Всички осъзнават, че нещо не е наред със смартфоните
Родителят постоянно участва физически, като по този начин лишава свободата на детето, само че в действителност прочувствено съвсем го няма - смарт телефонът „ изяде част от персоналното ни другарство вкъщи
И млади, и остарели схващат, че всички сме прекомерно залепени от своите смарт телефони
(снимка: CC0 Public Domain)
Много родители считат, че техните деца са „ прекомерно погълнати ” от смарт телефоните. Младежите споделят това мнение. Но какво следва?
Всеки път, когато заведа сина си на подготовка, ставам очевидец на съвсем една и съща обстановка: в съблeкалнята децата „ цъкат ” игра на смарт телефон: един играе, а още неколцина са скупчени от горната страна и са погълнати от играта до степен да не виждат нищо в близост. Часът на тренировката настава, минават още няколко минути, децата цъкат.
Накрая треньорът влиза и ги пита за какво още не са в залата. „ Ей в този момент пристигам ”, вика играещият, без да откъсва взор от екрана. След още 5 минути треньорът – извънредно мирен и добродетелен човек – идва още веднъж и безшумно, само че изрично подрежда да влизат в залата. Една вечер едно от хлапетата излезе от подготовка по-рано и, до момента в който се облича, ми показа, че играе много на своя смарт телефон. „ Обаче това е доста нездравословно за здравето ”, въздъхна детето след това.
Надпреварата за въоръжаването на младежите със смарт телефони върви с изненадващи темпове. Докато в Канада, да вземем за пример, децата получават първия си телефон в тийнейджърска възраст (и той е обикновен телефон с копчета), в България още от първи клас множеството деца са „ захранени ” с цифровите джаджи с огромния екран.
още по тематиката
В този ред на мисли ползата ми беше притеглен от наскоро оповестените резултати от проучване на щатския институт Pew Research Center – естествено, измежду американските деца – което демонстрира, че „ освен родителите считат, че младежите са тревожно неразделни от своите телефони ”. Самите деца осъзнават това.
Интервюирани са били 750 юноши в тийнейджърска възраст. 54% от тях споделят, че „ прекарват прекомерно доста време, погълнати от телефоните си ”. От страна на родителите делът е малко по-голям: 65 % от родителите споделят сходно нещо за потреблението на устройства от децата. Значи младежите осъзнават, че нещо не е наред с тези смарт телефони?
Вики Райдаут, началник на изследователска компания, която учи взаимоотношението на децата с медиите и технологиите, не е сюрпризирана от резултатите на Pew. Казва, че това не е нещо особено единствено за младежите. „ Те се борят със същите провокации, с които и [възрастните] се борят в подтекста на софтуерна среда – която пък е проектирана да изсмуква допустимо най-вече от нашето време посредством цифровите устройства ”.
Да определим дадени привички, свързани със смарт телефоните, като типични за обещано потомство, би било основателно единствено в някои случаи. Един 12-годишен евентуално ще употребява обществените медии по друг метод от един 42-годишен. Но има нещо общо, което сплотява доста притежатели на телефони от най-различни генерации – и това са смесените усеща по отношение на метода на боравене с тези джаджи. И млади, и остарели схващат, че всички сме прекомерно залепени от своите смарт телефони.
Господството на смарт телефона е „ изяло ” част от персоналното ни другарство вкъщи . И родителите, и младежите от изследването са споделили, че телефоните са обсебили ежедневните ни взаимоотношения. 72% от родителите в изследването са споделили, че техните младежи „ от време на време ” или „ постоянно ” биват разсейвани от телефоните си по време на диалог у дома. Приблизително половината от младежите споделят безусловно същото за своите родители. Плашещо, нали?
„ Ако една майка споделя на децата си да излязат на открито и да играят, в случай че татко споделя, че би трябвало да се концентрира върху работата през идващите половин час и да не го закачат – това са изцяло рационални отговори на условията на живота на възрастните ”, споделя Ерика Кристакис в The Atlantic.
„ Но това, което се случва през днешния ден, е повишаването на непредсказуемите „ грижи ”, ръководена от „ бипканията ” и известията на смарт телефоните ”. По думите й, това наподобява като да е най-лошият модел на „ родителство ” – родителят постоянно участва физически, като по този метод лишава свободата на детето, само че в действителност прочувствено съвсем го няма .
В последно време софтуерните компании започнаха да популяризират средства, с които човек може да ограничи времето си пред смарт телефона – надлежно родителите могат да лимитират времето на децата пред екрана. Това е абсурд, тъй като слага софтуерните компании в неуместно състояние – от една страна се пробват да създадат допустимо най-пристрастяващите приложения и артикули, а от друга – да дават принадлежности за ограничение на използването на тези артикули.
Специалистите са на мнение, че софтуерните решения за ограничение на времето пред екрана, създавани от фирмите, няма по какъв начин да са задоволителни, в случай че липсва осъзнатост и най-много добър образец . Това значи децата да осъзнават същността на казуса, а родителите да демонстрират с държанието си какво е задоволително и какво – не.
Начинът, по който родителите взаимодействат с технологиите, оформя и метода, по който младежите ще взаимодействат с устройствата. „ Децата виждат, в случай че – да речем – родителите си оставят телефона настрани по време на вечеря, в случай че го поставят в друга стая, до момента в който спят. Бидейки очевидци на тези привички, [децата] могат да осъзнаят, че и те могат да упражняват същия повече надзор върху своите устройства ”, споделя Райдаут.
