Росен Крумов е роден на 9 март 1966 г. Републикански

Росен Крумов е роден на 9 март 1966 година Републикански първенец за юноши старша възраст с тима на Правец. После играе в Левски. Има 90 мача и 16 гола със синята фланелка.  Играел е и в Славия, Етър, Шумен, немския Бад Хамбург, Септември (Сф), Нови Искър, Бенковски (Костинброд), Сливнишки воин (Сливница). Бил е треньор на Бенковски (Костинброд). Шампион на България (1988). Носител на купата на България (1986), както и на Купата на Съветската войска (1987, 1988). В момента е надалеч от футбола. От 20 години бившето неудържимо крило има сполучлив бизнес с развъждане на немски овчарки. Дъщеря му Мелина пък попадна неотдавна в класацията на списание „ Forbes ” „ 30 под 30 “ като сполучлив български бизнесмен. Любимата му жена е една от топгримьорките у нас. Синът му е част от хеви–метъл тайфа... Покорява България с тима на Правец С отбора на Правец станахме републикански първенци при юношите старша възраст под управлението на Георги Шуманов. Класирахме се за финалната фаза в компанията на ЦСКА, Шумен и Пирин. В полуфинала елиминирахме „ армейците “, за които играеха Любо Пенев, братя Илязови, Боби Фасула (Боян Христов), Румен Стоянов, Любо Любомиров, вратар им беше Осман Авдиев (Огнян Абаджиев). Победихме ги с 4:2 след дузпи (1:1 в ред. вр.). На финала бихме Пирин с 1:0. За „ орлетата “ играха Пепи Михтарски, Вальо Дъртилов, Миро Митев, Иво Андонов... От нашия отбор в професионалния футбол пробихме единствено аз, Цецо Митев (Славия), Коце Костадинов (Славия и Балкан Бтвг), Божидар Тодоров и вратарят Иван Атанасов (Добруджа). Дефакто мен на „ Герена “ ме изпрати мощното ми показване против „ сините “ в шампионата. В София им вкарах 4 гола, а в Правец забих хеттрик и ги бихме с 6:1. Оттам ме хареса Кирил Ивков, който беше треньор на „ синия “ дубъл, след това пое и мъжете.  Тогава и ЦСКА ме желаеха. Имаше Спартакиада на „ Васил Левски “. Събличахме се на „ Армията “. Прибраха ме там, не ме пускаха да излизам, до момента в който не подпиша. Аз изрично отхвърлих и напряко си избягах от ЦСКА (Смее се). Още от дете съм левскар, там желаех да играя. Имах и шанс при започване на престоя ми при „ сините “. Имаше огромна конкуренция обаче. Тъкмо навлизаха и други нападатели: Андрей Аспарухов, Румен Чарлов, Николай Тодоров -  Кайзера...Там бяха Гибона, Мишо Вълчев...Титуляр на дясното крило беше Руси Гочев. В началото играх в дубъла при Стефан Аладжов. Контузи се Гочев. На „ Герена “ Записах първи три срещи за Купата на България през късната есен на 1985-а. С Тракия (Пд) играхме в необикновен мраз в Стара Загора и спечелихме с 3:1. Леден вятър, сняг, арктически условия. „ Канарчетата “ първото полувреме бяха с вятъра и Блангев ни наказа с шут от 35 м. Реферът Богдан Дочев даде 40 минутна отмора. През това време ние сменихме екипа си, противникът нямаше авариен. Марин Бакалов не можа да излезе, тъй като беше измръзнал. През второто полувреме Тракия не можеше да мине центъра. Сираков им вкара два гола. После отстранихме Локо (Сф) с 3:2 на четвъртфинала и Етър със 7:3 на полуфинал. В спор за трофея напролет на  1986 година ударихме ЦСКА с 2:1 с две попадения на Мишо Вълчев.  Дебютирах в „ А “ група на 12 март 1986 година против Сливен (1:1). Подадох на Мишо Вълчев за изравнителния гол. Само 10 дни по-късно беше пъклен тежко против кандидат-шампиона Тракия (Пд). Те бяха ужасно мощен противник. „ Герена “ беше препълнен. Наско Сираков вкара единственото попадение след 80-ата минута. С Михайлов таман ги бяха върнали още веднъж във футбола. Гостите излизаха 7 пъти сами против Боби и той все спасяваше. Спомням си и грубата игра против мен на Благой Блангев.  