Роденият в Ботевград ТИХОМИР МИТОВ се занимава с музика още

Роденият в Ботевград ТИХОМИР МИТОВ се занимава с музика още от детските си години. Едва навършил 7, стартира да свири на бас флигорна, синтезатор и акордеон. Средното му обучение обаче няма нищо общо с шоубизнеса: приключва в ТПГ " Стамен Панчев " с профил " Телекомуникационни системи и технологии ", а по-късно се дипломира в специалността " Предучилищна и начална учебна педагогика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Всичко се трансформира, когато преди няколко години се явява на кастинг " на мрачно " пред журито на " Гласът на България ". Изпълнението от гласовития артист на песента " По първи петли " на Васил Найденов кара Десислава и Наско от " Б.Т.Р. " да се извърнат. Въпреки че не печели формата, продължава своето развиване на музикалната сцена у нас и в чужбина.

" Пътят на музиканта въобще не е елементарен у нас "

" Не се опасявам от неуспеха "

" Една усмивка, едно положително дело могат да трансформират нечие ежедневие "

- Не са доста артистите, които се вземат решение да създадат от персоналната си история ария с идея. Как се решихте да превърнете в обръщение шлагера " Аз съм тук ", Тихомире?

- Всичко стартира през 2014 година, когато взех решение да запиша песента " Аз съм тук ". В началото се притеснявах. Дори, като видях текста, имах буца в гърлото. Но събрах храброст да изпея този текст. Освен че с него задачата ми беше да кажа, че ме има, тук съм, желаех и всички осиновени деца да имат тази храброст.

- Защо тематиката за осиновяването е табу у нас?

- Защото се сещаме да вършим дела единствено по Коледа. Събираме облекла и пари за дребните деца един път годишно. Нима това ни прави по-добри?! А за навършващите 18 животът занапред стартира и те имат потребност от поддръжка. Темата за осиновяването е табу, тъй като у нас не се приказва за това по какъв начин се вземат деца от домовете от чужденци за 2-3 месеца. А българи, в случай че желаят да станат родители на изоставени момчета и девойки, по една или друга причина минават през 300 процедури.

- Кога съгласно вас е добре да се каже на едно осиновено дете, че хората, които се грижат за него, не са същинските му мама и баща?

- Това е доста комплицирана тематика. За страдание, възрастните от време на време са жестоки и може да изпреварят събитията. Смятам, че в случай че едно дете е обичано и обгрижвано, даже по-рано да разбере, че е осиновено, това единствено може да го накара да се гордее.

- Трябва ли непременно да се търсят биологичните родители?

- Не, нищо не го постанова. Това е персонално предпочитание и възприятие, които би трябвало да се изпитат и да се усетят.

- Вие направихте ли го? Поискахте ли да разберете за какво, по каква причина сте зарязан? Как се прости сходно нещо? Възможно ли е въобще?

- Наистина, аз самият потърсих дамата, която е моя биологична майка. Имах потребност от тази среща. Оказа се, че тя не подозира за съществуването ми. Години наред и двамата бяхме жертва на една неистина. И все пак, аз простих и на нея, и на татко ми - индивида, виновен за моето занемаряване. Трудно се прости, само че няма смисъл да се таи яд. Напротив, това ме стимулира още повече да оказвам помощ на хора с сходна орис.

- Въпреки младостта, си имате много награди. Какво значат те за вас? Важни ли са?

- Отличията са тип самопризнание. За мен не са значими или най-малко не виждам на тях като на нещо особено. Единствено премията за дебют от Христо Мутафчиев и Съюза на артистите в България ме накара да се гордея с тази ария и с моя план.

- Свирите на бас флигорна, синтезатор, акордеон... Кой от инструментите обаче ви е непосредствен и за какво?

- Честно казано, от дълго време не съм ги докосвал. С времето малко изоставих тази си пристрастеност. За сметка на това, акцентирам повече на пеенето.

- Преди време се явихте на кастинга на " Гласът на България ". Какво мислите за подобен вид телевизионни музикални формати? Нужни ли са? Дават ли същински подтик на кариерата на млади реализатори или основават нереална визия за опцията за развиване?

- Хубаво е да се знае, че тези риалити формати дават късмет на младите. Но персонално при мен всичко, което реализирах, съм си го платил и направил независимо. А по никакъв начин не беше елементарно. Моето персонално мнение е, че може да се научиш на дисциплина в сходни излъчвания, само че не трябва да очакваш, че ще те трансфорат в звезда. Това зависи от теб самия и какъв брой можеш да понесеш. Защото пътят не е елементарен.

