Родната звезда в джудото Ивайло Иванов гостува в предаването „Код

Родната звезда в джудото Ивайло Иванов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той направи същински взрив в Катар, спечелвайки исторически първи орден за България от “Мастърс “ съревнование по джудо.

В края на месеца пък бе коронясан за Спортист номер 1 на 2020 от отрасловото министерство в обичайна “Нощ на шампионите”. Голямата му цел е да стъпи на почетната стълбичка на олимпийските игри в Токио през лятото. В годините гостът ни се потвърди като несклоняем войник и с малко шанс е кадърен да извърши фантазията си.

- Ивайло, здравей! Много ни е прелестно, че още веднъж си посетител в предаването „ Код Спорт “ ! Предишният ни диалог бе на 23 октомври 2016 година Какво се промени при теб за тези малко повече от четири години?

- Добър ден! Искам да изкажа изключителни благодарности, че още веднъж имате предпочитание да се забележим. Мина много време и много неща се трансформираха, като стартираме от моето израстване като човек, като състезател, като узряване. Четири години е доста време, животът много ме очука отляво-отдясно. Смятам, че избрах верния път и не се отхвърлих. Тогава имахме много тежки проблеми с федерацията, както знаете. Радвам се, че ме избавиха, както клубът ми ЦСКА, приятелите ми, треньорът на националния тим Атанас Герчев, синът му Янислав и фамилията, тъй като бях на крачка от отричане, заради това, че се подиграваха с нас.

- Тогава не скри разочарованието си от седмото място на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Колко време ти беше нужно, с цел да го преодолееш?

- Не знам дали още съм го преодолял на 100%. Може би ще го преодолея като взема орден на идните олимпийски игри, живи и здрави. Тогава сигурно болката ще отмине, въпреки че вечно ще остане едно нещо в мен, постоянно ще ме чегърта, че не съм съумял да завладявам орден и тогава. Но виждам да се съсредоточвам, да съумея да се поуча от загубите на самата олимпиада. Дай боже, в този момент съм доста по-добър! Узрях, доста рутина натрупах от този момент, доста надпревари, още медали. Надявам се всичко това да ми е като поука и да имам един прелестен ден на летните олимпийски игри в Токио!

- Четири години по-късно ти се утвърди в елита на джудото, реализира впечатляващи резултати – през 2019 година злато в Китай и през 2020 година сребро на европейското състезание. Кое от тези две оценки завоюва по-трудно?

- Всяко отличие си е за него. В началото частично бях подценил международното, а то се оказа доста съществено съревнование. И то не международно, а военни олимпийски игри се води, тъй като се организира на четири години. Отидох в Китай доста провиснал, което е доста хубаво, тъй като не го бях възприел като нещо доста тежко, да е непременно надпреварата и доста добре ми се получиха нещата. Бяхме с сегашния треньор на ЦСКА, беше умерено, нямаше никакво напрежение, не усещах, че кой знае какво зависи от това нещо, тъй като подготовката ми е година за година, парите са ми година за година и се гледа европейско, международно и олимпиада. Когато примерно отиваш на европейско, гледаш да се класираш, с цел да може да запълниш идната година и да имаш положителни приходи, добър бюджет. Европейското състезание беше мъчно, заради простата причина, че нямахме подготовка през 2020 година, тъй като Коронавирус ограниченията ни стопираха. А част от подготовката ни е в Европа, в Азия, на всички места, с цел да можем да доближаваме елита на спорта и да се борим с тях, защото в България към момента не сме достигнали този хайлайф, само че се работи по този въпрос. Затова доста оцених европейското, макар че от финала съм доста неудовлетворен, само че си взех поуките и идващият път ще съм удовлетворен!

- Как одобри обстоятелството, че макар тези триумфи не попадна в класацията „ Спортист на годината “?

- Аз съм прям човек и почтено казано малко се ядосах. Нека се върнем малко обратно – международното в Китай беше 2019 година, за 2020 година нямаше доста надпревари. Моят резултат – втори на европейско не е „ уау “ за медиите, най-малко по този начин си мисля от полученото дотук като внимание. Но пък в това време нямаше доста надпревари и за другите спортове и се надявах, че ще съумея да вляза, само че не стана. Заканил съм се, че тази година ще вляза, само че в действителност със мощни резултати!

- Мислил ли си за какво се получава по този начин? Достатъчно известно ли е джудото у нас?

- Точно това е казусът, че не е задоволително известно, тъй като е мъчно разбираемо, защото е японски спорт, много по-специфичен. Гледат да го опростяват в международен мащаб, с цел да могат да го схващат феновете, само че частично го скапаха. Борим се малко по малко да се разпространява. Със сигурност е много по-популярно в този момент, в сравнение с от преди да взимаме медали през 2015 година Но всичко става малко по малко, няма по какъв начин от през днешния ден за на следващия ден да стане супер известно и да се шуми толкоз доста.

- Няколко дни по-късно след класацията „ Спортист на годината “, в „ Нощта на първенците “ бе отличен за най-хубав състезател за 2020 година Остана ли сюрпризиран от това самопризнание?

