Разсекретиха архиви за разработката на атомни бомби в СССР
„ Росатом " разгласява архивни материали за историята на вътрешната нуклеарна индустрия, 75-годишнината от които ще бъде маркирана през август 2020 година, съобщи БГНЕС.
Факсимиле от архивни документи, свързани със основаването и развиването на нуклеарната промишленост на Съюз на съветските социалистически републики, и по-специално на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики, е оповестено в портала „ История " на „ Росатом " в специфичен раздел за съветската нуклеарна промишленост. Много от документите не са оповестени до момента.
Сред тях е записка от ръководителите на Първо основно ръководство към Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики (ПГУ, наричана тогава „ централата " на вътрешната нуклеарна промишленост) с оферти за създаване на нови предприятия за произвеждане на делящи се материали за атомни бомби. Тя е написана през юни 1948 година на името на Лаврентий Берия - зам. ръководител на руското държавно управление, началник на Специалния комитет към Министерския съвет, основан за ръководство на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики. Този документ е бил означен със " строго секретно (специална папка) ".
Основният стадий на всяка стратегия за нуклеарни оръжия е производството на делящи се материали, плутоний или уран. През 1946-1948 година в Съюз на съветските социалистически републики в Южен Урал е издигнат първият реактор " А " за произвеждане на оръжеен плутоний. Той е бил ситуиран в оборудването, с цел да се резервира секретността, която условно е наречена цех № 817 (сега дружество „ Росатом ", индустриалната асоциация „ Маяк ", Озерск, Челябинска област).
Реактор „ А " е пуснат за първи път в режим на планиране на 19 юни 1948 година В реактора се създава плутоний, който се трансформира в „ пълнежът " на първия руски атомен заряд, сполучливо изпитан на 29 август 1949 година Но два дни преди старта на реактор „ А ", на 17 юни 1948 година, първият шеф на вътрешната нуклеарна индустрия, ръководителят на Първо главно управление (на ДС) Борис Ванников и неговите заместници, министърът на химическата индустрия на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Первухин и Авраами Завенягин изпращат на Берия записка за нуждата от създаване на нови индустриални съоръжения оръжеен плутоний и уран.
" С стартирането на съоръжения № 817 и 813 при първичния им потенциал, ние на практика ще решим казуса с производството на делящи се атомни субстанции благодарение на два съществени метода. Капацитетът на тези централи, както и на инсталацията, почнала с построяването на цех № 814, е дребен и надалеч под нашите потребности ", са написали те.
Двата съществени метода са били производството на плутоний-239 в нуклеарен реактор и обогатяването на уран от изотопния уран-235. Тогавашния цех № 813 се оказва първият руски комплекс за обогатяване на уран посредством газова дифузия. А цех № 814 е бил първото дружество, предопределено да обогати уран посредством електромагнитен способ. Впоследствие цех № 814 става част от дружество, което в този момент се занимава с производството на постоянни изотопи.
Бележката била съпроводена от проекторезолюция на Министерския съвет за началото на проектирането и построяването на втори плутониев комплекс край Братск (в плана му е обещано кодовото название „ цех № 815 " ) и второ дифузионно дружество (носещо името цех № 816).
Предложенията, направени в бележката, били бързо, единствено два дни след нейното написване, прегледани на съвещание на Специалния комитет, управляван от Берия, на 19 юни 1948 година След резултатите от тази среща на управлението на нуклеарната промишленост било предоставено да приготви и координира с научния шеф на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики Игор Курчатов " по-подробни оферти и план по съответната записка, адресирани до другаря Сталин ".
Предложенията на Ванников, Первухин и Завенягин са осъществени даже в по-голям мащаб от препоръчаното през лятото на 1948 година Завод № 816, издигнат на по-малко от 20 километра от Томск, се трансформира в неповторимо дружество, ангажирано освен с обогатяването на уран. Няколко урано-графитни реактора за произвеждане на оръжеен плутоний също са ситуирани в този обект. Някои от тях също са проектирани за произвеждане на топлота и електричество и за известно време са били в основата на сибирската АЕЦ - втората в Съюз на съветските социалистически републики, само че първата вътрешнопромишлена атомна електроцентрала (първата АЕЦ Обнинск в страната и в света се счита за експериментална).
Сега компанията на " Росатом " " Сибирски химически цех " (Северск, област Томск) работи за създаване на нуклеарна сила.
Не са почнали да строят нуклеарна централа покрай Братск. Но на няколкостотин километра от него, в Ангарск, е издигната друга апаратура за обогатяване на уран (по това време тя се наричала цех номер 820, в този момент това е росатомското дружество „ Ангарски електрохимичен комбинат за електролиза " ). Трите нуклеарни реактора за тежка вода, препоръчани в бележката за площадката в Братск, са издигнати и работещи в Челябинска област през 1950-1980-те години, дружно със серия от урано-графитни реактори, издигнати там.
Индекс 815 за несъздаденото дружество не е бил безрезултатен - по-късно бил присвоен от третото, друго неповторимо руско плутониево дружество. То се трансформира в под земята промишлен комплекс, който няма аналози в света и се намира в скалисти планини на брега на река Енисей, на 50 километра от Красноярск. Сега това е Минно-химическия комбинат „ Росатом " в Железногорск. Компанията ръководи три мощни индустриални урано-графитни реактори, произвеждащи плутоний, един от които става основата на третата руска атомна електроцентрала. Сега то е основно дружество на „ Росатом " за основаване на софтуерен комплекс от затворен нуклеарен горивен цикъл, основан на новаторски технологии от ново потомство, нужни за развиването на нуклеарната сила.
