Ролята на Руската империя и граф Игнатиев в процеса срещу

Ролята на Руската империя и граф Игнатиев в процеса против Левски продължава да вълнува българите. Била ли е ориста на Апостола в ръцете на съветския посланик? Ето какво споделят български историци за случилото се през 1873:

Повод за полемиките дава най-много една телеграма от Архива на външната политика на Руската империя от 30 януари 1873 година. Тя е подписана от граф Николай Игнатиев, съветският висш дипломатически представител в Истанбул. Нейното наличие провокира прекомерно разнообразни оценки за ролята на генерала-дипломат в един от най-драматичните епизоди от битката на българите за национално избавление. В депешата апропо четем:

" Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за хипотетичното Софийско заговорничене е получил приемливо решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е съумяла да открие единствено неколцина злосторници. Тя е завършила своята работа и би трябвало скоро да се върне тук. Вътрешното състояние в българските области обаче остава нестабилно. Сред популацията се шири надълбоко неодобрение, провокирано от неприятното ръководство. Това положение на духовете съдържа в зародиш детайлите на не един скрит план. Безспорно е, че щастливият излаз от Софийската спекулация се дължи на умереността на Великия везир, който този път наподобява е последвал нашите препоръки. Вместо да подкрепя играта на Мидхат паша, придавайки на събитията пресилено значение, той е предложил на Комисията да не надвишава задачата, като тласне следствията оттатък строго нужното ".

Игнатиев е обслужвал единствено ползите на Руската империя

И до през днешния ден няма безапелационен отговор на въпроса дали интервенцията на граф Игнатиев в делата на Високата врата в последна сметка е съдействала за изтезанието на Левски или пък е избавила неговата организация от цялостен погром - след признанията на Димитър Общи за обира на османската поща при Арабаконак. В едно обаче цари единодушие: че граф Игнатиев е обслужвал единствено и само ползите на своята империя. В взаимозависимост от външната политика на Санкт Петербург той е бил ту гръмогласен бранител, ту прагматичен безсрамник във връзка с ориста на попадналите под османско господство християнски нации.
Редакцията предлага
" Руският княз на българите ", както е представян граф Игнатиев в съветската преса, печели славата си поради поддръжката за основаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българо-гръцки спор по този мотив. Участието на Игнатиев в налагането на клаузите на Санстефанския прелиминарен кротичък договор също способства за известността на генерала-дипломат в България. Макар че след това те са изцяло зачеркнати посредством съдбовното за българското обединяване руско-британско съглашение Шувалов-Солсбъри малко преди свикването на Берлинския конгрес през юли 1878. Именно подписаният в Берлин контракт лишава Игнатиев от опцията да стане първият български княз. Известна е благосклонността на огромния общественик Стефан Стамболов към рубрика преди, а и след утежняването на българо-руските отношения през 1886 година заради грубата интервенция на Санкт Петербург в делата на младото обединено княжество. Стамболов даже е водел акция в поддръжка на избора на Игнатиев за български княз, само че номинацията му пред Великото национално заседание през 1879 година е осуетена след експлицитна заповед на Александър Втори, напомня историкът проф. Людмил Спасов.

За същинската роля на граф Игнатиев в българското избавление историците научават много по-късно. През 1930 година при ръководството на Кемал Ататюрк турският държавен списък взема решение да разчисти пространствата си от задръстилата ги книжнина, трупана епохи наред. Две български заводи за произвеждане на хартия демонстрират интерес към суровината и купуват няколко вагона. Оказва се, че те съдържат безценна информация. Държавната администрация в София не е позволила хартията да бъде рециклирана. Нито пък е разрешила тя да бъде върната в Турция, за което е упорствала Анкара, откакто със забавяне схваща за допуснатата грешка. Именно този " подарък " понастоящем е сърцевината на съхраняваните в България източници за историята на Османската империя. Сред архивите са открити и преписи от разпитите на очевидци по време на процеса против Левски в София през 1873 година. Тези документи хвърлят светлина върху нееднозначната роля на Русия и нейния имперски делегат в Истанбул за метода, по който борбата на българите за избавление е била употребена за задачите на съветската имперска политика на Балканите. Нейна звездна цел постоянно е била завладяването на Проливите. В някои случаи Русия се е противопоставяла на Високата врата с панславянска изразителност, а в други е подкрепяла султана за въздържане на европейското въздействие върху полуострова, обобщава проф. Людмил Спасов.

Възгледите на Васил Левски за българското избавление изключват вмешателството на която и да е външна мощ, преди българите да покажат волята си за въоръжена битка против османското господство. " И от дявола можем да потърсим помощ, само че първо би трябвало сами да си свършим нашите вътрешни работи, а по-късно да молим други да оказват помощ ", написа Левски през 1872 година. " Русия обаче държи да дирижира събитията в България, а не да остави подготовката в ръцете на самите българи. Освен това империите са се поддържали, когато е ставало въпрос за тяхната сигурност. Левски е бил наблюдаван от османската полиция и е бил задържан, когато турците са прочели писмата на Любен Каравелов и Данаил Попов, че би трябвало да се подвига въстание. Странното е, че в дневника си граф Игнатиев не оповестява нищо за процеса против Левски ", показва историкът проф. Христо Матанов. " Ето за какво Игнатиев не трябва да бъде демонизиран. Той е изпълнявал единствено и само заръките на господарите си в Санкт Петербург ", счита професорът. Колегата му Людмил Спасов на собствен ред изяснява държанието на Игнатиев по време на процеса против Левски с неуспеха на делото в Русе през 1867 година, проведено от  Мидхат паша против така наречен Свищовско заговорничене, обвързвано с четата на Филип Тотю. То завършва с изпращането на 52 бунтовници на дълго изгнание. Граф Игнатиев, който не е понасял Мидхат паша, евентуално се е страхувал събитията по времето на съда против Левски да получат същото развиване и вместо " пакостник “, обвиненият да са окаже въстаник, настоящ под въздействие на Русия.

Какво е същинското лице на граф Игнатиев?

" Левски е съден в София като уредник на въоръжена политическа тайна организация по османския углавен закон. Приписано му е и убийството на младия аргатин Стойчо Герганов, за което са се полагали 15 години тъмничен затвор. И до момента юристите спорят дали османският закон е правилно прибавен, тъй като издаването на смъртна присъда е било допустимо единствено в случай че е имало въстанически протест. Османският съд над Левски е приел обира в Арабаконак и няколко убийства точно за начало на подобен протест ", твърди историкът проф. Пламен Павлов.

Краят на кариерата на Игнатиев в съветската имперска администрация обаче повдига и още въпроси за същинското лице на рубрика. В качеството му на вътрешен министър при извънредно консервативния Александър Трети граф Игнатиев има директна роля в един от най-жестоките погроми над евреите в Русия. Името на " славянолюбеца "  и до през днешния ден е обвързвано с жертвите на всеобщи погроми над евреите в седем губернии, с проекти за изселването им от селата, с изхвърлянето им от занаятите, както и с широкомащабен проект за изселването им от Русия.

По думите на някои, графът-генерал се бил разплакал, когато през 1906 година научил за издигнатия му приживе монумент в центъра на Варна - по самодейност на жителите града. Паметник в Русия той в никакъв случай не е имал.