Животът е пътуване от главата към сърцето
Робърт Шварц е създател на бестселъра „ Храбри души “ под слогана „ Сами ли избираме провокациите преди да се преродим? “. Хипотезата за планирането на нашия живот на духовно равнище надалеч преди да се появим на този свят във физическото си тяло е позната на човечеството от хилядолетия. Но финесът, топлината и любовта, с които Шварц споделя за опита си в общуването с духовните си водачи, както и за прекарванията на други хора в процеса на регресия, биха предиздвикали даже най-твърдия материалист и нечестивец да спре за малко мозъка си и най-малко да допусне, че някои от тези изказвания биха могли да са Истината. Нека си напомним за какво сме тук.
Вярвам, че ние сме основателите на всичко, което ни се случва, а непланираните провокации ни спохождат, когато ги притеглим вибрационно към себе си, тъй като имаме потребност от мъдростта, която са в положение да родят. (В подобен случай интуицията няма да ни отклони от опцията да научим нещо, което ни е нужно.) Ние растем с помощта на своите прекарвания, без значение дали сме ги възнамерявали.Ясновидство е умеенето да се пресъздават неща, които са се случили или ще се случат. Възможно е също по този начин приемането на вътрешно познание, постоянно във формата на възприятие. Контактьорите са в положение да “отстъпят настрана ”, тъй че друго схващане да може да приказва непосредствено посредством тях. Духовен лидер е високоразвита, нефизическа същина, която в множеството (но не всички) случаи е имала доста физически превъплъщения. Посредством тези прераждания е достигнала огромна мъдрост, която й разрешава да бъде лидер на преродените на физически проект. Духовните водачи беседват с нас по същия метод, по който го вършат душите ни: чрез ентусиазъм, усеща, хрумвания и интуицията. Когато имаме “шесто възприятие ” за нещо или когато “просто знаем ”, че нещо е по този начин, това постоянно е известие от нашите водачи или душа (нерядко наричана също “висшия ни аз ”). Казват, че Духът ни шепне - медитацията е мощен метод да успокоим мозъка, с цел да чуем тези послания. Опитните медитатори са в положение да чуват вливането на нефизически сили в тялото и го разказват като тон от вятър.Преди да се родим, водим задълбочени диалози с нашите духовни водачи и други души, с които ще споделим прераждането си. Обсъждаме уроците, които се надяваме да научим и методите, по които ще ги научим. Медиумите постоянно разказват духовните същества, с които беседват и виждат като мъже или дами, само че душите в действителност са композиция от мъжки и женски сили.Концепцията за планирането преди раждането е нов и радикално друг метод да гледаме на света и нашето предопределение в него. Колкото по-травмиращи са провокациите, толкоз по-трудно може да бъде призната концепцията. Интелектуалният разбор няма да ви води надалеч. Когато вие, като безконечна душа, сте възнамерявали сегашния си живот, не сте се интересували какво би могъл да узнае мозъкът ви. Вашето предпочитание е било да преживеете възприятията, подбудени от живота във физическо измерение. Жизнените провокации са изключително мощно средство за възникване на усеща, които от своя страна са от изключителна значимост за самопознанието на душата. Тези усеща не могат да бъдат същински осъзнати от ума; в действителност мозъкът е преграда. В доста връзки животът е пътешестване от главата към сърцето. Ние планираме виталните провокации, с цел да улесним това пътешестване, да разтворим сърцата си, с цел да ги опознаем и оценим по-пълно.Състраданието е ключ, който отваря вратата към сърцето. Ще ви е нужна храброст, с цел да състрадавате. Аз имам вяра, че състраданието лекува. Ако търсите излекуване, може да откриете, че смелостта ви е била добре възнаградена.Когато навлезем в Земния проект, ние забравяме духовния си генезис. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим сходна самоналожена амнезия. Изразът “зад воала ” приказва за това положение на давност. Като божествени души се стремим да забравим същинската си идентичност, тъй като припомнянето й ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да реализираме това по-дълбоко осъзнаване, ние напущаме нефизическото царство - изпълнено с наслада, мир и обич - тъй като там не претърпяваме контрастност със себе си. А без контрастност няма по какъв начин да познаем изцяло себе си.