Актьорът Ивайло Калоянчев на 63 г.: Искам Сатирата да възвърне старата си слава
Роден е на 30 ноември 1954 година в София. Син на огромния Георги Калоянчев. Започва да играе на сцената на Сатиричния спектакъл. След 2000 година стопира да играе и става шеф на обменно бюро за валута, само че след 11 години се завръща сполучливо в Сатирата. Ивaйлo Кaлoянчeв имa тpимa синове oт двaтa cи бpaкa. Гopдee ce c фaмилиятa cи, cпoдeля, чe ca възпитaни в пaтpиapxaлeн дyx и нa пpaзници винaги ce cъбиpaт зaeднo. Пpeдcтoят Кoлeдa и Hoвa гoдинa, тoгaвa фaмилия Кaлoянчeви e в oчaквaнe дa бъдe зaeднo и c мaлкoтo внуче - Гeopги. - “Ивайло се разви като превъзходен артист. Справя се чудесно с функциите си, изключително с тази на господин Балкански”, твърди неговият сътрудник и другар Светослав Пеев.
Каква година ще изпратите този път?
- Не мога да се оплача - тази година беше добра за мен. Явно си би трябвало време. Когато излезеш от системата, а аз бях 11 години навънка, въобще нямах нищо общо с театъра, очевидно ти би трябвало време, с цел да стартират да те търсят, без значение по какъв начин се казваш. Знаеш какво имам поради. Затова си признавам, че съм задоволен от станалото през 2017-а.
- Дайте по-конкретно, от какво сте задоволен?
- Доста планове осъществихме и с Шуменския спектакъл, и с Дупнишкия, и със Сатирата в София. Директорът Здравко Митков ме задържа тук, аз съм си на щат, само че друго си е, казано на наш език, да бъдеш - разпределен. Това ти дава сигурност. Разбира се, че желая още благоприятни условия.
- А в персонален проект какво е ситуацията?
- Също сме добре. Деца, внуче, всички порастват. Е, внукът Георги е един към този момент, на три годинки, само че си е огромна наслада! Знаеш, че ние малко се разпиляхме, жена ми е в Лондон, само че пък дребният ми наследник също си е при мен. Ще се съберем всички на Коледа, ние сме патриархално семейство. Няма оттегляне. Като беше жив татко ми, си беше неотменна традиция всички да сме дружно на Коледа, по тази причина и в този момент се надявам да прекараме отново постарому. Моето семейство - което значи двама мои синове и един доведен, брачната половинка ми, естествено, и който още реши. Знаеш, през днешния ден всеки си е тръгнал по пътя й каквото стане.
- Как се чувствате с новия остарял шеф на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов, с който даже бяхте в конкуренция за този пост - нали и вие се бяхте кандидатирали?
- Е, всичко е наред. Всъщност доста от моите и неговите визии за управлението на театъра съвпадаха в огромна степен. Аз в никакъв случай не съм бил против Калин. И двамата желаеме Сатирата да бъде на водещо място. Когато се кажеше “Сатиричният театър”, незабавно пред теб изплуват велики имена, огромни постановки, а сега май не е напълно по този начин. Но имам вяра, че ще възвърнем остарялата си популярност.
- Баща ви е един от създателите на театъра, тъй че би трябвало да се борите, нали?
- Това е дълга тематика. Много от младите актьори в театъра, в случай че ги попиташ знаят ли историята му, ще се окаже, че нищичко не им идва на разум, а ето Сатирата означи тази година своята 60-годишнина, въпреки че в действителност в указа на Българска комунистическа партия за основаването й написа 1959-а, тогава е и първата премиера - “Баня” на Маяковски.
- Каква е вашата аудитория през днешния ден?
- Как да я разделям, няма наша, няма ваша. Дали бабичките ме гледат, гледат ме, само че и младите идват, има интерес. И аз като татко ми мисля, че публиката е най-хубавият и прецизен аршин дали си си приключил работата. Просто казано. А и не можеш да кажеш, аз в този момент ще върша елитарно зрелище, трима души да влязат в залата, стигат ми! На хубавото и възрастният ще се зарадва, както и младият също. Това е. Ето в този момент играем една режисура в Шумен - “Хористи” - това е за положението на България през 70-те години, почти. И младите не схващат защо става дума. Синът ми Валентин ме пита, но по този начин ли е било, за какво да не можеш да слушаш радио “Свободна Европа” да вземем за пример? Но пък хората на моите години доста се радват, като гледат. Ето и това се случва. И аз одобрявам.
