Екип начело с проф. Ингрид Шикова създаде методология за оценяване на европредседателството
Ротационните ръководи на Съвета на Европейски Съюз са основен механизъм в процеса на взимане на решения в Европейския съюз, посредством който се реализира евроинтеграционният развой. Държавите от Европейския съюз влагат доста старания и средства в тяхната подготовка и реализиране, заради което заслужават обективни оценки, а освен отчетни отчети или мощно политизирани материали и отзиви, повлияни главно от политическата принадлежност на създателите им.
Макар да е общо признато разбирането, че познаването на резултатността на ротационните ръководи е значима причина за възстановяване на интеграционния развой, то до момента нямаше изчерпателен инструмент, който да разрешава по транспарантен и справедлив метод да се прави експертна, наднационална и непартийна оценка на всяко едно председателство. Ето за какво доминират мощно политизирани и надлежно диаметрално противоположни оценки на ротационните ръководи, които с изключение на, че не са достоверни, имат и капацитет да ерозират смисъла на институцията. Общ минус на всички употребявани до момента способи е, че те не са в положение да разкрият сложността на процесите, отвеждащи към избран резултат тъкмо по време на съответното председателство. Понякога за договарянето на законодателен акт може да има по-голяма заслуга предшестващото председателство, а окончателното му приемане да е единствено въпрос на време. Липсата на надеждна методология за оценка на ротационните председателство разрешава разнообразни и постоянно голословни тълкования.
Екипът, осъществяващ плана „ Жан Моне Център за високи достижения “ към катедра Европеистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ – проф.И.Шикова, проф. Г. Димитров, доцент М.Велева, доцент К.Харалампиев, доктор Л.Тонева, доктор Б.Мавров, както и екип от 11 студенти от компетентност Европеистика и от компетентност Социология на Философския факултет на СУ – Алесандрия Ангелова, Антония Великова, Аглая Ленкова, Виктория Иванова, Димана Петкова, Десислава Динкова, Ива Йоцова, Ралена Герасимова, Сандрина Георгиева, Симеон Стоянов, координирани от Деница. Цанкова, си сложи амбициозната задача да сътвори концептуално и методологически аргументиран и процедурно изискан автентичен инструмент, посредством който с количествени, фактологически проверими причини може да се реализира оптимално обективно оценяване на достиженията на ротационното председателство. Основното предизвикателство за реализиране на тази невиждана задача е съчетаването на:
– комплицирания, многопластов и динамичен темперамент на председателството
– с повсеместен методологически инструмент,
– който да разрешава неговото относително елементарно използване към всички ротационни ръководи, само че и
– да бъде задоволително благонадежден посредством обстоен брой систематични знаци.
Вследствие на целенасочената деветмесечна работа на екипа на плана беше направена съответната методология и съответния инструментариум, събрана бе изчерпателната емпирична информация за всички досиета и начинания, по които бе работило българското председателство. За постигането на тази цел бяха осъществени набор от систематично дефинирани и вътрешно синхронизирани задания, които включват, само че не се изчерпват със последователен разбор на миналата изследователска традиция, разработване на концептуален модел (бяха подбрани съответни количествено измерими индикатори за работата на председателството – да вземем за пример, прогрес в законодателните досиета, започване на политически процеси, превъзмогване на опозиция, създаване на консенсус и поощряване на компромиси), основаване на логистична система за обезпечаване на институционална поддръжка, основаване на повсеместен модел за консолидиране на диверсифицираната емпирична информация и принадлежности за регистрация на информацията, сформиране на извадков модел на генералната цялост от единици на проучване, основаване на математически модел на количествения показател, образование, съгласуване и консултиране на екип от 11 тясно профилирани сътрудници, събиране, обработка, изчерпателен одит и логическа инспекция на кодировките върху емпиричната информация за 212 наложителни законодателни досиета, по които е работило българското ротационно председателство, 112 незаконодателни досиета, а по този начин също и за 29 политически начинания. Този интегрален информативен масив бе подложен на неколкократни проби за математическия разбор, както и следващо математическо моделиране на интегралния количествен показател.
