Роберт Кох - велик изследовател, но и с експерименти върху хора
Роберт Кох , който умира преди 110 години се счита за пионер в инфекциозната медицина. Но в африканските колонии той е действал безсъвестно и нареченият в негово име институт би трябвало да се преименува. Това счита професорът по международна история в Хамбургският университет Юрген Цимемер.
От 1884 година немската империя има колонии, най-големите, от които са в Африка. Предпоставка за това са най-много медицинските триумфи в битката с маларията. Дълго време рисковете за здравето са правели невероятно дългото престояване на европейците на африканския континент, те не са могли да обхванат във вътрешните му райони. Но в последните години на XIX в. стартира същинска " Гонка за Африка ". Медицината е една от най-важните науки за колонизирането, а Роберт Кох - най-известният неин представител в Германия.
В този интервал Роберт Кох претърпява зенита на своята кариера. През 1882 година той афишира откритието на възбудителя на туберкулозаа, което му донася международна популярност и Нобелова премия по медицина през 1905 година. През 1891 година в Берлин е основан негов личен проучвателен център - Пруски кралски институт по инфекциозни заболявания, в който се обучавали медици от целия свят. Роберт Кох оглавява института, само че от 1896 година множеството време прекарва в пътувания. Британските и немските колониални ръководства са желали препоръките му и са финансирали проучванията му, пише Der Spiegel.
В Африка го притегля свободата: " Вкъщи всичко е толкова основателно проработени, а конкуренцията е толкоз огромна, че там в действителност няма смисъл да се занимаваш с проучвания. Тук златото на науката към момента лежи на улицата. Колко ново видях и научих, когато за първи път дойдох в Африка ", написа Кох през 1903 година. Свободата от контрола, евентуално става това, което прави последното му пътешестване в Източна Африка през 1906-1907 години " най-тъмната глава в биографията му ", както завоалирано написа институтът " Роберт Кох " на своя уебсайт.
Там, по предписание на немското колониално ръководство, той е трябвало да учи сънната болест - смъртоносно заболяване, чиито жертви стават десетки хиляди души. В този план преди всичко става въпрос за запазването на африканската работна мощ, като основен колониален запас. Независимо от съперничеството на колониалните страни в областта на медицината, на място те постоянно са си сътрудничели. Колонизацията е европейски план. Така Кох и екипът му откриват огнището на болестта, което им е било належащо за проучването на островите Сесе край езерото Виктория. Този път Кох не е желал единствено да откри възбудителят на заболяването. Той е търсил медикаментозно лекуване на смъртоносното заболяване. За задачата той е правил тествания, със съдържащото арсен средство атоксил, което е било доста токсично във високи дози. При езерото Виктория Кох е опитал с доста по-високи дози, в сравнение с в други проучвания, да вземем за пример в Берлин. Той, явно си е затварял очите за тежките странични резултати, а те са били освен извънредно мъчителни, само че и са водели до ослепяване, а от време на време и до гибел, написа немското издание. Кох се е оправдавал, считайки загубата на зрение за краткотрайна, само че това, че атоксилът може да докара до ослепяване е могло да бъде прочетено в професионалната литература и Кох е трябвало да го знае, отбелязва още историкът Цимерер.
Независимо от страничните дейности и това че не е могъл да потвърди продължителността на лечебния резултат на лекарството Кох въпреки всичко е възнамерявал огромна акция за използването на атоксила в немските колонии в Източна Африка. Тук към този момент става въпрос не за лекуване, а за прекъсване на заболяването: хората, приемали атоксил не заразявали другите.
С сходна устременост е било и предлагането на Кох за основаването на концентрационни лагери за изолираност на болните. За да бъдат огнищата жанр надзор Кох е предложил в лагерите да се изолират цели села, в това число и срещу волята на хората. Кох е считал, че защото без лекуване заболяването е смъртоносна след несъмнено време живи ще останат единствено здравите и те ще могат да се върнат назад. Така би могло да се спре развиването на заболяването и да се резервира африканската работна мощ за колониалните шефове. За страдание институтът " Робърт Кох " и до през днешния ден не разяснява на своя уебсайт какво тъкмо счита за " тъмна глава " в живота на Кох.