Представете си свят, където има единствено светлина. Ако в никакъв случай не сте били в мрак, по какъв начин бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът сред светлина и мрак ни води до по-богато схващане и в последна сметка - запомняне. Физическият проект ни дава този контрастност, тъй като това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, положително и неприятно. Мъката от дуалността ни разрешава да опознаем по-добре насладата. Хаосът на Земята усилва за нас цената на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта. Това е прекарването, което желае душата. Душата е искрица от Божественото. Колаборацията персона - човешко създание е част от силата на дадена душа във физическо тяло. Личността се състои от краткотрайни черти, които съществуват единствено по време на физическия живот, и от безсмъртна вътрешност, която се съединява с душата след гибелта. Душата е обемна и излиза надалеч отвън рамките на личността, само че всяка персона е витално нужна и горещо обичана от душата.Личността има свободната воля. Следователно тя може да одобри или да се съпротивлява против виталните провокации. Земята е сцена, където личността извършва или се отклонява от сюжета, написан преди раждането й. Ние избираме по какъв начин да реагираме - с яд или мъка, или с обич и съчувствие. Когато осъзнаем, че ние сме възнамерявали своите провокации, изборът се обяснява и улеснява.Именно неналичието на нещо ни учи най-добре от всичко да го ценим и да проникваме в смисъла му. Един от методите да преодолеем трудностите в своя живот е като си спомним кои сме в действителност - величествени, трансцендентни, безконечни души. Хората, които се възприемат като тяло, ще изпитат безгранична паника, в случай че тялото им пострада съществено. Затова пък други, претърпели същата телесна контузия, само че се дефинират като душа, напълно няма да страдат толкоз. Тъй като нашите провокации ни приканват да си напомним, че в реалност сме души, същото събитие, което в началото ни е предизвикало болежка, може в последна сметка да я облекчи.Когато се пробудим или реагираме по различен положителен метод на компликациите, ние прокарваме “енергиен път ”, който улеснява оправянето на другите с техните провокации, и изцелението им от техните последици. Тази концепция се базира върху обстоятелството, че всички сме свързани енергийно и си влияем едни на други.
Вярвам, че ние сме основателите на всичко, което ни се случва, а непланираните провокации ни спохождат, когато ги притеглим вибрационно към себе си, тъй като имаме потребност от мъдростта, която са в положение да родят. (В подобен случай интуицията няма да ни отклони от опцията да научим нещо, което ни е нужно.) Ние растем с помощта на своите прекарвания, без значение дали сме ги възнамерявали.Ясновидство е умеенето да се пресъздават неща, които са се случили или ще се случат. Възможно е също по този начин приемането на вътрешно познание, постоянно във формата на възприятие. Контактьорите са в положение да “отстъпят настрана ”, тъй че друго схващане да може да приказва непосредствено посредством тях. Духовен лидер е високоразвита, нефизическа същина, която в множеството (но не всички) случаи е имала доста физически превъплъщения. Посредством тези прераждания е достигнала огромна мъдрост, която й разрешава да бъде лидер на преродените на физически проект. Духовните водачи беседват с нас по същия метод, по който го вършат душите ни: чрез ентусиазъм, усеща, хрумвания и интуицията. Когато имаме “шесто възприятие ” за нещо или когато “просто знаем ”, че нещо е по този начин, това постоянно е известие от нашите водачи или душа (нерядко наричана също “висшия ни аз ”). Казват, че Духът ни шепне - медитацията е мощен метод да успокоим мозъка, с цел да чуем тези послания. Опитните медитатори са в положение да чуват вливането на нефизически сили в тялото и го разказват като тон от вятър.Преди да се родим, водим задълбочени диалози с нашите духовни водачи и други души, с които ще споделим прераждането си. Обсъждаме уроците, които се надяваме да научим и методите, по които ще ги научим. Медиумите постоянно разказват духовните същества, с които беседват и виждат като мъже или дами, само че душите в действителност са композиция от мъжки и женски сили.