Певците са глезените деца на свободата
* Родителите ми не имаха вяра, че изкуството ще ме храни, споделя фамозният реализатор на романси
Олег Погудин
Концерт на националния актьор на Русия Олег Погудин ще се състои в Голямата зала на РКИЦ на 27 май от 18.30.
Мероприятието е отдадено на Деня на славянската книжовност и просвета.
На концертите на Погудин хора на друга възраст и с друго обучение, поданици на Москва и дребни съветски градове, парижани и берлинчани, плачат и се смеят, приветстват и припяват, чакат нови срещи с този изумителен реализатор, който към този момент четвърт век изцяло основателно назовават «Сребърния глас на Русия».
Олег Погудин, известният реализатор на съветски романси, тенор и възпитател, е роден на 22 декември 1968 година в Ленинград в семейство на инженери, работещи във военнопромишлен комплекс. Цялата му рода по бащина линия пее превъзходно. Самият той стартира на седем години да прави чудеса с гласа си. Завършва актьорско майсторство в Ленинградския университет за спектакъл, музика и кинематография " Николай Черкасов ". Погудин се отличава с неповторимия си " сребърен " тембър. На сцената на Руския културно-информационен център в София осъществяването му бе под съпровода на камерен оркестър. За предходната година Олег Погудин е осъществил над 100 концерта на три континента.
----
- Олег, отминава ли времето на романсите?
- Всяко настояще на следващия ден е към този момент минало. Това е действителността. Има неща, които живеят минути или секунди. Други остават в историята, макар че са се случили в предишното. Изкуството е ориентирано към вечността. То не върви на задна скорост. Няма такава алтернатива. Заради това не бих споделил, че времето на романсите е зад тила ни. Романсът е характерен род, присъщ за съветската общественост и интелигенция. Трайно се е загнездил в класиката. Затова постоянно ще им жадност за романси. Независимо от действителността.
Те се предават от потомство на потомство.
Също като поезията, валсовете, операта. Всъщност са част от фантазиите ни за прелестен живот. Най-важното е да сме здрави и децата ни да са читави и щастливи.
- Вашата аудитория има ли избрана възраст?
- Да. Това са хората над 35-40 години. Младежите не се увличат кой знае какъв брой по този род, само че техните родители са същински познавачи. Вече 30 години пея романси и залите постоянно са цялостни, без значение къде съм. Слушали са ме над 4000 души. Романсът е безконечен като любовта. Той не изисква суетливост. Той е за всички, които обичат и са обичани.
- Къде се крие романтиката и съществува ли тя въобще?
- Разбира се, че романтиката съществува. Тя постоянно е била и ще бъде жива. Тя се крие там, където я търсим. Ако я търсим с верните хора и на верните места, постоянно ще я намерим. Не се заблуждавайте, че в нашето сиво ежедневие, цялостно с комерсиалност и технологии, няма романтика. Тя е до всеки от нас.
- Пели ли сте серенади под прозореца на обичано момиче?
- Да, като младеж. На 16 съм правил серенади под прозорците на девойките. Живеехме в покрайнините на Санкт Петербург, където множеството хора преди време живееха в къщи, а не в блокове. И серенадите под балконите на ухажваното момиче бяха нещо напълно обикновено по тези времена. Но на 16 влязох и в Театралния институт - и до там със свободния живот, детството и юношеските халтури. От този миг нататък към този момент гледах на пеенето, съпровода и актьорското майсторство професионално и не се сещах повече за серенадите под прозорците. Учехме от 9 сутринта до 12 през нощта.
Нямаше време нито за обич, нито за серенади.
- Пеете ли на маса с другари?
- Да, несъмнено. Приятелите ми доста обичат старите градски песни и романси. Цялото ми семейство е музикално, даже семейството ми значи " пеещ " на старославянски.
- Имате ли доста почитателки?
- Достатъчно са, не се окайвам. Преобладаващото болшинство в публиката са дами. Не мисля, че съм им отегчителен, откакто пълнят залите.
- Вие сте непрестанно на път. Къде в Европа се чувствате най-добре признат?
- В годините на нашия соц във Франция залите бяха цялостни с французи, в Италия - с италианци, в Испания - с испанци. Но в този момент нещата се трансформираха. На моите концерти зад граница идват най-вече руснаците, които живеят в съответната страна. Някои от тях са омъжени или женени за хора от нацията хазаин. Те малко или доста са осведомени с съветската музика, с нашата класика, шансони или романси. Веднъж в годината наложително върша концерт в Чехия. Там постоянно ме чакат с неспокойствие. В България ме посрещат извънредно топло. Залата беше претъпкана.
