Руло Стефани“ Запечената амалгама от кайма с яйчено-краставичено сърце е

Руло „ Стефани “

Запечената амалгама от кайма с яйчено-краставичено сърце е измежду обичаните ястия в доста български домове. Този вид на meatloaf-a е бил въведен за пръв път в Унгария от белгийската принцеса Стефани, омъжена за кронпринца на Унгария Рудолф Хабсбургски, която имала пристрастеност към кулинарията и упорствала, че няма нищо по-здравословно от прибавянето на варени яйца към което и да е ястие. Осен това принцесата изобретила и патентовала съд за поддържане храната топла (бен мари) на спиртна лампа.

Детскоградинският аватар на рулото е толкоз надалеч благородния си австро-унгарски предтеча, колкото и спиртната лампа от светлинния меч. Най-често каймата му има вяло-белезникав цвят, а жълтъка на яйцето е поръбен с 50 нюанса сиво и се намира в компанията на дузина депресивно-съсухрени грахчета и три предали Богу дух царевични зърна.

Пиле фрикасе

За да се подготви същинско, тънко фрикасе са нужни няколко часа добре плануван труд, който в последна сметка подарява кадифена приятност от уравновесен сос с лека киселина и омайна нотка масло. Мога да се обазаложа обаче, че множеството хора, които са имали допир с „ фрикасе “ от детска градина в никакъв случай през живота си не биха пробвали същинско такова. Винаги биха отклонили рекомендацията на който и да е гурман с лека снизходителна усмивка, или биха се запитали „ какво направих, че да заслужа това! “. Не би ги убедил даже фактът, че това e било обичаното ядене на Ейбрахам Линкълн.

Супа-спанак

Задължителната чорба от спанак преди наложителния следобеден сън заема почетна позиция в кошмарите, изключително в случай че е съпроводена с класическата опасност „ в случай че не я изядеш, ще ти я изсипя във врата “. А би трябвало да се употребява само и единствено за специфични резултати на кино сет – за мозък на зомби или зеленикаво-кафява кръв от извънземно.

Сандвич с „ шопски хайвер “

Този „ пастет “ е като морското свинче – нито е шопски, нито е хайвер. Изварата като основа не е в действителност нещо, което би предиздвикало някое дете да подскочи от наслаждение, а когато към нея се прибави червен пипер и майонеза – „ удоволствието “ става незабравимо и споменът от него води до възприятие непреглъщаема топка в гърлото.

Сандвич „ Родопска закуска “

Родопската закуска е братовчедка на шопския хайвер и съществуването й е едно огромно неразбирателство. Прибавянето на майонеза към изварата би трябвало да се класифицира като углавно закононарушение.

Кисел

Едно от най-старите славянски ястия, киселът, в миналото е бил приготвян от закваска на ръжено брашно във вода и прибавяне на киселички плодове – оттова и името, което идва да подчертае кисело-тръпчивия привкус. Съвременният вид на нишестена основа не е нито в действителност кисел, нито в действителност апетитен. За „ усета “ на кисела от детската градина би трябвало да се измисли нов термин.

Сутляш

Може би най-големият грях на рецептурниците от детските кухни е, че основават трайно неприятна популярност на сутляша. Някои митове настояват, че рецептата е измислена от австрийския граф Франц Фердинанд декор Траутмандорф, който толкоз обеднял, че се наложило да предложи на гостите си последните останки, с които разполагала готвачката му – мляко и ориз. Разбира се, тази легенда е цялостна небивалица – сутляшът е деликатес на Балканите и в Близкия изток от незапомнени времена, а в Далечния изток се мълви, че Буда е получил прояснение откакто хапнал точно купичка дъхаво мляко с ориз.

Истинско благополучие е, че Буда не е ходил на детска градина.

източник: Bacchus.bg