Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г. През

...
Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г. През
Коментари Харесай

Мариус Донкин на 68 г.: Има хора, които са нужни независимо от възрастта им

Роден е във Варна на 13 февруари 1950 година През 1971 година приключва ВИТИЗ. Започва да играе в трупите на Драматичния спектакъл в Пловдив и Театър “София ”. След 1979 година се мести в Народния спектакъл “Иван Вазов ”. От лятото на 2016 година е шеф на Народния спектакъл. По-известните му филми са: “Беглец”, “Петимата от Моби Дик”, “Тихият беглец”, “Последното приключение”, “Златният век” (цар Симеон), “Дом за нашите деца”, “Време за път”, “Отплата”, “Знакът на българина” и други

- Вече направи година и половина като шеф на Народния спектакъл. Какво свърши?
- Какво свърших, брей! Толкова доста работа свърших, че не помня всичко. А в този момент съществено. В художествено отношение, което е най-важно, минахме напред, в структурно отношение готвим някакви промени по отношение на “здравословното “ положение на постройката на театъра, има много усъвършенствания, ще продължаваме, несъмнено. Имаме и известни “победи “ в общественото ни дело. Успяхме да вземем жилища за хора, които работят в театъра. За мене хората не се разделят на значими и извънредно значими.

- Научих, че всичко, което става тук в театъра, си го записваш, един ден да издадеш собствен труд. Така ли е?
- В началото в действителност беше по този начин, имах доста въодушевление, само че в този момент към този момент пропущам, доста съм претрупан, най-малко по този начин се усещам. Искам да прибавя, че направихме сериозен ремонт на почивната ни база в Созопол, имаме там една къща, която сме преоборудвали относително добре, с цел да се усещат комфортно нашите хора, които са тъкмо 235 души.

- А финансите по какъв начин се ръководят?
- Справяме се. Миналата година увеличихме заплатите с 10 на 100. На два пъти дадохме и спомагателни хонорари и се надявам това да подкрепя положителната атмосфера и спокойствието тук. Един спектакъл е сполучлив, когато има положителни взаимоотношения сред всички звена, което значи, апропо, че
хора няма да редуцирам и тази година, въпреки че театърът е претрупан сега.

- И въпреки всичко или все пак в състава на театъра попадат, играят много актьори, които са пенсионери...
- Щом играят, те би трябвало да са тук. Общо са 5-6 души. Добринка Станкова, Кавадарков, Мишо Петров и още няколко. Цифрата е динамична. Ето една актриса като Мария Стефанова, която е на 80 години, се завръща в театъра и аз съм доста благополучен. В момента репетира, ще я видите в “Три високи жени”. Приготвил съм й още едно нещо, което да изиграе, само че ще бъде наесен, тя още не го знае. С две думи желая да кажа, че има хора, които са нужни без значение от възрастта им. Ето и Марин Янев, който на 17 февруари стана на 75 година, ще го честваме и ще играе.


В " Златният век "

- Специално те запитвам за Стоян Алексиев, който бе пенсиониран наскоро. Вие двамата май не се обичате доста?
- Няма какво особено да приказваме за него. Той е един от всички в този спектакъл. Нищо скандално няма, най-малко от моя страна. Навършил си е годините за пенсия, това е. И в този момент е на половин щат, не е изпъден, само че не съм уверен, че е заслужен за нашето семейство. Но дано се знае, че Народният спектакъл не е обществено институция. Имал заеми, имал финансови проблеми. Ето аз, когато съм нямал работа и задоволително пари, съм работил на други места. Не е срамно. Бил съм в “Плод и зеленчук”, продавал съм хранителни артикули, а хората като ме видеха зад рафтовете, се стряскаха: “Ах, цар Симеон”! Да, аз съм и работя! - това им споделях.

