Робърт Кийосаки направи революция в света на парите с неговата

Робърт Кийосаки направи гражданска война в света на парите с неговата книга „ Богат баща, безпаричен баща “. Въпреки че правилата и концепциите не са нови, американският създател вкара в всекидневието на милиони хора по света изрази като „ пасивни приходи “, „ финансова независимост “, „ активи и пасиви “, „ потоци пари “ и други. Както съвсем всичко съвременно на Запад, и това ново придвижване стигна до България, като се трансформира в обичана „ дъвка “ за мнозина. Дали има пасивни приходи, какви са те и дали може да ги получаваме у нас, ще ви споделя в тази публикация.

Пасивни приходи …по български

Какво по-хубаво от това да си лежиш, а парите да валят от небето (или някой да ги оставя всяка заран под възглавницата, както видях в едно българско телевизионно риалити)? Според Уикипедия, пасивният приход са парични потоци, получавани на регулярна база, изискващи минимални или никакви старания от страна на получателя, с цел да ги поддържа. Или с елементарни думи – капиталово перпетуум мобиле, което да ни зарежда с пари, а ние си вършим каквото си желаеме (освен да работим, тъй като това е несъвместимо с концепцията за финансова свобода).

Тъй като човечеството към момента не е разкрило безконечния мотор, по този начин и безконечните пасивни приходи са единствено фантазия (или най-малко не съм ги виждал и не съм чувал за човек, който ги е постигнал). Все отново, има два типа приходи в България, които се приближават до определението за пасивни. Първите се назовават „ джобни “ и се дават от родителите на децата до 25-годишна възраст (минимум) – те са регулярни и изискват минимални старания от страна на получателите (теглене от банкомат). Другият тип пасивни приходи в България се назовават „ пенсии “ – всеки месец на 7-мо число те са по сметките на техните получатели или в пощенската станция по местоживеене.

И двата типа пасивни приходи си имат дефекти. Първите са краткотрайни, до момента в който родителите ни не решат, че би трябвало да сме независими и да стартираме да изкарваме дейни приходи, т.е. да работим някъде. Вторите са до края на живота ни, само че не са в огромен размер, а и преди този момент би трябвало да сме се трудили най-малко 40 години, с цел да ги получаваме. Минус и при „ джобните “ и при „ пенсиите “ е, че зависят от други и не може да влияем изключително върху техния размер.

Като изключим тези два типа приходи, останалите, които ще ви показва, са надалеч от определението за пасивни – те не са безконечни, а и изискват немалки старания, с цел да ги създадем и поддържаме.