...Друга няма по-сладка думица от мама
Рокличката отново съдрана Месечинко виторога,
светлолика, дяволита,
що ме гледаш толкова строго?
Да не би да си ядосана?
Рокличката си съдрана
щом погледнах, зле ми стана.
Знам си — пердах огромен ме чака.
Не аз — крив е котарака.
Затова си легнах рано.
Утре рано отново ще стана —
да я закърпвам, в случай че може
цяла кръпка да й сложа.
Ще отрежа от пердето.
То е толкоз огромно,
че закрива ми небето.
Само да не види мама!
Че каквато ми е строга!
Както знае да санкционира!…
Месечинко виторога,
моля те, недей й споделя!
Беда Огънче изиска дядо за лулата,
скочих, само че се спънах и разлях чорбата.
Скрих се чак в мазето да не ми се карат.
Стъпих там в котлето с прясната извара.
В плевника кракът ми щом яйцата смачка
лудо се разкряка черната ни квачка.
Шаро ме залая яростно и с ненавист
и на всички псета да ме лаят сподели.
Лавна цяло село. Тюх, неволя огромна!
Плюх си на краката и… беж! Да ме няма!
Рекох вън от село нейде да се сгуша.
Ето там в хармана поповата круша.
Откъде изскочи баба попадия,
пипна ме и почна с пръчка да ме бие…
Дето и да ида, мир за мене няма!
Все неволя ме гони! Все неволя огромна.
Мама По книжки да чета обичам,
любими думички да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.
Ако надалеч тя замине,
денят за мене е година.
Ни скачам радостно, ни пея.
Все очаквам писъмце от нея.
До мама ли съм, като птичка
гугукам сладко — гургуличка.
А няма ли я — все надзървам.
И щом я видя — търча, търча,
от всичко мама най-обичам!
Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова), българска писателка, авторка на доста творби за деца и юноши, е родена на 03.08.1898 година в София в фамилията на учителя, обществения модернизатор и читалищния деятел Иван Радев, преместван за концепциите си непрекъснато от село на село, и Екатерина Радева.
Калина Малина учи в Каспичан и Шумен, слад което приключва Втора девическа гимназия в София (1917). Следва един учебен срок славянска лингвистика в Историко-филологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”, само че прекъсва заради липса на средства. През 1918 година работи като учителка в гимназията в Етрополе. Завършва Висшия педагогичен институт в София (1921). Учителства в софийски прогимназии от 1921 година до 1935 година До 1924 година написа и сътрудничи на периодиката с разнообразни псевдоними. Първото й автентично стихотворение за деца „ Без заслон ”, подписано с псевдонима й - Калина Малина е отпечатано в кн. 3 (1924) на сп. „ Светулка ”.
Сътрудничи на „ Вестник на дамата ”, на детските издания - сп. „ Картинна изложба ”, сп. „ Звънче ”, „ Поточе ”, „ Родно гнездо ”, „ Росица ”, „ Светулка ”, „ Славейче ”, „ Септемврийче ” и други Редактира детските вестничета „ Въздържателче ”, „ Градинка ”, „ Пътека ” и педагогическата страница във в. „ Литературен глас ”. Участва в съставянето на христоматии и учебници. Авторка е на към 50 книги за деца - разкази, поетични книги, както и на два романа. През 1929 година издава първия разказ за деца в България - „ Златно сърце ” (1930, 1947, 1966, 1978, 1988, 2001). Първата й стихосбирка за деца е „ Кавалче ” (1928).
Книгите й за деца са илюстрирани от едни от най-известните български художници - Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и други Превежда художествена литература от френски и съветски език. Съпруга на литературния критик Димитър Б. Митов (1922). Заслужил активист на културата (1971). Носителка на премията на Министерството на просветата „ Петко Р. Славейков ” (1977). Умира на 04.01.1979 година в София. На нейно име е учредена литературна премия за детска литература.
Източник на биографията: Литературен свят
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