(Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich) Из лекция върху

(Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich)

Из лекция върху педагогиката (септември 1922 г.)

Днешната ера е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна мощ, при чието проявяване човек ангажира своята дълбока същина в най-слаба степен. Не без съображение се приказва за леден интелектуализъм. Нужно е единствено да се замислим какво въздействие оказва интелектуализма върху художественото усещане и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството постоянно са се страхували, че техните творби могат да бъдат обяснени от интелекта, благодарение на понятия или знаци. В тази изясненост, душевната топлота, основала живот в процеса на творчеството, изчезва изцяло. Художникът би желал творбата му да бъде разбрана от възприятията, а не от разсъдъка. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, минава в отсрещния човек; обаче интелектуалното пояснение отблъсква тази топлота.

В обществения живот интелектуализмът отдалечава хората един от различен. В човешката общественост те могат да се включат, единствено в случай че предадат на своите дейности - които постоянно значат наслада или болежка за другите – нещо от своята лична душа. Човек би трябвало да възприема освен външната интензивност у другите, само че и част от тяхната душа. Обаче в тези дейности, които се пораждат от интелекта, човек въобще не влага душевна топлота и тя не може да прелее в другите.

Отдавна се приказва, че интелектуализмът действува осакатяващо върху преподаването и възпитанието. Но в тази ситуация се има поради единствено интелигентността на детето, а не тази на възпитателя. Преподавателските и възпитателни способи би трябвало да се образуват по подобен метод, че у детето да се развие освен студения разсъдък, само че и топлината на сърцето. Антропософската Духовна Наука приема тази теза изцяло и признава в оптималната степен посочените възпитателни правила. Обаче тя е наясно, че една душа може да бъде стоплена единствено от друга душа. Ето за какво тя счита, че - на първо място - би трябвало да бъде одухотворена самата педагогика, а посредством нея и цялата педагогическа активност на възпитателя.

Вън от всяко подозрение е, че интелектуализмът се промъкна в преподавателските и възпитателни способи. Това прочее му се отдаде по обиколните пътища на актуалната просвета. Родителите считат за неоспоримо това, което науката твърди, че е потребно за телесното, душевно и духовно здраве на детето. Науката, въпреки това, принуждава учителите да одобряват одобрените от нея възпитателни способи.

Обаче актуалната просвета реализира своя успех точно благодарение на интелектуализма. В своите постулати тя не влага нищо от душевната същина на индивида. Тя разчита най-вече на сетивното наблюдаване и опита.

Интелектуалистичната просвета реализира извънредно точно естествознание, само че тя не може да построи една същинска педагогика. Истинската педагогика може да възникне единствено съгласно троичното устройство на индивида като създание, построено от тяло, душа и Дух. Защото сетивното наблюдаване и опита стигат единствено до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обгръща единствено човешкото физическо тяло.

Следователно, за построяването на една същинска педагогика, е належащо същинско знание за човешкото създание. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за същинското знание на човешкото създание. Човекът не може да бъде свестен, в случай че първо се доверим на материалистично насочената просвета, а след това зададем въпроса, дали той има избрани душевни и духовни качества. Подобно отношение към познанието за индивида е извънредно нездравословно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в доста по-голяма степен в сравнение с при възрастния. Не е допустимо да поставяме грижи за детското здраве, опирайки се на актуалните научни пояснения, а след това да „ прибавим " към здравия организъм това, което му съвпада в нравствен и в нравствен смисъл. Всяка душевно-духовна интервенция по отношение на едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия физически живот. Душата и Духът дефинират физическия образ на земния човек. Всеки физически развой е едно признание на душевните и духовни сили.

Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но въпреки това човек елементарно се поддава на грешките, които нашата актуалност позволява в това отношение. Никой не го споделя гласно, само че всеки счита, че педагогиката не може да просперира благодарение на формалната наука; затова, педагогическите способи следва да се извеждат не от тази просвета, а от възпитателните инстинкти. Теоретически това би трябвало да се признае, обаче на практика то не води до на никое място, тъй като актуалното човечество просто е изгубило самата примитивност на своя несъзнателен живот. И в случай че през днешния ден човек не се опита да построи една инстинктивна педагогика таман от своите инстинкти, не му остава друго, с изключение на да се лута в цялостен мрак.

Антропософското знание демонстрира, че интелектуалната ориентировка на науката дължи своето битие на една нужна фаза от развиването на човечеството. Новото човечество към този момент е напуснало интервала на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето извънредно значение. Човечеството се нуждаеше от него, с цел да поеме верния път на своето развиване. А той води към онази степен на схващане, която то би трябвало да реализира в избран интервал, както и обособения човек би трябвало да придобие избрани качества в съответната възраст. Обаче под въздействие на интелекта, инстинктите замират. И човек не може да се върне към тях, без да се изправи против еволюцията на човечеството. Интелектуализмът води индивида към една по-задъл- бочена разсъдливост и таман с нейна помощ той би трябвало да получи това, което инстинктивния живот през днешния ден не може да му даде.

За тази цел е належащо едно възходящо знание на духовния и душевния свят, което се опира на действителността, както и формалната материалистична просвета се опира на интелектуализма. Точно към такова знание се стреми Антропософията. Обаче днешните хора учат индивида таман съгласно условията на формалната просвета, въпреки и да усещат вътре в себе си, че по този метод индивидът не може да бъде опознат. Ето за какво през днешния ден човек може да вникне в същността на възпитателното изкуство единствено благодарение на своите инстинкти.

Из: „ Лекция върху педагогиката по време на „ Френския курс “ в Гьотеанума, 16.09.1922 година („ Тайната на четирите темперамента “), Рудолф Щайнер, изд. „ Даскалов “, 1994 година
Портрет: Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich, commons.wikimedia.org