Розовият цвят е розов цвят, и дума не може да

Розовият цвят е розов цвят, и дума не може да става той да бъде нещо друго. И лотосът е лотос. Нито розата въобще се пробва да стане лотос, нито лотосът в миналото се пробва да стане роза. Ето за какво те не са невротици. Те не се нуждаят от психиатъра, те не се нуждаят от никаква психоанализа.

Розата е здрава, тъй като просто живее своята действителност.

Така е и с цялото съществувание като се изключи индивида. Само индивидът има идеали и " би трябвало ". " Ти би трябвало да си това или това " – тогава ти си разграничен против себе си. " Трябва " и " е " са врагове.

А и ти не можеш да бъдеш нищо друго също така, което си.

Нека това да се означи надълбоко в твоето сърце: ти можеш да бъдеш единствено това, което си, в никакъв случай нещо друго. Веднъж тази истина да се означи надълбоко в теб, че " аз мога да бъда единствено себе си ", всички идеали изчезват. Те автоматизирано са изключени. А когато няма блян, се срещаш с действителността лице в лице. Тогава очите ти са тук и в този момент, тогава ти присъстваш за това, което е. Разделението, шизофреничността изчезват.

Ти си обединен.

Ошо

сн. Elena Ray