- Да, останах извънредно сюрпризиран, тъй като в никакъв случай не съм влизал в тази ранглиста, защото има ранглиста до 16, до 18, до 23 години. На тези години имам трофеи от европейски шампионати. Дори съм първият европейски първенец за България за кадети! И след 31 години взех първата европейска купа, която преди този момент е на Гошо Петров, мисля през 1979 година Сега се запитах за какво не съм влезнал тогава? Може би е въпрос на известност, нямам визия. Но бях сюрпризиран и съм извънредно признателен на министерството, че са ме избрали!

- Стартира 2021 година с бронзов орден на „ Мастърса “ в Доха – каква беше конкуренцията в столицата на Катар?

- Конкуренцията е може би по-тежка от олимпиадата. Пак сме към 30 души, само че на олимпиадата имаш право на един човек от нация, до момента в който тук вземат участие първите 34 в света! Може да има 10 японеца измежду тях. Изключение е, че нямаше японец в моята категория. Всички други бяха с цялостен състав – руснаците бяха трима, грузинците – двама, монголците – двама, все народи с доста мощно изявено джудо. Поради тази причина беше много мъчно съревнование, само че пък и доста забавно, тъй като бяха много от изгряващите звезди. Но при нас става от през днешния ден за на следващия ден, както грузинецът стана първенец и изгря през последните 3-4 надпревари. Тръгна доста крепко, той е доста млад. Доста изгубиха от най-силните, може би им е попречила подготовката в Коронавирус. Младите напират и не се тормозят, че ще изгубят. Нямат какво да губят и е доста по-лесно душевен. Много съм удовлетворен, тъй като нямах в сбирката си орден от „ Мастърс “. Единствено не съм удовлетворен от полуфинала, само че не се смятам за надвит.

- Тази седмица завърши лагерът ти в Турция – по какъв начин мина подготовката?

- Подготовката мина съвършено. Имаше към 150 души в Турция, с които тренирахме дружно. Беше доста прелестно, тъй като скоро не бяхме правили подобен лагер – да се хванеш с тежки противници, с една концепция по-тежка категория, със международни първенци, с медалисти от огромни шампионати. Това е голям плюс за безусловно всеки, който е там.

- Кое бе най-тежко за теб в годината на COVID-19 ? Всичко е затворено, непрестанно се трансформира календарът, не се знае по какъв начин се води подготовката – всичко това по какъв начин ти действаше като първокласен състезател?

- Единственото беше, че се спря подготовката, само че пък въпреки това, съумях да видя два месеца фамилията си. Никога през живота си не съм оставал два месеца у дома! Роди ми се наследник 2020 година, което за мен е нещо неповторимо! Общо взето за мен бяха като цяло плюсове, даже частично за олимпийските игри, тъй като доста се бях пренавил от предната олимпиада. Концентрацията, мозъкът ми беше там и това ме спираше, само че осъзнах и се върнах в действителността, тъй като безусловно не се прибирах у дома, даже и да съм у дома. Постоянно в главата ми беше разочарованието от Рио, държа ме до карантината. Тогава разбрах, че не всичко зависи от нас, самите. Колкото и да желаеме, нямаше по какъв начин да се организира тази олимпиада. Аз съм една прашинка в целия свят. Така съумях да се съвзема, да се уравновеся и да го карам една концепция по-спокойно. Няма по какъв начин да се случи да се откажа от орден в Токио и да мисля в вероятност за там, само че се уравновесих, съумях да се прибера малко у дома, да се отпусна, когато споделиха, че остава за идната година, тъй като оставаха безусловно четири-пет месеца. Вече беше много напечено. Поне по този начин си го бях направил аз самият.

- Сега не мислиш ли за олимпиадата?

- Мисля, само че доста по-спокойно, по-уравновесено, не загарям, не издълбавам по този начин. Някой споделя, че може и да няма олимпиада. Ами, в случай че няма, няма! Аз не съм спирал подготовката по никакъв метод за нито един ден! Дори когато си бях у дома, упражнявах по два пъти дневно. Въобще не съм спирал за минута да упражнявам и да мисля за олимпиадата. Целта е ясна – орден. Просто в действителност доста бях прегорял от предната олимпиада, доста бях сърдит.

- Мислил ли си какво си подготвен да жертваш в името на купа от най-големия състезателен конгрес?

- Аз пожертвах доста действително видяно. Отчасти даже и фамилията си, а то е най-важното за мен на света. Най-важното е всички да бъдем здрави. Жертвал съм го и него – ето в този момент стартира подготовка и мен ме няма 10-20 дни. Откакто свърши карантината март месец, ние не сме спирали подготовка – 25 дни на Белмекен, 20 дни на Тетевен, 20 дни някъде другаде… Почти не съм се прибирал, единствено за 7-8 дни и отново потеглям. Това си е една жертва, жертвам фамилията си – най-важното нещо в живота. Оценявам, че жена ми ме поддържа откровено, тъй като с две деца в действителност е мъчно и не стопира да има вяра в мен. Надявам се да стигна до такава степен, че да съм признателен частично, че не съм бил у дома. Да взема орден, да бъдат горди с мен за отличие от най-големия конгрес, което всеки състезател желае. Това е професионалната ми фантазия.

