Людмила Филипова пред в. "Шоу": Тъмната енергия е цели 68% от Вселената
Романите й провокират същинска коментарна вълна, а самата тя се е научила ловко да отвръща на провокациите. Писателката Людмила Филипова следва сега магистратура по астрофизика и астрономия към Физическия факултет на СУ. Внучка е на министър-председателя Гриша Филипов. Завършва първо промишлен мениджмънт в УНСС, а след това и магистратура в американския „ City University ”, учи креативно писане в Оксфорд. През 2006 година прави своя книжовен дебют с романа „ Анатомия на илюзиите ”, следват „ Червено злато ” (2007 г.), „ Стъклени ориси ” (2008), „ Мастиленият лабиринт ” (2009 г.), „ Антихтонът на Данте ” (2010 г.), „ Аномалия ”, „ Печатна неточност ”, „ Войната на буквите ” и „ Пътуване до края на света ” (в която споделя за живота на Антарктида). А в този момент издава и най-новият си разказ „ Смисълът ”. - Людмила, новият ти разказ „ Смисълът” е много самоуверено предизвикателство за будния разум, тъй като е ориентирано към бъдещето, с прогнозите за него и света, в който живеем, преплетени с просвета и философия. Какво те подтикна към това и какво ти даде?
- Този разказ в действителност беше огромно предизвикателство поради големия списък от познание, хрумвания и просвета, които събрах, с цел да ги споделя с читателите посредством книгата. Преплитат се минало, настояще и бъдеще. Жанрът е доста друг и реформаторски. Наистина дадох всичко от себе си, само че се изненадах, че големият ни тираж се изчерпа единствено за 4 дни и би тиражите на Дан Браун даже. Сюжетът дърпа читателя да мине през море от най-новите научни постижения и да си отговори на въпроси като: Как се е родила Вселената, каква е нейната еволюция и свършек? Остава ли нещо от нас след гибелта? Какво е тъмна материя и сила, които съставляват 95% от Космоса? Кои са най-интересните светове в Слънчевата система и има ли живот на тях? Какво е Природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво може би е? Има ли извънземни и в случай че да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Защо хората имат най-развитото схващане? Какъв е смисълът да ни има и накъде отиваме? Какво е бъдещето на Земята? Какви ще са човешките технологии в идващите епохи и хилядолетия? Какво е ДНК и какво е въздействието на тази молекула над живота? Мисли ли Вселената и в какво се трансформира? Какво се крие зад изумителните квантови частици и формирания? Кога мисълта е по-бърза от светлината и за какво? Как ще наподобява светът в идващите епохи? Какъв е Смисълът зад всичко това?
- Успя ли да си отговориш на въпроса по какъв начин се е родила Вселената и каква е еволюцията й? И в действителност какво произтича, когато се смесят литература и астрофизика?
- От научна позиция аз съм си обяснила изцяло и се пробвах да дам отговори на читателите с най-последни научни доказателства и хипотези. В книгата тематиката е в детайли обяснена.
- Ние ли сме във времето или може би времето е отвън нас?
- Астрофизиците към момента спорят има ли време изобщо. То е изключително разбиране, което аз обстойно изяснявам в книгата „ Смисълът”. Времето, както напред, по този начин и обратно от нас, а също и какво е вечността.
- Самата ти вярваш ли в Господ – тематика, която също е заложена в книгата? И в какво се показва съгласно теб проявлението му?
- Това е една от огромните изненади в книгата – дано читателят самичък открие отговора.
- Знам, че работиш по план за компютърни симулации на държанието на тъмната материя. Ще разясниш ли малко повече за това на тези, които чуват за първи път… Какво е тъмната материя?
- Тъмната материя във Вселената е цели 23,5% от Вселената, само че аз ще работя по тематиката тъмна сила, която е цели 68% от Вселената и минимум позната. Все още търсим източника, който я генерира. На нея се дължи все по-ускореното уголемение на Вселената. Тя дефинира също еволюцията, сегашното и края на нашата Вселена. Засега имаме най-вече хипотези за тъмната страна на Космоса, само че тя е изцяло действителна. Изучената барионна материя, от която и ние сме основани, и звездите, е едвам 4,5%.
