Зависимостта от адреналин води до алкохолизъм и хазарт
Руфингът - новият спорт, който кара пристрастените към хормона на напрежението да катерят небостъргачи
“Най-якото място, на което съм бил, е една 215-метрова кула. Катерихме се по едни стълбички, ей по този начин, без подсигуровка, което е ужасно огромна дивотия, признавам си, обаче адреналинът е ужасно голям”, споделя Калин Христов.
Първия път, когато той и още 4-ма негови другари се катерят по радиокулата, е през зимата на 2017 година Крият се в гората наоколо, до момента в който се стъмни, с цел да могат да се промъкнат неусетно около охранителите.
“Духаше ужасно мощен вятър. Бяхме с ръкавици, единствено по суитшърти и замръзвахме”, прибавя Калин. На всеки 5 секунди от катеренето момчетата стопират на стълбата и стартират да се трият с ръце, с цел да се сгреят. Вятърът става толкоз мощен след 100-те метра, че на моменти залитат. “Като се качихме на върха, цялата кула се люлееше. Имаше най-малко 20 см отклоняване поради вятъра”, споделя Калин.
В листата му с адреналинни прекарвания влизат покриви на жилищни здания, изоставени постройки, 150-метрови кранове и градежът на третия лъч от софийското метро. “Понеже с приятелите ми вървим по охранявани обекти, най-голямата тръпка е да не те види пазачът, тъй като другояче стартират да те гонят. Евентуално полиция, районни, след това санкции. Става огромна каша”, споделя Калин Христов. Хобито му да се катери неусетно на огромни височини се назовава руфинг (от англ. - дума за покрив). Този вид рисков махленски спорт е изключително известен в Русия и Англия. В интернет пространството могат да се открият хиляди фотоси и видеа на съветски младежи, които провисват от ръба на висока постройка.
Също като скачането с бънджи, парашутизма или рисковото каране на колело по този начин и новото събитие руфинг дава на тялото мощно адреналинно преживяване. За първи път Калин се качва на огромна височина в градска среда преди 3 години – на покрива на един от най-високите столични хотели. “Страшно доста се изкефих и от този момент започнах самичък да го правя”, споделя младият руфър.
Но за какво човек може да се пристрасти към рисковите преживявания?
Отговорът на този въпрос се крие в надбъбречните жлези. Те отпускат адреналин – хормона на напрежението. В рискови обстановки това вещество в кръвта кара тялото да действа на цялостни обороти и за малко ни прави суперчовеци.
Адреналинът има най-малко 8 проявления, които ни работят удобно и оставят неповторимо чувство. Едното от тях е елементарно видимо. Когато тялото се извърши с адреналин, зениците се уголемяват. Така се усъвършенства зрението, тъй като очите пропущат повече светлина. По този метод организмът се приготвя за идната заплаха.
Освен зрението се усъвършенства и дишането. Хормонът има свойството да кара мускулите да се провиснал, включително влизат бронхиолите в белите дробове. Друго особено за адреналина е, че обостря чувствата и тялото изпада в положение на възбуденост, която може да се показва освен в душевно неспокойствие, само че и да води до ерекция при мъжете. Промяната в чувствата ускорява инстинкта за самозапазване и притъпява болката. Това е повода ранени бойци да не усетят, че са простреляни, а боксьор със счупено ребро да се изправи и да продължи дуела.
Болкоуспокояващото деяние на адреналина трае малко също като суперспособностите, които може придаде.
Има голям брой документирани случаи на хора, които в стресова обстановка съумяват да вдигнат предмети, в пъти по-тежки от личното им тегло, или да спасят удавник, без да могат да плуват. Заради действието си на молекулярно равнище хормонът усилва количеството антиоксиданти, които циркулират в кръвта, и забавя стареенето. Когато тялото е цялостно с адреналин, мозъкът се концентрира, а мисълта става по-бистра. Това прави всяка задача по-лесна за осъществяване. Именно тази причина прави освен рисковите спортисти пристрастени към хормона на напрежението.
Първият “дилър” на адреналин в живота на всеки е учебното заведение.
Често учениците оставят домашните или ученето за тест за последния миг. Тогава се заражда напрежението, че няма да съумеят да се оправят, и в тялото се отпуска адреналин. Следват положенията, разказани нагоре, а когато резултатите са прилични и даже отлични, учениците не престават да работят по същия метод.
