Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство
Роден е на 7 (нов жанр 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и главно обучение в родното си място (1886 – 1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като първенец и отличник на випуска (1893 – 1896). В интервала 1896 – 1900 година работи като преподавател в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на проведения от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.
Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която приключва със степен „ претендент на богословието “.[2] От 1904 до 1907 година работи като преподавател в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 година преподава в Цариградската духовна семинария. На 16 (нов жанр 29) октомври 1910 година е подстриган в отшелнически чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов жанр 22) октомври 1910 година става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов жанр 21) септември 1911 година йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. Подпомага Покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.
Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по подписване на мира с Турция през 1913 година През късната есен на 1913 година архимандрит Стефан, дружно с екзарх Йосиф I се завръща в България и се открива в София, където към този момент е седалището на Екзархията.
От 1915 до 1919 година специализира богословие в Женева и пази докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „ Българския съюз “, който има за цел да отстоява българските национални ползи в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко непознати езика.
Митрополит Софийски
През 1921 година е ръкоположен за Маркианополски свещеник, а през 1922 година е определен за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 година, когато е осъществен Атентата в Света Неделя.
На този пост служи 26 години. Между двете международни войни взе участие интензивно в икуменическото придвижване и съставлява Българската православна черква на голям брой интернационалните конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 година на Българската екзархия. Благодарение на дейната му активност и персонален престиж, той съумява да издейства Нансеновото подпомагане. Става кръстник на широколъшкото читалище „ Просвета “, намерено през 1934 година, което през днешния ден още веднъж носи неговото име.
В средата на 30-те години митрополит Стефан е деен покровител на доближаването с Югославия и в писмо до неотдавна отстранения министър-председател Кимон Георгиев от януари 1935 година написа, че тази позиция слага в заплаха живота му. През 1943 година интензивно взе участие в придвижването за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 година е наместник-председател на Светия Синод.
Според политолога Антон Тодоров митрополит Стефан е вербуван през 1942-43 година от резидента на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и консултант в посолството на Съюз на съветските социалистически републики в страната - Дмитрий Федичкин (агент Яковлев). Така Стефан стартира да предава скъпа информация, която има като доближен на царския двор. Това изказване обаче не се приема еднопосочно.
Екзарх Български
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна черква. Като екзарх се опълчва на присъединяване на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си противоречие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна черква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 година е заставен да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 година е интерниран в село Баня, Карловско. През идващите години той непрекъснато боледува. Светият синод му оказва известна помощ, само че отхвърля да му позволи да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той „ продължава нелегално да се смята Софийски митрополит и екзарх Български “, с което би провокирал в епархията „ редица разстройства “.
Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 година Погребан е в основната черква на Бачковския манастир, „ Успение Богородично “.
Негови наследници са Любен Николаев (скулптор), синът му Волен Николаев (роден 1954, умрял 2011, стихотворец и писател) и финален правоприемник дъщерята на Волен Николаев- Белла Волен (художничка, живееща във Виена, Австрия, родена през 1982)
Почитане
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, сред които „ На път за Дамаск “ (1932), „ Българската Църква “ (1932), „ Същината на пастирското служение “ (1935), „ Религия и просвета “ (1937).
Интересът към живота и делото на екзарх Стефан I стартира да се възражда през 90-те години на 20 век. Появяват се първите изявления за неговата персона в всеобщия щемпел, а по-късно и в съществени научни проучвания. През 1998 година е маркирана 120-та годишнина от рождението му. Името на екзарх Стефан I нашумя по отношение на честванията във връзка спасяването на българските евреи по време на Втората международна война. На своя сесия, извършена на 19 ноември 2001 година израелският мемориален институт „ Яд Вашем “ го удостоява с почетна грамота, орден и званието „ Праведник на света “ за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 година „ Името му ще бъде вписано вечно върху Почетната стена в Алеята на праведните “ в Йерусалим – се споделя в грамотата, издадена на 12 март 2002 година
През 2003 година в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този мотив участват някогашният израелски дипломат в България Емануел Зисман, както и актуалният дипломат Аврам Шарон, дружно с 43-ма свои сънародници от Израел. Аврам Шарон прави оценка заслугите на екзарх Стефан с думите: „ За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е знак на спасението, еманация на българската приемливост. Народът на Израел и евреите по целия свят в никакъв случай няма да не помнят това и ще са постоянно надълбоко признателни на своите спасители. “ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават мотив на Емануел Зисман в прочувственото си слово да съобщи: „ Ако хуманизмът беше аршин, България трябваше да приема Европа, а не противоположното. “
Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която приключва със степен „ претендент на богословието “.[2] От 1904 до 1907 година работи като преподавател в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 година преподава в Цариградската духовна семинария. На 16 (нов жанр 29) октомври 1910 година е подстриган в отшелнически чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов жанр 22) октомври 1910 година става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов жанр 21) септември 1911 година йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. Подпомага Покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.
Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по подписване на мира с Турция през 1913 година През късната есен на 1913 година архимандрит Стефан, дружно с екзарх Йосиф I се завръща в България и се открива в София, където към този момент е седалището на Екзархията.
От 1915 до 1919 година специализира богословие в Женева и пази докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „ Българския съюз “, който има за цел да отстоява българските национални ползи в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко непознати езика.
Митрополит Софийски
През 1921 година е ръкоположен за Маркианополски свещеник, а през 1922 година е определен за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 година, когато е осъществен Атентата в Света Неделя.
На този пост служи 26 години. Между двете международни войни взе участие интензивно в икуменическото придвижване и съставлява Българската православна черква на голям брой интернационалните конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 година на Българската екзархия. Благодарение на дейната му активност и персонален престиж, той съумява да издейства Нансеновото подпомагане. Става кръстник на широколъшкото читалище „ Просвета “, намерено през 1934 година, което през днешния ден още веднъж носи неговото име.
В средата на 30-те години митрополит Стефан е деен покровител на доближаването с Югославия и в писмо до неотдавна отстранения министър-председател Кимон Георгиев от януари 1935 година написа, че тази позиция слага в заплаха живота му. През 1943 година интензивно взе участие в придвижването за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 година е наместник-председател на Светия Синод.
Според политолога Антон Тодоров митрополит Стефан е вербуван през 1942-43 година от резидента на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и консултант в посолството на Съюз на съветските социалистически републики в страната - Дмитрий Федичкин (агент Яковлев). Така Стефан стартира да предава скъпа информация, която има като доближен на царския двор. Това изказване обаче не се приема еднопосочно.
Екзарх Български
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна черква. Като екзарх се опълчва на присъединяване на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си противоречие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна черква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 година е заставен да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 година е интерниран в село Баня, Карловско. През идващите години той непрекъснато боледува. Светият синод му оказва известна помощ, само че отхвърля да му позволи да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той „ продължава нелегално да се смята Софийски митрополит и екзарх Български “, с което би провокирал в епархията „ редица разстройства “.
Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 година Погребан е в основната черква на Бачковския манастир, „ Успение Богородично “.
Негови наследници са Любен Николаев (скулптор), синът му Волен Николаев (роден 1954, умрял 2011, стихотворец и писател) и финален правоприемник дъщерята на Волен Николаев- Белла Волен (художничка, живееща във Виена, Австрия, родена през 1982)
Почитане
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, сред които „ На път за Дамаск “ (1932), „ Българската Църква “ (1932), „ Същината на пастирското служение “ (1935), „ Религия и просвета “ (1937).
Интересът към живота и делото на екзарх Стефан I стартира да се възражда през 90-те години на 20 век. Появяват се първите изявления за неговата персона в всеобщия щемпел, а по-късно и в съществени научни проучвания. През 1998 година е маркирана 120-та годишнина от рождението му. Името на екзарх Стефан I нашумя по отношение на честванията във връзка спасяването на българските евреи по време на Втората международна война. На своя сесия, извършена на 19 ноември 2001 година израелският мемориален институт „ Яд Вашем “ го удостоява с почетна грамота, орден и званието „ Праведник на света “ за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 година „ Името му ще бъде вписано вечно върху Почетната стена в Алеята на праведните “ в Йерусалим – се споделя в грамотата, издадена на 12 март 2002 година
През 2003 година в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този мотив участват някогашният израелски дипломат в България Емануел Зисман, както и актуалният дипломат Аврам Шарон, дружно с 43-ма свои сънародници от Израел. Аврам Шарон прави оценка заслугите на екзарх Стефан с думите: „ За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е знак на спасението, еманация на българската приемливост. Народът на Израел и евреите по целия свят в никакъв случай няма да не помнят това и ще са постоянно надълбоко признателни на своите спасители. “ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават мотив на Емануел Зисман в прочувственото си слово да съобщи: „ Ако хуманизмът беше аршин, България трябваше да приема Европа, а не противоположното. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