20 години НЗОК: накъде се е запътил българският здравноосигурителен модел?
Рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса (15-ти март) е мотив още веднъж да повдигнем завесата над активността на една от най-новите обществени институции, основана, с цел да обезпечава здравето на българските жители и да пази финансовите ползи на пациента и на страната. НЗОК финансира услугите и дейностите в относително необятен здравноосигурителен „ пакет “, като за тази цел събира вноски от приходите на обезпечените.
Тази много опростена скица на набиране на средства, в която касата събира солидарно вноски от всички съгласно приходите и заплаща за здраве съгласно потребностите, мощно припомня на данъчно финансираните модели. Основната разлика е в това, че въпреки всичко не всеки автоматизирано получава достъп до здравни услуги – най-малко видимо има разграничение на обезпечени от неосигурени; в действителност, или през „ входа “ на неотложната помощ, или посредством заплащане на минимални вноски със задна дата на практика всеки може да получи лекуване.
Историята на касата е доста забавна и разкрива отминалото време на огромните промени у нас. Изграждането на нова институция „ от нулата “ на база на идея и модел в сферата по-скоро на теорията, в сравнение с насъбрана процедура, в действителност е доста мъчно начинание – а евентуално и едно от последните в новата ни история. Касата започва активността си през 2000 година с бюджет в размер на 256 млн. лв. разноски, а 25 години по-късно тя ръководи над 8 милиарда лв. запас.
Само за 5 години разноските за медицински действия са се нараснали с близо 2 милиарда лв. – от 3,8 през 2018 година до 5,8 милиарда лв. през 2022 година. През 2023 година НЗОК регистрира общо разноски за 6,9 милиарда лева, а разноските в бюджета за 2024 година са планувани на 8.2 милиарда лева
Предимствата на единния длъжник в опазването на здравето са свързани с улеснено ръководство (както финансово, по този начин и на риска), по-ниски разноски за администрация и поддръжка, по-лесно въвеждане на твърди бюджетни ограничавания при нужда и относително банален контрактуван развой. Но подобен модел има и редица дефекти, които не са за занемаряване:
Липсата на конкуренция в обезпечаването не оказва напън за възстановяване функционалностите и понижаване на разноските на касата;Позицията на НЗОК се измества от финансираща институция към преобладаваща във вземането на решения за ръководството на системата;Липса на заинтригуваност от качеството на услугите, предоставяни от лечебните заведения на пациентите отвън осъществяването на предписаните по закон съдържателни изисквания;Затруднения да пази ползите на пациента, който й е обезпечен и е едва показан в надзорния й орган;„ Професионализиране “ на здравноосигурителния модел с постепенна доминация на лекарското съсловие в него, което пък затруднява естествения за един контрактуван модел резултат от вътрешно характерен напън за ограничение на разноските.
Бъдещото развиване на здравното обезпечаване у нас сякаш в последно време остава на назад във времето. Често се разисква какво и за какво не работи добре в настоящия модел и по какъв начин да се поправят тези дефекти, само че не и дали не е нужна цялостна смяна в концепцията и метода към здравното обезпечаване. Такива фундаментални промени за нашата система биха били да вземем за пример демонополизиране на НЗОК посредством включване на още осигурители (т.е. още здравни каси), прекосяване към здравно обезпечаване на база на оценки на персоналния здравен риск, а даже и въвеждане на персонални спестовни здравни сметки. Всяка смяна в модела обаче би трябвало да основава тласъци за всички участници, които предизвикват по-добро качество на услугите, възстановяване в здравните индикатори и оптимално дейно разходване на средствата.
Източник: Институт за пазарна икономика
Тази много опростена скица на набиране на средства, в която касата събира солидарно вноски от всички съгласно приходите и заплаща за здраве съгласно потребностите, мощно припомня на данъчно финансираните модели. Основната разлика е в това, че въпреки всичко не всеки автоматизирано получава достъп до здравни услуги – най-малко видимо има разграничение на обезпечени от неосигурени; в действителност, или през „ входа “ на неотложната помощ, или посредством заплащане на минимални вноски със задна дата на практика всеки може да получи лекуване.
Историята на касата е доста забавна и разкрива отминалото време на огромните промени у нас. Изграждането на нова институция „ от нулата “ на база на идея и модел в сферата по-скоро на теорията, в сравнение с насъбрана процедура, в действителност е доста мъчно начинание – а евентуално и едно от последните в новата ни история. Касата започва активността си през 2000 година с бюджет в размер на 256 млн. лв. разноски, а 25 години по-късно тя ръководи над 8 милиарда лв. запас.
Само за 5 години разноските за медицински действия са се нараснали с близо 2 милиарда лв. – от 3,8 през 2018 година до 5,8 милиарда лв. през 2022 година. През 2023 година НЗОК регистрира общо разноски за 6,9 милиарда лева, а разноските в бюджета за 2024 година са планувани на 8.2 милиарда лева
Предимствата на единния длъжник в опазването на здравето са свързани с улеснено ръководство (както финансово, по този начин и на риска), по-ниски разноски за администрация и поддръжка, по-лесно въвеждане на твърди бюджетни ограничавания при нужда и относително банален контрактуван развой. Но подобен модел има и редица дефекти, които не са за занемаряване:
Липсата на конкуренция в обезпечаването не оказва напън за възстановяване функционалностите и понижаване на разноските на касата;Позицията на НЗОК се измества от финансираща институция към преобладаваща във вземането на решения за ръководството на системата;Липса на заинтригуваност от качеството на услугите, предоставяни от лечебните заведения на пациентите отвън осъществяването на предписаните по закон съдържателни изисквания;Затруднения да пази ползите на пациента, който й е обезпечен и е едва показан в надзорния й орган;„ Професионализиране “ на здравноосигурителния модел с постепенна доминация на лекарското съсловие в него, което пък затруднява естествения за един контрактуван модел резултат от вътрешно характерен напън за ограничение на разноските.
Бъдещото развиване на здравното обезпечаване у нас сякаш в последно време остава на назад във времето. Често се разисква какво и за какво не работи добре в настоящия модел и по какъв начин да се поправят тези дефекти, само че не и дали не е нужна цялостна смяна в концепцията и метода към здравното обезпечаване. Такива фундаментални промени за нашата система биха били да вземем за пример демонополизиране на НЗОК посредством включване на още осигурители (т.е. още здравни каси), прекосяване към здравно обезпечаване на база на оценки на персоналния здравен риск, а даже и въвеждане на персонални спестовни здравни сметки. Всяка смяна в модела обаче би трябвало да основава тласъци за всички участници, които предизвикват по-добро качество на услугите, възстановяване в здравните индикатори и оптимално дейно разходване на средствата.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