Фредерик Тръмп – дядото на Доналд и основоположникът на семейната империя
Роден през 1869 година в малко селце, ситуирано в тогавашното Кралство Бавария, Калщат, дядото на Доналд Тръмп, Фредерик, койтио тоава се е наричал с по-немско звучащото Фридрих, е имал много непретенциозно детство. Едно от 6 деца, той е наследник на не изключително сполучливи лозари в района. Нещата се утежняват за фамилията през 1877 година, когато бащата на Фред, Йоханес, почива на 48-годишна възраст, оставяйки брачна половинка, 6 деца и значително задължения.
За да се оправят, се постанова 5 от шестте деца да работят на полето, само че майка му Катарина взема решение, че Фредерик не е във форма за физически труд, защото е болнаво дете. Вместо това тя взема решение да му даде да прави нещо малко по-малко трудоемко и го изпраща да чиракува като бръснар през 1883 година Младият Тръмп тогава е единствено на 14.
Според всички сведения Фридрих е любознателен към занаята и работи съвсем всеки ден в продължение на 2 години, с цел да усъвършенства уменията си. След като приключва образованието и се завръща в дребното си село, Фридрих открива, че в Калщат просто няма задоволително хора, с цел да се устоя като бръснар и коафьор. В този миг той взема решение, че както доста имигранти преди и след него, ще търси работа и шанса си в страната на неограничените благоприятни условия – Съединените щати.
Точните условия, при които Фридрих напуща родината си, не са ясни, като самият Фридрих по-късно твърди, че майка му го подтиква да емигрира и че той е прави това, с цел да й угоди. Други обаче настояват, че момчето всъщност бяга от страната, излизайки през нощта, оставяйки след себе си единствено записка, в която изяснява заминаването на фамилията си. Това последно изказване се поддържа от обстоятелството, че държавното управление не е получило публично съобщение от Фридрих през 1885 година, в което заявява желанията си, преди да напусне – нещо, което той е задължен да направи. Въпреки това наподобява, че сестра му, която към този момент е пътувала през океана, знае, че той идва.
Каквито и да са претекстовете му, 16-годишният Фридрих, дружно със стотици други имигранти, идва в Ню Йорк на борда на немския лайнер Ейдер, с вярата да намерят по-добър живот за себе си. Само с един куфар движимости, Фридрих е разпитан от имиграционните управляващи, където с изключение на всичко друго е записано, че той няма оповестена специалност.
Въпреки че разполага с малко, Фредерик има едно преимущество пред останалите имигранти – сестра му Катрин, която също се мести в Америка няколко години по-рано и се бе открила и омъжила за служител на име… Фридрих. Сестрата на Фредерик го настанява в скромния си апартамент, ситуиран в днешния Китайски квартал, който по това време е регион, изпълнен с бизнеси, ръководени и притежавани от немски имигранти. Скоро Фредерик си намира работа като бръснар, а някои настояват, че работата му е била обезпечена в границите на 24 часа откакто стъпва на американска земя.
Независимо дали това е правилно или не, Фредерик остава в Ню Йорк 6 години, натрупвайки малко комфортни пари, към няколкостотин $ (еквивалентно на към 10 000 $ днес). Макар и нищо изключително, сумата е задоволителна, че през 1891 година Фредерик съумява да се реалокира в Сиатъл, където влага парите си в нещото, което в последна сметка ще бъде в основата на по-късния фамилен бизнес с недвижими парцели.
Фредерик през 1887 година
Фредерик в началото се насочва към регион на Сиатъл, прочут като Лава Бедс, който беше в центъра на квартала на алените фенери. Там той наема ресторант, наименуван Пуделът. Пуделът предлага на изтощени пасажери храна, алкохол и компанията на жена – несъмнено, на подобаващата цена. Подобно на доста заведения за хранене и салони от това време, заведението на Фредерик популяризира, че има „ независими стаи за дами “, което е общоприет завоалиран метод да популяризираме, че нашият бизнес предлага услугите на проститутки. Това довежда до концепция, че благосъстоянието на семейство Тръмп е направено основно посредством продажба на алкохол и секс на масите. Това обаче не е тъкмо по този начин.
