Бодлива ситуация при розовото масло
Розопроизводството в Българи е изправено пред свръхпроизводство на цвят, рекордно ниски изкупни цени, непродадено масло и свити външни пазари.
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
" Такава акция до момента не сме имали " - това е рефренът на тазгодишния сезон по събирането и преработката на цвета от маслодайна роза, който към този момент е в разгара си. Проблемите на пазара, които се следят от няколко години, в този момент напълно се задълбочават - има свръхпроизводство на цвят, изкупните цени са най-ниските за последните 10 години, преработвателите са с непродадено масло, а пазарите му, които са главно външни, се свиват. В допълнение, това е и първият розобер в изискванията на новия Закон за маслодайната роза, посредством който страната се пробва да оказва помощ да се решат пазарните проблеми. Заради него в бранша тестват правила, вършат промени и се пробват да усвояват нови привички. Като похлупак на всичко и Коронавирус обстановката затруднява работата на разнообразни равнища, само че и катализира някои процеси в бранша. Оптимистите имат вяра, че акция 2020 е сериозният безпорядък, от който ще произлезе новият, по-добър ред в розопроизводството в България и то ще стъпи на здрави основи.
Лавина от рози
Фирмите, които мислят за бъдещето си, се пробват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред ", споделя Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.
Сегашните пазарни проблеми потеглят от 2015-2016 година, когато неприятна годишна продукция в България и нараснало търсене - главно поради нов артикул в Япония, подвигат изкупната цена на кг розов цвят до 4-5 лв.. Цената на българското розово масло съвсем се удвоява и доближава рекордните 12 000 евро за кг. Това притегля към бранша хора с капиталова цел. Появяват се нови розоварни. Създават се доста нови насаждения. Три години по-късно всички те към този момент са в цялостно цветодаване. Има свръхпроизводство на розов цвят и се чака сезон 2020 година да е връх в него.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На интернационалните пазари обаче потреблението на българско розово масло не пораства толкоз бързо. Модата на японските розови капсули отшумя. Реколтата на 12 хиляди евро е разпродадена, само че след нея клиентите се отдръпват. Печели Турция - главният български съперник, която предлага по-нискокачествен, само че и по-евтин аналог.
Резките скокове в цените на българското розово масло дават отражение. " Заради тях клиентите - огромни мултинационални компании, се усещат несигурни да го влагат в нови рецептури на парфюми. Продължават да го търсят, само че поради одобрени на пазара артикули, в които то към този момент участва ", споделя Пламен Станковски, съсобственик във компания " Булаттарс ", която има насаждения и дестилерия в Павел баня.
Като аргументи за отлива от българското розово масло се сочат и проблеми с качеството. За да реализират по-ниска себестойност и по-ниски цени на външните пазари, някои български компании го смесват с по-нискокачествени задгранични масла или със синтетични заместители. Отделно от това " в последните години се разпространиха някои сортове роза, които не са подобаващи за производството на обичайното българско розово масло. Това води до влошен добив (масленост - бел. авт.), което оскъпява продукцията, само че и до по-ниско качество. Удря по имиджа на България и външните клиенти стартират да си дават сметка, че българското розово масло не е това, което е било ", споделя Константин Георгиев. Той е административен шеф на " Робертет България ", дъщерна компания на една от огромните френски компании, снабдител на първични материали за парфюмерийните къщи. Тя има розоварна в Долно Сахране, не отглежда лични рози, а единствено изкупува.
По всички тези аргументи българското розопроизводство посреща 2020 година с непродадени количества на склад. А в Коронавирус обстановката " насреща нямаме индикации за интерес от купувачите ", отбелязва Пламен Станковски. Големите магазини за първокласна парфюмерия и най-големият парфюмериен клиент - магазините по интернационалните летища месеци наред бяха затворени. Бъдещето е неразбираемо и производителите на розово масло се двоумят дали и до каква степен да влагат в продукция през тази година. " Можем умерено да не произведем нито 1 грам, само че това значи да обречем производителите на розов цвят на нулева година ", споделя Станковски .
Дъно в цените и ангажименти
" Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим авансово минимално обезпечена цена към всички, която наложително ще платим в края на акцията ", споделя Константин Георгиев, административен шеф, " Робертет "
При тези условия изкупните цени на розовия цвят за пръв път от 10 години ще слязат под 2 лв. на кг. При това тъкмо в първата година, в която по силата на новия закон преработвателите са длъжни да ги разгласят преди сезона. При тези, които са го създали, цените варират в необятните граници сред 1.50 и 2.10 лв. за кг. Други пишат в договорите си " цена по договоряне, образувана и съобразена с пазарната цена на цвета за обособените дни през акция розобер 2020 ".
Преведено, това значи, че както са правили и до момента, ще разгласят цена в края на акцията. Прецедент е също, че през тази година някои преработватели поставят квоти на количествата, които ще изкупят - сред 50% и 75% от миналогодишните.