И млади, и остарели схващат, че всички сме прекомерно залепени от своите смарт телефони
(снимка: CC0 Public Domain)
Много родители считат, че техните деца са „ прекомерно погълнати ” от смарт телефоните. Младежите споделят това мнение. Но какво следва?
Всеки път, когато заведа сина си на подготовка, ставам очевидец на съвсем една и съща обстановка: в съблeкалнята децата „ цъкат ” игра на смарт телефон: един играе, а още неколцина са скупчени от горната страна и са погълнати от играта до степен да не виждат нищо в близост. Часът на тренировката настава, минават още няколко минути, децата цъкат.
Накрая треньорът влиза и ги пита за какво още не са в залата. „ Ей в този момент пристигам ”, вика играещият, без да откъсва взор от екрана. След още 5 минути треньорът – извънредно мирен и добродетелен човек – идва още веднъж и безшумно, само че изрично подрежда да влизат в залата. Една вечер едно от хлапетата излезе от подготовка по-рано и, до момента в който се облича, ми показа, че играе много на своя смарт телефон. „ Обаче това е доста нездравословно за здравето ”, въздъхна детето след това.
Надпреварата за въоръжаването на младежите със смарт телефони върви с изненадващи темпове. Докато в Канада, да вземем за пример, децата получават първия си телефон в тийнейджърска възраст (и той е обикновен телефон с копчета), в България още от първи клас множеството деца са „ захранени ” с цифровите джаджи с огромния екран.
още по тематиката
В този ред на мисли ползата ми беше притеглен от наскоро оповестените резултати от проучване на щатския институт Pew Research Center – естествено, измежду американските деца – което демонстрира, че „ освен родителите считат, че младежите са тревожно неразделни от своите телефони ”. Самите деца осъзнават това.
Интервюирани са били 750 юноши в тийнейджърска възраст. 54% от тях споделят, че „ прекарват прекомерно доста време, погълнати от телефоните си ”. От страна на родителите делът е малко по-голям: 65 % от родителите споделят сходно нещо за потреблението на устройства от децата. Значи младежите осъзнават, че нещо не е наред с тези смарт телефони?
Вики Райдаут, началник на изследователска компания, която учи взаимоотношението на децата с медиите и технологиите, не е сюрпризирана от резултатите на Pew. Казва, че това не е нещо особено единствено за младежите. „ Те се борят със същите провокации, с които и [възрастните] се борят в подтекста на софтуерна среда – която пък е проектирана да изсмуква допустимо най-вече от нашето време посредством цифровите устройства ”.
Да определим дадени привички, свързани със смарт телефоните, като типични за обещано потомство, би било основателно единствено в някои случаи. Един 12-годишен евентуално ще употребява обществените медии по друг метод от един 42-годишен. Но има нещо общо, което сплотява доста притежатели на телефони от най-различни генерации – и това са смесените усеща по отношение на метода на боравене с тези джаджи. И млади, и остарели схващат, че всички сме прекомерно залепени от своите смарт телефони.
Господството на смарт телефона е „ изяло ” част от персоналното ни другарство вкъщи . И родителите, и младежите от изследването са споделили, че телефоните са обсебили ежедневните ни взаимоотношения. 72% от родителите в изследването са споделили, че техните младежи „ от време на време ” или „ постоянно ” биват разсейвани от телефоните си по време на диалог у дома. Приблизително половината от младежите споделят безусловно същото за своите родители. Плашещо, нали?
„ Ако една майка споделя на децата си да излязат на открито и да играят, в случай че татко споделя, че би трябвало да се концентрира върху работата през идващите половин час и да не го закачат – това са изцяло рационални отговори на условията на живота на възрастните ”, споделя Ерика Кристакис в The Atlantic.
„ Но това, което се случва през днешния ден, е повишаването на непредсказуемите „ грижи ”, ръководена от „ бипканията ” и известията на смарт телефоните ”. По думите й, това наподобява като да е най-лошият модел на „ родителство ” – родителят постоянно участва физически, като по този метод лишава свободата на детето, само че в действителност прочувствено съвсем го няма .
В последно време софтуерните компании започнаха да популяризират средства, с които човек може да ограничи времето си пред смарт телефона – надлежно родителите могат да лимитират времето на децата пред екрана. Това е абсурд, тъй като слага софтуерните компании в неуместно състояние – от една страна се пробват да създадат допустимо най-пристрастяващите приложения и артикули, а от друга – да дават принадлежности за ограничение на използването на тези артикули.
Специалистите са на мнение, че софтуерните решения за ограничение на времето пред екрана, създавани от фирмите, няма по какъв начин да са задоволителни, в случай че липсва осъзнатост и най-много добър образец . Това значи децата да осъзнават същността на казуса, а родителите да демонстрират с държанието си какво е задоволително и какво – не.
Начинът, по който родителите взаимодействат с технологиите, оформя и метода, по който младежите ще взаимодействат с устройствата. „ Децата виждат, в случай че – да речем – родителите си оставят телефона настрани по време на вечеря, в случай че го поставят в друга стая, до момента в който спят. Бидейки очевидци на тези привички, [децата] могат да осъзнаят, че и те могат да упражняват същия повече надзор върху своите устройства ”, споделя Райдаут.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