Ключова причина за осъществения проучвателен резултат беше обезпечаването на достоверни източници на информация. Наред с документалните първоначални източници – стратегия и доклад на българското държавно управление, публични документи на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета, беше систематизирана и информацията, получена от интервютата на специалистите от работните групи. Експертните изявленията бяха потребни освен като източник на спомагателна и мъчно налична информация, само че и като средство за надзор и верификация на резултатите от документалния разбор.
Чрез решаването на показаната поредност от комплицирани задания беше осъществена първичната и съществена цел на проучването – осъществяване на оптимално справедлива и обоснована оценка на ротационното председателство, осъществено от България през първото полугодие на 2018 година Полученият числов резултат от приложението на интегралния показател е 60,2 по отношение на канара от 0 до 100, по която обаче е значимо да се знае, че действително на процедура няма възможност (което и да е) ротационно председателство да реализира по-висок показател от 70 – 75. В този смисъл, резултатът от работата на българското председателство може изрично и обосновано да се дефинира като висок резултат.
След тази интензивна работа, екипът на плана има учредения да оповести следните резултати:
1. Създадена е истинска научно обоснована методология за оценка на ротационните ръководи и съответен инструмент за нейното използване. Методологията и инструментариумът са универсални и могат да бъдат прилагани към всички ротационни ръководи.
2. Разработената методология е приложена на процедура към данните за процеса на работата и резултатите на ротационното председателство, осъществено от България (януари-юни 2018 г.). Полученият показател за оценката на председателството дава съображение по оптимално справедлив и научно аргументиран метод да твърдим, че българското председателство се е справило доста добре и в трите разпознати като конституентни области на изява – работата по законодателните и незаконодателните досиета, както и политическите начинания.
Предстои подробното показване на методологията, инструментариума и съответните резултати, както и тяхната интерпретация в обособена обява.
Този извънреден триумф на изследователския екип нямаше да стане вероятен без доброжелателната и безапелационна институционална поддръжка, която получихме, от заместител министър ръководителя на Република България, господин Томислав Дончев, от госпожа Петя Василева, началник на СЕВ към Министерския съвет, както и от болшинството от ръководителите на работни групи. Благодарим за оказаното подпомагане! /БГНЕС
Макар да е общо признато разбирането, че познаването на резултатността на ротационните ръководи е значима причина за възстановяване на интеграционния развой, то до момента нямаше изчерпателен инструмент, който да разрешава по транспарантен и справедлив метод да се прави експертна, наднационална и непартийна оценка на всяко едно председателство. Ето за какво доминират мощно политизирани и надлежно диаметрално противоположни оценки на ротационните ръководи, които с изключение на, че не са достоверни, имат и капацитет да ерозират смисъла на институцията. Общ минус на всички употребявани до момента способи е, че те не са в положение да разкрият сложността на процесите, отвеждащи към избран резултат тъкмо по време на съответното председателство. Понякога за договарянето на законодателен акт може да има по-голяма заслуга предшестващото председателство, а окончателното му приемане да е единствено въпрос на време. Липсата на надеждна методология за оценка на ротационните председателство разрешава разнообразни и постоянно голословни тълкования.
Екипът, осъществяващ плана „ Жан Моне Център за високи достижения “ към катедра Европеистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ – проф.И.Шикова, проф. Г. Димитров, доцент М.Велева, доцент К.Харалампиев, доктор Л.Тонева, доктор Б.Мавров, както и екип от 11 студенти от компетентност Европеистика и от компетентност Социология на Философския факултет на СУ – Алесандрия Ангелова, Антония Великова, Аглая Ленкова, Виктория Иванова, Димана Петкова, Десислава Динкова, Ива Йоцова, Ралена Герасимова, Сандрина Георгиева, Симеон Стоянов, координирани от Деница. Цанкова, си сложи амбициозната задача да сътвори концептуално и методологически аргументиран и процедурно изискан автентичен инструмент, посредством който с количествени, фактологически проверими причини може да се реализира оптимално обективно оценяване на достиженията на ротационното председателство. Основното предизвикателство за реализиране на тази невиждана задача е съчетаването на:
– комплицирания, многопластов и динамичен темперамент на председателството
– с повсеместен методологически инструмент,
– който да разрешава неговото относително елементарно използване към всички ротационни ръководи, само че и
– да бъде задоволително благонадежден посредством обстоен брой систематични знаци.