" Ценовата политика на розоварните зависи от количествата им на склад, от финансовия запас, който могат да обезпечат за изкупуване, и от това към какъв брой резистентен модел се стремят. Фирмите, които мислят за бъдещето си, се пробват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред ", споделя Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация " Етерични масла, парфюмерия и козметика ".
Високата цена от 2.10 лв. нормално е обвързана с ограничавания - като квоти или пресяване на снабдители. " Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим авансово минимално обезпечена цена към всички, която наложително ще платим в края на акцията. Определихме 2.10 лв. на кг след диалози с наши снабдители, в които се опитахме да стигнем до междинната себестойност на цвета им и да включим някаква облага, въпреки и минимална. Но дефинираме и квоти, тъй като фирмата-майка чака ние да закупим по-малко розов цвят тази година поради стагнацията на пазара ", споделя Константин Георгиев. Още преди старта на акция 2020 от " Робертет " са обяснили на всички свои близо 160 доставчика трендовете и измененията, които се чакат в бранша, " с концепцията да са оптимално ясни и съответни към тях и да им дадат опция да възнамеряват по-точно дейностите си в тази сложна и ненапълно необикновена година ". При други компании няма предел за количествата 2.10 лв. за постоянните снабдители, само че като цяло броят на доставчиците е сведен.
Цената от 1.50 лв. нормално върви с заричане за доплащане в несигурно бъдеще - откакто маслото бъде продадено. Други преработватели, които в началото са считали да не работят през тази година, виждайки, че има доста цвят, към този момент споделят: " Отваряме дестилерията и който желае да продава на 1.50 лв., да го докара тук. " " Парадоксално е, само че това значи, че преработвателите, които работят постоянно и ще дадат добра цена, в действителност ще изгубят, тъй като ще произведат артикул с по-висока себестойност ", споделя Петър Станковски. Разлика от 50 ст. в цената на кг цвят не наподобява доста, само че дава 1500 лв. разлика в крайната себестойност на кг розово масло.
" Най-големият боязън на розопреработвателите е, че ще има неточни компании, които няма да платят и лев за розов цвят. Така ще реализиран ниска себестойност, ще създадат дъмпинг на цената и няма да можем да продаваме продукцията си ", прибавя Филип Лисичаров, който е притежател и на " Еньо Бончев продакшън ", компания с 500 дка рози, розоварни и търговец. Известна преграда пред сходни злоупотреби с производителите въпреки всичко е новото условие те да имат контракти с преработвателите, което се счита за едно от достолепията на закона.
Изсветляване и контракти - със закон
" Идеята е посредством закона и посредством естествената пазарна регулация нещата в бранша да си дойдат на мястото ", изяснява Петър Кировски, шеф на дирекция " Растениевъдство " в Министерството на земеделието храните и горите.
Законът за маслодайната роза, който влезе в действие през януари, планува наложителна регистрация на производителите и преработвателите, договорни връзки сред тях и обявление на продадения цвят. " Идеята е посредством закона и посредством естествената пазарна регулация нещата в бранша да си дойдат на мястото ", споделя Петър Кировски, шеф на дирекция " Растениевъдство " в земеделското министерство. " Законът е повече регистрационен, в сравнение с ограничителен. Ще извади доста неща на свето и се надявам да внесе ред в сектора. Ще се знае кои са притежателите на градините, какъв брой и какво създават, както и кой преработва ", прибавя Пламен Станковски. Всичко това би било в духа на положителните обичаи в розопроизводството от началото на XX век, когато е имало точни статистики в кое населено място какъв брой производители, с какви площи, какъв брой цвят и масло създават. Казано в обобщение, упованията към закона са да извади на ярко бизнеса с рози, който е " с максимален дял на сивата стопанска система в земеделието ", по оценка на Христо Николов, ръководител на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Ефектът би бил ограничение на нелоялната конкуренция в него.
За светлата част на бранша упражнението е обвързвано с спомагателна администрация. Розоварните като цяло са известни - регистрирани са по други линии, а и по-новите от тях са правени с евросредства. Знае се, че в страната са над 50, от които пет-шест съществени и двадесетина огромни. Розопроизводителите в главната си част също би трябвало да са известни, защото получават аграрни дотации по разнообразни ограничения. Така през 2018 година помощ де минимис за розопроизводители получиха 1200 стопанства с 42 000 дка насаждения. По последна информация до момента са подадени общо 2600 заявки за регистрацията и се чака броят им да надмине 3000. Новоизлизащите розопроизводители евентуално са с дребни насаждения и по тази причина не са се записали като аграрни производители. Насажденията съгласно прогнозите ще са 50 - 60 хиляди дка.