- Какво е мнението ви за паметника на татко ви Георги Калоянчев в Бургас? Вече две години не престават “злите” мнения за него?
- Не може да се угоди на всички усети, само че че го има, е хубаво, дори доста хубаво. Щастлив и горделив съм, че бургазлии го издигнаха. За мен татко ми си беше елементарен човек, а пък публиката му целуваше ръка. Разминават се усещанията за него, само че какво по-естествено от това. Аз вкъщи съм бил очевидец на всичките му положителни страни и недостатъци също.
- Кой негов недостатък сте наследили?
- Темерутщината. Той мълчеше и аз мълча. С него като се качим в колата, си траем, не шукваме през целия път, часове наред е цялостна тишина. Никой не хаби и дума. А виж, брат ми не е подобен - на него пък не можеш да му затвориш устата.
- Вече 5 години Калата го няма. А вие усещате ли, че още живеете в сянката му?
- Продължават да споделят “синът на Калоянчев”, привикнал съм. Какво да направя, никой не си избира родителите. Дали съм по-свободен? И преди, и в този момент си се усещам задоволително свободен. Дано хората ме харесват.
- А за вашите функции какво ще кажете?
- Вкарвате ме в клишета. И аз ще кажа като татко ми преди време - няма функции, които не обичаш. Дали в случай че си порежа дребния пръст, ще ме боли повече от това, когато си порежа безименния пръст примерно? Без обич ролята, която изграждаш, няма да стане. И най-малката, и най-голямата.
- Какво ви се играе?
- Стига с тоя Бай Ганьо, а! Всичко желая. Е, знам, че Ромео не мога да бъда или в случай че ми го дадат, ще би трябвало да бъде фарс, нали? Разпределят ме все за комедийни функции, какво да се прави. Всеки актьор си споделя, че най-привлекателната роля му следва, по този начин сме основани. Научил съм, че след неприятното постоянно идва хубавото. Вярвам. Чакам, очаквам и каквото пристигна - добре пристигнало. Надявам се новият шеф Сърменов да не ме не помни и уговорките ми и в Сатирата да се усилят.
- А какви са ви връзките със Стояна Мутафова?
- Приятелски. Аз й смъквам шапка, че на тия години още се изявява на сцена. Според мен спре ли да играе, на другия ден си е отишла. Е, с годините всеки дава фира. Ето, отиде си и Никола Анастасов, огромен актьор, съвсем всеки ден виждам неговия стол в тази гардеробна, в която водим диалога. Липсва, само че идват нови, млади артисти, също положителни.
- Кои са младите очаквания на този най ваш спектакъл “Сатиричния”?
- О, имена няма да споделям, само че има, има. Лошото е, че са принудени, поставям и себе си включително, да играят в еднодневки, за пари. Дори в халтури. Мое мнение. Но без пари не може. Извикат те за присъединяване, ти отказваш един-два пъти, обаче сътрудника ти приема, взима си паричките, а теб пък повече не те канят. Факт. Системата ни е объркана. С една режисура на Запад артистът може да си обезпечи финанси за година да вземем за пример.
- Пак ще загатна татко ви, който е изиграл тъкмо 50 функции в киното. Затова ви запитвам вие по какъв начин гледате на родното филмопроизводство и присъединяване си в него?
- Ха-ха! Харесвам, бих играл, единствено че имам един-единствен проблем - не ме канят. Едни и същи хора са на всички места - и по малките екрани и техните сериали, и по излъчвания, и във филмите наши, че и в моя ледник се опасявам, че мога да ги срещна. И човек, превъртайки каналите, остава с усещането, че всичко е гледал доста преди да вникне в сюжета. Да сменят малко лицата, байгън ми става.
- Хайде и за политика малко да се изкажете. Имате ли си желания?
