Учени от MIT управляват роботи чрез мозъчни сигнали и жестове
Роботиката има голям брой приложения, само че сполучливото й действие може да бъде предизвикателство, изискващо характерно програмиране, учредено на човешката езикова връзка. Изследователи от Мичиганския софтуерен институт (MIT) обаче са създали по-интуитивен метод да управляват роботите - посредством жестове и мозъчни талази.
Прочетете още: MIT създаде имплант с опция за отдалечен надзор и зареждане
Екипът употребява силата на мозъчните сигнали, наречени " капацитети, свързани с грешки” (ErrPs), които в природата се появяват, когато хората виждат неточност. Системата следи мозъчната интензивност на човек, наблюдаващ работата на робота, и в случай че възникне ErrP тъй като роботът е направил неточност, той стопира активността си, тъй че потребителят може да нанесе корекции. Това се случва посредством интерфейс, който мери мускулната интензивност, като индивидът прави жестове с ръка, с цел да избере вярната алтернатива за робота.
По време на тестване екипът употребява Baxter, робот на Rethink Robotics, с цел да сложи дрелка на една от три вероятни точки в избрана повърхнина. Под човешки контрол, роботът покачва успеваемостта си от 70% на 97%. Човекът не е нужно да е особено подготвен, което прави системата подобаваща за потребление в действителни условия без да е нужно в допълнение образование на потребителите .
Според ръководителя на плана Джоузеф ДелПрето изобретението е изключително значимо, тъй като за разлика от обичайното ръководство на роботи, потребителите не би трябвало да мислят по авансово посоченв метод. " Машината се приспособява към вас, а не противоположното " , споделя той, добавяйки, че системата " комуникира с робота по-скоро както би комуникирала с различен човек ".
Бодобен метод за надзор на роботите открива нови благоприятни условия в промишлеността, а в по-дългосрочен проект би могъл да е потребен и за възрастни хора или служащи с езикови нарушавания или лимитирана пъргавина.
Прочетете още: MIT създаде имплант с опция за отдалечен надзор и зареждане
Екипът употребява силата на мозъчните сигнали, наречени " капацитети, свързани с грешки” (ErrPs), които в природата се появяват, когато хората виждат неточност. Системата следи мозъчната интензивност на човек, наблюдаващ работата на робота, и в случай че възникне ErrP тъй като роботът е направил неточност, той стопира активността си, тъй че потребителят може да нанесе корекции. Това се случва посредством интерфейс, който мери мускулната интензивност, като индивидът прави жестове с ръка, с цел да избере вярната алтернатива за робота.
По време на тестване екипът употребява Baxter, робот на Rethink Robotics, с цел да сложи дрелка на една от три вероятни точки в избрана повърхнина. Под човешки контрол, роботът покачва успеваемостта си от 70% на 97%. Човекът не е нужно да е особено подготвен, което прави системата подобаваща за потребление в действителни условия без да е нужно в допълнение образование на потребителите .
Според ръководителя на плана Джоузеф ДелПрето изобретението е изключително значимо, тъй като за разлика от обичайното ръководство на роботи, потребителите не би трябвало да мислят по авансово посоченв метод. " Машината се приспособява към вас, а не противоположното " , споделя той, добавяйки, че системата " комуникира с робота по-скоро както би комуникирала с различен човек ".
Бодобен метод за надзор на роботите открива нови благоприятни условия в промишлеността, а в по-дългосрочен проект би могъл да е потребен и за възрастни хора или служащи с езикови нарушавания или лимитирана пъргавина.
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