Край на романса Тръмп - Макрон
Романсът сред френския президент Еманюел Макрон и американския му сътрудник Доналд Тръмп, който разцъфтя при визитата на французина във Вашингтон преди половин година, завърши с замяна на горчиви реплики. Визитата на американеца в Париж за честването на стогодишнината от края на Първата международна война стартира, мина и приключи с взаимни обвинявания, което сподели, че напъните на френския президент да реализира европейски пробив в връзките с водач, надъхан отрицателно към Европа, са обречени на неуспех.
"Германия беше в Първата и Втората международна война - Как завърши това за Франция? Бяха почнали да учат немски език в Париж, преди Съединените щати да се намесят. Плащайте за НАТО или недейте! " - това написа Тръмп в Туитър, откакто се прибра в Белия дом, във връзка концепциите на Макрон за отменяне на военната взаимозависимост от Съединените щати посредством основаване на европейска войска и посредством отвод от пазаруване на американско оръжие.
Темата за увеличението на европейските разноски за защита стана надали не централна на тържествената среща на водачите в Париж. Ефектът, който думите на Еманюел Макрон във връзка устрема на Европейския съюз към военна автономия създадоха, даже затъмни упованията от съвсем провалилия се диалог сред Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин, който също бе измежду гостите на френската столица. И без значение от това, че Макрон се опита да изглади усещането, което остави с острото си изявление против военната настойчивост на Съединените щати, огорчението у американската страна остана.
Още преди началото на срещата френският президент провокира същински скандал, като пред радиостанция Europe 1 се изрече за нуждата от основаване на единни европейски въоръжени сили. Сред проблемите за европейската сигурност той уточни освен Китай и Русия, само че и Съединените щати. Изявлението му провокира незабавна реакция от страна на Тръмп, който дефинира думите на френския си сътрудник като оскърбителни. На другия ден на френския президент му се наложи да изясни думите си персонално, очи в очи с американския си сътрудник, който одобри в Елисейския замък, и изглеждаше, като че ли несъгласията са изгладени.
След срещата им Макрон обаче хвърли нова бомба, този път пред Си Ен Ен. Той съобщи, че е податлив да поддържа увеличението на европейските разноски за защита, само че не и с цел да се купува американско оръжие. "Ако увеличим бюджета си, то ще е, с цел да укрепим своята автономност ", натърти Макрон.
Всъщност думите му не са изненадващи, тъй като той поредно поддържа концепцията за военната самостоятелност на Европа. Миналия месец да вземем за пример разкритикува решението на белгийското държавно управление да купи американски изтребители Ф-35 вместо европейски самолети, изтъквайки, че то "противоречи на европейските ползи ". С още по-силни думи си послужи тогава ръководителят на фондацията "Робер Шуман " Жан-Доминик Жулиен - "Това е по-лошо и от пестник, това е ужасяващо за европейската защита ".
Развоят с белгийските самолети сподели, че желанието на френския президент да провежда военната самостоятелност на Европа към този момент не дава отговор на опциите му. По сходен метод стои и обстановката с мечтаната от него общоевропейска войска. От месеци Макрон стартира концепцията за общи въоръжени сили на 27-те страни членки (без напускащата Великобритания). Без такива Европа ще е постоянно подвластна от Съединените щати, само че казусът е, че на този стадий Старият континент няма готовността да се освободи от тази взаимозависимост.
Това бе доказано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който също присъстваше на тържествата в Париж. "Европа не разполага с задоволително сили, с цел да се оправи без взаимоотношение със Съединените щати. След Брексит 80% от разноските на НАТО ще идват от страни, които не са членки на Европейски Съюз. А отбраната на Европа не е единствено пари, тя е и география ", посочи Столтенберг пред представители на Норвежкото телеграфно бюро във Франция.
"Не можеш да имаш обща войска без обща изпълнителна власт ", разяснява по този мотив Франсоа Есбур, специфичен консултант към Фондацията за стратегически изследвания в Париж. Европейският съюз към момента не е страна, уточни специалистът, обръщайки внимание върху "кънтящата тишина " от страна на европейските сътрудници на Макрон във връзка изказванията му за общоевропейска войска. Действително през последната година доста европейски страни усилиха разноските си за защита, само че Европа въпреки всичко продължава да е тежко подвластна от Съединените щати за сигурността си, признава Есбур.
Независимо от това до каква степен са перспективни концепциите на Макрон, явно е, че топлината в връзките сред двамата водачи към този момент не съществува. Последната борба има предистория - Тръмп се отдръпна от Парижкото съглашение за климата и от договорката за нуклеарната стратегия на Иран, като подцени опитите на Макрон да го убеди да не го прави. Той приветства укрепването на десните популисти в европейските страни, в това число Франция, където те се конкурират с Макрон. От своя страна френският президент умишлено работи като съперник на Тръмп.
"Струва ми се, че Макрон е изгубил всички илюзии във връзка с Тръмп и че с хвалебствие ще успее да получи отстъпки от него. Но той не се взема решение да му даде внезапен отвод, тъй като не е сигурен в реакцията на американския президент. Това е внимателен натурализъм ", разяснява пред "Вашингтон пост " Томас Райт от Института "Брукингс ".
Сблъсъкът с Тръмп обаче отваря пред Макрон опцията да се нарежда като водач на Единна Европа на фона на постепенния залез на немската канцлерка Ангела Меркел - която прочее бе измежду малцината европейски водачи, изрично подкрепили концепцията му за европейска войска. Ненадеждността на съдружник като Съединените щати в лицето на Тръмп може да послужи на френския президент да образува консенсус за нуждата от една мощна и единна Европа, която да върне тежестта си на интернационалната сцена. Евентуален съперник на тази концепция биха били националистите на европейския континент, които в лицето на Тръмп имат всесилен другар. Така че изявленията на Макрон могат да бъдат обсъждани и като част от борбата за Европа против хора като Виктор Орбан и Матео Салвини - борба, в която Тръмп е всичко друго, само че не и съдружник.