Концепцията за планирането преди раждането е нов и радикално друг метод да гледаме на света и нашето предопределение в него. Колкото по-травмиращи са провокациите, толкоз по-трудно може да бъде призната концепцията. Интелектуалният разбор няма да ви води надалеч. Когато вие, като безконечна душа, сте възнамерявали сегашния си живот, не сте се интересували какво би могъл да узнае мозъкът ви. Вашето предпочитание е било да преживеете възприятията, подбудени от живота във физическо измерение. Жизнените провокации са изключително мощно средство за възникване на усеща, които от своя страна са от изключителна значимост за самопознанието на душата. Тези усеща не могат да бъдат същински осъзнати от ума; в действителност мозъкът е преграда. В доста връзки животът е пътешестване от главата към сърцето. Ние планираме виталните провокации, с цел да улесним това пътешестване, да разтворим сърцата си, с цел да ги опознаем и оценим по-пълно.Състраданието е ключ, който отваря вратата към сърцето. Ще ви е нужна храброст, с цел да състрадавате. Аз имам вяра, че състраданието лекува. Ако търсите излекуване, може да откриете, че смелостта ви е била добре възнаградена.Когато навлезем в Земния проект, ние забравяме духовния си генезис. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим сходна самоналожена амнезия. Изразът “зад воала ” приказва за това положение на давност. Като божествени души се стремим да забравим същинската си идентичност, тъй като припомнянето й ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да реализираме това по-дълбоко осъзнаване, ние напущаме нефизическото царство - изпълнено с наслада, мир и обич - тъй като там не претърпяваме контрастност със себе си. А без контрастност няма по какъв начин да познаем изцяло себе си.Представете си свят, където има единствено светлина. Ако в никакъв случай не сте били в мрак, по какъв начин бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът сред светлина и мрак ни води до по-богато схващане и в последна сметка - запомняне. Физическият проект ни дава този контрастност, тъй като това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, положително и неприятно. Мъката от дуалността ни разрешава да опознаем по-добре насладата. Хаосът на Земята усилва за нас цената на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта. Това е прекарването, което желае душата. Душата е искрица от Божественото. Колаборацията персона - човешко създание е част от силата на дадена душа във физическо тяло. Личността се състои от краткотрайни черти, които съществуват единствено по време на физическия живот, и от безсмъртна вътрешност, която се съединява с душата след гибелта. Душата е обемна и излиза надалеч отвън рамките на личността, само че всяка персона е витално нужна и горещо обичана от душата.Личността има свободната воля. Следователно тя може да одобри или да се съпротивлява против виталните провокации. Земята е сцена, където личността извършва или се отклонява от сюжета, написан преди раждането й. Ние избираме по какъв начин да реагираме - с яд или мъка, или с обич и съчувствие. Когато осъзнаем, че ние сме възнамерявали своите провокации, изборът се обяснява и улеснява.Именно неналичието на нещо ни учи най-добре от всичко да го ценим и да проникваме в смисъла му. Един от методите да преодолеем трудностите в своя живот е като си спомним кои сме в действителност - величествени, трансцендентни, безконечни души. Хората, които се възприемат като тяло, ще изпитат безгранична паника, в случай че тялото им пострада съществено. Затова пък други, претърпели същата телесна контузия, само че се дефинират като душа, напълно няма да страдат толкоз. Тъй като нашите провокации ни приканват да си напомним, че в реалност сме души, същото събитие, което в началото ни е предизвикало болежка, може в последна сметка да я облекчи.Когато се пробудим или реагираме по различен положителен метод на компликациите, ние прокарваме “енергиен път ”, който улеснява оправянето на другите с техните провокации, и изцелението им от техните последици. Тази концепция се базира върху обстоятелството, че всички сме свързани енергийно и си влияем едни на други.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