Родината на свети Иерон била Втора (Велика) Кападокия. Той се

Родината на свети Иерон била Втора (Велика) Кападокия. Той се родил в град Тиана по време на царуването на императорите ДиоклетианРечник и Максимиан, които били ревностни поклонници па идолите и гонители на християните. Майката на свети Иером Стратоника била благочестива и богобоязлива жена.
Когато императорите разбрали, че жителите на областите Армения и Кападокия отхвърлят да се поклонят на идолите макар издадените императорски укази, те след дълги заседания избрали диама лукави, предани на езичеството, жестоки мъже, Агриколай и Лизий, и изпратили единия в Армения, а другия - в Кападокия. Те им заповядали: първо - да санкционират всички християни, които не съгласят да се поклонят на идолите, и второ - да запишат във войската всички мъже и юноши, мощни по тяло и способни за военна работа.
Когато дошъл в Кападокия, Лизий почнал старателно да търси годни за военна работа мъже. Между другото му донесли и за Иерон като за човек здрав, мощен и отличаващ се с изключително геройство. Лизий тутакси изпратил бойци, с цел да го доведат при него. Пратениците не го заварили в дома му, той бил на работа в полето. Войниците се отправили натам, ча да го заловят. Но свети Иерон, като схванал, че желаят да го вземат на работа във войската, отказал да тръгне с тях. Той считал, че за християнина е нездравословно да има общение и да служи дружно с идолопоклонници. Воините поискали принудително да го вземат със себе си, само че ядосаният Иерон взел едно попаднало му подръка дърво и почнал да се отбранява с него. Оказал се толкоз по-силен от бойците, че те побягнали, а той се втурнал да ги гони, както лъв гони плячката си. Но рапръснатите от него бойци още веднъж се събрали на едно място. Те се срамували един от различен по тази причина, че освен не могли да се оправят с един човек, само че и били прогонени от него. Войниците се бояли да се върнат с празни ръце при този, който ги бил изпратил. Те си казвали един на различен, че в случай че се върнат без Иерон, освен ще бъдат осмени за това, че един човек ги е победил, само че и че ще бъдат грубо осъдени поради страхливостта си. Затова те извикали на помощ другарите си и за повторно тръгнали да заловят свети Иерон.
Щом чул за това, той събрал тайфа от осемнадесет мъже християни, скрил се дружно с тях в намиращата се наоколо пещера и отсам се отбранявал против нападенията на обкръжилите го езичници. Последните известили своя шеф, че Иерон се укрепил дружно с други християни в една пещера и че не могат да го заловят. Началникът им изпратил още бойци на помощ и все пак те не могли да създадат нищо, защото от боязън пред Иерон никой не се осмелявал да се приближи до входа на пещерата. Тогава началникът изпратил при тях един от приятелите на Иерон на име Кириак.
Когато пристигнал на мястото, Кириак посъветвал бойците да се отстранят от пещерата, защото Иерон можел, както казвал той, да бъде взет единствено с благост и с богатство уверение, а по никакъв метод - принудително. След като бойците се отстранили, Кириак влезнал при Иерон и почнал да го убеждава да не се съпротивлява на властта и да отиде да се запише на военна работа. С мирните си думи той успокоил Иерон, извел го от пещерата и го отвел в дома му при негова та майка - остаряла и сляпа вдовица. Майката почнала със мощен глас да оплаква сина си, наричала го опора на своята напреднала възраст и светлина за слепите си очи, жалеейки за това, че се лишава от единственото успокоение в своето скръбно вдовство. Междувременно бойците обкръжили Иерон и го принуждавали да тръгне с тях.
След като се дал прошка с плачещата си майка, със съседи и познати, които се били събрали там, той взел сьс себе си един собствен роднина на име Виктор и тръгнал към град Мелитин дружно с бойците. Съпровождали го още двама от неговите близки роднини -Матрониаи и Лнтоний и неколцина други единоверци. Пътниците не съумели да стигнат до Мелитин преди залез слънце и пренощували на мястото, където ги заварила нощта.
През нощта на блажения Иерон се явил някакъв човек, облечен в бели облекла и с мирен и цялостен с обич глас му възвестил:
- Благовестя ти избавление, Иероне! Ти вървиш по правия път, защото отиваш на героизъм за Небесния Цар и не за погиващата земна популярност ще воюваш. Скоро ти ще отидеш при Небесния Цар и ще бъдеш увенчан от Него с чест и популярност за своите подвизи. С тези свои думи явилият се извършил сърцето на Иерон с неизказана наслада. След това той станал незабележим, а Иерон се пробудил и с наслада споделил на приятелите и сродниците си, които били дружно с него:
- Аз узнах тайната на Божието снизхождение към мене и в този момент към този момент с наслада ще потегли по пътя, който ми престои. Само едно е същинското богатство, едно - същинското наследие, едни са същинските благосъстояния - тези, които са на небесата. Л всички земни богатства не принасят на своите притежатели никаква изгода: " каква изгода за индивида, в случай че придобие целия свят, а повреди на душата си? " 1 За мен няма нищо по-скъпо и по-ценно от душата. Достатъчно време от живота си изгубих в служене на суетата, в този момент отивам при Бога. Едно единствено ме смущава - скръбта па моята майка, престарялата и немощна вдовица, която е лишена от зрение и няма асистент и покровител. Но аз отивам да умра за Христа и на Него, Бащата на сираци и вдовици, ще поверя и своята майка!