През идващия сезон записах единствено 10 мача, тъй като Руси Гочев се върна след травма. В шампионския ни сезон 1987/1988 играех по-често (16 мача, 1 гол), тъй като треньорът ни Васил Методиев ме пускаше в домакинските мачове. В провинцията излизахме с двама нападатели – Наско и Гиби. Първият си гол вкарах при успеха над Пирин с 3:1 (27 март 1988 г.)  Малко инфарктно грабнахме купата след 2:1 във Враца. Домакините поведоха след фрапантна неточност на Динко Господинов, който подаде на Илия Войнов. После Пепи Курдов влезе в игра и изравни. Емо Велев ни донесе скъпата победа. Така последният мач със Спартак Вн (6:1) се оказа без значение. Кюфтета по Шпайдела Това е малко пресилена история, легенда, по този начин да се каже. Никой не е замерял Васко Методиев. Ще ти опиша истината за случая. Станахме ние първенци, поканиха ни на събор и приятелско мачле в едно монтанско село – Септемврийци. Домакините бяха толкоз удовлетворени, че  ги уважихме... Дадоха ни туби с ракия и вино, а на всеки от футболистите, треньорския щаб и управлението на клуба – по едно агне. Да, не пресилвам (смее се). Всеки от нас получи и по един плик с кебапчета, пържоли и кюфтета. Спомням си, че дори породи проблем с тези агнета. Последните две, които останаха, се паднаха на баш началниците. Та те започнаха да мрънкат, тъй като това бяха най-малките животинки. Рейсът беше станал на нищо от вътрешната страна. Замеряхме се с кюфтета, правилно е, само че никой не е хвърлял по Шпайдела, държа да подчертая. Този човек има извънреден темперамент. Не го е боязън даже на огромните звезди да каже истината в очите. Не цепеше басма никому – и на титуляри, и на запаси.  Цар на дузпите Аз печелех ужасно доста дузпи. Ако има статистика, може би съм изработил най-вече в историята на Левски. Поне за 30 се сещам. Само през 1988/1989 имах 9. А вкарах 12 гола, в случай че бях изпълнявал наказателните удари, несъмнено щях да завърша сезона с 22. Спомням, че тогава Ицо Стоичков стана стрелец №1 на шампионата с 23 попадения. Любо Пенев имаше 21. Нашите ги биеше Кокала. По принцип не изпълнявах дузпите. Нито един път не съм симулирал. А, не, сещам се за един случай. Локо (ГО) ни гостуваше, до 75-ата минута резултатът беше още 0:0. Минах сред Ангел Червенков и вратарят ме побутна в пеналта. Паднах, несъмнено и по този начин получихме дузпа. С нея и изтръгнахме трите точки. Веднага обаче давам и противоположния образец. През същата година Славия ни би на „ “Герена “ за Купата с 4:1. Е, тогава съдията не ми свири 4 дузпи, но от чисти по-чисти. На „ Овча купел “ Защо се разделих с Левски? И аз не зная, почтено казано. Никой не е желал да ме освобождава. Кръстю Чакъров доста държеше на мен. Панов обаче ми вика: „ Росене, по-добре да заминеш в чужбина. “ Много ми беше мъчително. Дойде покана към мен от Славия. Боби Григоров им беше президент. Аз и Цецо Дерменджиев от Ботев (Пд) преминахме при „ белите “ за рекордни суми тогава в нашия футбол - по 150 000 лева Парите имаха друго измерения. С тези пари можеше да си вземеш 12 тристайни жилището в „ Люлин “. Аз получих предложения от швейцарския Санкт Гален и от Брюж. Последните ме харесаха след мач за Интертото. Целият стадион ми ръкопляскаше, бях ги направил луди. Белгийците даваха 350 000 $, само че Боби Григ не ме пусна. Така и не разбрах какво тъкмо стана. Жужо (Андрей Желязков -б.