- Хората имат най-развитото схващане и все пак са способни да сътворят невероятни парадокси. Предполагам, че в книгата, а и отвън нея, би могла да си обясниш даже това?!
- Засягам и това в „ Смисълът”. Да, способни сме на доста неуместни неща, само че и на доста гениални каузи и открития – стотици образци в науката и културата. Едни от най-абсурдните неща, които вършим в този момент, е, че всички учени знаят какъв брой рисково е основаването на изкуствен интелект и методика за генно модифициране на хора. Въпреки това се изливат милиарди за създаването им, по тях работят стотици екипи. И двете са към този момент факт. В книгата изяснявам в детайли и тези тематики.
- Живеем във време, в което внушенията, заблудите и преекспонирането на мисли и обстоятелства са водещи при определянето на настройки и държания. Какво би трябвало да се проектира в съзнанието против сходни вреди?
- Всеки самичък, на база опита си и познанието, позволява да му въздействат нездравословни публични трендове и отзиви. Мисля, че аз съм човек, който не позволява сходни въздействия – имам построен мироглед и посредством книгите си се пробвам да предавам на хората послания и знанието, до което съм достигнала. Единственият метод да се предпазим е да трупаме действително съответно и научно знание. Хората би трябвало да се пазят от псевдонауки, теории на конспирациите и мистични заблуди.
- Казваш, че лимитът е там, където си го поставиш и в този смисъл слагаш ли си граници за нещо? Поставяш ли рамка и на ползите си, колкото и разнообразни да са те?
- Лимитите и ползите са нещо доста друго, да. В най-екстремните ни прекарвания, в случай че не позволим да ни срутен, се случва противоположното –
надскачаме лимитите си и на психическо, и на физическо равнище
Аз съм изживяла сходни моменти на експедициите до Антарктида, в които съм взела участие, при изкачването на петхилядника Казбек – доста сложен за нанагорнище връх в Кавказ, при предстоя ми в Африка, в най-трудните моменти от живота ми. А ползите са това, което ни вълнува и желаеме да се задълбочим в тях. За мен това в този момент е магистратурата ми по астрофизика и астрономия към Физическия факултет на СУ – не леки науки, само че за мен безпределно забавни.
- Изумявали ли са те някои теории на конспирацията, които по този начин или другояче битуват?
- Да! И най-много, че хората по този начин елементарно им се доверяват, отричайки безапелационната просвета против тях. Например такива, че човек не е стъпил на Луната, а на нея са се разходили към този момент 12 астронавти. Че фотосите от първата кацаща задача „ Аполо 11” е монтаж, а от нея най-малкото са донесени 23 кг геоложки материал, има десетки фотоси и достоверно видео, задачата е следена от десетки телескопи от целия свят и така нататък Също че са ни посещавали извънземни и дори ни ръководят, в случай че няма ни едно доказателство за това, а таман противоположното – стотици научни срещу – мога доста да ти описвам по тематиката. Следващото са конспирациите против имунизациите – както за детските, по този начин за грип. Те избавят милиони животи всяка година.
От затруднения от грип умират повече хора, в сравнение с от автомобилни произшествия
които водят класацията по смъртност. Вече и антибиотиците не оказват помощ поради устойчивостта, която развиват бактериите. Масово слушам, че имунизациите били средство за геноцид – в противен случай, те са основани с големи старания и жертви, с цел да дават живот!