- Освен в България, имали сте концерти и в Кипър, Виена, Унгария... Как ви одобряват зад граница? По-различна ли е публиката в чужбина?

- У нас, несъмнено, сякаш по-често слушам: този за какъв се мисли?! Или чета отрицателни мнения за себе си. Докато в чужбина хората се радват на музиката, правят оценка те като актьор. Разбира се, постоянно има изключения. В България също съм попадал на страхотна аудитория, за което се веселя.

- От какво се лишихте поради известността?

- Наложи се да се замисля. Защото, когато имаш някаква гласност, би трябвало да бъдеш виновен за дейностите си. Все отново ти подражават младите. Лиших се от доста хора край мен, които се трансформираха или се появиха единствено тъй като са ме давали по малкия екран. Това ме разочарова на моменти, само че привикнах. Сега съм уравновесен и се усещам удобно.

- Какво смятате за ваше най-голямо достижение - в професионален и персонален проект?

- Песента " Аз съм тук ". Във всичките ми предходни части намирах неточности, укорявах се. Но в този момент се гордея за първи път. С достолепие споделям: този план е изработен от мен, видеото го създадохме с другари, които също нямаха визия по какъв начин се снима музикален клип. Обаче бях сигурен, че ще стане, тъй като имаха вяра в мен и в идеята ми. И резултатът е налице.

- Кой до момента ви е оказал помощ най-вече в кариерата ви на реализатор?

- По-скоро бих посочил имената на хора като Лили Иванова, Квартет " Славей ", Бионсе, които с изпълняваната от тях музика са същинско ентусиазъм за мен.

- Било ли ви е в миналото толкоз тежко, че да сте на косъм да поискате да захвърлите микрофона и в никакъв случай повече да не излезете на сцената?

- Разбира се. Дори парчето " Аз съм тук " не се върти по радиата, тъй като не е комерсиално и в него се пее за осиновяване, а не за коли и дами. На места ми споделяха, че песента не дава отговор на програмната. Всичко това ме разочароваше. Но имам правилни другари, които бяха компактно зад мен и ми даваха кураж да не се отхвърлям. И даже изявлението, което давам за читателите на ДУМА, е доказателство, че към момента има медии, предоставящи късмет да се разчуе за сходни планове.

- Смятате ли се за съумял?

- Не. Смятам себе си за естествен човек като всички останали. Освен, че се занимавам с музика, работя като всички останали. Не съм лежащ в къщи да заставам и да си мисля, че съм популярен.

- Какво не знаят хората за вас, а бихте могли да разкриете най-малко частично?

- Много хора мислят, че моят живот е ваучър по клубове и на сцената. А в по-голяма част от времето си диря спокоен ъгъл за отдих и се затварям у дома, или се групирам с другари - надалеч от всичко.

- Хрумвало ли ви е да заживеете в чужбина? Мислите ли, че професионалната реализация зад граница е по-лесна?

- По-лесна - надали. Конкуренцията, в случай че въобще може да се назова по този начин, е по-голяма в чужбина. Но, да, обмислял съм го. И на драго сърце скоро може би ще опитам силите си на открито, до момента в който съм по-млад. Пък каквото стане. Не се багра да подхващам сходни ходове. Не се опасявам от неуспеха.

- Кое е най-важното, което научихте от сцената, от пеенето, от музиката като цяло?

- Научих, че всичко, което наподобява лъскаво, е лъжливо. Когато гледаш някои хора по малкия екран, си мислиш, че техният живот е съвършен. Но в действителност те заслужават аплодисментите на публиката, тъй като да устоиш в музикалния шоубизнес в България изисква доста бодърствуване, доста труд, доста финанси, доста ограничения... Научих се да се боря, да не се предавам и да имам вяра в себе си. Дори когато ми споделят, че не ставам.

- Направихте ли си към този момент равносметка за това каква е била миналата година за вас?

- О, да. Беше доста прочувствена и дълга година, изпълнена с разнообразни инциденти. Но не скърбя за нито един миг. Дори от неприятните мога единствено да се изучавам.

- Какво очаквате от 2020-а?

- Надявам се да показва албум и нови планове - още по-добри. Работя върху няколко мои хрумвания - още веднъж със смисъл и план. Надявам се да се харесат. Бих си поискал и повече пътувания, тъй като това ме зарежда (усмихва се). А на всички ваши читатели поисквам да са по-добри - освен по Коледа, а през цялата Нова година. Една усмивка, едно положително дело могат да трансформират нечие ежедневие.