а.) ни беше механически шеф. Върнахме се и Григоров го уволни. Профуква жилище поради хазарт Спонсор ни беше британският медиен магнат и милионер Робърт Максуел. Човекът беше взел за клуба един микробус „ Рено “. Понеже аз си счупих колата и ми позволиха да карам „ Реното “. Въпреки, че евреин паралия ни се водеше спонсор, бяхме много зле платени. Малкия Чико взе една „ Лада Самара “, а аз единствено едно апартаментче. Почнах обаче да играя хазарт, бързо отиде жилището. Дебютирах за Славия в дерби против ЦСКА (0:0). Трифон Иванов трябваше да ме пази. Бог да го елементарни, на Трифката му беше мъчно да играе против мен. От другите беше малко по-бърз, от мене тази стотна я губеше. Подадох тогава на Сашо Начев и на Наско Киров на празна врата на два пъти, и те я изкарваха топката на открито... Кой съобщи бялата чета? През сезона 1990/1991 Славия беше единствено на крачка от шампионската купа. Дълго време водехме в класирането, дръпнахме на Етър. Пробиха ни обаче от вътрешната страна. Сигурен съм в това. Ние си ги знаем тези неща. Най-вече се получи, тъй като тимът нямаше непоклатимост, нямаше финанси, заплатите дребни и така нататък Президентът с някои от сътрудниците дадоха някои мачове. Това е цялата работа. Боби Григоров го почитам, само че беше необикновен човек. Целият тим тогава беше се вдигнал против него. Организираха подписка на 15 октомври, желаеха да го смъкват. Даже на мача с Локо (Сф) – победа с 1:0, излязоха със сини ленти на ръкавите в символ на митинг. Само аз не сложих парафа си под подписката против Боби. Зимувахме на върха на класирането макар тези разтърсвания. Започнахме мощно пролетния полусезон  - 5:2 над Пирин след 4 гола на Сашо Начев. После спечелихме в Сливен с 2:0. Велиян Парушев, Бог да го елементарни, ми стъпи върху опорния крайник и... отчасти раздрани връзки и капсула. Извади ме от игра до края на шампионата. Бях единствено фен. Пред очите ми фантазията за купа стартира да се изпарява. Дръпнахме на преследвачите с 3 точки задатък (за победа се даваха по 2 точки) след 1:0 над Етър в 23-ия кръг. Зарко Мачев вкара гола. Но след това пристигна издънката от Черноморец в Бургас – 1:2, след това – 1:2 от Локо (Сф).  Надвихме Левски в неповторима драма с 4:3. Със „ сините “ по-страшен беше есенния мач. Тогава изпуснахме 6-7 чисти гола, а най-после Михтарски ни пожали на два пъти. Левски бяха доста слаби тогава, макар че взеха Купата. Но това 1:3 в Габрово ни изхвърли от борбата за купата. До пъкъла и обратно В Шумен с началник Григор Топалов-Шогуна се чувствах  най-добре. Той ни даваше съществени суми. Не е било чак с чували, само че с куфарчета – да (смее се). Събрахме се сериозна компания – с Гибона, Пламен Гетов, Стефан Колев, Мариус Уруков, Румен Апостолов. През зимата на 1993 година обаче направих злополуката (б.р. - мълчи дълго). Никога няма да не помни този ден – 27 декември. Инцидентът стана на пътя сред Костинброд и Петърч. Един ром си беше пуснал конете. Те изскочиха против мен и стана нещастието (б.р.- въздиша). Всичко е обвързвано с мозъка. Трябваше да ми вършат интервенция на главата и действително тогава разбрах, че към този момент в никакъв случай няма да бъда същият. Чаках една година, преди да ритна още веднъж топката.  Лекарите ми бяха забранили. Казаха ми, че в случай че не съм бил състезател, е нямало да оцелея в никакъв случай. Още две момчета бяха с мен в колата. Тази дъска, която я извадиха, ми е била пробила освен черепа, само че и три от мозъчните кори. Беше ли пробила и четвъртата – край. Изходът щеше да бъде съдбовен. Няма избавление. Но аз съм извадил шанс. Помогна ми доста и един лекар Манов от „ Пирогов “, огромен левскар. Викаха му Златните ръце. 40 дни съм бил в реанимация. Изредиха се на рандеву десетки сътрудници – и от Левски, и от Славия, и от Шумен. Както и да е, оправих се, само че след това нищо не беше по този начин, както би трябвало. Изиграх няколко мача, само че не бях към този момент същият. Все отново успяхме да вземем най-важния мач – против Локо (ГО) като посетители – 2:1 (22 март 1995 година – б.