- Отново ще пътуваш до Антарктида, откакто преди две години бе там поради слагането на капсулата на времето… Тогава ми показа, че на Ледения континент не можеш да отидеш без концепция за оцеляване…
- Отивам отново, да, този път като академик физик в екип с 2-ма португалски астрофизици, с които ще работим там по научния ни план, утвърден от Български антарктически институт. Този път ще съм цялостен месец на Ледения континент, и то февруари, когато времето става в действителност студено, а слънцето се появява все по-рядко. Престоят и пътят до Антарктида са в действителност доста тежки, само че си коства. Това е една друга земя, необикновен мраз, от който не можеш да избягаш. Едно друго бяло, което до болежка ослепява. Едно непознато небе, чието синьо се появява толкоз рядко, че като го зърнеш, се излива като заря в душата
В креативна акция Снимка Иван Григоров
Едно друго слънце, което съвсем в никакъв случай не изплува от облаците, само че и което не залязва с месеци, а след това дълго не изгрява. Тук живеят едни други животни, които към момента не подозират какво страшилище е индивидът и го гледат добродушно с любознание или равнодушие, само че не и със боязън. Един различен свят, в който за разлика от всяко друго земно място тук хората се сплотяват в напъните си да опазят природата от индивида, вместо по-често срещаното – да я мачкат и унищожават, задоволявайки нестихващата си лакомия. Едни други стихии, които са толкоз свирепи, че единствено за часове могат да трансформират целия пейзаж. Толкова са мощни, че даже добре оборудваните бази от време на време не могат да им устоят. Снегът ги затрупва, а от време на време даже отнася. Тук е най-дълбокият сняг в света и най-старият лед, стиснал в прегръдката си толкоз антична атмосфера, която индивидът в никакъв случай не е дишал. И с право Антарктида си е извоювала състезание в класацията за най-студеното място в света, достигайки температури от –100 С. В един момент освен че оставаш без всевъзможни връзки със света, само че даже и забравяш, че в миналото са съществували. Светът се отдалечава. Близките ти също. И таман тогава се появяват същинските човешки взаимоотношения и другарство. Сякаш откриваме нови сетива, усещаме света и хората към нас. Колкото и да е необичайно, Антарктида, с изключение на друго, е и пустиня, въпреки и там да се съхраняват в лед към 80% до 90% от питейната вода на планетата. Това е и единственият континент в света, където животните са строго предпазени от неуместните приумици на индивидите да ги ловят, убиват, затварят, гушкат, тормозят и така нататък Тук е и най-изтънелият озонов пласт, и най-голямата озонова дупка, породена точно от жестокото замърсяване в резултат на неудържимо възходящата индустриална активност. Тук е и мястото, където хора и животни се сплотяват в неразривни връзки.
Антарктида е като че ли извънземна освен поради особените си атмосферни условия, само че и поради особените хора, които я населяват. Те не ламтят да имат, а се посвещават на изследването и опазването на природата. За да стигнеш до такава степен, се постанова да пътуваш с дни и най-накрая с транспортен съд през Дрейк – най-буйните води в света. Или с военните самолети Херкулес, не един повалени от антарктическите стихии. Преживях и двете няколко пъти. Антарктида е мястото, където не на думи, а на каузи се осъществя дейно и единственият интернационален контракт - Антарктическият, изтичащ тъкмо през 2060 година, когато би трябвало да бъде отворена и Времевата капсула, която поставихме предходната година до българския православен храм. Тя съхранява стотиците послания на хора от целия свят, всички възрасти и специалности, призоваващи индивидите да опазват планетата и борещи се за едно по-добро бъдеще и отговорност към него. В продължение на година посланията им бяха събирани на уеб страницата www.poslanie-antarctica.com. Годината не е определена инцидентно, тъй като се надяваме, че и нашите гласове ще натежат при гласуването на новия антарктически ред, заложен в идващия интернационален контракт. И той ще продължи да опазва това неземно място. Както и нашата планета. Самата технология на капсулата е неповторим теоретичен план на български експерти по осведомителни технологии, тъй като към момента няма формула, способна да запази и чете информация след 50 години.
- Предстои ти един безпределно забавен интернационален план – задача до Луната, където също ще се слага времева капсула. Разкажи ми малко за това.