" След като картината на насажденията се обясни, държавните органи ще би трябвало да чистят, тъй като най-малко 20% от тях са нечисти градини с огромен % сортове, които не са маслодайна роза ", счита Христо Николов. Той има поради акцията за идентификация на розовите насаждения, която към този момент тече редом с регистрацията. " Основната цел е да се откри типът на насажденията, какъв брой от площите са с Rosa damascena и какъв брой с Rosa alba и да се резервира качеството на българското розово масло ", изяснява Петър Кировски. " Тези, които имат рози, разнообразни от damascena и alba, разпръснати в полето си, няма да бъдат регистрирани или регистрацията им ще бъде отнета ", прибавя Филип Лисичаров. В бранша очевидно разчитат страната да ревизира качеството на насажденията, въпреки в розоварните да са по-големи специалисти. Освен това няма спънка да го създадат и сами, преди да подпишат контракти с фермерите, или пък да ревизират цвета, който ще изваряват. В случая наподобява сякаш една добра браншова процедура се облича в закон, евентуално с цел да е наложителна за всички, и контролът по осъществяването й се разпорежда на страната.
Законът се пробва да се бори и с фалшификациите, като вкарва условия по кое време върху опаковката може да написа българско розово масло. Средство в тази посока е и регистрацията на предпазено географско напътствие " българско розово масло ", само че към нея към този момент няма всеобщ интерес от страна на розоварните. За шанс в този момент и пазарът оказва помощ против фалшификациите, защото при свръхпроизводство и на ниска цена розов цвят те стават стопански безсмислени.
Регулациите очевидно се пробват да оказват помощ на преработвателите да решат проблемите си с качеството, само че в случай че съумеят - ще доведат до по-слабо предложение на розов цвят и цената му ще се вдигне. Което няма да е от изгода за износа на българско розово масло на интернационалните пазари. Решение на несъгласието очевидно се търси посредством оптимизации по веригата на доставки на цвета. От нея със закон се изважда междинното звено на прекупвачите.
За производството на един кг розово масло по формулировка са нужни 3.2 т цвят. В последните години той се прави от 3.5-4 тона, което се изяснява с утежняването на качеството и сортовете на отглежданите насаждения и с недобри практики при събирането на цвета.
Фотограф: Надежда Чипева
Сбогом на медиаторите
" Законът е повече регистрационен, в сравнение с ограничителен. Ще извади доста неща на свето и се надявам да внесе ред в сектора ", споделя Пламен Станковски, съсобственик в " Булаттарс ".
Новият закон отрежда, че цвят може да се търгува само сред регистрирани розопроизводители и розопреработватели и по този начин не оставя място за медиатори. Такива са прекупвачите, които обикалят и събират розов цвят на полето от производителите - най-вече дребни и междинни фермери, и го карат на розопреработвателя. Някои розоварни си обезпечават до 50 - 60% от суровината посредством медиатори. Прекупвачите печелят от комисиони, а неточните от тях - и от разликата сред високата цена, която са договорили с розоварната, и по-ниската, която дават на розопроизводителя. Колкото по-висока цена съумеят да предложат на фермерите, толкоз повече цвят вземат и по-голяма комисиона получават. Преработватели настояват, че прекупвачите са им извивали ръцете и ги сочат като главен фактор за растежа в изкупните цени (наред с дебютиращи дестилерии, които се борят за дял от пазара през цена, и розоварни, на които се е отворил нов пазар около нов клиент).
Прекупвачите към този момент няма да имат думата за цените, само че остават на пазара - най-вече като транспортни компании по време на акцията. Някои от тях имат лични градини и се записват като розопроизводители. Това евентуално отваря малки врати за отбягване на закона. Въпрос на надзор е да се наблюдава дали заявеният розов цвят в края на акцията (задължение по закон) не надвишава естествените добиви от съответните декари.
Преработватели настояват, че поделят спестения марж от медиаторите с производителите, само че при тазгодишните равнища на изкупните цени на розовия цвят това надали е всеобщо събитие.
Новият розов ред
" Дошло е време да се търсят дълготрайни връзки сред розопроизводителите и розопреработвателите ", споделя Христо Николов, ръководител на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България
Цената отсега нататък би трябвало да се договаря и заплаща непосредствено сред производителя и преработвателя. " Дошло е време да се търсят дълготрайни връзки сред нас. Дестилериите на база преработвателния си потенциал и опциите си за продажби да подписват контракти с потвърдени производители на розов цвят, с добра известност и положителни практики. Така хората на полето ще имат успокоение да създават качествено и преработвателите ще бъдат спокойни, че ще получават първокласен цвят, отгледан с верни технологии и спретнат в точния момент с положителни индикатори за преправка ", споделя Христо Николов. Филип Лисичаров счита, че браншовите организации на производители и преработватели би трябвало в разговор и на база на разбори да дефинират някакви ценови рамки за изкупуването на цвета и да възнамеряват в дълготраен проект.
