Параскева Джукелова: Обичам и двете си любови - и киното, и театъра!
Родена е на 14 ноември 1970 година в Панагюрище. Родителите й са учители по математика, а тя самата е отличничка. Когато я одобряват в театралния институт, вуйна й възкликнала: Защо ти бяха всички тия шестици, като ще учиш във ВИТИЗ? През 1992-ра приключва актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов. Определят я като многолика, друга, хамелеон, най-естествената актриса. Всъщност тя постоянно се готви доста за функциите си. Гледа филми и слуша музика от съответната ера. Ходи в библиотеката и чете вестници от времето, в което се развива действието във кино лентата. Говори доста с режисьорите. Изпипва точно всеки подробност. И е безпределно упорита. Има запаметяващи се функции както в театъра, по този начин и в редица български игрални филми. Дебютът й е в Народния спектакъл “Иван Вазов”, където играе в ролята на два персонажа във “Великият комбинатор”. Запомнящи се са нейните изяви и в Сатиричния спектакъл “Алеко Константинов”, Общински спектакъл “Възраждане” и Театър “Българска армия”. Играе в постановките “Бягащи странници” от Алексей Казанцев, “Кожа и небе” от Димитре Динев, “По-големият син” от Александър Вампилов и още доста други.
Участва в емблематични филми - първият, в който играе, се снима през 1989 година и се споделя “Кмете, кмете”. През годините следват “Аритмия”, “Сезонът на канарчетата”, “Суламит”, “Асистентът” и “Емигранти”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай”. Последната към този момент кино роля на Джукелова е в “Съдилището” (2014) на Стефан Командарев.
Паци, както я назовават, е два пъти притежател на влиятелната премия “Златна роза” за най-хубава женска роля
във филмите “Изпепеляване” и “Сезонът на канарчетата”. Освен в български продукции тя взима присъединяване и в задгранични. През 2001 година се снима във “Версенжеторикс”, през 2003-та в “Небесни шерифи” и “Аз съм Дейвид”, а през 2005-а е екранна партньорка на Патрик Суейзи във кино лентата “Икона”.
Има голям брой участия в телевизионни филми и сериали. Изявява се като телевизионна водеща в предаването за българско кино “Понеделник 8 и 1/2” по Българска национална телевизия. От 2012 година играе в известния български сериал “Къде е Маги?”. Понастоящем е измежду звездите в спектакъла “Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” по творбата на Максим Горки “Чудаци” на сцената на Народния спектакъл “Иван Вазов”.
По мотив работата в театъра споделя: Театърът за мен не е натоварващ. Той по някакъв метод е игра.
Аз съм от дребното щастливци, които съумяват да си изкарват парите, забавлявайки се и играейки. Това е огромен късмет! Благословена работа.
Макар че, по този начин казано, звучи, като че ли да си актриса е безпределно елементарно. Не, това не е по този начин
Две слънчеви девойки - с щерка й Калина
Джукелова е омъжена за режисьора Виктор Божинов, с който имат щерка - Калина. Детето е заченато ин витро, което тя в никакъв случай не е крила. Напротив, споделила го е, с цел да окуражи други двойки, да им даде поддръжката, която тя самата е търсила преди този момент.
В “Сезона на канарчетата” тя построява комплициран облик на жена, минала през концлагер и затвор, само че съумяла да запази човешкото си достолепие. В един снимачен ден трябвало да изиграе сцена, в която й удрят плесници, а по-късно - любовна сцена. В “Суламит” попада в любовен триъгълник, избира един от обожателите си, само че изборът води до грубо обезчестяване. Докато в “Къде е Маги?” тя е Катя, мъжемелачка и сив кардинал в бизнеса на Табакови, в “Съдилището” пък е тъмнокосата селянка Фанка, съседка на млекаря Митьо, изигран от Асен Блатечки. Двамата се сближават около персонална покруса и бързо се озовават дружно под завивките.
Когато я питат не се ли тормози от реакцията на брачна половинка й към горещите подиуми, тя дава отговор, че по време на фотосите не мисли за неговото мнение или за това на близки и другари, значимото е ролята да е достоверна.
Казва, че е дебелоглав и колкото по-трудни стават нещата, толкоз повече се активизира
“Мисля, че започнах да превъзмогвам една стеснителност, която имах построена от възпитанието в дребния град. Бях много притеснителна даже в общуването си с хората. Смятам, че съм преодоляла мисълта за това какво ще си помислят другите за мен. Просто не е нужно от самото начало да си мислиш по какъв начин другите те виждат и преценят. В ранните години имах склонността да споделям “не, не може”. Сега по-често споделям “би трябвало да може!”. Иска ми се да пробвам, а не да отхвърлям, да се вслушвам в другите. Това не значи, че нямам мнение”.
По мотив на това, че е актриса на свободна процедура, дава отговор: смятам, че човек през днешния ден, в нашето общество, става все по-зависим от техника, от власт... Способността да се запазиш подобен, какъвто си, е доста значима и доста мъчно се получава. Понякога сме толкоз задръстени, натикани в някакви условия, че забравяме кои сме в действителност. Аз се веселя, че имам времето да се вслушам вътре в себе си, да видя каква съм, да се потърся, тъй като доста постоянно се изгубваме.
А за разликата сред киното и театъра споделя: В киното нещата се случват на момента, доста по-плътно, тъй като си подложен в същински условия. Поставен си в обстановка да ти се случат тук и в този момент! Преживяванията са доста по-силни и доста по-истински, тъй като в случай че би трябвало да снимаш сцена на морския бряг - ти се намираш там. В театъра доста по-голяма роля играе въображението. Условностите са доста повече.
