност, се понижава и мотивацията за злоупотреби с него. С тези ограничения сигурно ще има и интензивен растеж на стопанската система.
Друго, което би трябвало да се направи е
понижение на бюрократичните спънки и лицензионните режими
като се ползва безмълвното единодушие за всички регистрационни режими. Въвеждане на бърза регистрация посредством интернет и понижаване на регистрационните такси на компаниите.
Множеството регулации играят извънредно отрицателна роля за развиването на българската стопанска система и за обществото като цяло. Факт е и голямата корупция, която в огромна степен се подхранва от условията за всевъзможни разрешителни, без да са планувани ясни периоди и процедури за издаването им и надлежно без наказания за служителите в случаи на закъснение и произвол от тяхна страна. Неслучайно имаме известност на бюрократична страна, в това число и по повод привличането на задгранични вложители.
Фирмите в България не престават да се задушават от регулаторни режими и корумпирана администрация от всевъзможен мащаб. У нас има регистрирани над 2500 административни услуги и режими. Освен това се следи и наклонност към повишаване на административните структури, свързани с режими и регулации.
Колкото повече страната дава обещание да усъвършенства бизнес средата, като отстранява някои от регулаторните режими, толкоз повече техният брой пораства. Затрупва ни лавина от лицензионни, регистрационни и разрешителни документи, уреждащи връзките на жителите и бизнеса с страната и локалната власт. Голяма част от тях са въведени предумишлено и неточно за основаване на корупционни благоприятни условия. Непрекъснато има предпоставки за корупция или за надвишаване на нормативно регламентирани пълномощия. Така капиталовият климат в България е усложнен както от голям брой режими и такси, по този начин и от ширещата се измежду служителите корупция.
Ежегодно най-различни такси се събират от разнообразни общински и държавни структури - постоянно без да подхождат на качеството и бързината на предоставените услуги, а от време на време - и изцяло нелегално.
Какви са изводите
Изводът е, че настоящата система за понижаване на административната тежест и възстановяване на бизнес средата в България не действа дейно. Инвестициите понижават, тъй като редица регулационни режими са или корупционни, или неуместни, неизпълними и по-тежки, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз. Преките вложения са първокачествен фактор за икономическия напредък, изключително за дребните отворени стопански системи като българската. Увеличението им може да обезпечи висока продуктивност и по-високи приходи, нужни за реализиране на догонващ напредък и висок стандарт на живот.
Към момента ръководството на ГЕРБ не демонстрира по какъвто и да е метод, че се интересува от тези проблеми, в които сме влезнали като в безкрайна серпантина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