" Досегашното ценообразуване в България беше напълно сбъркано. Не се правеше по методика, а по залитанията на пазара и наклона, даден от спекулантите прекупвачи ", споделя Христо Николов. Според него изкупната цена на розовия цвят би трябвало да излиза от самите розопроизводители на база на себестойността, която чакат, и някакъв марж и да се дефинира още от есента. При другите производители себестойността варира, само че за момента се приема, че е приблизително 1.70 - 1.80 лв. за кг. От тях приблизително 50 - 60 ст. са себестойност преди бране (при разноски от 240 лв. и евентуални 400 кг цвят на декар). Разходите към самото бране са към 1.10 - 1.20 лв.. Този сезон заплащането на берачите падна от 1 лев до 70 - 80 ст. Към нея обаче вървят разноски за осигуровки, бригадирски и транспортни. Николов поставя и към 10% загуби от необран розов цвят, тъй че съгласно него себестойността е към 2 лв..
Битуващата процедура беше (и тук-там към момента е) да се афишира междинна пазарна цена в края на розобера. За производителите това значи, че карат цвета си в розоварната " на сляпо ". И се надяват, че пазарната цена, която каже дестилерията най-после, ще е такава, че да покрие разноските, които са правили през годината, прибавя Николов.
Трета година със дотация
" Напълно реалистично е розите да са първият бранш, за който да се приложи новата Коронавирус мярка за подкрепяне на загубите на земеделските стопани. В санитарния си аспект тя ще покрива разноски за стерилизация и за безвредни условия на труд. А в пазарния ще компенсира загуба на приход от по-ниските изкупни цени ", оповестява Петър Кировски. Очаква се през юни мярката да бъде официализирана като решение на Европейска комисия, годно за всички страни в общността.
Дали обаче изкуственото поддържане на производители в изискванията на свръхпредлагане оказва помощ за саморегулацията на пазара? " Идеята е да се запазят като аграрни производители, като доста се надяваме законът да се имплементира с естествената регулация. Вероятно тази година някои производители няма да се записват, а други няма да оберат розите си ", споделя Петър Кировски. По общо мнение, с цел да няма деформиране на пазара, решаващи са критериите, по които ще бъдат разпределяни средствата, тъй че да доближат до действителни производители. Според едни такива са стопаните с сред 5 и 150 дка рози, а градините над 150 - 200 дка или са на преработватели, или са правени за дотации. Други считат, че те би трябвало да доближат единствено до професионални аграрни производители със стопанства сред 100 и 150 дка, които се грижат за тях и заплащат налози и осигуровки. Тоест да бъдат изключени хората, които гледат рози за непряк приход. Друг филтър ще е дали стопаните са работили на ярко. Вероятно, с цел да могат да се възползват от санитарния аспект на помощта, земеделците ще би трябвало да покажат контракти с розоберачи, а от пазарния - да потвърждават загуба спрямо заявен приход от минали години.
Ако Коронавирус мярката се приложи, тази година ще е трета поред с подкрепяне на производителите на рози. Преди две години след митинги против ниските изкупни цени на розопроизводителите беше отусната помощ де минимис. Тогава 2.2 млн. лв. бяха разпределени поравно сред притежатели на насаждения с маслодайна роза. Христо Николов твърди, че една трета от парите са отишли в дестилериите по линия на личните им насаждения. Така парадоксално преработвателите са били подкрепени, тъй като изкупуват на ниска цена цвета на розопроизводителите. През предходната година помощта беше по програмата за възобновяване на данък за горивата и за зимни пръскания, което съгласно ръководителя на асоциацията на професионалните розопроизводители е било по-работещ вид.
С мирис на Коронавирус
Коронавирус обстановката прави акцията малко по-трудна, скъпа и времеемка, само че въпреки всичко допустима. Извънредното състояние беше вдигнато преди началото на розобера. Отпаднаха и рестриктивните мерки за пътуванията от регионалните градове. Дестилериите са изготвили самостоятелни проекти за работа и указания на база заповедите на здравния министър. Основният риск е при брането на розите, където се събират и транспортират огромни групи хора. В пика на акцията да вземем за пример за към 500 дка насаждения са нужни към 300 берачи. Инструкциите са транспортните средства да бъдат дезинфекцирани, пасажерите да са с маски и ръкавици, по събирателните пунктовете на цвета по полето да не стават опашки. Основният риск остават оборотните чували, които минават през стотици ръце, преди да стигнат розоварната. В пиков ден през една дестилерия може да минат към 3-4 хиляди чувала. Преработвател изяснява, че еднократното прилагане на чували е скъпо и като начална инвестиция, и като разноски за унищожаването. Евентуална стерилизация рискува да замърси маслото с примеси. Така че грижата в това отношение по-скоро остава за розопроизводителите.
Положителен резултат от обстановката е, че тази година със закона за изключителното състояние за първи път бяха въведени многодневни трудови контракти, които след това бяха удължени. Производителите от дълго време упорстват за тях, тъй като предходните еднодневни контракти на берачите им бяха огромна бюрократична тежест в границите на акцията. Имаме увещание на министър Танева, че в случай че статистиката след акцията покаже, че многодневните контракти са употребявани, може да станат и непрекъсната мярка. Апелираме към сътрудниците ни да покажат, че са потребни, споделя Филип Лисичаров.