Във всеки случай, от тук Фредерик реинвестира облагите от дребния си салон / обществен дом в други инициативи към Сиатъл, изключително в близкия минен град Монте Кристо. Не необикновен почитател на копането, Фредерик в действителност влага в недвижими парцели в региона и постепенно усилва капитала си по този начин.
По време на златната тресчица на Клондайк, Фредерик взема решение да не се върви персонално към района първоначално и вместо това продава по-голямата част от имуществото си в Монте Кристо и се връща назад в Сиатъл. Това още веднъж е чудотворно за него, защото скоро се оказва, че златотърсачите са надценили доста цената на находищата в региона, което е довело до срив на стопанската система на града малко откакто Фред е напуща. Не стига това ами година откакто Фредерик продава и последния си парцел в района, той е унищожен както от наводнения, по този начин и от лавини, разрушавайки поминъка на мнозина, които към момента имат вложения в града.
До 1898 година миньорите, финансирани от Фредерик, вършат няколко открития на стойност хиляди (съвремени) долари, в случай че не и десетки хиляди, убеждавайки го да продаде останалата част от имуществото си и да го реинвестира в региона Юкон. Както и преди, Фредерик не влагаше парите си в мините, а вместо това натрупа благосъстоянието си като предлага храна, питиета и женска компания на самотните миньори.
Елизабет Крайст и Фредерик Тръмп
Той се върща в родния си Калщат на посещаване и до момента в който е там, среща някогашна съседка, която е единствено на 5 години, когато я вижда за финален път, когато е на 16. Въпреки това, Елизабет Крайст към този момент е пораснала – на 21 години е – и Фредерик остава безусловно слисан с нея. Въпреки мощните възражения на майката на Фред заради по-ниско обществено състояние на семейство Крайст, Фредерик този път пренебрегва желанията на майка си и в последна сметка предлага на Елизабет. Тя приема и двойката се дами, след което двойката се мести в Ню Йорк.
Там Тръмп влага парите си в хотел, който освен ръководи, само че и в който работи като бръснар. Въпреки това, съвсем незабавно след раждането на първото им дете, през април 1904 година, брачната половинка му изпитва извънредно носталгия и двойката взема решение да се върне назад в Калщат няколко месеца по-късно – по това време, явно възнамерявайки да остане там вечно.
И по този начин, за какво се връщат в Съединените щати?
Е, скоро след завръщането си в Германия и депозирането на еквивалента на половин милион $ в днешните пари по сметка там, целият му капитал по това време, управляващите лишават поданството на Фредерик. Видите ли, освен, че Фредерик не е съумял да се запише, когато напуща, само че той напуща малко преди да би трябвало да се яви на наложителна военна работа. В разследване немското държавно управление взема решение, че той съзнателно е напуснал страната, с цел да я избегне. Ако това е правилно, постоянно е допустимо, като се има поради, че той е бил болнаво дете и майка му го е считала за неспособен за физическа интензивност, че в действителност го е насърчила да се реалокира в Америка точно с цел да избегне военната работа.
Какъвто и да е казусът, доказателствата наподобява демонстрират, че когато той напуща Германия, не си е направил труда да се запише, че напуща или да се тормози по въпроса за военната работа, защото в действителност в никакъв случай не е възнамерявал да се върне за непрекъснато в Германия, тъй че не го е мислил.
В последна сметка Фредерик моли държавното управление да анулира решението си по отношение на статута му на жител, в това число в бележката си до принц-регент Луитполд, в която го назовава „ доста обичаният, доблестен, умен и правоверен суверен и величествен държател “. За благополучие на Фред, като се имат поради събития в Германия, които са тъкмо зад ъгъла, това малко подмазняване на княза не сработва. Останалото е история. История, която се написа и до през днешния ден.