- Оле, майко! Както споделя бай Ганьо, политиката е мръсна работа. Кой ме пита, само че въпреки всичко се веселя, че малко почва да им увира главата на политиците. Наистина без обучение няма да стане по-добре у нас. Прост народ - слаба страна. Дано всички го схванат. И не на думи, а с каузи. Защото става спектакъл, като при нас - на сцената ние се трепем, а след това отвън нея сме си първи другари! С две думи, нямам пристрастия. И червени, и сини, и зелени не може да не схващат, че пенсионерите не могат да живеят през днешния ден с 200 и 300 лева пенсия, а им пожелават спокойни старини, по какъв начин бе, джанъм! Роден, наш, български парадокс! Всъщност - следващият!
Елена КОЦЕВА
Каква година ще изпратите този път?
- Не мога да се оплача - тази година беше добра за мен. Явно си би трябвало време. Когато излезеш от системата, а аз бях 11 години навънка, въобще нямах нищо общо с театъра, очевидно ти би трябвало време, с цел да стартират да те търсят, без значение по какъв начин се казваш. Знаеш какво имам поради. Затова си признавам, че съм задоволен от станалото през 2017-а.
- Дайте по-конкретно, от какво сте задоволен?
- Доста планове осъществихме и с Шуменския спектакъл, и с Дупнишкия, и със Сатирата в София. Директорът Здравко Митков ме задържа тук, аз съм си на щат, само че друго си е, казано на наш език, да бъдеш - разпределен. Това ти дава сигурност. Разбира се, че желая още благоприятни условия.
- А в персонален проект какво е ситуацията?
- Също сме добре. Деца, внуче, всички порастват. Е, внукът Георги е един към този момент, на три годинки, само че си е огромна наслада! Знаеш, че ние малко се разпиляхме, жена ми е в Лондон, само че пък дребният ми наследник също си е при мен. Ще се съберем всички на Коледа, ние сме патриархално семейство. Няма оттегляне. Като беше жив татко ми, си беше неотменна традиция всички да сме дружно на Коледа, по тази причина и в този момент се надявам да прекараме отново постарому. Моето семейство - което значи двама мои синове и един доведен, брачната половинка ми, естествено, и който още реши. Знаеш, през днешния ден всеки си е тръгнал по пътя й каквото стане.
- Как се чувствате с новия остарял шеф на Сатиричния спектакъл Калин Сърменов, с който даже бяхте в конкуренция за този пост - нали и вие се бяхте кандидатирали?
- Е, всичко е наред. Всъщност доста от моите и неговите визии за управлението на театъра съвпадаха в огромна степен. Аз в никакъв случай не съм бил против Калин. И двамата желаеме Сатирата да бъде на водещо място. Когато се кажеше “Сатиричният театър”, незабавно пред теб изплуват велики имена, огромни постановки, а сега май не е напълно по този начин. Но имам вяра, че ще възвърнем остарялата си популярност.
- Баща ви е един от създателите на театъра, тъй че би трябвало да се борите, нали?
- Това е дълга тематика. Много от младите актьори в театъра, в случай че ги попиташ знаят ли историята му, ще се окаже, че нищичко не им идва на разум, а ето Сатирата означи тази година своята 60-годишнина, въпреки че в действителност в указа на Българска комунистическа партия за основаването й написа 1959-а, тогава е и първата премиера - “Баня” на Маяковски.
- Каква е вашата аудитория през днешния ден?
- Как да я разделям, няма наша, няма ваша. Дали бабичките ме гледат, гледат ме, само че и младите идват, има интерес. И аз като татко ми мисля, че публиката е най-хубавият и прецизен аршин дали си си приключил работата. Просто казано. А и не можеш да кажеш, аз в този момент ще върша елитарно зрелище, трима души да влязат в залата, стигат ми! На хубавото и възрастният ще се зарадва, както и младият също. Това е. Ето в този момент играем една режисура в Шумен - “Хористи” - това е за положението на България през 70-те години, почти. И младите не схващат защо става дума. Синът ми Валентин ме пита, но по този начин ли е било, за какво да не можеш да слушаш радио “Свободна Европа” да вземем за пример? Но пък хората на моите години доста се радват, като гледат. Ето и това се случва. И аз одобрявам.
- Какво е мнението ви за паметника на татко ви Георги Калоянчев в Бургас? Вече две години не престават “злите” мнения за него?