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
" Такава акция до момента не сме имали " - това е рефренът на тазгодишния сезон по събирането и преработката на цвета от маслодайна роза, който към този момент е в разгара си. Проблемите на пазара, които се следят от няколко години, в този момент напълно се задълбочават - има свръхпроизводство на цвят, изкупните цени са най-ниските за последните 10 години, преработвателите са с непродадено масло, а пазарите му, които са главно външни, се свиват. В допълнение, това е и първият розобер в изискванията на новия Закон за маслодайната роза, посредством който страната се пробва да оказва помощ да се решат пазарните проблеми. Заради него в бранша тестват правила, вършат промени и се пробват да усвояват нови привички. Като похлупак на всичко и Коронавирус обстановката затруднява работата на разнообразни равнища, само че и катализира някои процеси в бранша. Оптимистите имат вяра, че акция 2020 е сериозният безпорядък, от който ще произлезе новият, по-добър ред в розопроизводството в България и то ще стъпи на здрави основи.
Лавина от рози
Фирмите, които мислят за бъдещето си, се пробват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред ", споделя Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.
Сегашните пазарни проблеми потеглят от 2015-2016 година, когато неприятна годишна продукция в България и нараснало търсене - главно поради нов артикул в Япония, подвигат изкупната цена на кг розов цвят до 4-5 лв.. Цената на българското розово масло съвсем се удвоява и доближава рекордните 12 000 евро за кг. Това притегля към бранша хора с капиталова цел. Появяват се нови розоварни. Създават се доста нови насаждения. Три години по-късно всички те към този момент са в цялостно цветодаване. Има свръхпроизводство на розов цвят и се чака сезон 2020 година да е връх в него.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На интернационалните пазари обаче потреблението на българско розово масло не пораства толкоз бързо. Модата на японските розови капсули отшумя. Реколтата на 12 хиляди евро е разпродадена, само че след нея клиентите се отдръпват. Печели Турция - главният български съперник, която предлага по-нискокачествен, само че и по-евтин аналог.
Резките скокове в цените на българското розово масло дават отражение. " Заради тях клиентите - огромни мултинационални компании, се усещат несигурни да го влагат в нови рецептури на парфюми. Продължават да го търсят, само че поради одобрени на пазара артикули, в които то към този момент участва ", споделя Пламен Станковски, съсобственик във компания " Булаттарс ", която има насаждения и дестилерия в Павел баня.
Като аргументи за отлива от българското розово масло се сочат и проблеми с качеството. За да реализират по-ниска себестойност и по-ниски цени на външните пазари, някои български компании го смесват с по-нискокачествени задгранични масла или със синтетични заместители. Отделно от това " в последните години се разпространиха някои сортове роза, които не са подобаващи за производството на обичайното българско розово масло. Това води до влошен добив (масленост - бел. авт.), което оскъпява продукцията, само че и до по-ниско качество. Удря по имиджа на България и външните клиенти стартират да си дават сметка, че българското розово масло не е това, което е било ", споделя Константин Георгиев. Той е административен шеф на " Робертет България ", дъщерна компания на една от огромните френски компании, снабдител на първични материали за парфюмерийните къщи. Тя има розоварна в Долно Сахране, не отглежда лични рози, а единствено изкупува.
По всички тези аргументи българското розопроизводство посреща 2020 година с непродадени количества на склад. А в Коронавирус обстановката " насреща нямаме индикации за интерес от купувачите ", отбелязва Пламен Станковски. Големите магазини за първокласна парфюмерия и най-големият парфюмериен клиент - магазините по интернационалните летища месеци наред бяха затворени. Бъдещето е неразбираемо и производителите на розово масло се двоумят дали и до каква степен да влагат в продукция през тази година. " Можем умерено да не произведем нито 1 грам, само че това значи да обречем производителите на розов цвят на нулева година ", споделя Станковски .
Дъно в цените и ангажименти
" Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим авансово минимално обезпечена цена към всички, която наложително ще платим в края на акцията ", споделя Константин Георгиев, административен шеф, " Робертет "
При тези условия изкупните цени на розовия цвят за пръв път от 10 години ще слязат под 2 лв. на кг. При това тъкмо в първата година, в която по силата на новия закон преработвателите са длъжни да ги разгласят преди сезона. При тези, които са го създали, цените варират в необятните граници сред 1.50 и 2.10 лв. за кг. Други пишат в договорите си " цена по договоряне, образувана и съобразена с пазарната цена на цвета за обособените дни през акция розобер 2020 ".
Преведено, това значи, че както са правили и до момента, ще разгласят цена в края на акцията. Прецедент е също, че през тази година някои преработватели поставят квоти на количествата, които ще изкупят - сред 50% и 75% от миналогодишните.