- Имаш шанса да си отпред на театъра, когато сме домакини на европредседателството... Какво ти коства това?
- Отнасяме се отговорно към всичко, което е значимо и в този интервал. Постарахме се театърът да бъде хубав, и като го гледах по време на самото разкриване на председателството, което беше тук, ужасно му се радвах. Разбира се, театърът в този момент е атакуван от всички институции. Искат единствено тук да си организират празнувания и мероприятия, което не е допустимо, но те се сърдят. Програмата на нашия спектакъл се прави 3 месеца авансово и с нея се преценяват всички театри в България. В Народния спектакъл
за месец има - на трите подиуми - сред 55 и 60 представления
И резултатите са положителни, няма билети за много време напред.

- А правилно ли е, че ще бъде възобновен телевизионният спектакъл в Българска национална телевизия?
- Голяма фантазия ми е. С генералния шеф на Българска национална телевизия Коко Каменаров сме в договаряния, само че да забележим. Убеден съм, че ще стане, не е толкоз мъчно. Дори и финансово ще го решим, с изключение на организационно. През април имам срещи и с всички близки на България шефове на балкански театри, с цел да създадем в близко бъдеще лига на балканските театри, като на нейните конгреси всяка година ще си гостуваме, с цел да обменяме драматургия, контакти и така нататък Искам и тази наша уличка, където е театърът “Иван Вазов”, където минават коли и чупят де що срещнат, да бъде превърната в арт място - в средище на живата просвета, на свободния дух, на чистото изкуство. И доста е допустимо това да се реализира някъде към средата на този май, защото към този момент имаме поддръжката на софийската община и персонално на госпожа Фандъкова.

- Много министър председатели предлага програмата на “Иван Вазов” и това е нещо позитивно...
- Да, в действителност от този януари до юни министър председателите са шест, само че съвсем са готови още три... Работим! А това става, тъй като аз считам, че репертоарът ни е много стар и му би трябвало обновяване, жива кръв, нова сила и представления с разнообразни взаимоотношения. Публиката прави оценка това. Много ми е прелестно, когато с изключение на залите и коридорите, и фоайетата са претъпкани. Знаете, че проф. Шишманов е споделил в своя тирада през 1907 година, че Народният спектакъл е най-красивата постройка в България.

- Не си ли се отдал прекалено на административната си активност, играеш единствено в две представления - “Крадецът на праскови” и “Господин Ибрахим и цветята на корана”?...
- Стигат ми. Отказвам на режисьорите, които ме канят, не бих се възползвал от позицията си. Отговорностите ме изгарят. Националният спектакъл би трябвало да бъде образец във всяко отношение.

- Колегите ти предходната година се оплакаха, че доста официално си чествал рождения си ден. Все в барчето на театъра ли ще черпиш, небрежно и на крайник?
- О, може и в бъдеще въобще да няма почерпки. Аз някак си не държа на това. Който от тях въпреки всичко се е допрял до мене в празничен ден, може да пийне по едно кафенце... Между другото, на 13 февруари постоянно до момента сме имали зрелище. Това изяснява неглижирането на моите персонални празници... Аз като се прибера у дома - седнал съм и мълча, питат ме, не давам отговор. Толкова съм изтощен, че даже не мога да чувам, всичко е звук за мене...

- А щерка ти Велислава май също е отдадена на работата си?
- Много съм удовлетворен от нея. Тя е психотерапевт във Военна болница и има страхотни планове. Идва на спектакъл, искаше и тя да става артистка, само че аз й споделих преди време, че не ме интересува и няма да си мръдна пръста. И тя се насочи към лекуване на душата. Но не избяга от любовта си към театъра и доста постоянно ползва в практиката си арт терапия, което е доста забавно.

- Гледаш ли зимната олимпиада?
- Не, вълнувам си се за “Левски”. Болна тематика. Там трябват огромни промени. Но не виждам към този момент кой ще ги направи. А зимните спортове не ги разбирам много-много. Виж, очаквам с неспокойствие да си виждам мачовете от международното по футбол, единствено нека не ми пречи това на уговорките в театъра. Колегите ще ми простят...

Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР