Утре трябва да е националният празник
Росен Тахов, „ Труд “
Освобождението смъкна ярема на робството, без да реши националния въпрос. Берлинският контракт разпокъса земите ни, а Съединението единствено отчасти ги сплоти. Над Македония продължи да се развява турският флаг. Самото Княжество остана васално на Високата врата. До оповестяването на Независимостта, която е еманация на българската държавност.
Паметният 22 септември би трябвало да е националният празник. Това е позицията на сериозните историци, които не са русофоби или русофили. Русофобите отхвърлят Трети март, русофилите опълченски го бранят. Двете категории имат двойка по отечествознание.
През 1908 година на власт е Демократическата партия с водач Александър Малинов. Мисията на кабинета е да отхвърли васалната взаимозависимост. Съществуват удобни условия за унищожаване на неправдата. Лятото е осъществена Младотурската гражданска война. В бъркотията Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина.
Княз Фердинанд отпътува за Виена
Среща се с император Франц-Йосиф. Двамата уговарят взаимни дейности. Князът обаче обмисля и се колебае. Дали тъкмо в този момент е най-подходящият миг? Не инцидентно в Европа му викат Лисицата.
„ Решен непременно да извърши акта на независимостта – написа историкът Милен Куманов, – Ал. Малинов стартира да го „ бомбардира “ непрестанно с шифровани телеграми и да упорства за неговото час по-скорошно завръщане в страната. На тези телеграми обаче не последвал никакъв отговор. “
„ Това – сочи Куманов – провокира измежду членовете на кабинета съмнение, че князът се стреми към отсрочване на акцията за неопределен срок. Бидейки в незнание за дейностите на президента, Ал. Малинов към този момент мисли за оставката на своето държавно управление, само че взема решение да стори това откакто узнае „ безапелационния отговор “ на Фердинанд. “
На 20 септември Босна и Херцеговина са анексирани. Същият ден иде депеша, с която Фердинанд оповестява, че идва в Русе. Там да го чакат, с цел да се схванат, инструктира монархът.
„ Това негово разпореждане – спомня си Малинов – можеше да се пояснява по този начин и инак; то криеше в себе си опцията за един негативен или позитивен отговор. Потеглихме обаче за Русе, правейки из пътя всякакви догатки. “
На яхтата е съдбовната среща
Фердинанд декларира: „ Е, господин Малинов, дълго чаканият ден от вас и мен, от целия български народ, пристигна. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в осъществяване. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, остарялата столица на българските царе. Как да стане това? “
Александър Малинов е създателят на манифеста, който отхвърля васалната взаимозависимост от Османската империя.
„ Разумява се, посредством прочитане на един манифест “, отвръща министър-председателят. Князът му разпорежда да изготви текста. Няма време и Малинов го написа на коляно във влака. От клатенето мастилото се разлива, постанова се да го преписва два пъти.
Следващите събития…
Търновският кмет Иван Вителов трескаво се готви за историческия акт. Тича към крепостната врата, по знамение оживяла по време на игото. Мери с шивашки метър и преценя, че каляската на Фердинанд не може да мине през нея.
„ Да се бутне! “, командва блюдолизецът
Очевидецът Моско Москов споделя: „ Сутринта отидох на учебното заведение, възпитаници и учители по улиците. Иде известие от шефа да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окръжният шеф М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и други публични лица. Дойде една единствено машина (локомотив) и заяви, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички потеглиха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пешком до черковата… “
Фердинанд не отива с колесница, а на крайници до храма „ Св. Четиридесет мъченици “. Като минава през срутената врата, се хваща за главата. Лош знак, тъй като в независимостта е вградена последователност сред Второто и Третото българско царство. „ Защо го направи? “, пита князът Иванчо. Оня си гризе ноктите и мънка.
На 22 септември 1908 година манифестът е прочетен от Фердинанд под свода на „ Св. Четиридесет мъченици “. След него Малинов го повтаря извън пред народа. „ Да живее свободна и самостоятелна България! Да живее българският народ! “, приключва историческият документ.
Търновград посреща възторзи
от всички краища на страната. Побелели юнаци в Бяла църква пращат депеша: „ Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 година се бори при Дряновския монастир с Фазлъ паша за отечествената независимост, през днешния ден сме в неописуема наслада, загдето доживяхме да забележим сбъднат нашия безценен блян: цялостна самостоятелност на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и самостоятелна България. “
„ Това е събитие – разяснява акад. Георги Марков, – което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи – от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. “
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