- Този план е изненада за мен. Преподавателят ми по астрофизика доктор Владимир Божилов ме излъчи за един от тримата водачи по плана за Б-я. Това е най-амбициозният план за задача до Луната след „ Аполо” на NASA. Нарича се Lunar Mission One и все още има към 15 страни участнички в него. Една от най-големите му упоритости е
да сътвори най-големият списък за хората и Земята
и да го остави във времева капсула на Луната. Идеята е, че в случай че има извънземни цивилизации, и те като нас търсят по този начин наречените екзопланети – допустимо обитаеми. По-малко евентуално е да засекат „ Вояджер 1”, който носи златна плоча с сходен списък, в сравнение с да открият Земята. Заради плътната атмосфера мъчно ще ни следят отдалеко, само че елементарно могат да засекат забележимия знак, който ще сложим на Луната към капсулата, която би трябвало да оцелее милиони години.
- Защо писмеността ни е една от най-уникалните на планетата? Каква загадка крие? Пишеш за нея в друга своя книга – „ Войната на буквите”. И за какво война?
- Благодаря ти и за този по този начин добър въпрос. Твърде доста има за казване. Важно. Защо война ли? Защото в тези години – 8, 9, 10-и век, войните са се водили не с оръжия, не с вяра, а точно с буквите. Нещо, което до този миг не е развивано като тематика, само че е действителен факт. И в тези времена, в които са се наложили единствено три велики сили, на път да завладяват останалите с буквите си „ сякаш богу избрани”, се надига единствено един народ – и това е българският. Не единствено с цел да потвърди, че богоизбраните на въпросните 3 езика е цялостна нелепост – основна заслуга на Константин Кирил Философ, а и с цел да наложи със силата на духа и оръжието си още една, през днешния ден трета в Европа писменост – кирилицата.
- Ще припомня за нещо доста значимо – когато си била на три годинки, майка ти отива при Ванга, с цел да пита за твоето бъдеще. И тя й споделя единствено две неща – че имаш задача да промениш страната си и че си родена на Великден – и да празнуваш тогава рождения си ден. Мисля, че чудесно спазваш заръките й…
- Празнувам и на Великден, да! За другото не знам – хората ще кажат.
- Винаги ми е правело усещане отношението, което имаш към животните. Имаш една публикация, в която обясняваш по какъв начин се опитомява „ най-страшното животно”. Кое е то? Също по този начин там пишеш и за мъже, които са „ смазани от непълноценност и които – с цел да се усещат малко мъже, дават по 60 000 $ да убият бяла мечка…”.
- Благодаря ти и за този въпрос. Този мъж е българин, какъв позор, притежател е на компания „ Белла”. Но той е и един от хилядите други, които мислят, че като пронижат с патрон рядко, беззащитно и скъпо живо създание, ще станат повече мъже...
Горките смазани от комплекси хора. Горките животни на мушката на тези нисши твари. Истинският мъж, същинският човек избавя и посява, а не убива, мачка и насилва.
Колкото по-комплексиран е индивидът и нацията, толкоз повече се прибягва към принуждение и хейтърство, с цел да си вдигнат егото въпросните човеци. Едни от най-жестоките човешки действия в историята се дължат точно на човешките комплекси, най-изразени у мъжете. Жените някак съумяват да ги притъпят с по-малко убийствени страсти – те ненавиждат, завиждат, само че по-рядко „ физически” избиват животни и хора. Гордее се с дядо си Гриша Филипов „ Когато бях дете, младеж след ’89-а, в действителност тежеше. Хората ми се подиграваха, уволняваха родителите ми, изкарваха ни отговорни за купища закононарушения, които сами не разбираха. Постепенно разбрах, че по този метод те се пробват да лекуват и своите рани, които са не по-малко дълбоки от моите. Приех го. Свикнах. Опитах се да го предам обективно и в първия ми разказ, който прави анатомичен прорез на прехода „ Анатомия на илюзиите”. Няколко години по-късно, когато влизах като студентка в УНСС, осъзнах че мога единствено да се гордея с дядо си. Той е приключил и работил научно в същия този университет. Трудовете му са в библиотеки по целия свят, одобрявани с почит и почитание. А когато видях дипломата му с цялостно 6, се зарекох, че и аз ще завърша по този начин. Възхищавах му се и на морала, и на дисциплината – работеше непрекъснато за страната ни! Това ме образува като персона. Учих отдадено и ежедневно. Завърших с една петица, другото шестици с помощта на неговия образец за дисциплинираност и усърдие. Всичко е постигнал с помощта на тях. И по този начин се стремя до ден сегашен. Много хора се оплакват, че светът е за „ връзкарите”... Е, аз потвърдих най-малко за себе си, че светът е за борещите се и мислещите във време, когато всички бяха против фамилията ми. Днес семейството ми няма значение, само че ползвам същия принцип по целия свят. И работи безкомпромисно.