„Поразените” от Теодора Димова с представяне на „Пловдив чете”
Романът „ Поразените” на Теодора Димова се трансформира в част от програмата на фестивала „ Пловдив чете”. Книгата ще бъде показана на 4 октомври от 17:00 часа в самобитна полемика с присъединяване на Цветелина Драганова като модератор. Събитието ще се състои в Културен център „ Тракарт” в Пловдив.
„ Смърт, гибел, гибел.” Това са думите, които отекват в първите седмици след преврата на 9 септември 1944 година Годините директно след съдбовната дата, дамгосала историята на няколко генерации за десетилетия напред, рядко участват в художествената литература 75 години по-късно. Теодора Димова, един от най-обичаните женски гласове на българската литературна сцена, възкресява спомените от този интервал с роман за дамите и децата на трима души, убити от новата власт.
„ Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме изумени от тези събития по този начин, както сме изумени от Чернобилската повреда – споделя за романа Димова. – Мащабът на провалите занапред стартира да става ясно. Това е печално известно за всички ни. Но изумени ли са в действителност „ Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше по едно и също време, до момента в който пишех.”
С рядко срещана писателска храброст „ Поразените” ни запраща в мислите на жертвите на Народния съд. Длъжник ли е българската литература на демокрацията? Късно ли е за свидетелствата на изумените от режима? И в какво се показва провалянето и в какво успеха?
Броени седмици след излизането си последният разказ на Теодора Димова се затвърди като литературно достижение от впечатляваща големина. Очаквано, „ Поразените” завоюва най-голямата литературна премия у нас – премията Роман на годината на Национален дарителски фонд „ 13 века България” 2020. Миналата година Димова получи премия за повсеместен принос в националната книжовна просвета „ Христо Г. Данов”. „ Поразените” е номинирана и за годишните награди на Литературен клуб „ Перото”.
„ Смърт, гибел, гибел.” Това са думите, които отекват в първите седмици след преврата на 9 септември 1944 година Годините директно след съдбовната дата, дамгосала историята на няколко генерации за десетилетия напред, рядко участват в художествената литература 75 години по-късно. Теодора Димова, един от най-обичаните женски гласове на българската литературна сцена, възкресява спомените от този интервал с роман за дамите и децата на трима души, убити от новата власт.
„ Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме изумени от тези събития по този начин, както сме изумени от Чернобилската повреда – споделя за романа Димова. – Мащабът на провалите занапред стартира да става ясно. Това е печално известно за всички ни. Но изумени ли са в действителност „ Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше по едно и също време, до момента в който пишех.”
С рядко срещана писателска храброст „ Поразените” ни запраща в мислите на жертвите на Народния съд. Длъжник ли е българската литература на демокрацията? Късно ли е за свидетелствата на изумените от режима? И в какво се показва провалянето и в какво успеха?
Броени седмици след излизането си последният разказ на Теодора Димова се затвърди като литературно достижение от впечатляваща големина. Очаквано, „ Поразените” завоюва най-голямата литературна премия у нас – премията Роман на годината на Национален дарителски фонд „ 13 века България” 2020. Миналата година Димова получи премия за повсеместен принос в националната книжовна просвета „ Христо Г. Данов”. „ Поразените” е номинирана и за годишните награди на Литературен клуб „ Перото”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