" Ценовата политика на розоварните зависи от количествата им на склад, от финансовия запас, който могат да обезпечат за изкупуване, и от това към какъв брой резистентен модел се стремят. Фирмите, които мислят за бъдещето си, се пробват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред ", споделя Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация " Етерични масла, парфюмерия и козметика ".
Високата цена от 2.10 лв. нормално е обвързана с ограничавания - като квоти или пресяване на снабдители. " Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим авансово минимално обезпечена цена към всички, която наложително ще платим в края на акцията. Определихме 2.10 лв. на кг след диалози с наши снабдители, в които се опитахме да стигнем до междинната себестойност на цвета им и да включим някаква облага, въпреки и минимална. Но дефинираме и квоти, тъй като фирмата-майка чака ние да закупим по-малко розов цвят тази година поради стагнацията на пазара ", споделя Константин Георгиев. Още преди старта на акция 2020 от " Робертет " са обяснили на всички свои близо 160 доставчика трендовете и измененията, които се чакат в бранша, " с концепцията да са оптимално ясни и съответни към тях и да им дадат опция да възнамеряват по-точно дейностите си в тази сложна и ненапълно необикновена година ". При други компании няма предел за количествата 2.10 лв. за постоянните снабдители, само че като цяло броят на доставчиците е сведен.
Цената от 1.50 лв. нормално върви с заричане за доплащане в несигурно бъдеще - откакто маслото бъде продадено. Други преработватели, които в началото са считали да не работят през тази година, виждайки, че има доста цвят, към този момент споделят: " Отваряме дестилерията и който желае да продава на 1.50 лв., да го докара тук. " " Парадоксално е, само че това значи, че преработвателите, които работят постоянно и ще дадат добра цена, в действителност ще изгубят, тъй като ще произведат артикул с по-висока себестойност ", споделя Петър Станковски. Разлика от 50 ст. в цената на кг цвят не наподобява доста, само че дава 1500 лв. разлика в крайната себестойност на кг розово масло.
" Най-големият боязън на розопреработвателите е, че ще има неточни компании, които няма да платят и лев за розов цвят. Така ще реализиран ниска себестойност, ще създадат дъмпинг на цената и няма да можем да продаваме продукцията си ", прибавя Филип Лисичаров, който е притежател и на " Еньо Бончев продакшън ", компания с 500 дка рози, розоварни и търговец. Известна преграда пред сходни злоупотреби с производителите въпреки всичко е новото условие те да имат контракти с преработвателите, което се счита за едно от достолепията на закона.
Изсветляване и контракти - със закон
" Идеята е посредством закона и посредством естествената пазарна регулация нещата в бранша да си дойдат на мястото ", изяснява Петър Кировски, шеф на дирекция " Растениевъдство " в Министерството на земеделието храните и горите.
Законът за маслодайната роза, който влезе в действие през януари, планува наложителна регистрация на производителите и преработвателите, договорни връзки сред тях и обявление на продадения цвят. " Идеята е посредством закона и посредством естествената пазарна регулация нещата в бранша да си дойдат на мястото ", споделя Петър Кировски, шеф на дирекция " Растениевъдство " в земеделското министерство. " Законът е повече регистрационен, в сравнение с ограничителен. Ще извади доста неща на свето и се надявам да внесе ред в сектора. Ще се знае кои са притежателите на градините, какъв брой и какво създават, както и кой преработва ", прибавя Пламен Станковски. Всичко това би било в духа на положителните обичаи в розопроизводството от началото на XX век, когато е имало точни статистики в кое населено място какъв брой производители, с какви площи, какъв брой цвят и масло създават. Казано в обобщение, упованията към закона са да извади на ярко бизнеса с рози, който е " с максимален дял на сивата стопанска система в земеделието ", по оценка на Христо Николов, ръководител на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Ефектът би бил ограничение на нелоялната конкуренция в него.
За светлата част на бранша упражнението е обвързвано с спомагателна администрация. Розоварните като цяло са известни - регистрирани са по други линии, а и по-новите от тях са правени с евросредства. Знае се, че в страната са над 50, от които пет-шест съществени и двадесетина огромни. Розопроизводителите в главната си част също би трябвало да са известни, защото получават аграрни дотации по разнообразни ограничения. Така през 2018 година помощ де минимис за розопроизводители получиха 1200 стопанства с 42 000 дка насаждения. По последна информация до момента са подадени общо 2600 заявки за регистрацията и се чака броят им да надмине 3000. Новоизлизащите розопроизводители евентуално са с дребни насаждения и по тази причина не са се записали като аграрни производители. Насажденията съгласно прогнозите ще са 50 - 60 хиляди дка.