- Вече споменахме, че си първокласен състезател – гарантиран ли си финансово по този начин, че да мислиш единствено за спорта?

- Откакто се промени федерацията, имаме доста по-голямо успокоение с Румен Стоилов и Даме Стойков. Наистина доста по-голямо успокоение и финансово, и даже частично като другари ги усещам. За мен е доста значимо и отношението, освен финансите. Не мога да си пречупя душeвността.

- Как гледаш на борбите в ММА? Смяташ ли, че можеш да станеш част от тях?

- Не, не считам, че мога да стана част от тях. Дори не ги и виждам толкоз доста, тъй като са доста надалеч от нашия спорт. И при нас е бизнес, само че във високия клас ММА е неповторим бизнес. Честно казано не ме влече. По-скоро, когато приключа, желая малко да си постоя у дома и да си видя фамилията. Не се знае по какъв метод ще ме завърти животът, само че изобщо не съм мислил в тази посока. Не мисля, че ще потегли по този път.

- Какво е чувството да си прочут състезател?

- Аз не се одобрявам за доста прочут състезател, само че е прелестно хората да те познават, тъй като по един или различен метод се вижда, че е оценен трудът ти. Когато медиите те демонстрират, хората те познават, радват ти се. Както когато отида на съревнование, желая да изправя цяла България на крайници, да пуснат българския химн. Нещо, което не мога да обясня с думи. Най-голямата ми фантазия за олимпиадата е да изправя цяла България на крайници на най-големия конгрес в международен мащаб. Въпреки че международното е по-силно съревнование от олимпиадата, само че олимпиадата е доста по-утвърдена, тъй като е един път на четири години.

- Имаш две деца – разкажи за това благополучие.

- Това е нещо неповторимо! Човек би трябвало да го почувства, с цел да го осъзнае и да разбере, че животът не е просто щракане на пръсти. Защото когато нямаш деца, в действителност е щракане на пръсти, може да правиш каквото си искаш, да излезеш, когато си искаш, а в този момент към този момент си подвластен от бабите. Когато си дребен питаш – може ли да изляза? И в този момент отново питаш. Когато имаш деца, осъзнаваш, че не можеш да живееш ден за ден. Трябва да бъдеш доста виновен и най-много да съумееш да им предадеш по какъв начин да станат хора, тъй като индивиди - доста, само че хора – малко. Има доста грозни неща по пътищата, доста неприятни неща се случват с доста хора, няма почитание към по-възрастните.

- Къде обичаш да водиш фамилията си?

- Малко пъти ми се случва да ги повеждам някъде. Но когато съм свободен, избирам да отидем на отмора, да се откъснем. Дали ще е на морето за два-три дни, избирам да е минерална водата, с цел да може да го съчетая с моето възобновяване.

- Преди малко загатна за възпитанието на хората. Как се въздържаш, когато видиш прояви, които са надалеч от културата, от метода, по който би трябвало да се държат младежите?

- По принцип не е моя работа да се меся. Зависи какво се случва тъкмо и с какъв човек. Въпреки че аз излизам доста малко по нощни заведения, дори не знам по кое време за последно съм ходил. Възмущавам се, тъй като няма почитание. За жал, първите седем години при доста хора ги няма, а те са най-важните. Тогава детето гради образование, почитание. Не го ли научиш като дребен, когато средата го завлече, не можеш да го спреш, става невероятно.

- Нещо за край на нашия диалог.

- Искам да благодаря на безусловно всички, които в действителност са ми помагали през годините. Това са доста хора. Не желая да ги изброявам, тъй като ще не помни някой. Много хора са ми помогнали да съм това, което съм. Искам да изкажа изключителни благодарности към фамилията си и към приятелите си, че са с мен, където и да съм, за поддръжката, за безусловно всичко. И най-много да бъдат живи и здрави! Това е най-голямата ми фантазия! Винаги си поисквам преди всичко здравето, тъй като когато човек е здрав, нищо не може да го спре. Може да дълбае, да се труди, да пада, да става, само че може да продължи. Когато човек е болен, за жал не можеш да направиш безусловно нищо. Затова поисквам на всички да бъдат здрави, да гонят фантазиите си до дъно! Вуйчо ми споделя: „ Гони фантазиите си, тъй като след това те ще преследват теб самия! Не се отхвърляй! “ Понякога не се получава там, където желаеме, само че когато си същински човек, се получава на доста други места, постоянно се отварят малки врати. Нека гледат по-положително към тази пандемия. Да не обръщат чак такова внимание, тъй като хората почнаха да се разболяват в главата, а не същински. Да бъдат по-позитивни и здрави!

- Благодарим ти, Ивайло! Пожелаваме ти орден от олимпийските игри и да си все по този начин ухилен!

- Аз поисквам да се забележим след олимпийските игри, живи и здрави, да съм в положително въодушевление и да създадем едно неповторимо изявление.