Родителите подценяват опасностите за децата при играене и гледане на

Родителите подценяват заплахите за децата при играене и гледане на видео в уеб
(снимка: CC0 Public Domain)

„ Родителите считат, че детето им е в сигурност, тъй като когато е онлайн, то е тихичко и кротичко – само че в действителност не знаят какво гледа то сега “, споделя Ник Уетън, шеф на главното учебно заведение JH Godwin в Честър. Тя предизвестява, че мълчанието постоянно може да е подвеждащо. „ Децата могат да бъдат травмирани от ужасяващи видеоклипове, които гледат онлайн “, предизвести директорката. Тя е виновна за 180 възпитаници на възраст от 4,5 до 11 години.

Уетън е виждала деца на 6 години да играят онлайн компютърни игри с рейтинг 12, т.е. мощно реалистично принуждение. „ Имали сме случаи на деца, които се нуждаят от медикаменти, с цел да могат да спят. Това е извънредно обезпокоително “, споделя Уетън.
още по темата
Някои възпитаници са неспособни да внимават в час, тъй като са били будни цяла нощ, играейки на таблети или телефони. Скорошна „ мода “, която директорката и учители забелязали, е съревнование „ кой ще остане безсънен най-дълго ” в WhatsApp група. Победителят е изпратил последното си известие в 04:00.

Освен че гледат неуместно наличие онлайн или будуват до късно, децата, които не са следени онлайн, могат да бъдат уязвими за педофили.

Тези проблеми са познати на Рейчъл О’Конъл. Тя е разследвала случаи на онлайн малтретиране на деца, работейки върху статистически техники за идентифициране на насилниците. В хода на изследването си дамата влиза в интернет, представяйки се за 8-годишно дете, което си няма приятелчета в учебно заведение. Нейното схващане за метода на мислене на нарушителите е смразяващо. Казва, че тъкмо децата без другари най-често са цел за педофилите.

В учебните заведения О’Конъл открива, че доста родители не знаят до кои приложения имат достъп децата им. „ Пускането на голи селфита онлайн наподобява към този момент е всекидневно нещо “, споделя тя. „ Родителите пък усещат, че не знаят по какъв начин „ цифрово “ да „ родителстват “. Това от време на време ги кара да се усещат даже безпомощни “.

Значителен проблем е, че децата могат да станат обект на нахлуване, до момента в който преглеждат уеб сайтове, които теоретично са неразрешени за младежи.

Организацията, учредена от О’Конъл – „ TrustElevate ” – се основава на правилото на „ нулевите данни ”: определяне дали на обещано дете би трябвало да бъде разрешено да влезе в избрана уеб-услуга, само че без да се разкриват персонални данни за детето. Техниката на „ нулеви данни “ се тества взаимно с локален мобилен оператор. Целта е да се да сътвори приложение за фамилен достъп, което ще ревизира потребителите за тяхната възраст и ще търси утвърждението на родителите.

Софтуерът на TrustElevate генерира токен, съдържащ единствено възрастовия диапазон на детето, без каквато и да е друга персонална информация. Съществуващите данни са задоволителни, с цел да разрешават на доставчика на услуги да ревизира всеки евентуален нов консуматор.

Подобни типове механически принадлежности са от изгода, само че учебните заведения също би трябвало да се намесят. В JH Godwin School госпожа Уетън е съкрушена от незаинтересоваността на родителите. Тя организира онлайн семинари за сигурност, където родителите биват поканени да донесат собствен преносим компютър, с цел да могат да изтеглят приложения за сигурност и наставнически надзор. За отчаяние на директорката, ангажираността на родителите е слаба. Случвало се е на проведен от нея семинар да се запишат 150 родители, а в последна сметка да пристигна единствено един.

Това, че детето кротува, до момента в който употребява интернет, подвежда родителите, че всичко е наред (снимка: CC0 Public Domain)

Уетън даже се пробвала да приложи тактически метод, насрочвайки диалозите за онлайн сигурност към времето на известни събития, като коледните или великденските празнични тържества. В отговор получила обвинявания от хора, които упорстват, че не би трябвало да им се изнасят лекции по време на празненствата.

И в случай че това не е всичко, то има и още един проблем: пристрастяването. Компютърните игри могат да бъдат пристрастяващи. „ Ако не предпазваме децата, в учебно заведение те идват изтощени и неспособни да възприемат новите познания “. Учителката желае и софтуерните компании да се почувстват виновни за отбраната на децата посредством ограничения като програмен продукт за инспекция на възрастта.

О’Конъл от TrustElevate е на мнение, че отговорност на управляващите е да създадат доста повече, с цел да се контролира достъпът на децата до игри и уеб страници. „ В момента няма контрол върху това. Няма контрол и върху въздействието “.

Говорейки пред BBC News, Крис Филп, министър на технологиите и цифровата стопанска система на Англия, предлага нещо, което – съгласно него – би било по-строга работна среда за онлайн платформите в бъдеще. „ Ако платформите желаят децата да употребяват техните услуги, те ще би трябвало да ги предпазят от достъп до наличие, което е нездравословно или неуместно. Ако услугите на платформите са предопределени за възрастни, те ще би трябвало да предотвратят достъпа на малолетни “.

Министърът упорства още, че учебните заведения и родителите, които се борят с онлайн заплахите, би трябвало да бъдат подкрепени от строги регулации и ограничения. „ Онези, които не се преценяват, би трябвало да бъдат глобени с големи санкции и рискуват услугите им да бъдат блокирани “, заключава министърът.