Румъния удвои капацитета на експортния коридор на Украйна
Румъния ще удвои потенциала на главното си черноморско пристанище и корабните пътища по река Дунав в границите на два месеца, с цел да помогне на Украйна да транспортира своето, твърди министър председателят на страната.
Марсел Чолаку сподели пред Financial Times, че проектът му ще бъде изпълнен без значение от съветските офанзиви против украински пристанища от другата страна на река Дунав по границата с Румъния. „ Украйна ще има към 40 милиона тона зърно за експорт през 2023 година “, сподели Чолаку. „ За да (улесним) това, ние увеличихме потенциала както в пристанището на Констанца, по този начин и на маршрутите, водещи до пристанището на Констанца. Мобилизирахме се, доколкото можахме. ” - разясни той.
Обещанието на Румъния да ускори коридора за мореплаване по Дунав и разширението на инфраструктурата на пристанищата идва, откакто Русия се отдръпна от съглашението, позволяващо на украинското зърно да доближава до международните пазари през Черно море. Москва също заплаши, че ще обтрелва търговски кораби, напускащи украинските пристанища, което докара до пренасочване на износа през Дунав.
„ Научихме добре уроците си за Русия “, сподели Чолаку. „ Ние сме на нулева взаимозависимост от съветската сила или запаси. Нашата поддръжка за Украйна е безусловна. “ - безапелационен е той.
В първото си изявление за интернационалните медии, откогато стана министър председател през юни, Чолаку сподели, че Букурещ няма да бъде изплашен от Москва и изрази убеденост, че участието на страната му в НАТО ще възпре Русия от всевъзможни директни военни дейности. „ В този миг няма риск за сигурността на Румъния “, сподели той.
Увеличеният потенциал на черноморското пристанище Констанца и други направления ще разреши на украинския експорт на зърно да се удвои до 4 милиона тона на месец, сподели той. „ В момента се вършат вложения в канала Сулина “, добави той, имайки поради главния дълбоководен корабен път на Румъния през делтата на река Дунав.
Въпреки многократните съветски офанзиви против зърнените силози на Украйна в пристанищата Измаил и Рени по поречието на река Дунав, той сподели, че има решения — да вземем за пример посредством разрешаване на корабите да минават през нощта от октомври и увеличение на товарния трафик до най-малко 14 кораба дневно. Удвояването на размера на баржите също „ значи, че Украйна няма да употребява толкоз доста хранилища за зърно “, сподели той.
Данни от корабната промишленост демонстрират, че проектът е изпълним. Румъния също по този начин ще отвори повече гранични контролно-пропускателни пунктове и ще усъвършенства своята железопътна инфраструктура на гарите, граничещи с Украйна, с цел да форсира прехвърлянето на товари, добави Чолаку.
Румъния мълчи по отношение на военната помощ за Киев, само че Чолаку сподели, че нейните сътрудници знаят, че Букурещ дава доста повече от филантропична помощ и логистика. Страната също по този начин взе участие в подготовката на украински водачи да летят с възходящ флот от изтребители F-16, дарени от членовете на НАТО, и чака нужните документи, разрешаващи тяхното образование да стартира. „ Очаквам да подпиша протоколите (за пилотите) през идващите няколко дни, което е последното оставащо затруднение “, сподели той. „ Логистиката е налице, що се отнася до нас. “ - увери Чолаку.
По думите му, увеличените военни и инфраструктурни разноски, свързани с войната в Украйна, оказват въздействие върху бюджета на страната, сподели той.
Румънската централна банка предвижда, че бюджетният недостиг ще скочи до 7,5 на 100 от брутния вътрешен артикул тази година, надалеч над задачата от 4,4 на 100 и 6,2 на 100 през 2022 година
Чолаку ще се срещне с представители на Европейски Съюз в Брюксел, с цел да обсъдят обезщетителни ограничения.