а.). Аз подадох за двата гола и ми свърши силата след това. Но задачата беше изпълнена – ние се спасихме, а „ железничарите “ изпаднаха. Шогуна към този момент се беше отдръпнал, нямаше пари, нямаше нищо. Аз се върнах в Септември (Сф) в „ Б “ група. Тръгнахме мощно. Отстранихме и Славия за Купата след 2:0 на „ Красна поляна “ и 0:1 там. После поиграх малко и в Германия – тима на Бад Хомбург. Подвизавахме се в районните лиги. Хоби или орис? От близо 20 година се занимавам с развъждане на немски овчарки. В началото ми беше като занимание. Моята кучка – страхотната Лана, стана 15-а в света. Класира се там измежду 320 участници на Мондиала в Германия. Имах шанса да взема кучето от един сърбин и да попадна на подобаващата генетика. Другото ми обичано куче е двегодишният Вейт. Ако имам още един като него, може би ще го продам. Вейт един месец беше в Сърбия да запложда. Едно заплождане коства 400 евро. Заплодил е 6 кучки. Но не устоях дълго без моя любим. Отидох и си го взех. Много прочувствено ги схващам нещата. Кучето е най-вярното животно. Само то те обича същински. Наскоро изгубих една кучка... Доста тежко го претърпях Най-скъпото ми куче, т.е. това, за което съм платил най-вече, го взех от Сърбия за 8000 евро. Не съм си върнал напълно инвестицията, само че съм удовлетворен от него.  Сега е 14-годишно, дадох го на един прочут в Орландовци. Живо и крепко си е. Само с месо и ориз го хранят. Най-скъпо продадох брата на Лана – 20 000 евро. Класира се 27-и в света. Сега при мен е още един неин брат – Леополд се споделя. Лана след триумфа й на международното можех да я продам действително за 55 000 евро. Даваха ми ги, само че аз отхвърлих. Иначе най-скъпото – Ларус Бату, което аз не съм го виждал, коства 1 милион и живее в Китай. Представяш ли си? Китайците по принцип дават най-вече пари, след това са корейците, американците и руснаците. Азиатският пазар е най-силен. Едно заплождане там е 1500 $. Гордее се с децата си Моето семейство ми е най-голямото благосъстояние. Имам наследник и щерка. Разделих се с първата ми брачна половинка, когато децата бяха надлежно на 11 и на 15 година Тя отпътува за чужбина, а те си израснаха при мен. Дъщеря ми Мелина се занимава с доста действия и планове. Тя приключи с цялостно отличие университета „ Ричмънд “ в Англия. Мелина направи учебно заведение за рок музика – Rockschool има филиали в София и Варна. Направи го с 2000 лева В момента дават сред 250 до 300 уроци на седмица. Обучават хората по китара, бас, барабани, пеене, пиано, цигулка, гайда, музикална доктрина, тежки вокали и студийна работа. Дъщеря ми сътвори Drooble - това е обществена мрежа, в която музиканти от целия свят се сплотяват, с цел да си оказват помощ, да творят и да се развиват дружно. В момента има десетки хиляди консуматори. Друга нейна самодейност е „ Да живеем в непорочност “, която стартира със своята група Grimaze. Идеята е следната: където и да вървят на концерт с бандата, носят със себе си чувалчета и събират отпадъците, които са разхвърляни. След това снимат събраното и качват фотографията facebook. Може да се каже, че Мелина е една съумяла млада жена. Намери място и в класацията на списание „ Forbes ” „ 30 под 30 ” като сполучлив български бизнесмен.  Синът ми Павел също се занимава с музика. Вокал е в хеви метъл бандата на сестра си. Направиха я с още две момчета.  Той тренираше леката атлетика, след това бокс – стигна и до сребърен орден от републиканско. Винаги съм давал независимост на моите деца. Никога не съм им въздействал или натискал, желаех сами да си изберат пътя в живота. Жената до мен се споделя Христина Христова. От 10 година сме дружно. Винаги ме е подкрепяла. Позитивен човек е, постоянно е усмихната, давала ми е позитивни страсти. Тя е една от топгримьорките в България. Работи с доста едни от най-известните салони. Ползват я доста известни хора. МИЛЕН ДИМИТРОВ/ШОУ