- Пели ли сте без микрофон?
- Да, несъмнено - при механически проблеми или напълно преднамерено. За същинския реализатор да пее без микрофон е даже наслаждение - при отлична звучност, несъмнено. Спомням си една история по този мотив. През 90-те, когато измененията настъпваха внезапно, имах концерт някъде в провинцията. Хората ме чакаха с неспокойствие. Залата беше ледена, дъхът ми се виждаше. Но даже и не помислих да приключа.
- Израснали сте в семейство на инженери. Как решихте да станете артист и артист?
- Това е Божа работа. Ако човек има изразена заложба, рано или късно тя му става специалност. Пея от дете. Хората се спираха по улицата да ме слушат.
Баща ми обаче не беше във екстаз, че ще се изхранвам с изкуство. Но по тази причина пък получих цялостната поддръжка от дядо ми, който беше боен и прелестно пееше. И от чичо ми, който макар че е изтъкнат хирург, също пее и ме поддържаше в моя блян за огромната сцена. За нашите пеенето беше нещо напълно обикновено и постоянно съществуващо. Но тяхното потомство не проумя до край по какъв начин бих могъл да се устоявам от осъществяването на романси. После, през 70-те, блеснаха Булат Окуджава, Владимир Висоцки - и родителите ми схванаха, че геният може да ти заплаща сметките.
- Имате 10 кино лентата зад тила си. Имате ли самочувствието на артист?
- Категорично не. Въпреки, че съм артист по обучение. През 90-те години при започване на перестройката беше доста мъчно да оцелееш като артист. Някои сътрудници се погубиха. Престанаха да се занимават с изкуство и месомелачката на бизнеса ги погълна. Сега е напълно друго.
Бълват сериал след сериал. Но артистът не е свободен. Той е постоянно зависещ на режисьора, който постанова волята си. Актьорът е задължен да се подчинява. А аз съм капризен от свободата си!
Напълно самостоятелен съм. Затова не продължих като артист. Винаги ме е било боязън да не изгубя свободата си.
- Какво ви хареса в България?
- Невероятна страна! Вие сте щастливи да живеете измежду тази прелестна природа, да сте част от нация с толкоз богата история. Влюбен съм в морето и планините ви. Минах и около Рилския манастир - необикновено, магическо място с толкоз положителна сила.
Интервю на Оля Ал-Ахмед, standartnews.com
Олег Погудин
Концерт на националния актьор на Русия Олег Погудин ще се състои в Голямата зала на РКИЦ на 27 май от 18.30.
Мероприятието е отдадено на Деня на славянската книжовност и просвета.
На концертите на Погудин хора на друга възраст и с друго обучение, поданици на Москва и дребни съветски градове, парижани и берлинчани, плачат и се смеят, приветстват и припяват, чакат нови срещи с този изумителен реализатор, който към този момент четвърт век изцяло основателно назовават «Сребърния глас на Русия».
Олег Погудин, известният реализатор на съветски романси, тенор и възпитател, е роден на 22 декември 1968 година в Ленинград в семейство на инженери, работещи във военнопромишлен комплекс. Цялата му рода по бащина линия пее превъзходно. Самият той стартира на седем години да прави чудеса с гласа си. Завършва актьорско майсторство в Ленинградския университет за спектакъл, музика и кинематография " Николай Черкасов ". Погудин се отличава с неповторимия си " сребърен " тембър. На сцената на Руския културно-информационен център в София осъществяването му бе под съпровода на камерен оркестър. За предходната година Олег Погудин е осъществил над 100 концерта на три континента.
----
- Олег, отминава ли времето на романсите?
- Всяко настояще на следващия ден е към този момент минало. Това е действителността. Има неща, които живеят минути или секунди. Други остават в историята, макар че са се случили в предишното. Изкуството е ориентирано към вечността. То не върви на задна скорост. Няма такава алтернатива. Заради това не бих споделил, че времето на романсите е зад тила ни. Романсът е характерен род, присъщ за съветската общественост и интелигенция. Трайно се е загнездил в класиката. Затова постоянно ще им жадност за романси. Независимо от действителността.
Те се предават от потомство на потомство.
Също като поезията, валсовете, операта. Всъщност са част от фантазиите ни за прелестен живот. Най-важното е да сме здрави и децата ни да са читави и щастливи.
- Вашата аудитория има ли избрана възраст?
- Да. Това са хората над 35-40 години. Младежите не се увличат кой знае какъв брой по този род, само че техните родители са същински познавачи. Вече 30 години пея романси и залите постоянно са цялостни, без значение къде съм. Слушали са ме над 4000 души. Романсът е безконечен като любовта. Той не изисква суетливост. Той е за всички, които обичат и са обичани.
