Рождение на св. Йоан Кръстител
Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Св. Никита, еп. Ремесиански
Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 година преди Рождество Христово до 3 година след Рождество Христово, живял в град Хеврон един духовник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели съгласно всички заповеди и наредби Господни. Те били в преклонна възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чадо. Но все пак се молели интензивно на Бога да стори с тях знамение: да им даде наследник, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разграничени на 24 смени. Всяка промяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата промяна. Когато пристигнал неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предлагането и др./ се разпределяли сред свещеници от всяка промяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, с цел да покади. Народът се молел извън през време на каденето.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му споделил:
- Не пердах се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди наследник, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш наслада и забавление, и мнозина ще се зарадват на раждането му; тъй като той ще бъде популярен пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се извърши с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния бог Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, с цел да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разсъдъка на праведните, та да подготви на Господа народ идеален!
Ангелът възвестил на Захарий освен това, че ще му се роди наследник, само че и това, че тоя негов наследник ще бъде популярен светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, обезпокоен и разчувствуван, не могъл да разбере незабавно тая новина. Затова споделил на ангела:
- По какво ще узная това? Аз съм остарял, па и жена ми е в преклонна възраст.
Ангелът му декларирал:
- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да приказвам с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да приказваш до деня, когато ще се сбъдне това, тъй като не повярва на думите ми, които ще се осъществен на времето си!
Онемяването било по едно и също време и предсказание и наказване за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал привидение.
След като минали дните на службата, Захарий се върнал вкъщи си.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че показал към тях тази велика благосклонност.
Като прославяла Бога, Елисавета си споделила:
- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, с цел да снеме от мене укора сред индивидите.
На шестия месец по-късно събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.
Светата Дева запитала:
- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Небесният делегат й дал отговор:
- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, по тази причина и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се назова Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена наследник в старините си, и е към този момент в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!
Смирено и благоговейно светата Дева споделила:
- Ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти.
Тогава ангелът си отишъл от нея.
Пресвета Дева Мария се отправила незабавно за град Хеврон, с цел да показа насладата си със своята сродница Елисавета. Тя влезнала в дома на духовник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:
Благословена си ти сред дамите, и блажен е пладът на твоята вътрешност. И от кое място ми е това - да пристигна при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя привет доближи ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, тъй като ще се сбъдне казаното от Господа.
Света Дева Мария схванала от думите на Елисавета, че Бог й е разкрил истината; тя, смирената Девица, е определена да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще пристигна скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената ария:
- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; тъй като, ето, занапред ще ме облажават всички родове; задето мощният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата благосклонност е от жанр в жанр за ония, които се боят от Него!
Света Дева Мария останала при Елисавета към три месеца. И по-късно се върнала вкъщи си.
Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания наследник. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички считали, че той би трябвало да носи името на татко си. Но Елисавета споделила:
- Не, а да се назова Йоан.
Отгде е знаела Елисавета, че детедо би трябвало де са споделя Йоан? - Навярно и тя е получила напътствие за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й създание, когато света Богородица я посетила.
Тогава съществувал бит детето да вземе името на някой родственик. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова околните се колебаели да изпълнят по този начин ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-сетне да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че желаят да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: " Йоан му е името ".
В същия момент се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:
- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши освобождение на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш оракул на Всевишния, тъй като ще вървиш пред лицето на Господа, с цел да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението посредством сбогуване на греховете им, заради великото състрадание на нашия Бог, с което ни посети изток свише, с цел да просвети ония, които са в мрачевина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели между тях:
- Какво ли ще бъде този младенец?
А младенецът растял и крепнел духом...
В избраното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в огромна паника жестокия и недоверчив юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и покрайнините му, та по тоя метод да бъде убит и Младенецът Иисус.
Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с ликвидиране. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители умряли. Закрилян от Бога, Йоан, техният наследник, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Житие на св. Никита Ремесиански
Св. Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои допускат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра).
Никита получил обстойно обучение, за което свидетелства неговият другар св. Павлин Нолански, като го назовава " най-учен свещеник, който пристигнал от Дакия и заслужено представял предмет за удивление на римляните ". Той проповядвал Евангелието сред славяните в Нишко-Пиротската област. Каква смяна направил св. Никита измежду славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. свещеник Павлин написал за него.
" Каква смяна! - написа св. Павлин. - И какъв брой е радостна тя! Непроходимите и кървави до тогава планини, които криеха разбойници, в този момент станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше свиреп нрави, в този момент живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел бандит, в този момент се подвизава праведник ".
За по-нататъшната активност на св. Никита не са непокътнати точни данни. Няма сведения и за неговата гибел, която - по съмнение - се отнася към 420 година.
Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 година преди Рождество Христово до 3 година след Рождество Христово, живял в град Хеврон един духовник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели съгласно всички заповеди и наредби Господни. Те били в преклонна възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чадо. Но все пак се молели интензивно на Бога да стори с тях знамение: да им даде наследник, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разграничени на 24 смени. Всяка промяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата промяна. Когато пристигнал неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предлагането и др./ се разпределяли сред свещеници от всяка промяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, с цел да покади. Народът се молел извън през време на каденето.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му споделил:
- Не пердах се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди наследник, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш наслада и забавление, и мнозина ще се зарадват на раждането му; тъй като той ще бъде популярен пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се извърши с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния бог Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, с цел да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разсъдъка на праведните, та да подготви на Господа народ идеален!
Ангелът възвестил на Захарий освен това, че ще му се роди наследник, само че и това, че тоя негов наследник ще бъде популярен светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, обезпокоен и разчувствуван, не могъл да разбере незабавно тая новина. Затова споделил на ангела:
- По какво ще узная това? Аз съм остарял, па и жена ми е в преклонна възраст.
Ангелът му декларирал:
- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да приказвам с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да приказваш до деня, когато ще се сбъдне това, тъй като не повярва на думите ми, които ще се осъществен на времето си!
Онемяването било по едно и също време и предсказание и наказване за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал привидение.
След като минали дните на службата, Захарий се върнал вкъщи си.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че показал към тях тази велика благосклонност.
Като прославяла Бога, Елисавета си споделила:
- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, с цел да снеме от мене укора сред индивидите.
На шестия месец по-късно събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.
Светата Дева запитала:
- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Небесният делегат й дал отговор:
- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, по тази причина и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се назова Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена наследник в старините си, и е към този момент в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!
Смирено и благоговейно светата Дева споделила:
- Ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти.
Тогава ангелът си отишъл от нея.
Пресвета Дева Мария се отправила незабавно за град Хеврон, с цел да показа насладата си със своята сродница Елисавета. Тя влезнала в дома на духовник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:
Благословена си ти сред дамите, и блажен е пладът на твоята вътрешност. И от кое място ми е това - да пристигна при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя привет доближи ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, тъй като ще се сбъдне казаното от Господа.
Света Дева Мария схванала от думите на Елисавета, че Бог й е разкрил истината; тя, смирената Девица, е определена да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще пристигна скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената ария:
- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; тъй като, ето, занапред ще ме облажават всички родове; задето мощният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата благосклонност е от жанр в жанр за ония, които се боят от Него!
Света Дева Мария останала при Елисавета към три месеца. И по-късно се върнала вкъщи си.
Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания наследник. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички считали, че той би трябвало да носи името на татко си. Но Елисавета споделила:
- Не, а да се назова Йоан.
Отгде е знаела Елисавета, че детедо би трябвало де са споделя Йоан? - Навярно и тя е получила напътствие за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й създание, когато света Богородица я посетила.
Тогава съществувал бит детето да вземе името на някой родственик. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова околните се колебаели да изпълнят по този начин ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-сетне да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че желаят да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: " Йоан му е името ".
В същия момент се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:
- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши освобождение на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш оракул на Всевишния, тъй като ще вървиш пред лицето на Господа, с цел да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението посредством сбогуване на греховете им, заради великото състрадание на нашия Бог, с което ни посети изток свише, с цел да просвети ония, които са в мрачевина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели между тях:
- Какво ли ще бъде този младенец?
А младенецът растял и крепнел духом...
В избраното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в огромна паника жестокия и недоверчив юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и покрайнините му, та по тоя метод да бъде убит и Младенецът Иисус.
Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с ликвидиране. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители умряли. Закрилян от Бога, Йоан, техният наследник, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Житие на св. Никита Ремесиански
Св. Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои допускат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра).
Никита получил обстойно обучение, за което свидетелства неговият другар св. Павлин Нолански, като го назовава " най-учен свещеник, който пристигнал от Дакия и заслужено представял предмет за удивление на римляните ". Той проповядвал Евангелието сред славяните в Нишко-Пиротската област. Каква смяна направил св. Никита измежду славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. свещеник Павлин написал за него.
" Каква смяна! - написа св. Павлин. - И какъв брой е радостна тя! Непроходимите и кървави до тогава планини, които криеха разбойници, в този момент станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше свиреп нрави, в този момент живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел бандит, в този момент се подвизава праведник ".
За по-нататъшната активност на св. Никита не са непокътнати точни данни. Няма сведения и за неговата гибел, която - по съмнение - се отнася към 420 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