Родрик Патрик Вермюе е син на българка и холандец, които

Родрик Патрик Вермюе е наследник на българка и холандец, които се срещнали, до момента в който летували във Варна. Роден е на 25 юни в Казанлък. Още като бебе го " придвижват от Долината на розите или на тракийските царе в Холандия ", споделя той. До 7-годишна възраст живее в Leeuuendorp, селото на лъва, а идващите седем години в град Емен. Връща се в България преди три години по фамилни аргументи.

Не знаел български и това се оказало проблем при записването в българско учебно заведение. След две години в лицей в Холандия въпреки всичко съумява да стане български първолак с помощта на подадената ръка от директорката на Средно учебно заведение „ Васил Левски “ Лина Борисова. За месец научил някои съществени неща от езика, след което го трансферират в 8-и клас. Продължава да върви на съвещания и частни уроци по български език, чиято граматика и членуването се оказали много сложни за него. От българската литература обичан публицист му е Добри Войников с „ Криворазбраната цивилизация “ (автор, чужд за много от връстниците му). От поетите преди всичко показва Гео Милев, само че не схваща за какво не се учи повече от творчеството му в учебно заведение.
От учебните дисциплини харесва историята. Сега учат за цар Симеон Велики и му е доста забавно по какъв начин той е управлявал страната. В свободното си време обича да рисува, да свири на пиано, само че за жалост “няма финансово разположение” да посещава и такива уроци. Харесва класическа музика, а обичаните му композитори са Моцарт и Бетовен.
Макар да не е научил доста добре български, има куража да се включи в конкуренцията за кмет на " Млада Загора ". Смята, че е твърдоглав и това му оказва помощ да съумява. Все още бърка, когато приказва, само че приема забележките, тъй като единствено по този начин ще научи добре езика.
За избора на млад кмет научава от учителката си по философия Румяна Николова. Благодарен е на всички, които са го насърчили и са му помогнали в подготовката - Стела Крачолова, Яна Радулова и, несъмнено, на госпожа Борисова. Както и на съучениците си, с които се схваща доста добре. “Задружен клас сме”, изяснява младежът.
По време на изборите Родрик предлага да има дни на отворените порти в учебните заведения, в които да се показва работата на Младежкия общински съвет, защото доста възпитаници, родители и жители не знаят нищо за него. Другите хрумвания, които прокарва в платформата си, са за юношески продан с учебни заведения от други страни от Европейския съюз, на сцената на Младежкия дом да се изявяват надарени деца, да се обърне внимание на децата от обществените домове, с цел да не живеят изолирано и да поддържат връзка повече с връстниците си.
Само след три години в България Родрик назовава Стара Загора „ моя град “ или „ нашия град “, а зам.-кметът Иванка Сотирова го поздравява за положителното показване, за упоритостта, с която е научил български, и за куража да се включи в конкуренцията. “Беше ми необичайно, не чаках, човек на подобен пост да ме поздрави… ”, споделя с усмивка Роди.
Може да бъде поздравен и за това, че знае, че Денят на Стара Загора е 5 октомври, тъй като “през 1879 година на тази дата Алеко Богориди е положил символичния камък за възобновяване на опожарения град”. Факт, който не знаят доста възрастни старозагорци. Изненадва се, че в града даже няма улица, наречена на първия регионален шеф на Източна Румелия Александър Богориди.

Макар и да не е определен за кмет на Млада Загора, Родрик интензивно се включва в работата на Младежкия общински съвет, измежду чиито членове открива нови другари и съидейници. За първи път се включи в честването на Деня на националните будителите. “Вълнуващо прекарване беше поклонението пред паметника на Митрополит Методий, той е огромен будител, на него изискуем и Аязмото”, възбудено изяснява той.
Празникът е още една причина да му харесва в Стара Загора и България. Но той обича и двете си родини - България и Холандия. “Аз съм дете на европейското семейство”, усмихвайки се изяснява Родрик.