Източник Топновинибг
Факсимиле от архивни документи, свързани със основаването и развиването на нуклеарната промишленост на Съюз на съветските социалистически републики, и по-специално на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики, е оповестено в портала „ История " на „ Росатом " в специфичен раздел за съветската нуклеарна промишленост. Много от документите не са оповестени до момента.
Сред тях е записка от ръководителите на Първо основно ръководство към Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики (ПГУ, наричана тогава „ централата " на вътрешната нуклеарна промишленост) с оферти за създаване на нови предприятия за произвеждане на делящи се материали за атомни бомби. Тя е написана през юни 1948 година на името на Лаврентий Берия - зам. ръководител на руското държавно управление, началник на Специалния комитет към Министерския съвет, основан за ръководство на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики. Този документ е бил означен със " строго секретно (специална папка) ".
Основният стадий на всяка стратегия за нуклеарни оръжия е производството на делящи се материали, плутоний или уран. През 1946-1948 година в Съюз на съветските социалистически републики в Южен Урал е издигнат първият реактор " А " за произвеждане на оръжеен плутоний. Той е бил ситуиран в оборудването, с цел да се резервира секретността, която условно е наречена цех № 817 (сега дружество „ Росатом ", индустриалната асоциация „ Маяк ", Озерск, Челябинска област).
Реактор „ А " е пуснат за първи път в режим на планиране на 19 юни 1948 година В реактора се създава плутоний, който се трансформира в „ пълнежът " на първия руски атомен заряд, сполучливо изпитан на 29 август 1949 година Но два дни преди старта на реактор „ А ", на 17 юни 1948 година, първият шеф на вътрешната нуклеарна индустрия, ръководителят на Първо главно управление (на ДС) Борис Ванников и неговите заместници, министърът на химическата индустрия на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Первухин и Авраами Завенягин изпращат на Берия записка за нуждата от създаване на нови индустриални съоръжения оръжеен плутоний и уран.
" С стартирането на съоръжения № 817 и 813 при първичния им потенциал, ние на практика ще решим казуса с производството на делящи се атомни субстанции благодарение на два съществени метода. Капацитетът на тези централи, както и на инсталацията, почнала с построяването на цех № 814, е дребен и надалеч под нашите потребности ", са написали те.
Двата съществени метода са били производството на плутоний-239 в нуклеарен реактор и обогатяването на уран от изотопния уран-235. Тогавашния цех № 813 се оказва първият руски комплекс за обогатяване на уран посредством газова дифузия. А цех № 814 е бил първото дружество, предопределено да обогати уран посредством електромагнитен способ. Впоследствие цех № 814 става част от дружество, което в този момент се занимава с производството на постоянни изотопи.
Бележката била съпроводена от проекторезолюция на Министерския съвет за началото на проектирането и построяването на втори плутониев комплекс край Братск (в плана му е обещано кодовото название „ цех № 815 " ) и второ дифузионно дружество (носещо името цех № 816).
Предложенията, направени в бележката, били бързо, единствено два дни след нейното написване, прегледани на съвещание на Специалния комитет, управляван от Берия, на 19 юни 1948 година След резултатите от тази среща на управлението на нуклеарната промишленост било предоставено да приготви и координира с научния шеф на атомния план на Съюз на съветските социалистически републики Игор Курчатов " по-подробни оферти и план по съответната записка, адресирани до другаря Сталин ".
Предложенията на Ванников, Первухин и Завенягин са осъществени даже в по-голям мащаб от препоръчаното през лятото на 1948 година Завод № 816, издигнат на по-малко от 20 километра от Томск, се трансформира в неповторимо дружество, ангажирано освен с обогатяването на уран. Няколко урано-графитни реактора за произвеждане на оръжеен плутоний също са ситуирани в този обект. Някои от тях също са проектирани за произвеждане на топлота и електричество и за известно време са били в основата на сибирската АЕЦ - втората в Съюз на съветските социалистически републики, само че първата вътрешнопромишлена атомна електроцентрала (първата АЕЦ Обнинск в страната и в света се счита за експериментална).
Сега компанията на " Росатом " " Сибирски химически цех " (Северск, област Томск) работи за създаване на нуклеарна сила.
Не са почнали да строят нуклеарна централа покрай Братск. Но на няколкостотин километра от него, в Ангарск, е издигната друга апаратура за обогатяване на уран (по това време тя се наричала цех номер 820, в този момент това е росатомското дружество „ Ангарски електрохимичен комбинат за електролиза " ). Трите нуклеарни реактора за тежка вода, препоръчани в бележката за площадката в Братск, са издигнати и работещи в Челябинска област през 1950-1980-те години, дружно със серия от урано-графитни реактори, издигнати там.
Индекс 815 за несъздаденото дружество не е бил безрезултатен - по-късно бил присвоен от третото, друго неповторимо руско плутониево дружество. То се трансформира в под земята промишлен комплекс, който няма аналози в света и се намира в скалисти планини на брега на река Енисей, на 50 километра от Красноярск. Сега това е Минно-химическия комбинат „ Росатом " в Железногорск. Компанията ръководи три мощни индустриални урано-графитни реактори, произвеждащи плутоний, един от които става основата на третата руска атомна електроцентрала. Сега то е основно дружество на „ Росатом " за основаване на софтуерен комплекс от затворен нуклеарен горивен цикъл, основан на новаторски технологии от ново потомство, нужни за развиването на нуклеарната сила.
Източник Топновинибг
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