- Не може да се угоди на всички усети, само че че го има, е хубаво, дори доста хубаво. Щастлив и горделив съм, че бургазлии го издигнаха. За мен татко ми си беше елементарен човек, а пък публиката му целуваше ръка. Разминават се усещанията за него, само че какво по-естествено от това. Аз вкъщи съм бил очевидец на всичките му положителни страни и недостатъци също.
- Кой негов недостатък сте наследили?
- Темерутщината. Той мълчеше и аз мълча. С него като се качим в колата, си траем, не шукваме през целия път, часове наред е цялостна тишина. Никой не хаби и дума. А виж, брат ми не е подобен - на него пък не можеш да му затвориш устата.
- Вече 5 години Калата го няма. А вие усещате ли, че още живеете в сянката му?
- Продължават да споделят “синът на Калоянчев”, привикнал съм. Какво да направя, никой не си избира родителите. Дали съм по-свободен? И преди, и в този момент си се усещам задоволително свободен. Дано хората ме харесват.
- А за вашите функции какво ще кажете?
- Вкарвате ме в клишета. И аз ще кажа като татко ми преди време - няма функции, които не обичаш. Дали в случай че си порежа дребния пръст, ще ме боли повече от това, когато си порежа безименния пръст примерно? Без обич ролята, която изграждаш, няма да стане. И най-малката, и най-голямата.
- Какво ви се играе?
- Стига с тоя Бай Ганьо, а! Всичко желая. Е, знам, че Ромео не мога да бъда или в случай че ми го дадат, ще би трябвало да бъде фарс, нали? Разпределят ме все за комедийни функции, какво да се прави. Всеки актьор си споделя, че най-привлекателната роля му следва, по този начин сме основани. Научил съм, че след неприятното постоянно идва хубавото. Вярвам. Чакам, очаквам и каквото пристигна - добре пристигнало. Надявам се новият шеф Сърменов да не ме не помни и уговорките ми и в Сатирата да се усилят.
- А какви са ви връзките със Стояна Мутафова?
- Приятелски. Аз й смъквам шапка, че на тия години още се изявява на сцена. Според мен спре ли да играе, на другия ден си е отишла. Е, с годините всеки дава фира. Ето, отиде си и Никола Анастасов, огромен актьор, съвсем всеки ден виждам неговия стол в тази гардеробна, в която водим диалога. Липсва, само че идват нови, млади артисти, също положителни.
- Кои са младите очаквания на този най ваш спектакъл “Сатиричния”?
- О, имена няма да споделям, само че има, има. Лошото е, че са принудени, поставям и себе си включително, да играят в еднодневки, за пари. Дори в халтури. Мое мнение. Но без пари не може. Извикат те за присъединяване, ти отказваш един-два пъти, обаче сътрудника ти приема, взима си паричките, а теб пък повече не те канят. Факт. Системата ни е объркана. С една режисура на Запад артистът може да си обезпечи финанси за година да вземем за пример.
- Пак ще загатна татко ви, който е изиграл тъкмо 50 функции в киното. Затова ви запитвам вие по какъв начин гледате на родното филмопроизводство и присъединяване си в него?
- Ха-ха! Харесвам, бих играл, единствено че имам един-единствен проблем - не ме канят. Едни и същи хора са на всички места - и по малките екрани и техните сериали, и по излъчвания, и във филмите наши, че и в моя ледник се опасявам, че мога да ги срещна. И човек, превъртайки каналите, остава с усещането, че всичко е гледал доста преди да вникне в сюжета. Да сменят малко лицата, байгън ми става.
- Хайде и за политика малко да се изкажете. Имате ли си желания?
- Оле, майко! Както споделя бай Ганьо, политиката е мръсна работа. Кой ме пита, само че въпреки всичко се веселя, че малко почва да им увира главата на политиците. Наистина без обучение няма да стане по-добре у нас. Прост народ - слаба страна. Дано всички го схванат. И не на думи, а с каузи. Защото става спектакъл, като при нас - на сцената ние се трепем, а след това отвън нея сме си първи другари! С две думи, нямам пристрастия. И червени, и сини, и зелени не може да не схващат, че пенсионерите не могат да живеят през днешния ден с 200 и 300 лева пенсия, а им пожелават спокойни старини, по какъв начин бе, джанъм! Роден, наш, български парадокс! Всъщност - следващият!
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