Понякога, когато застанеш пред публиката, има доста вълшебни моменти,
но го има и риска публиката да е по-сериозна или по-странна и това да скапе чувството. Много повече са възможностите да не се получи. В киното напъните на целия екип са ориентирани резултатът да се получи оптимално. Всички от екипа са доста съсредоточени, защото един снимачен ден е доста безценен. В театъра през днешния ден сътрудника може да закъснее или реквизиторът да няма въодушевление и ето, по този начин някои битови неща могат да скапват вълшебното чувство. Но той предлага другото наслаждение - да правиш доста проби и да експериментираш. Така че киното и театърът са две разнообразни любови - обичам ги и двете.
Кристина КОСТОВА
Участва в емблематични филми - първият, в който играе, се снима през 1989 година и се споделя “Кмете, кмете”. През годините следват “Аритмия”, “Сезонът на канарчетата”, “Суламит”, “Асистентът” и “Емигранти”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай”. Последната към този момент кино роля на Джукелова е в “Съдилището” (2014) на Стефан Командарев.
Паци, както я назовават, е два пъти притежател на влиятелната премия “Златна роза” за най-хубава женска роля
във филмите “Изпепеляване” и “Сезонът на канарчетата”. Освен в български продукции тя взима присъединяване и в задгранични. През 2001 година се снима във “Версенжеторикс”, през 2003-та в “Небесни шерифи” и “Аз съм Дейвид”, а през 2005-а е екранна партньорка на Патрик Суейзи във кино лентата “Икона”.
Има голям брой участия в телевизионни филми и сериали. Изявява се като телевизионна водеща в предаването за българско кино “Понеделник 8 и 1/2” по Българска национална телевизия. От 2012 година играе в известния български сериал “Къде е Маги?”. Понастоящем е измежду звездите в спектакъла “Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” по творбата на Максим Горки “Чудаци” на сцената на Народния спектакъл “Иван Вазов”.
По мотив работата в театъра споделя: Театърът за мен не е натоварващ. Той по някакъв метод е игра.
Аз съм от дребното щастливци, които съумяват да си изкарват парите, забавлявайки се и играейки. Това е огромен късмет! Благословена работа.
Макар че, по този начин казано, звучи, като че ли да си актриса е безпределно елементарно. Не, това не е по този начин
Две слънчеви девойки - с щерка й Калина
Джукелова е омъжена за режисьора Виктор Божинов, с който имат щерка - Калина. Детето е заченато ин витро, което тя в никакъв случай не е крила. Напротив, споделила го е, с цел да окуражи други двойки, да им даде поддръжката, която тя самата е търсила преди този момент.
В “Сезона на канарчетата” тя построява комплициран облик на жена, минала през концлагер и затвор, само че съумяла да запази човешкото си достолепие. В един снимачен ден трябвало да изиграе сцена, в която й удрят плесници, а по-късно - любовна сцена. В “Суламит” попада в любовен триъгълник, избира един от обожателите си, само че изборът води до грубо обезчестяване. Докато в “Къде е Маги?” тя е Катя, мъжемелачка и сив кардинал в бизнеса на Табакови, в “Съдилището” пък е тъмнокосата селянка Фанка, съседка на млекаря Митьо, изигран от Асен Блатечки. Двамата се сближават около персонална покруса и бързо се озовават дружно под завивките.
Когато я питат не се ли тормози от реакцията на брачна половинка й към горещите подиуми, тя дава отговор, че по време на фотосите не мисли за неговото мнение или за това на близки и другари, значимото е ролята да е достоверна.
Казва, че е дебелоглав и колкото по-трудни стават нещата, толкоз повече се активизира
“Мисля, че започнах да превъзмогвам една стеснителност, която имах построена от възпитанието в дребния град. Бях много притеснителна даже в общуването си с хората. Смятам, че съм преодоляла мисълта за това какво ще си помислят другите за мен. Просто не е нужно от самото начало да си мислиш по какъв начин другите те виждат и преценят. В ранните години имах склонността да споделям “не, не може”. Сега по-често споделям “би трябвало да може!”. Иска ми се да пробвам, а не да отхвърлям, да се вслушвам в другите. Това не значи, че нямам мнение”.
По мотив на това, че е актриса на свободна процедура, дава отговор: смятам, че човек през днешния ден, в нашето общество, става все по-зависим от техника, от власт... Способността да се запазиш подобен, какъвто си, е доста значима и доста мъчно се получава. Понякога сме толкоз задръстени, натикани в някакви условия, че забравяме кои сме в действителност. Аз се веселя, че имам времето да се вслушам вътре в себе си, да видя каква съм, да се потърся, тъй като доста постоянно се изгубваме.
А за разликата сред киното и театъра споделя: В киното нещата се случват на момента, доста по-плътно, тъй като си подложен в същински условия. Поставен си в обстановка да ти се случат тук и в този момент! Преживяванията са доста по-силни и доста по-истински, тъй като в случай че би трябвало да снимаш сцена на морския бряг - ти се намираш там. В театъра доста по-голяма роля играе въображението. Условностите са доста повече.
Понякога, когато застанеш пред публиката, има доста вълшебни моменти,
но го има и риска публиката да е по-сериозна или по-странна и това да скапе чувството. Много повече са възможностите да не се получи. В киното напъните на целия екип са ориентирани резултатът да се получи оптимално. Всички от екипа са доста съсредоточени, защото един снимачен ден е доста безценен. В театъра през днешния ден сътрудника може да закъснее или реквизиторът да няма въодушевление и ето, по този начин някои битови неща могат да скапват вълшебното чувство. Но той предлага другото наслаждение - да правиш доста проби и да експериментираш. Така че киното и театърът са две разнообразни любови - обичам ги и двете.
Кристина КОСТОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