При тия думи Иерон се просълзил от жал към майка си и по-късно тръгнал по своя път. В Мелитин свети Иерон бил затворен в тюрма дружно с още други тридесет и трима християни. Тук той почнал да убеждава своите приятели пандизчии:
- Послушайте, другари и братя, моя съвет, който ще ви бъде потребен не в този живот, а в бъдещия! Всички, които се боят от Бога, търсят не земните краткотрайни, а бъдещите безконечни богатства. Вие чухте, че на сутринта ще се опитат да ни принуждават да принесем жертви на лъжливите езически богове. Но ние няма да се подчиним, не ще се поклоним на идолите и не ще им принесем жертва! По-добре да принесем хвалебна жертва на истинния наш Бог и да възнесем към Него пашите молебствия, та като ги чуе, Той да ни даде мощ твърдо и мъжествено да претърпим мъченията и да ни удостои с благословен край!
Тези, които слушали Иерон, единомислещо дали отговор:
- Сладки като мед са за нас гноите думи! Ти ни съветваш да създадем това, което фактически е потребно и избавително за нас и всички ние желаем по-добре да умрем за Христа, в сравнение с да се поклоним на идолите и да живеем в суетност!
Тъмничните стражи известили самия Лизий за това решение на пандизчиите. На сутринта той заповядал да изведат от тъмницата светите мъченици и да ги доведат на съд при него. Когато ги довели при Лизий, той с яд ги попитал:
- Кой бяс ни докара до безумното решение да въстанете срещу властта и да ме се подчинявате на царската заповед да се покланяме им великите богове?
- Ние, несъмнено, щяхме да сме безумци и играчка на бесовете - дали отговор сметните, - в случай че бихме въздавали достойнството, подобаваща само на Единия Бог, на дървените и каменните произведения на човешките ръце. Но в този момент постъпваме умно, тъй като се покланяме на Твореца на всичко, Който сътвори небето и земята със Слоното Си и ги изведе от несъществуване в съществуване с Духа на устата Си.
В това време един от присъстващите в съда показал свети Иерон на Лизий и споделил:
- Ето кой се съпротивляваше на твоите пратеници и всичко, за което ти чу, е точно негово дело.
Лизий погледнал към Иерон и го попитал от кое място е родом. След като светецът посочил своето родно място и своя роден град, Лизий още веднъж го попитал:
- Ти ли си този, който се възпротиви на царската заповед, надявайки се на телесната си мощ, и нанесе побой на изпратените за тебе бойци?
- Да, аз! - самоуверено дал отговор мъжественият Иероп. - " Аз ли да не ненавиждам ония, които... ненавиждат " моя Господ и да не се отвращавам от Неговите врагове! " С цялостна ненавист ги ненавиждам: те ми са врагове ". Затова и побой им нанесох, и ги гоних като страхливи зайци.
Като чул тия думи, Лизий се разгневил и без да отдаде дължимото на храбростта и силата на Иерон, го порицал за непокорността му:
- Твоето безумство те докара до такава смелост, че ти не се подчини на царската заповед, не се покори и на моето разпореждане и преби изпратените от нас. За това аз повелявам да отсекат до лакътя твоята дръзка ръка, която служи на безумната ти глава.
И незабавно отсекли ръката на свети Иерон, а останалите светии по заповед на мъчителя били безпощадно в продължение на дълго време. След това още веднъж ги хвърлили в тъмницата. Там те благодарили на Бога, Който ги сподобил да понесат такива страдания за Неговото свято име. Но един от тях, упоменатият Виктор - родственикът на Иерон, като изнемогнал от побоя и се уплашил от очакващите ги още по-страшни мъчения, скрито извикал при себе си чиновника, който водел листата на хванатите и излъчените на мъчения християни. Унижавайки се, той помолил чиновника да зачеркне неговото име от листата с имената на пандизчиите, страдащи за Христа, при което му заречен да му подари за това един парцел. Подкупен от обещания му подарък, чиновникът извършил молбата на Виктор; изличил името му от листата и през нощта го пуснал от тъмницата на независимост. Но Виктор, малко откакто излязъл от тъмницата, починал и по този метод се лишил и от благосъстояние, и от живот, и от мъченическия венец.