Вследствие на целенасочената деветмесечна работа на екипа на плана беше направена съответната методология и съответния инструментариум, събрана бе изчерпателната емпирична информация за всички досиета и начинания, по които бе работило българското председателство. За постигането на тази цел бяха осъществени набор от систематично дефинирани и вътрешно синхронизирани задания, които включват, само че не се изчерпват със последователен разбор на миналата изследователска традиция, разработване на концептуален модел (бяха подбрани съответни количествено измерими индикатори за работата на председателството – да вземем за пример, прогрес в законодателните досиета, започване на политически процеси, превъзмогване на опозиция, създаване на консенсус и поощряване на компромиси), основаване на логистична система за обезпечаване на институционална поддръжка, основаване на повсеместен модел за консолидиране на диверсифицираната емпирична информация и принадлежности за регистрация на информацията, сформиране на извадков модел на генералната цялост от единици на проучване, основаване на математически модел на количествения показател, образование, съгласуване и консултиране на екип от 11 тясно профилирани сътрудници, събиране, обработка, изчерпателен одит и логическа инспекция на кодировките върху емпиричната информация за 212 наложителни законодателни досиета, по които е работило българското ротационно председателство, 112 незаконодателни досиета, а по този начин също и за 29 политически начинания. Този интегрален информативен масив бе подложен на неколкократни проби за математическия разбор, както и следващо математическо моделиране на интегралния количествен показател.
Ключова причина за осъществения проучвателен резултат беше обезпечаването на достоверни източници на информация. Наред с документалните първоначални източници – стратегия и доклад на българското държавно управление, публични документи на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета, беше систематизирана и информацията, получена от интервютата на специалистите от работните групи. Експертните изявленията бяха потребни освен като източник на спомагателна и мъчно налична информация, само че и като средство за надзор и верификация на резултатите от документалния разбор.
Чрез решаването на показаната поредност от комплицирани задания беше осъществена първичната и съществена цел на проучването – осъществяване на оптимално справедлива и обоснована оценка на ротационното председателство, осъществено от България през първото полугодие на 2018 година Полученият числов резултат от приложението на интегралния показател е 60,2 по отношение на канара от 0 до 100, по която обаче е значимо да се знае, че действително на процедура няма възможност (което и да е) ротационно председателство да реализира по-висок показател от 70 – 75. В този смисъл, резултатът от работата на българското председателство може изрично и обосновано да се дефинира като висок резултат.
След тази интензивна работа, екипът на плана има учредения да оповести следните резултати:
1. Създадена е истинска научно обоснована методология за оценка на ротационните ръководи и съответен инструмент за нейното използване. Методологията и инструментариумът са универсални и могат да бъдат прилагани към всички ротационни ръководи.
2. Разработената методология е приложена на процедура към данните за процеса на работата и резултатите на ротационното председателство, осъществено от България (януари-юни 2018 г.). Полученият показател за оценката на председателството дава съображение по оптимално справедлив и научно аргументиран метод да твърдим, че българското председателство се е справило доста добре и в трите разпознати като конституентни области на изява – работата по законодателните и незаконодателните досиета, както и политическите начинания.
Предстои подробното показване на методологията, инструментариума и съответните резултати, както и тяхната интерпретация в обособена обява.
Този извънреден триумф на изследователския екип нямаше да стане вероятен без доброжелателната и безапелационна институционална поддръжка, която получихме, от заместител министър ръководителя на Република България, господин Томислав Дончев, от госпожа Петя Василева, началник на СЕВ към Министерския съвет, както и от болшинството от ръководителите на работни групи. Благодарим за оказаното подпомагане! /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