" След като картината на насажденията се обясни, държавните органи ще би трябвало да чистят, тъй като най-малко 20% от тях са нечисти градини с огромен % сортове, които не са маслодайна роза ", счита Христо Николов. Той има поради акцията за идентификация на розовите насаждения, която към този момент тече редом с регистрацията. " Основната цел е да се откри типът на насажденията, какъв брой от площите са с Rosa damascena и какъв брой с Rosa alba и да се резервира качеството на българското розово масло ", изяснява Петър Кировски. " Тези, които имат рози, разнообразни от damascena и alba, разпръснати в полето си, няма да бъдат регистрирани или регистрацията им ще бъде отнета ", прибавя Филип Лисичаров. В бранша очевидно разчитат страната да ревизира качеството на насажденията, въпреки в розоварните да са по-големи специалисти. Освен това няма спънка да го създадат и сами, преди да подпишат контракти с фермерите, или пък да ревизират цвета, който ще изваряват. В случая наподобява сякаш една добра браншова процедура се облича в закон, евентуално с цел да е наложителна за всички, и контролът по осъществяването й се разпорежда на страната.
Законът се пробва да се бори и с фалшификациите, като вкарва условия по кое време върху опаковката може да написа българско розово масло. Средство в тази посока е и регистрацията на предпазено географско напътствие " българско розово масло ", само че към нея към този момент няма всеобщ интерес от страна на розоварните. За шанс в този момент и пазарът оказва помощ против фалшификациите, защото при свръхпроизводство и на ниска цена розов цвят те стават стопански безсмислени.
Регулациите очевидно се пробват да оказват помощ на преработвателите да решат проблемите си с качеството, само че в случай че съумеят - ще доведат до по-слабо предложение на розов цвят и цената му ще се вдигне. Което няма да е от изгода за износа на българско розово масло на интернационалните пазари. Решение на несъгласието очевидно се търси посредством оптимизации по веригата на доставки на цвета. От нея със закон се изважда междинното звено на прекупвачите.
За производството на един кг розово масло по формулировка са нужни 3.2 т цвят. В последните години той се прави от 3.5-4 тона, което се изяснява с утежняването на качеството и сортовете на отглежданите насаждения и с недобри практики при събирането на цвета.
Фотограф: Надежда Чипева
Сбогом на медиаторите
" Законът е повече регистрационен, в сравнение с ограничителен. Ще извади доста неща на свето и се надявам да внесе ред в сектора ", споделя Пламен Станковски, съсобственик в " Булаттарс ".
Новият закон отрежда, че цвят може да се търгува само сред регистрирани розопроизводители и розопреработватели и по този начин не оставя място за медиатори. Такива са прекупвачите, които обикалят и събират розов цвят на полето от производителите - най-вече дребни и междинни фермери, и го карат на розопреработвателя. Някои розоварни си обезпечават до 50 - 60% от суровината посредством медиатори. Прекупвачите печелят от комисиони, а неточните от тях - и от разликата сред високата цена, която са договорили с розоварната, и по-ниската, която дават на розопроизводителя. Колкото по-висока цена съумеят да предложат на фермерите, толкоз повече цвят вземат и по-голяма комисиона получават. Преработватели настояват, че прекупвачите са им извивали ръцете и ги сочат като главен фактор за растежа в изкупните цени (наред с дебютиращи дестилерии, които се борят за дял от пазара през цена, и розоварни, на които се е отворил нов пазар около нов клиент).
Прекупвачите към този момент няма да имат думата за цените, само че остават на пазара - най-вече като транспортни компании по време на акцията. Някои от тях имат лични градини и се записват като розопроизводители. Това евентуално отваря малки врати за отбягване на закона. Въпрос на надзор е да се наблюдава дали заявеният розов цвят в края на акцията (задължение по закон) не надвишава естествените добиви от съответните декари.
Преработватели настояват, че поделят спестения марж от медиаторите с производителите, само че при тазгодишните равнища на изкупните цени на розовия цвят това надали е всеобщо събитие.
Новият розов ред
" Дошло е време да се търсят дълготрайни връзки сред розопроизводителите и розопреработвателите ", споделя Христо Николов, ръководител на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България
Цената отсега нататък би трябвало да се договаря и заплаща непосредствено сред производителя и преработвателя. " Дошло е време да се търсят дълготрайни връзки сред нас. Дестилериите на база преработвателния си потенциал и опциите си за продажби да подписват контракти с потвърдени производители на розов цвят, с добра известност и положителни практики. Така хората на полето ще имат успокоение да създават качествено и преработвателите ще бъдат спокойни, че ще получават първокласен цвят, отгледан с верни технологии и спретнат в точния момент с положителни индикатори за преправка ", споделя Христо Николов. Филип Лисичаров счита, че браншовите организации на производители и преработватели би трябвало в разговор и на база на разбори да дефинират някакви ценови рамки за изкупуването на цвета и да възнамеряват в дълготраен проект.