Когато настъпило утрото, снети Иерон разбрал за случилото се и изпълнен с безкрайна тъга, фъмко заридал за своя сродник:
-Уви, Викторе! Какно направи ти? О, за каква скъпа цена се откупи! Защо самичък се съобщи в ръцете на врага? Защо избра позора на бягството пред венеца на славата? Защо се лиши от безконечния поради краткотрайния живот? Защо краткотрайното облекчение сложи по-горс от насладата, която не ще има край? О, по какъв начин те уплашиха краткотрайните премеждия от незначителните рани, които са нищо спрямо безконечните страдания, които те чакат съгласно Божия съд!
След като оплакал по този начин отпадналия от мъченическия лик, свети Иерон повикал при себе си двамата си сродници Анто-ний и Матрониан и им качал:
- Чуйте моята последна воля и като се върнете отсам, я изпълнете. Моето имущество, което се намира в Писидия, оставям на сестра си Теотимия, та тя, като получава от него нужното прехранване, да прави помен за мен в деня на моята гибел. А цялото си останало имущество оставям на майка си, защото тя е вдовица и сама. Предайте й също и моята отсечена ръка и й кажете документално да помоли началника на град Анкира - знатния жрец Рустик - да й даде къща във Вадисан, където да бъде занесена и ръката ми.
След като оставил наследството си на своите сродници, блаженият Иерон умерено зачакал мъченическия си край. И ето - на петия ден Лизий още веднъж седнал на съдийското място и като извикал светиите, почнал да ги принуждава да се поклонят на идолите. Той дълго се стараел и с милувки, и със закани да ги отвърне от Христа, само че напъните му останали напразни. Тогава заповядал изначало да ги бият безпощадно с тояги, а по-късно ги осъдил на посичане с меч. След доста и жестоки мъчения светите мъченици били наказани на гибел. Прсдвож-дани от блажения Иерон, те запели по пътя към мястото на наказването думите на псалома: " Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен " 2. Когато пристигнали на мястото на наказването, те преклонили колене и се помолили на Господа:
- Господи Иисусе Христе, приеми нашите души!
А по-късно светите им глави били отсечени с меч.
Антоний и Матрониан се обърнали към Лизий с молба да им разреши да вземат тялото на своя сродник Иерон. Тъй като Лизий им отказал, те го помолили да им даде най-малко отсечената глава на Иерон. А той им дал отговор, че ще им даде главата единствено в случай че му дадат в подмяна толкоз злато, колкото е тежестта й. Антоний и Матрониан доста се натъжили, тъй като нямали толкоз доста злато, макар че честната глава на мъченика безспорно била несравнимо по-ценна от всякакво злато. Тогава Бог вложил в сърцето на един богат и благороден мъж на име Хризатий да даде откупа за главата на светия страдалец Иерон. Той дал на Лизий толкоз злато, колкото тежала главата и като я взел, с респект я пазел в дома си. Користолюбивият Лизий почнал тогава да търси и отсечената ръка на светия страдалец, разчитайки и за нея да получи злато. Но като разбрали за това, Антоний и Матрониан побързали през една нощ да избягат в родината си, като отнесли със себе си светата ръка. Тялото пък на мъченика дружно с телата па останалите свети мъченици, които били обезглавиш с него, били прибрани скрито от християните и заровени на прикрито място. А упоменатите братя занесли ръката на снети Иерон ма неговата майка Страто-ника. Майката взела отсечената поради Христа ръка на своя любим наследник, умила я със сълзите си и я прегръщала с майчинска обич. Радвайки се за сина си и в това време отдавайки се на естествената си тъга, тя със сълзи говорела:
- Любими мой сине, който аз родих жив и здрав! Сега у мен е единствено една дребна част от твоето мъртво тяло, само че толкоз по-голяма тъга провокира тя в мене. Уви, сине мой! Родих те в болки, отгледах те и писания, като се надявах да имам в тебе опора в старостта си, поддръжка в заболяването и успокоение в скърбите. А вместо това се лиших от тебе, светлина на моите слепи очи! Но за какво рева, когато би трябвало да се забавлявам и да се веселя за това, че съм майка на страдалец, че съм отдала плода на утробата си на Бога, че ти, обичани сине, умря не по този начин, както нормално умират хората. Та нали мъченическата гибел, с каквато умря ти, води към доста и велики богатства! Но като си отиде, не ме изоставяй напълно, сине мой, и в молитвите си се застъпвай за мене пред Господа, за Когото ти проля своята кръв, та Той и мен по-скоро да освободи от този многотруден и цялостен с всевъзможни беди живот!
След това Стратоника положила ръката на светия страдалец на това място, което самичък той благоволил да уточни, и привела в осъществяване всичко завещано от него. Л Хризатий, който дал откупа за главата на свети Иерон, след известно време построил черква на мястото, където били посечени светите мъченици, и положил в нея главата на мъченика, прославяйки Светата Троица.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.