Роденият в Русе Александър Георгиев предизвика истински фурор с отличните

Роденият в Русе Александър Георгиев провокира същински възторг с отличните си изяви в първите си две срещи като титуляр на вратата на „ Ню Йорк Рейнджърс” в НХЛ .

Съдбата и кариерата на 22-годишният хокеист обаче можеше да са напълно разнообразни, в случай че България не бе минала през финансовата и политическа рецесия през 1997 година Именно тя подтиква родителите му да се реалокират в Москва, където стартира хокейната приказка на Сашо. Това описа особено за bTV от Съединени американски щати бащата на Александър – Георги.

Екипът ни се свърза с него с помощта на ръководителя на Българската федерация по хокей на лед – Мартин Миланов.

-Разкажете ни за детството на Сашо в България.

-Сашо е роден в Русе на 10 февруари 1996 година Аз съм българин, а майка му Наталия е рускиня. Запознахме са по време на следването ми в Московския енергетически институт, където учих нуклеарна физика.

-Как се стигна до заминаването ви за Русия?

-След като приключих образованието си, с цялото семейство се прибрах в България. Живяхме в Русе до 1997 година Помня, че тогава имаше някаква рецесия с парите. Бяха с доста нули и внезапно хората обедняха, валутата нарастна трагично, а със фамилията ми се върнахме в Москва. По това време в България вкараха валутен ръб, привързаха лв. към немската марка. Така че, в случай че не беше рецесията в България, още щяхме да живеем в Русе или в Козлодуй. Имах контракт с централата там за 5 години. Те ми плащаха и стипендия по време на следването.

-Кога Сашо стартира да се занимава с хокей?

-Сашо стартира да се занимава с хокей на 11 септември 2001 година На същия ден стана и терористичният атентат в Ню Йорк. Започна в московската хокейна школа „ Пингвините” в Бирюлево.

-Защо избра вратарския пост?

-Вратарския пост го избра не Сашо, а треньорът Игор Манякин. Той водеше заниманията на родените през 1996 година Със брачната половинка ми нямахме никаква визия от хокей. Искахме единствено детето да заякне и да не боледува. Хокеят е спорт номер 1 в Русия и за това го избрахме. По това време и Владислав Третяк се бе върнал от Съединени американски щати и постоянно го посочваха по малкия екран.





-Как се стигна до прекосяването му в тим от НХЛ?

-Отборите в НХЛ имат свои скаутски служби, посещават мачове на разнообразни тимове, пишат доклади за играчите, които са харесали. Главният скаут на „ Рейнджърс” за Европа постоянно гледал мачове на Сашо и му предложи да се причисли към камп на отбора при започване на юни. По време на камп-а треньорите работят с младите играчи, като до края на август се отсяват най-хубавите. След първия лагер от „ Рейнджърс” му предложиха контракт, само че той към този момент имаше подобен с финландския ТПС до 2020 година За това от „ Рейнджърс” трябваше да му платят наказателна клауза. След като прецизираха тази условност, на 17 юни Сашо подписа договора.

-Как се почувствахте, когато диктора в зала „ Медисън скуеър гардън” разгласи името на сина Ви като титулярен вратар на „ Рейнджърс”?

-Почувствах се горделив, че синът ми играе в именит клуб и в тази велика зала.

-Как очаквате да се развие кариерата му оттук насетне?

-Надявам се Сашо да се утвърди в тима и да стане титуляр в НХЛ. Засега той е единствено план, който има вероятност за развиване. Само времето ще покаже. Кариерата му зависи от доста фактори и най-важни са може би трудът и естествените данни. Не е маловажно и да си в точното време на точното място.





-Възможно ли е да го забележим в националния тим на България?

-За националния тим на България няма по какъв начин да играе, макар че има и българско поданство. Няма по какъв начин да стане, откакто е играл за различен народен тим - съветския. Сашо се надява, че още веднъж ще може да облече фланелката на Русия – тим, който постоянно е измежду кандидатите за медали на международни шампионати и олимпийски игри.