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Този разказ в действителност беше огромно предизвикателство поради големия списък от познание, хрумвания и просвета, които събрах, с цел да ги споделя с читателите посредством книгата. Преплитат се минало, настояще и бъдеще. Жанрът е доста друг и реформаторски. Наистина дадох всичко от себе си, само че се изненадах, че големият ни тираж се изчерпа единствено за 4 дни и би тиражите на Дан Браун даже. Сюжетът дърпа читателя да мине през море от най-новите научни постижения и да си отговори на въпроси като: Как се е родила Вселената, каква е нейната еволюция и свършек? Остава ли нещо от нас след гибелта? Какво е тъмна материя и сила, които съставляват 95% от Космоса? Кои са най-интересните светове в Слънчевата система и има ли живот на тях? Какво е Природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво може би е? Има ли извънземни и в случай че да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Защо хората имат най-развитото схващане? Какъв е смисълът да ни има и накъде отиваме? Какво е бъдещето на Земята? Какви ще са човешките технологии в идващите епохи и хилядолетия? Какво е ДНК и какво е въздействието на тази молекула над живота? Мисли ли Вселената и в какво се трансформира? Какво се крие зад изумителните квантови частици и формирания? Кога мисълта е по-бърза от светлината и за какво? Как ще наподобява светът в идващите епохи? Какъв е Смисълът зад всичко това?
- Успя ли да си отговориш на въпроса по какъв начин се е родила Вселената и каква е еволюцията й? И в действителност какво произтича, когато се смесят литература и астрофизика?
- От научна позиция аз съм си обяснила изцяло и се пробвах да дам отговори на читателите с най-последни научни доказателства и хипотези. В книгата тематиката е в детайли обяснена.
- Ние ли сме във времето или може би времето е отвън нас?
- Астрофизиците към момента спорят има ли време изобщо. То е изключително разбиране, което аз обстойно изяснявам в книгата „ Смисълът”. Времето, както напред, по този начин и обратно от нас, а също и какво е вечността.
- Самата ти вярваш ли в Господ – тематика, която също е заложена в книгата? И в какво се показва съгласно теб проявлението му?
- Това е една от огромните изненади в книгата – дано читателят самичък открие отговора.
- Знам, че работиш по план за компютърни симулации на държанието на тъмната материя. Ще разясниш ли малко повече за това на тези, които чуват за първи път… Какво е тъмната материя?
- Тъмната материя във Вселената е цели 23,5% от Вселената, само че аз ще работя по тематиката тъмна сила, която е цели 68% от Вселената и минимум позната. Все още търсим източника, който я генерира. На нея се дължи все по-ускореното уголемение на Вселената. Тя дефинира също еволюцията, сегашното и края на нашата Вселена. Засега имаме най-вече хипотези за тъмната страна на Космоса, само че тя е изцяло действителна. Изучената барионна материя, от която и ние сме основани, и звездите, е едвам 4,5%.
- Хората имат най-развитото схващане и все пак са способни да сътворят невероятни парадокси. Предполагам, че в книгата, а и отвън нея, би могла да си обясниш даже това?!
- Засягам и това в „ Смисълът”. Да, способни сме на доста неуместни неща, само че и на доста гениални каузи и открития – стотици образци в науката и културата. Едни от най-абсурдните неща, които вършим в този момент, е, че всички учени знаят какъв брой рисково е основаването на изкуствен интелект и методика за генно модифициране на хора. Въпреки това се изливат милиарди за създаването им, по тях работят стотици екипи. И двете са към този момент факт. В книгата изяснявам в детайли и тези тематики.