Войната на Русия против Украйна изложи на опасности и Молдова, близкия съдружник на Румъния, чиято кандидатура за участие в Европейски Съюз Букурещ поддържа напълно, сподели Чолаку. Според него Молдова е най-уязвимата страна в Европа. /БГНЕС
Марсел Чолаку сподели пред Financial Times, че проектът му ще бъде изпълнен без значение от съветските офанзиви против украински пристанища от другата страна на река Дунав по границата с Румъния. „ Украйна ще има към 40 милиона тона зърно за експорт през 2023 година “, сподели Чолаку. „ За да (улесним) това, ние увеличихме потенциала както в пристанището на Констанца, по този начин и на маршрутите, водещи до пристанището на Констанца. Мобилизирахме се, доколкото можахме. ” - разясни той.
Обещанието на Румъния да ускори коридора за мореплаване по Дунав и разширението на инфраструктурата на пристанищата идва, откакто Русия се отдръпна от съглашението, позволяващо на украинското зърно да доближава до международните пазари през Черно море. Москва също заплаши, че ще обтрелва търговски кораби, напускащи украинските пристанища, което докара до пренасочване на износа през Дунав.
„ Научихме добре уроците си за Русия “, сподели Чолаку. „ Ние сме на нулева взаимозависимост от съветската сила или запаси. Нашата поддръжка за Украйна е безусловна. “ - безапелационен е той.
В първото си изявление за интернационалните медии, откогато стана министър председател през юни, Чолаку сподели, че Букурещ няма да бъде изплашен от Москва и изрази убеденост, че участието на страната му в НАТО ще възпре Русия от всевъзможни директни военни дейности. „ В този миг няма риск за сигурността на Румъния “, сподели той.
Увеличеният потенциал на черноморското пристанище Констанца и други направления ще разреши на украинския експорт на зърно да се удвои до 4 милиона тона на месец, сподели той. „ В момента се вършат вложения в канала Сулина “, добави той, имайки поради главния дълбоководен корабен път на Румъния през делтата на река Дунав.
Въпреки многократните съветски офанзиви против зърнените силози на Украйна в пристанищата Измаил и Рени по поречието на река Дунав, той сподели, че има решения — да вземем за пример посредством разрешаване на корабите да минават през нощта от октомври и увеличение на товарния трафик до най-малко 14 кораба дневно. Удвояването на размера на баржите също „ значи, че Украйна няма да употребява толкоз доста хранилища за зърно “, сподели той.
Данни от корабната промишленост демонстрират, че проектът е изпълним. Румъния също по този начин ще отвори повече гранични контролно-пропускателни пунктове и ще усъвършенства своята железопътна инфраструктура на гарите, граничещи с Украйна, с цел да форсира прехвърлянето на товари, добави Чолаку.
Румъния мълчи по отношение на военната помощ за Киев, само че Чолаку сподели, че нейните сътрудници знаят, че Букурещ дава доста повече от филантропична помощ и логистика. Страната също по този начин взе участие в подготовката на украински водачи да летят с възходящ флот от изтребители F-16, дарени от членовете на НАТО, и чака нужните документи, разрешаващи тяхното образование да стартира. „ Очаквам да подпиша протоколите (за пилотите) през идващите няколко дни, което е последното оставащо затруднение “, сподели той. „ Логистиката е налице, що се отнася до нас. “ - увери Чолаку.
По думите му, увеличените военни и инфраструктурни разноски, свързани с войната в Украйна, оказват въздействие върху бюджета на страната, сподели той.
Румънската централна банка предвижда, че бюджетният недостиг ще скочи до 7,5 на 100 от брутния вътрешен артикул тази година, надалеч над задачата от 4,4 на 100 и 6,2 на 100 през 2022 година
Чолаку ще се срещне с представители на Европейски Съюз в Брюксел, с цел да обсъдят обезщетителни ограничения.
Войната на Русия против Украйна изложи на опасности и Молдова, близкия съдружник на Румъния, чиято кандидатура за участие в Европейски Съюз Букурещ поддържа напълно, сподели Чолаку. Според него Молдова е най-уязвимата страна в Европа. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