“Това са разказани от Алфред Адлер невротични теории. Тови е блян към предимство, в който съзнателно човек до последно усложнява обстановката, с цел да може по-късно, правейки го в последния миг, да потвърди на себе си превъзходство”, споделя психоложката Диляна Колева. Такова държание се следи и в работна среда, когато човек отсрочва отговорностите си до последно.
Подобно адренализиращо деяние в учебно заведение има, когато се пускат занимателни мнения в клас, а учителят не прави забележка. В тийнейджърските години с вземането на шофьорска брошура в “дилър” се трансформират автомобилът и високите скорости. После следват любовта и сексът, а когато човек привикне и към тях, се обръща към рисковите спортове. Липсата на адреналин за пристрастените към него ги кара да се усещат отегчени. За да получат по-голяма доза, те се приближават от ден на ден до ръба на заплахите.
Психотерапевтичната медицина назовава положението на адреналинна взаимозависимост невроза. Тя се заражда в
устрема към непрекъснати достижения.
“Някои типажи хора стартират да си набират сремежа към достижения посредством подчинение на върхове и различен тип рискови спортове, в които надскачат всякога себе си - посредством адреналина. Това е градивно, само че когато работим с хора с сходно невротично държание, виждаме, че те имат комплекс за непълноценност, който с времето минава към блян за превъзходство”, коментира психоложката. Това положение може да ги води към деструктивен метод за набиране на адреналин – влизане в зависимости като хазарт, алкохол или секс. “Примерите за това са ужасно доста. Пропаднали спортисти, които се пропиват. Когато загубиш едната посока, зависимостта прескача в другата посока”, прибавя Колева. Опитите на психолозите е да върнат тези хора назад от покоряването на казина към подчинение на върхове и преодоляване на зависимостта с прелестно занимание.
Причината за отиване към деструктивни зависимости е житейска рецесия, която не може да се преживее. Някои хора изпадат в меланхолия, само че податливите към зависимости прибягват към чашката да вземем за пример. В това отношение адреналинът не е потребен, а доста рисков. Освен да подтикне към друга взаимозависимост, той може да аргументи пострадвания, физически увреждания и даже гибел.
В опита си адреналинните наркомани да си набират дозата с рисков спорт те постоянно прескачат лимита на сигурност. “Всяко едно достижение им дава вътрешно удоволетворение, че са успели”, споделя Диляна Колева. Най-голям прилив на адреналин идва от скокове с бънджи и парашут. Смята се, че тези два спорта са едни от най-безопасните. Американската парашутна асоциация показва, че до 2017 година са записани
24 съдбовни скока от над 3,2 млн. осъществени. Това е един смъртен случай на всеки 133 571 скока, или едвам 0,007% късмет да загинете с парашут.
За трите години, в които Калин Христов трансформира рисковите преживявания в свое занимание, е хващан няколко пъти от охранители, а един път за малко да загуби другар. “Ако не внимаваш, може да паднеш или да залитнеш от ръба. Имах другар, с който ходехме в един бункер. Той очевидно не си светеше. Ръцете му бяха заети с нещо и както си ходеше, се спъна в борд и падна в 5-метрова шахта. Беше си сцепил главата, получи спазъм. Аз слязох при него и напряко се чудех дали ще оживее”, споделя Калин. За благополучие, всичко свършва наред, само че в незабавното поделение.
Качването на високо и правенето на фотоси и видеа от ръба на небостъргач е мощно известно измежду младежите, а топ дестинациите за това са Дубай и Хонконг.
“Има хора, които непрекъснато наблюдават в интернет къде се строят небостъргачи и пътуват до такава степен, с цел да се катерят”, споделя младият руфър. Статистиката демонстрира, че от 2011 до 2017 година починалите от рисково селфи са 259 души, като 72% са мъже под 30-годишна възраст. Смъртните случаи са регистрирани най-вече в Русия и Съединени американски щати, само че най-вече са в Индия - 159.
“Доста дребни деца се пробват да практикуват руфинг. Това са 12-13-годишни, които крият от техните, че вървят по рискови места. Недай си боже, стане нещо и техните след това ще се чудят къде им е детето”, споделя Калин и поучава всеки, който се захваща с рисковия спорт, първо да споделя на родителите си къде отива.