- Живеем във време, в което внушенията, заблудите и преекспонирането на мисли и обстоятелства са водещи при определянето на настройки и държания. Какво би трябвало да се проектира в съзнанието против сходни вреди?
- Всеки самичък, на база опита си и познанието, позволява да му въздействат нездравословни публични трендове и отзиви. Мисля, че аз съм човек, който не позволява сходни въздействия – имам построен мироглед и посредством книгите си се пробвам да предавам на хората послания и знанието, до което съм достигнала. Единственият метод да се предпазим е да трупаме действително съответно и научно знание. Хората би трябвало да се пазят от псевдонауки, теории на конспирациите и мистични заблуди.
- Казваш, че лимитът е там, където си го поставиш и в този смисъл слагаш ли си граници за нещо? Поставяш ли рамка и на ползите си, колкото и разнообразни да са те?
- Лимитите и ползите са нещо доста друго, да. В най-екстремните ни прекарвания, в случай че не позволим да ни срутен, се случва противоположното –
надскачаме лимитите си и на психическо, и на физическо равнище
Аз съм изживяла сходни моменти на експедициите до Антарктида, в които съм взела участие, при изкачването на петхилядника Казбек – доста сложен за нанагорнище връх в Кавказ, при предстоя ми в Африка, в най-трудните моменти от живота ми. А ползите са това, което ни вълнува и желаеме да се задълбочим в тях. За мен това в този момент е магистратурата ми по астрофизика и астрономия към Физическия факултет на СУ – не леки науки, само че за мен безпределно забавни.
- Изумявали ли са те някои теории на конспирацията, които по този начин или другояче битуват?
- Да! И най-много, че хората по този начин елементарно им се доверяват, отричайки безапелационната просвета против тях. Например такива, че човек не е стъпил на Луната, а на нея са се разходили към този момент 12 астронавти. Че фотосите от първата кацаща задача „ Аполо 11” е монтаж, а от нея най-малкото са донесени 23 кг геоложки материал, има десетки фотоси и достоверно видео, задачата е следена от десетки телескопи от целия свят и така нататък Също че са ни посещавали извънземни и дори ни ръководят, в случай че няма ни едно доказателство за това, а таман противоположното – стотици научни срещу – мога доста да ти описвам по тематиката. Следващото са конспирациите против имунизациите – както за детските, по този начин за грип. Те избавят милиони животи всяка година.
От затруднения от грип умират повече хора, в сравнение с от автомобилни произшествия
които водят класацията по смъртност. Вече и антибиотиците не оказват помощ поради устойчивостта, която развиват бактериите. Масово слушам, че имунизациите били средство за геноцид – в противен случай, те са основани с големи старания и жертви, с цел да дават живот!
