Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек.

Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек. Животът на младите съпрузи протичал в мир и благоденствие.
Но дяволът завидял на тяхното благополучие. Въвлякъл Теодора в блудничество. Веднага по-късно тя се опомнила. На другия ден след прегрешението, съзнала гнусотата на своето проваляне, Теодора изпаднала в такова душевно разтърсване, че почнала да се бие по лицето и да си скубе косите.
Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в непосредствен девически манастир. Разказала й за прегрешението си. Изразила обезсърчение, че Бог няма да се смили над нея. Но с умно майчино слово игуменията съумяла да я убеди в Божието състрадание. Спомнила тя на Теодора образеца с евангелската грешница, която умила със сълзи нозете на Спасителя и получила от Него амнистия за греховете си.
Развълнувана надълбоко и изпълнена с вяра за неизчерпаемата Божия доброта, Теодора възкликнала:
- Вярвам в моя Бог, майко игуменио! Вече няма да правя тоя грях, а сторения, съгласно силите си, ще се постарая да загладя!
Тъй Теодора намислила да отиде в манастир и то в мъжки манастир, където трябвало твърдо да се бори с изкушенията на плътта и да устои в битката като победителка. В подобен манастир тя решила да измоли прощение за своя тежък грях.
Но допустимо било брачният партньор й да не се съгласи и да изиска да й попречи. Когато той отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки облекла и напуснала бързо града.
Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра от града. Спряла пред вратите му и помолила вратаря да заяви на игумена, че желае да посвети своите дни в работа на Бога. Вратарят уведомил игумена за новия другоземец. Но игуменът заповядал да не се отваря манастирската врата.
- Нека младият посетител – споделил той – остане през тая нощ вън от манастира. Ако желанието му е откровено, той няма да се отдалечи от светата обител.
Настъпила нощта. Покрай Теодора почнали да бродят зверове. Но тя издържала на тестването. Не мръднала от вратите.
Сутринта се явила пред игумена, като се показала с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я одобряват в цифрата на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи.
Просълзена от паника, Теодора се хвърлила в нозете му и споделила:
- Не ме отхвърляй, отче от вашата света обител. Не ме лишавай от ангелоподобно общуване с вас. Не ме изгонвай в света, от който тичам, както в миналото евреите избягаха от Египет. Аз няма да се върна в света! Не се смущавай от моята младост. С вашите свети молебствия аз ще привикна на всякакво самоограничение. При Божията помощ ще претърпявам всички писания. Ще правя всичко, което ми заповядате, старателно и усърдно. Само ме приемете, тъй като желая да се кая за греховете си!
Игуменът видял чистосърдечното желание на младежа. Размислил и решил: гостът да бъде признат в светата обител.
Настъпили за Теодора дни на тестване и на велики подвизи.
Братята се чудели на нейните всенощни молебствия, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й присъединяване в общите писания.
Скоро тялото й, в миналото осквернено, станало забележим съсъд на Божията берекет, хранилище на Светия Дух.
В манастира тя претърпяла осем години. Получила берекет да прави чудеса.
Но не щеш ли настъпило ново, доста тежко тестване.
Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Игуменът наредил: в случай че се наложи по пътя да пренощува, да спре в Еннатския манастир, който отстоял от града на 9 километра.
Така се стекли събитията, че тя в действителност трябвало да пренощува в този манастир. В манастирската страноприемница, гдето се открила Теодора, била през тази нощ дъщерята на игумена на този манастир. Дошла да види татко си. Прелъстена от хубостта на мнимия духовник, тя през нощта почнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние. Не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж.
Получила съдбоносен отвод, тя направила прегрешението с различен посетител и така забременяла.
С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител.
Минало време. За бащата свещеник станало ясно, че щерка му е бременна. Смутен и угрижен, почнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката показала монаха Теодор. Бащата с упрек съобщил това на игумена на манастира Октодекат.
Изненадана, Теодора била изправена пред своя свещеник да дава отговор. Обвинението било изрично. Игуменът се вълнувал мощно: какъв обет бе дал младият духовник, а какво бе сторил!
Мнимият духовник твърдо дал отговор:
- Бог ми е очевидец, отче свети! Това аз не съм направил.
Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата.
В избраното време дъщерята на еннатския свещеник родила момче. Еннатски монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го измежду монасите и почнали да го упрекват в мръсен живот.
Игуменът се намерил в доста мъчно състояние. Сега към този момент не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е компрометиран. Разгневил се мощно на Теодора. Развълнували се мощно и братята монаси.
Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на духовник Теодор и духовник Теодор дружно с детето, да бъде изгонен от манастира.
Сега се показал случай за подвижницата Теодора да открие своето примирение. Тя могла да заяви на смутените братя тайната си и с това да възвърне своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото тестване, в което виждала отмъщение за предходния си грях.
Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила близо до него в една тясна бедняшка барака. Овчарите, които пасели стадата си в близост, се съжалили над нея. Давали постоянно мляко за детето. А сама тя се хранела единствено с диви треви.
За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни подигравки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният зной и зимният мраз я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.
Тъй минали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да елементарни изгнаника. Игуменът отечески благосклонно приел Теодора и я сложил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на боязън Божи.
Игуменът получил признание, че прегрешението на Теодора е простен. След това почнал да демонстрира отначало изключително разположение към мнимия духовник.
В това време Божията берекет към този момент обитавала очевидно у Теодора. Това най-много се изявило в дивно предсказание на Божията благосклонност, дарувано посредством подвижницата.
Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея сухо. Тогава игуменът споделил на някои духовни братя, че единствено духовник Теодор може да ги избави от смъртоносната жадност. И повикал по-късно мнимия духовник и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресушен изцяло. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя надълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото знамение: кладенецът се оказал цялостен с вода. Теодора донесла оттова цялостен съд с чиста вода. Никога по-късно кладенецът не пресушен.
Смирената Теодора казвала, че това знамение станало по молитвата и вярата на игумена, а не поради нея.
Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя привиден наследник и му дала последните си директиви: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази безмълвие, да бъде простодушен, мирен, преклонен, да се пази от злословие и празнодумство. Съветвала го да оказва помощ покорно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня непрекъснато своя бездомнически живот, компликациите в оная тясна барака. Тя желала от него и това – да не не помни своя “баща”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за прощален път Бога да й елементарни греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила умерено и блажено в горния свят.
Някои от монасите слушали прощалната сказка на Теодора с момчето. Съобщили за това на игумена. Нему било намерено във привидение, че духовник Теодор е жена. Игуменът поискал да бъде явена тая загадка в наличието на игумена и братята на Еннатския манастир, които предизвикали на подвижницата толкоз огромна тъга.
Игуменът и братята на Еннатския манастир се отзовали на поканата. Игуменът на Октодекат им разказал за своето привидение. За да ги увери, разкрил гърдите на преподобната. Еннатския свещеник и неговите монаси се смаяли и изтръпнали от смут пред своя огромен грях към светицата. Веднага коленичили до нейното тяло и заговорили:
- Прости ни, Божия рабиньо! Ние те оскърбихме по неведение.
Това станало в 472 година.
Вестта за дивната подвижница стигнала до мъжа й. Божият промисъл го довел в манастира в деня на нейната кончина. Пленен и изумен от нейния образец, той напуснал света, приел монашество в същата обител, гдето се спасявала и неговата жена. Поселил се в нейната килия. Живял малко време след нейната гибел. Проявил се като образцов Божи ласкател.
Този, който преподобна Теодора била осиновила, възприел нейното монашеско име и се стремял да подражава на подвига й. По-късно станал свещеник на същата света обител.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).