" Досегашното ценообразуване в България беше напълно сбъркано. Не се правеше по методика, а по залитанията на пазара и наклона, даден от спекулантите прекупвачи ", споделя Христо Николов. Според него изкупната цена на розовия цвят би трябвало да излиза от самите розопроизводители на база на себестойността, която чакат, и някакъв марж и да се дефинира още от есента. При другите производители себестойността варира, само че за момента се приема, че е приблизително 1.70 - 1.80 лв. за кг. От тях приблизително 50 - 60 ст. са себестойност преди бране (при разноски от 240 лв. и евентуални 400 кг цвят на декар). Разходите към самото бране са към 1.10 - 1.20 лв.. Този сезон заплащането на берачите падна от 1 лев до 70 - 80 ст. Към нея обаче вървят разноски за осигуровки, бригадирски и транспортни. Николов поставя и към 10% загуби от необран розов цвят, тъй че съгласно него себестойността е към 2 лв..
Битуващата процедура беше (и тук-там към момента е) да се афишира междинна пазарна цена в края на розобера. За производителите това значи, че карат цвета си в розоварната " на сляпо ". И се надяват, че пазарната цена, която каже дестилерията най-после, ще е такава, че да покрие разноските, които са правили през годината, прибавя Николов.
Трета година със дотация
" Напълно реалистично е розите да са първият бранш, за който да се приложи новата Коронавирус мярка за подкрепяне на загубите на земеделските стопани. В санитарния си аспект тя ще покрива разноски за стерилизация и за безвредни условия на труд. А в пазарния ще компенсира загуба на приход от по-ниските изкупни цени ", оповестява Петър Кировски. Очаква се през юни мярката да бъде официализирана като решение на Европейска комисия, годно за всички страни в общността.
Дали обаче изкуственото поддържане на производители в изискванията на свръхпредлагане оказва помощ за саморегулацията на пазара? " Идеята е да се запазят като аграрни производители, като доста се надяваме законът да се имплементира с естествената регулация. Вероятно тази година някои производители няма да се записват, а други няма да оберат розите си ", споделя Петър Кировски. По общо мнение, с цел да няма деформиране на пазара, решаващи са критериите, по които ще бъдат разпределяни средствата, тъй че да доближат до действителни производители. Според едни такива са стопаните с сред 5 и 150 дка рози, а градините над 150 - 200 дка или са на преработватели, или са правени за дотации. Други считат, че те би трябвало да доближат единствено до професионални аграрни производители със стопанства сред 100 и 150 дка, които се грижат за тях и заплащат налози и осигуровки. Тоест да бъдат изключени хората, които гледат рози за непряк приход. Друг филтър ще е дали стопаните са работили на ярко. Вероятно, с цел да могат да се възползват от санитарния аспект на помощта, земеделците ще би трябвало да покажат контракти с розоберачи, а от пазарния - да потвърждават загуба спрямо заявен приход от минали години.
Ако Коронавирус мярката се приложи, тази година ще е трета поред с подкрепяне на производителите на рози. Преди две години след митинги против ниските изкупни цени на розопроизводителите беше отусната помощ де минимис. Тогава 2.2 млн. лв. бяха разпределени поравно сред притежатели на насаждения с маслодайна роза. Христо Николов твърди, че една трета от парите са отишли в дестилериите по линия на личните им насаждения. Така парадоксално преработвателите са били подкрепени, тъй като изкупуват на ниска цена цвета на розопроизводителите. През предходната година помощта беше по програмата за възобновяване на данък за горивата и за зимни пръскания, което съгласно ръководителя на асоциацията на професионалните розопроизводители е било по-работещ вид.
С мирис на Коронавирус
Коронавирус обстановката прави акцията малко по-трудна, скъпа и времеемка, само че въпреки всичко допустима. Извънредното състояние беше вдигнато преди началото на розобера. Отпаднаха и рестриктивните мерки за пътуванията от регионалните градове. Дестилериите са изготвили самостоятелни проекти за работа и указания на база заповедите на здравния министър. Основният риск е при брането на розите, където се събират и транспортират огромни групи хора. В пика на акцията да вземем за пример за към 500 дка насаждения са нужни към 300 берачи. Инструкциите са транспортните средства да бъдат дезинфекцирани, пасажерите да са с маски и ръкавици, по събирателните пунктовете на цвета по полето да не стават опашки. Основният риск остават оборотните чували, които минават през стотици ръце, преди да стигнат розоварната. В пиков ден през една дестилерия може да минат към 3-4 хиляди чувала. Преработвател изяснява, че еднократното прилагане на чували е скъпо и като начална инвестиция, и като разноски за унищожаването. Евентуална стерилизация рискува да замърси маслото с примеси. Така че грижата в това отношение по-скоро остава за розопроизводителите.
Положителен резултат от обстановката е, че тази година със закона за изключителното състояние за първи път бяха въведени многодневни трудови контракти, които след това бяха удължени. Производителите от дълго време упорстват за тях, тъй като предходните еднодневни контракти на берачите им бяха огромна бюрократична тежест в границите на акцията. Имаме увещание на министър Танева, че в случай че статистиката след акцията покаже, че многодневните контракти са употребявани, може да станат и непрекъсната мярка. Апелираме към сътрудниците ни да покажат, че са потребни, споделя Филип Лисичаров.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