- Отново ще пътуваш до Антарктида, откакто преди две години бе там поради слагането на капсулата на времето… Тогава ми показа, че на Ледения континент не можеш да отидеш без концепция за оцеляване…
- Отивам отново, да, този път като академик физик в екип с 2-ма португалски астрофизици, с които ще работим там по научния ни план, утвърден от Български антарктически институт. Този път ще съм цялостен месец на Ледения континент, и то февруари, когато времето става в действителност студено, а слънцето се появява все по-рядко. Престоят и пътят до Антарктида са в действителност доста тежки, само че си коства. Това е една друга земя, необикновен мраз, от който не можеш да избягаш. Едно друго бяло, което до болежка ослепява. Едно непознато небе, чието синьо се появява толкоз рядко, че като го зърнеш, се излива като заря в душата
В креативна акция Снимка Иван Григоров
Едно друго слънце, което съвсем в никакъв случай не изплува от облаците, само че и което не залязва с месеци, а след това дълго не изгрява. Тук живеят едни други животни, които към момента не подозират какво страшилище е индивидът и го гледат добродушно с любознание или равнодушие, само че не и със боязън. Един различен свят, в който за разлика от всяко друго земно място тук хората се сплотяват в напъните си да опазят природата от индивида, вместо по-често срещаното – да я мачкат и унищожават, задоволявайки нестихващата си лакомия. Едни други стихии, които са толкоз свирепи, че единствено за часове могат да трансформират целия пейзаж. Толкова са мощни, че даже добре оборудваните бази от време на време не могат да им устоят. Снегът ги затрупва, а от време на време даже отнася. Тук е най-дълбокият сняг в света и най-старият лед, стиснал в прегръдката си толкоз антична атмосфера, която индивидът в никакъв случай не е дишал. И с право Антарктида си е извоювала състезание в класацията за най-студеното място в света, достигайки температури от –100 С. В един момент освен че оставаш без всевъзможни връзки със света, само че даже и забравяш, че в миналото са съществували. Светът се отдалечава. Близките ти също. И таман тогава се появяват същинските човешки взаимоотношения и другарство. Сякаш откриваме нови сетива, усещаме света и хората към нас. Колкото и да е необичайно, Антарктида, с изключение на друго, е и пустиня, въпреки и там да се съхраняват в лед към 80% до 90% от питейната вода на планетата. Това е и единственият континент в света, където животните са строго предпазени от неуместните приумици на индивидите да ги ловят, убиват, затварят, гушкат, тормозят и така нататък Тук е и най-изтънелият озонов пласт, и най-голямата озонова дупка, породена точно от жестокото замърсяване в резултат на неудържимо възходящата индустриална активност. Тук е и мястото, където хора и животни се сплотяват в неразривни връзки.
Антарктида е като че ли извънземна освен поради особените си атмосферни условия, само че и поради особените хора, които я населяват. Те не ламтят да имат, а се посвещават на изследването и опазването на природата. За да стигнеш до такава степен, се постанова да пътуваш с дни и най-накрая с транспортен съд през Дрейк – най-буйните води в света. Или с военните самолети Херкулес, не един повалени от антарктическите стихии. Преживях и двете няколко пъти. Антарктида е мястото, където не на думи, а на каузи се осъществя дейно и единственият интернационален контракт - Антарктическият, изтичащ тъкмо през 2060 година, когато би трябвало да бъде отворена и Времевата капсула, която поставихме предходната година до българския православен храм. Тя съхранява стотиците послания на хора от целия свят, всички възрасти и специалности, призоваващи индивидите да опазват планетата и борещи се за едно по-добро бъдеще и отговорност към него. В продължение на година посланията им бяха събирани на уеб страницата www.poslanie-antarctica.com. Годината не е определена инцидентно, тъй като се надяваме, че и нашите гласове ще натежат при гласуването на новия антарктически ред, заложен в идващия интернационален контракт. И той ще продължи да опазва това неземно място. Както и нашата планета. Самата технология на капсулата е неповторим теоретичен план на български експерти по осведомителни технологии, тъй като към момента няма формула, способна да запази и чете информация след 50 години.
- Предстои ти един безпределно забавен интернационален план – задача до Луната, където също ще се слага времева капсула. Разкажи ми малко за това.
- Този план е изненада за мен. Преподавателят ми по астрофизика доктор Владимир Божилов ме излъчи за един от тримата водачи по плана за Б-я. Това е най-амбициозният план за задача до Луната след „ Аполо” на NASA. Нарича се Lunar Mission One и все още има към 15 страни участнички в него. Една от най-големите му упоритости е
да сътвори най-големият списък за хората и Земята
и да го остави във времева капсула на Луната. Идеята е, че в случай че има извънземни цивилизации, и те като нас търсят по този начин наречените екзопланети – допустимо обитаеми. По-малко евентуално е да засекат „ Вояджер 1”, който носи златна плоча с сходен списък, в сравнение с да открият Земята. Заради плътната атмосфера мъчно ще ни следят отдалеко, само че елементарно могат да засекат забележимия знак, който ще сложим на Луната към капсулата, която би трябвало да оцелее милиони години.