“Най-якото място, на което съм бил, е една 215-метрова кула. Катерихме се по едни стълбички, ей по този начин, без подсигуровка, което е ужасно огромна дивотия, признавам си, обаче адреналинът е ужасно голям”, споделя Калин Христов.
Първия път, когато той и още 4-ма негови другари се катерят по радиокулата, е през зимата на 2017 година Крият се в гората наоколо, до момента в който се стъмни, с цел да могат да се промъкнат неусетно около охранителите.
“Духаше ужасно мощен вятър. Бяхме с ръкавици, единствено по суитшърти и замръзвахме”, прибавя Калин. На всеки 5 секунди от катеренето момчетата стопират на стълбата и стартират да се трият с ръце, с цел да се сгреят. Вятърът става толкоз мощен след 100-те метра, че на моменти залитат. “Като се качихме на върха, цялата кула се люлееше. Имаше най-малко 20 см отклоняване поради вятъра”, споделя Калин.
В листата му с адреналинни прекарвания влизат покриви на жилищни здания, изоставени постройки, 150-метрови кранове и градежът на третия лъч от софийското метро. “Понеже с приятелите ми вървим по охранявани обекти, най-голямата тръпка е да не те види пазачът, тъй като другояче стартират да те гонят. Евентуално полиция, районни, след това санкции. Става огромна каша”, споделя Калин Христов. Хобито му да се катери неусетно на огромни височини се назовава руфинг (от англ. - дума за покрив). Този вид рисков махленски спорт е изключително известен в Русия и Англия. В интернет пространството могат да се открият хиляди фотоси и видеа на съветски младежи, които провисват от ръба на висока постройка.
Също като скачането с бънджи, парашутизма или рисковото каране на колело по този начин и новото събитие руфинг дава на тялото мощно адреналинно преживяване. За първи път Калин се качва на огромна височина в градска среда преди 3 години – на покрива на един от най-високите столични хотели. “Страшно доста се изкефих и от този момент започнах самичък да го правя”, споделя младият руфър.
Но за какво човек може да се пристрасти към рисковите преживявания?
Отговорът на този въпрос се крие в надбъбречните жлези. Те отпускат адреналин – хормона на напрежението. В рискови обстановки това вещество в кръвта кара тялото да действа на цялостни обороти и за малко ни прави суперчовеци.
Адреналинът има най-малко 8 проявления, които ни работят удобно и оставят неповторимо чувство. Едното от тях е елементарно видимо. Когато тялото се извърши с адреналин, зениците се уголемяват. Така се усъвършенства зрението, тъй като очите пропущат повече светлина. По този метод организмът се приготвя за идната заплаха.
Освен зрението се усъвършенства и дишането. Хормонът има свойството да кара мускулите да се провиснал, включително влизат бронхиолите в белите дробове. Друго особено за адреналина е, че обостря чувствата и тялото изпада в положение на възбуденост, която може да се показва освен в душевно неспокойствие, само че и да води до ерекция при мъжете. Промяната в чувствата ускорява инстинкта за самозапазване и притъпява болката. Това е повода ранени бойци да не усетят, че са простреляни, а боксьор със счупено ребро да се изправи и да продължи дуела.
Болкоуспокояващото деяние на адреналина трае малко също като суперспособностите, които може придаде.
Има голям брой документирани случаи на хора, които в стресова обстановка съумяват да вдигнат предмети, в пъти по-тежки от личното им тегло, или да спасят удавник, без да могат да плуват. Заради действието си на молекулярно равнище хормонът усилва количеството антиоксиданти, които циркулират в кръвта, и забавя стареенето. Когато тялото е цялостно с адреналин, мозъкът се концентрира, а мисълта става по-бистра. Това прави всяка задача по-лесна за осъществяване. Именно тази причина прави освен рисковите спортисти пристрастени към хормона на напрежението.
Първият “дилър” на адреналин в живота на всеки е учебното заведение.
Често учениците оставят домашните или ученето за тест за последния миг. Тогава се заражда напрежението, че няма да съумеят да се оправят, и в тялото се отпуска адреналин. Следват положенията, разказани нагоре, а когато резултатите са прилични и даже отлични, учениците не престават да работят по същия метод.