" Настъпи време да се заемем с колониалното завещание, което се крие зад личността на името на Роберт Кох. Уместно ли е името му през XXI век? Може ли в действителност да бъде за образец, заслужил ли е да бъде този, чието име носи подобен значим институт? " Тези въпроси задава историкът Цимерер.
От 1884 година немската империя има колонии, най-големите, от които са в Африка. Предпоставка за това са най-много медицинските триумфи в битката с маларията. Дълго време рисковете за здравето са правели невероятно дългото престояване на европейците на африканския континент, те не са могли да обхванат във вътрешните му райони. Но в последните години на XIX в. стартира същинска " Гонка за Африка ". Медицината е една от най-важните науки за колонизирането, а Роберт Кох - най-известният неин представител в Германия.
В този интервал Роберт Кох претърпява зенита на своята кариера. През 1882 година той афишира откритието на възбудителя на туберкулозаа, което му донася международна популярност и Нобелова премия по медицина през 1905 година. През 1891 година в Берлин е основан негов личен проучвателен център - Пруски кралски институт по инфекциозни заболявания, в който се обучавали медици от целия свят. Роберт Кох оглавява института, само че от 1896 година множеството време прекарва в пътувания. Британските и немските колониални ръководства са желали препоръките му и са финансирали проучванията му, пише Der Spiegel.
В Африка го притегля свободата: " Вкъщи всичко е толкова основателно проработени, а конкуренцията е толкоз огромна, че там в действителност няма смисъл да се занимаваш с проучвания. Тук златото на науката към момента лежи на улицата. Колко ново видях и научих, когато за първи път дойдох в Африка ", написа Кох през 1903 година. Свободата от контрола, евентуално става това, което прави последното му пътешестване в Източна Африка през 1906-1907 години " най-тъмната глава в биографията му ", както завоалирано написа институтът " Роберт Кох " на своя уебсайт.
Там, по предписание на немското колониално ръководство, той е трябвало да учи сънната болест - смъртоносно заболяване, чиито жертви стават десетки хиляди души. В този план преди всичко става въпрос за запазването на африканската работна мощ, като основен колониален запас. Независимо от съперничеството на колониалните страни в областта на медицината, на място те постоянно са си сътрудничели. Колонизацията е европейски план. Така Кох и екипът му откриват огнището на болестта, което им е било належащо за проучването на островите Сесе край езерото Виктория. Този път Кох не е желал единствено да откри възбудителят на заболяването. Той е търсил медикаментозно лекуване на смъртоносното заболяване. За задачата той е правил тествания, със съдържащото арсен средство атоксил, което е било доста токсично във високи дози. При езерото Виктория Кох е опитал с доста по-високи дози, в сравнение с в други проучвания, да вземем за пример в Берлин. Той, явно си е затварял очите за тежките странични резултати, а те са били освен извънредно мъчителни, само че и са водели до ослепяване, а от време на време и до гибел, написа немското издание. Кох се е оправдавал, считайки загубата на зрение за краткотрайна, само че това, че атоксилът може да докара до ослепяване е могло да бъде прочетено в професионалната литература и Кох е трябвало да го знае, отбелязва още историкът Цимерер.
Независимо от страничните дейности и това че не е могъл да потвърди продължителността на лечебния резултат на лекарството Кох въпреки всичко е възнамерявал огромна акция за използването на атоксила в немските колонии в Източна Африка. Тук към този момент става въпрос не за лекуване, а за прекъсване на заболяването: хората, приемали атоксил не заразявали другите.
С сходна устременост е било и предлагането на Кох за основаването на концентрационни лагери за изолираност на болните. За да бъдат огнищата жанр надзор Кох е предложил в лагерите да се изолират цели села, в това число и срещу волята на хората. Кох е считал, че защото без лекуване заболяването е смъртоносна след несъмнено време живи ще останат единствено здравите и те ще могат да се върнат назад. Така би могло да се спре развиването на заболяването и да се резервира африканската работна мощ за колониалните шефове. За страдание институтът " Робърт Кох " и до през днешния ден не разяснява на своя уебсайт какво тъкмо счита за " тъмна глава " в живота на Кох.
" Настъпи време да се заемем с колониалното завещание, което се крие зад личността на името на Роберт Кох. Уместно ли е името му през XXI век? Може ли в действителност да бъде за образец, заслужил ли е да бъде този, чието име носи подобен значим институт? " Тези въпроси задава историкът Цимерер.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