"Германия беше в Първата и Втората международна война - Как завърши това за Франция? Бяха почнали да учат немски език в Париж, преди Съединените щати да се намесят. Плащайте за НАТО или недейте! " - това написа Тръмп в Туитър, откакто се прибра в Белия дом, във връзка концепциите на Макрон за отменяне на военната взаимозависимост от Съединените щати посредством основаване на европейска войска и посредством отвод от пазаруване на американско оръжие.
Темата за увеличението на европейските разноски за защита стана надали не централна на тържествената среща на водачите в Париж. Ефектът, който думите на Еманюел Макрон във връзка устрема на Европейския съюз към военна автономия създадоха, даже затъмни упованията от съвсем провалилия се диалог сред Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин, който също бе измежду гостите на френската столица. И без значение от това, че Макрон се опита да изглади усещането, което остави с острото си изявление против военната настойчивост на Съединените щати, огорчението у американската страна остана.
Още преди началото на срещата френският президент провокира същински скандал, като пред радиостанция Europe 1 се изрече за нуждата от основаване на единни европейски въоръжени сили. Сред проблемите за европейската сигурност той уточни освен Китай и Русия, само че и Съединените щати. Изявлението му провокира незабавна реакция от страна на Тръмп, който дефинира думите на френския си сътрудник като оскърбителни. На другия ден на френския президент му се наложи да изясни думите си персонално, очи в очи с американския си сътрудник, който одобри в Елисейския замък, и изглеждаше, като че ли несъгласията са изгладени.
След срещата им Макрон обаче хвърли нова бомба, този път пред Си Ен Ен. Той съобщи, че е податлив да поддържа увеличението на европейските разноски за защита, само че не и с цел да се купува американско оръжие. "Ако увеличим бюджета си, то ще е, с цел да укрепим своята автономност ", натърти Макрон.
Всъщност думите му не са изненадващи, тъй като той поредно поддържа концепцията за военната самостоятелност на Европа. Миналия месец да вземем за пример разкритикува решението на белгийското държавно управление да купи американски изтребители Ф-35 вместо европейски самолети, изтъквайки, че то "противоречи на европейските ползи ". С още по-силни думи си послужи тогава ръководителят на фондацията "Робер Шуман " Жан-Доминик Жулиен - "Това е по-лошо и от пестник, това е ужасяващо за европейската защита ".
Развоят с белгийските самолети сподели, че желанието на френския президент да провежда военната самостоятелност на Европа към този момент не дава отговор на опциите му. По сходен метод стои и обстановката с мечтаната от него общоевропейска войска. От месеци Макрон стартира концепцията за общи въоръжени сили на 27-те страни членки (без напускащата Великобритания). Без такива Европа ще е постоянно подвластна от Съединените щати, само че казусът е, че на този стадий Старият континент няма готовността да се освободи от тази взаимозависимост.
Това бе доказано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който също присъстваше на тържествата в Париж. "Европа не разполага с задоволително сили, с цел да се оправи без взаимоотношение със Съединените щати. След Брексит 80% от разноските на НАТО ще идват от страни, които не са членки на Европейски Съюз. А отбраната на Европа не е единствено пари, тя е и география ", посочи Столтенберг пред представители на Норвежкото телеграфно бюро във Франция.
"Не можеш да имаш обща войска без обща изпълнителна власт ", разяснява по този мотив Франсоа Есбур, специфичен консултант към Фондацията за стратегически изследвания в Париж. Европейският съюз към момента не е страна, уточни специалистът, обръщайки внимание върху "кънтящата тишина " от страна на европейските сътрудници на Макрон във връзка изказванията му за общоевропейска войска. Действително през последната година доста европейски страни усилиха разноските си за защита, само че Европа въпреки всичко продължава да е тежко подвластна от Съединените щати за сигурността си, признава Есбур.
Независимо от това до каква степен са перспективни концепциите на Макрон, явно е, че топлината в връзките сред двамата водачи към този момент не съществува. Последната борба има предистория - Тръмп се отдръпна от Парижкото съглашение за климата и от договорката за нуклеарната стратегия на Иран, като подцени опитите на Макрон да го убеди да не го прави. Той приветства укрепването на десните популисти в европейските страни, в това число Франция, където те се конкурират с Макрон. От своя страна френският президент умишлено работи като съперник на Тръмп.
"Струва ми се, че Макрон е изгубил всички илюзии във връзка с Тръмп и че с хвалебствие ще успее да получи отстъпки от него. Но той не се взема решение да му даде внезапен отвод, тъй като не е сигурен в реакцията на американския президент. Това е внимателен натурализъм ", разяснява пред "Вашингтон пост " Томас Райт от Института "Брукингс ".
Сблъсъкът с Тръмп обаче отваря пред Макрон опцията да се нарежда като водач на Единна Европа на фона на постепенния залез на немската канцлерка Ангела Меркел - която прочее бе измежду малцината европейски водачи, изрично подкрепили концепцията му за европейска войска. Ненадеждността на съдружник като Съединените щати в лицето на Тръмп може да послужи на френския президент да образува консенсус за нуждата от една мощна и единна Европа, която да върне тежестта си на интернационалната сцена. Евентуален съперник на тази концепция биха били националистите на европейския континент, които в лицето на Тръмп имат всесилен другар. Така че изявленията на Макрон могат да бъдат обсъждани и като част от борбата за Европа против хора като Виктор Орбан и Матео Салвини - борба, в която Тръмп е всичко друго, само че не и съдружник.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