“Това са разказани от Алфред Адлер невротични теории. Тови е блян към предимство, в който съзнателно човек до последно усложнява обстановката, с цел да може по-късно, правейки го в последния миг, да потвърди на себе си превъзходство”, споделя психоложката Диляна Колева. Такова държание се следи и в работна среда, когато човек отсрочва отговорностите си до последно.
Подобно адренализиращо деяние в учебно заведение има, когато се пускат занимателни мнения в клас, а учителят не прави забележка. В тийнейджърските години с вземането на шофьорска брошура в “дилър” се трансформират автомобилът и високите скорости. После следват любовта и сексът, а когато човек привикне и към тях, се обръща към рисковите спортове. Липсата на адреналин за пристрастените към него ги кара да се усещат отегчени. За да получат по-голяма доза, те се приближават от ден на ден до ръба на заплахите.
Психотерапевтичната медицина назовава положението на адреналинна взаимозависимост невроза. Тя се заражда в
устрема към непрекъснати достижения.
“Някои типажи хора стартират да си набират сремежа към достижения посредством подчинение на върхове и различен тип рискови спортове, в които надскачат всякога себе си - посредством адреналина. Това е градивно, само че когато работим с хора с сходно невротично държание, виждаме, че те имат комплекс за непълноценност, който с времето минава към блян за превъзходство”, коментира психоложката. Това положение може да ги води към деструктивен метод за набиране на адреналин – влизане в зависимости като хазарт, алкохол или секс. “Примерите за това са ужасно доста. Пропаднали спортисти, които се пропиват. Когато загубиш едната посока, зависимостта прескача в другата посока”, прибавя Колева. Опитите на психолозите е да върнат тези хора назад от покоряването на казина към подчинение на върхове и преодоляване на зависимостта с прелестно занимание.
Причината за отиване към деструктивни зависимости е житейска рецесия, която не може да се преживее. Някои хора изпадат в меланхолия, само че податливите към зависимости прибягват към чашката да вземем за пример. В това отношение адреналинът не е потребен, а доста рисков. Освен да подтикне към друга взаимозависимост, той може да аргументи пострадвания, физически увреждания и даже гибел.
В опита си адреналинните наркомани да си набират дозата с рисков спорт те постоянно прескачат лимита на сигурност. “Всяко едно достижение им дава вътрешно удоволетворение, че са успели”, споделя Диляна Колева. Най-голям прилив на адреналин идва от скокове с бънджи и парашут. Смята се, че тези два спорта са едни от най-безопасните. Американската парашутна асоциация показва, че до 2017 година са записани
24 съдбовни скока от над 3,2 млн. осъществени. Това е един смъртен случай на всеки 133 571 скока, или едвам 0,007% късмет да загинете с парашут.
За трите години, в които Калин Христов трансформира рисковите преживявания в свое занимание, е хващан няколко пъти от охранители, а един път за малко да загуби другар. “Ако не внимаваш, може да паднеш или да залитнеш от ръба. Имах другар, с който ходехме в един бункер. Той очевидно не си светеше. Ръцете му бяха заети с нещо и както си ходеше, се спъна в борд и падна в 5-метрова шахта. Беше си сцепил главата, получи спазъм. Аз слязох при него и напряко се чудех дали ще оживее”, споделя Калин. За благополучие, всичко свършва наред, само че в незабавното поделение.
Качването на високо и правенето на фотоси и видеа от ръба на небостъргач е мощно известно измежду младежите, а топ дестинациите за това са Дубай и Хонконг.
“Има хора, които непрекъснато наблюдават в интернет къде се строят небостъргачи и пътуват до такава степен, с цел да се катерят”, споделя младият руфър. Статистиката демонстрира, че от 2011 до 2017 година починалите от рисково селфи са 259 души, като 72% са мъже под 30-годишна възраст. Смъртните случаи са регистрирани най-вече в Русия и Съединени американски щати, само че най-вече са в Индия - 159.
“Доста дребни деца се пробват да практикуват руфинг. Това са 12-13-годишни, които крият от техните, че вървят по рискови места. Недай си боже, стане нещо и техните след това ще се чудят къде им е детето”, споделя Калин и поучава всеки, който се захваща с рисковия спорт, първо да споделя на родителите си къде отива.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