- Защо писмеността ни е една от най-уникалните на планетата? Каква загадка крие? Пишеш за нея в друга своя книга – „ Войната на буквите”. И за какво война?
- Благодаря ти и за този по този начин добър въпрос. Твърде доста има за казване. Важно. Защо война ли? Защото в тези години – 8, 9, 10-и век, войните са се водили не с оръжия, не с вяра, а точно с буквите. Нещо, което до този миг не е развивано като тематика, само че е действителен факт. И в тези времена, в които са се наложили единствено три велики сили, на път да завладяват останалите с буквите си „ сякаш богу избрани”, се надига единствено един народ – и това е българският. Не единствено с цел да потвърди, че богоизбраните на въпросните 3 езика е цялостна нелепост – основна заслуга на Константин Кирил Философ, а и с цел да наложи със силата на духа и оръжието си още една, през днешния ден трета в Европа писменост – кирилицата.
- Ще припомня за нещо доста значимо – когато си била на три годинки, майка ти отива при Ванга, с цел да пита за твоето бъдеще. И тя й споделя единствено две неща – че имаш задача да промениш страната си и че си родена на Великден – и да празнуваш тогава рождения си ден. Мисля, че чудесно спазваш заръките й…
- Празнувам и на Великден, да! За другото не знам – хората ще кажат.
- Винаги ми е правело усещане отношението, което имаш към животните. Имаш една публикация, в която обясняваш по какъв начин се опитомява „ най-страшното животно”. Кое е то? Също по този начин там пишеш и за мъже, които са „ смазани от непълноценност и които – с цел да се усещат малко мъже, дават по 60 000 $ да убият бяла мечка…”.
- Благодаря ти и за този въпрос. Този мъж е българин, какъв позор, притежател е на компания „ Белла”. Но той е и един от хилядите други, които мислят, че като пронижат с патрон рядко, беззащитно и скъпо живо създание, ще станат повече мъже...
Горките смазани от комплекси хора. Горките животни на мушката на тези нисши твари. Истинският мъж, същинският човек избавя и посява, а не убива, мачка и насилва.
Колкото по-комплексиран е индивидът и нацията, толкоз повече се прибягва към принуждение и хейтърство, с цел да си вдигнат егото въпросните човеци. Едни от най-жестоките човешки действия в историята се дължат точно на човешките комплекси, най-изразени у мъжете. Жените някак съумяват да ги притъпят с по-малко убийствени страсти – те ненавиждат, завиждат, само че по-рядко „ физически” избиват животни и хора. Гордее се с дядо си Гриша Филипов „ Когато бях дете, младеж след ’89-а, в действителност тежеше. Хората ми се подиграваха, уволняваха родителите ми, изкарваха ни отговорни за купища закононарушения, които сами не разбираха. Постепенно разбрах, че по този метод те се пробват да лекуват и своите рани, които са не по-малко дълбоки от моите. Приех го. Свикнах. Опитах се да го предам обективно и в първия ми разказ, който прави анатомичен прорез на прехода „ Анатомия на илюзиите”. Няколко години по-късно, когато влизах като студентка в УНСС, осъзнах че мога единствено да се гордея с дядо си. Той е приключил и работил научно в същия този университет. Трудовете му са в библиотеки по целия свят, одобрявани с почит и почитание. А когато видях дипломата му с цялостно 6, се зарекох, че и аз ще завърша по този начин. Възхищавах му се и на морала, и на дисциплината – работеше непрекъснато за страната ни! Това ме образува като персона. Учих отдадено и ежедневно. Завърших с една петица, другото шестици с помощта на неговия образец за дисциплинираност и усърдие. Всичко е постигнал с помощта на тях. И по този начин се стремя до ден сегашен. Много хора се оплакват, че светът е за „ връзкарите”... Е, аз потвърдих най-малко за себе си, че светът е за борещите се и мислещите във време, когато всички бяха против фамилията ми. Днес семейството ми няма значение, само че ползвам същия принцип по целия свят. И работи безкомпромисно.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