- Къде се крие романтиката и съществува ли тя въобще?
- Разбира се, че романтиката съществува. Тя постоянно е била и ще бъде жива. Тя се крие там, където я търсим. Ако я търсим с верните хора и на верните места, постоянно ще я намерим. Не се заблуждавайте, че в нашето сиво ежедневие, цялостно с комерсиалност и технологии, няма романтика. Тя е до всеки от нас.
- Пели ли сте серенади под прозореца на обичано момиче?
- Да, като младеж. На 16 съм правил серенади под прозорците на девойките. Живеехме в покрайнините на Санкт Петербург, където множеството хора преди време живееха в къщи, а не в блокове. И серенадите под балконите на ухажваното момиче бяха нещо напълно обикновено по тези времена. Но на 16 влязох и в Театралния институт - и до там със свободния живот, детството и юношеските халтури. От този миг нататък към този момент гледах на пеенето, съпровода и актьорското майсторство професионално и не се сещах повече за серенадите под прозорците. Учехме от 9 сутринта до 12 през нощта.
Нямаше време нито за обич, нито за серенади.
- Пеете ли на маса с другари?
- Да, несъмнено. Приятелите ми доста обичат старите градски песни и романси. Цялото ми семейство е музикално, даже семейството ми значи " пеещ " на старославянски.
- Имате ли доста почитателки?
- Достатъчно са, не се окайвам. Преобладаващото болшинство в публиката са дами. Не мисля, че съм им отегчителен, откакто пълнят залите.
- Вие сте непрестанно на път. Къде в Европа се чувствате най-добре признат?
- В годините на нашия соц във Франция залите бяха цялостни с французи, в Италия - с италианци, в Испания - с испанци. Но в този момент нещата се трансформираха. На моите концерти зад граница идват най-вече руснаците, които живеят в съответната страна. Някои от тях са омъжени или женени за хора от нацията хазаин. Те малко или доста са осведомени с съветската музика, с нашата класика, шансони или романси. Веднъж в годината наложително върша концерт в Чехия. Там постоянно ме чакат с неспокойствие. В България ме посрещат извънредно топло. Залата беше претъпкана.
- Пели ли сте без микрофон?
- Да, несъмнено - при механически проблеми или напълно преднамерено. За същинския реализатор да пее без микрофон е даже наслаждение - при отлична звучност, несъмнено. Спомням си една история по този мотив. През 90-те, когато измененията настъпваха внезапно, имах концерт някъде в провинцията. Хората ме чакаха с неспокойствие. Залата беше ледена, дъхът ми се виждаше. Но даже и не помислих да приключа.
- Израснали сте в семейство на инженери. Как решихте да станете артист и артист?
- Това е Божа работа. Ако човек има изразена заложба, рано или късно тя му става специалност. Пея от дете. Хората се спираха по улицата да ме слушат.
Баща ми обаче не беше във екстаз, че ще се изхранвам с изкуство. Но по тази причина пък получих цялостната поддръжка от дядо ми, който беше боен и прелестно пееше. И от чичо ми, който макар че е изтъкнат хирург, също пее и ме поддържаше в моя блян за огромната сцена. За нашите пеенето беше нещо напълно обикновено и постоянно съществуващо. Но тяхното потомство не проумя до край по какъв начин бих могъл да се устоявам от осъществяването на романси. После, през 70-те, блеснаха Булат Окуджава, Владимир Висоцки - и родителите ми схванаха, че геният може да ти заплаща сметките.
- Имате 10 кино лентата зад тила си. Имате ли самочувствието на артист?
- Категорично не. Въпреки, че съм артист по обучение. През 90-те години при започване на перестройката беше доста мъчно да оцелееш като артист. Някои сътрудници се погубиха. Престанаха да се занимават с изкуство и месомелачката на бизнеса ги погълна. Сега е напълно друго.
Бълват сериал след сериал. Но артистът не е свободен. Той е постоянно зависещ на режисьора, който постанова волята си. Актьорът е задължен да се подчинява. А аз съм капризен от свободата си!
Напълно самостоятелен съм. Затова не продължих като артист. Винаги ме е било боязън да не изгубя свободата си.
- Какво ви хареса в България?
- Невероятна страна! Вие сте щастливи да живеете измежду тази прелестна природа, да сте част от нация с толкоз богата история. Влюбен съм в морето и планините ви. Минах и около Рилския манастир - необикновено, магическо място с толкоз положителна сила.
Интервю на Оля Ал-Ахмед, standartnews.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