Китайски художник запечават в карините си историята на Великия канал
„ Рисуването е просто още един метод за писането на дневник “, споделя испанският художник Пабло Пикасо. У Лижен, художник от град Ханджоу, повече от 40 години написа един подобен „ дневник “ за Великия канала сред Пекин и Ханджоу.
Той е роден през 1957 година в фамилията на интелектуалци и обича да рисува от дете. У Лижен пораства около Великия канал и от 1978 година насам се пробва да улови хубостта на този воден път, тайната на алеите, ширнали се по крайбрежията му, гостоприемството на локалните поданици и благосъстоянието на културата, която се носи по него.
У Лижен споделя, че спомените и страстите в картините му са дълбоки и доста по-важни от всяко техническо съвършенство. „ Моето изкуство постоянно е било обвързвано с Великия канал. Понякога рисувам това, което съм видял в предишното, а от време на време пресъздавам това, което съм чул от хората, които живеят край него “, споделя У Лижен.
Художникът си спомня за оживените събирания край Великия канал по време на празника Цинмин в детството му. За храмовите празници с изключение на локалните поданици, които почиствали гробовете на умрелите родственици и близки, идвали и хора от прилежащите места. Спомените му за лодките и живота край Великия канал са към момента пресни като преди малко нанесената багра върху платното.
У Лижън си спомня по какъв начин селяните постоянно забождали цвете в увитите към главите им кърпи. Някои носели дълги синьо-зелени престилки, а други били с жълти чанти на раменете. Всички те се трансформирали в иделани сюжети за неговите картини.
Хората, които живеели по поречието на канала, се занимавали най-вече с боядисването на тъкани, пивоварство и производството на специфичен тип хартия, от която се вършат пари, които се изгарят, когато се загатват мъртвите. „ Десетките храмове в Ханджоу бяха препълнени по време на храмовите празници “, спомня си той.
Обикновените дни също били впечатляващи за художника. У Лижен споделя, че в предишното за хората каналът бил като „ предпазен трап на града “. Тъй като нямало защитни заграждения, през лятото децата плували там и се забавлявали. „ С моите другари седяхме във водата с часове, ловяхмя скариди, охлюви и миди “, споделя той.
„ Моята четка в никакъв случай не е серпантина да рисува Великия канал. Това, което разказвам в картините си са истории от живота на елементарните хора, които съм видял и чул през последните няколко десетилетия “, изяснява У Лижен.
За него по-важни от съвършената техника са историите, спомените и възприятията в творбата. Според художника историята на Великия канал би трябвало да бъде разказана, а присъщата за него просвета предадена на идващите генерации.
За да опише историята му, У Лижен беседва с повече от 1000 възрастни хора и ги моли да да споделят спомените си за канала и за остарелия Ханджоу. В същото време художникът е обезпокоен, че доста от тях напущат този свят и историите си отиват дружно с тях.
В продължение на 40 години У Лижен споделя за Великия канал и живота към него посредством своите картини. Той употребява четката и мастилото, с цел да запечата предишното. В същото време прокарва неповторим път в изкуството, който съчетава хубостта на формите, естетиката и особеностите на онази ера.
Лю Хунниен е прочут фолклорист и професор от университета на Джъдзян. Според него картините на У Лижен са в елементарен и грациозен жанр и изобразяват доста тъкмо живота през тези години.
Той е роден през 1957 година в фамилията на интелектуалци и обича да рисува от дете. У Лижен пораства около Великия канал и от 1978 година насам се пробва да улови хубостта на този воден път, тайната на алеите, ширнали се по крайбрежията му, гостоприемството на локалните поданици и благосъстоянието на културата, която се носи по него.
У Лижен споделя, че спомените и страстите в картините му са дълбоки и доста по-важни от всяко техническо съвършенство. „ Моето изкуство постоянно е било обвързвано с Великия канал. Понякога рисувам това, което съм видял в предишното, а от време на време пресъздавам това, което съм чул от хората, които живеят край него “, споделя У Лижен.
Художникът си спомня за оживените събирания край Великия канал по време на празника Цинмин в детството му. За храмовите празници с изключение на локалните поданици, които почиствали гробовете на умрелите родственици и близки, идвали и хора от прилежащите места. Спомените му за лодките и живота край Великия канал са към момента пресни като преди малко нанесената багра върху платното.
У Лижън си спомня по какъв начин селяните постоянно забождали цвете в увитите към главите им кърпи. Някои носели дълги синьо-зелени престилки, а други били с жълти чанти на раменете. Всички те се трансформирали в иделани сюжети за неговите картини.
Хората, които живеели по поречието на канала, се занимавали най-вече с боядисването на тъкани, пивоварство и производството на специфичен тип хартия, от която се вършат пари, които се изгарят, когато се загатват мъртвите. „ Десетките храмове в Ханджоу бяха препълнени по време на храмовите празници “, спомня си той.
Обикновените дни също били впечатляващи за художника. У Лижен споделя, че в предишното за хората каналът бил като „ предпазен трап на града “. Тъй като нямало защитни заграждения, през лятото децата плували там и се забавлявали. „ С моите другари седяхме във водата с часове, ловяхмя скариди, охлюви и миди “, споделя той.
„ Моята четка в никакъв случай не е серпантина да рисува Великия канал. Това, което разказвам в картините си са истории от живота на елементарните хора, които съм видял и чул през последните няколко десетилетия “, изяснява У Лижен.
За него по-важни от съвършената техника са историите, спомените и възприятията в творбата. Според художника историята на Великия канал би трябвало да бъде разказана, а присъщата за него просвета предадена на идващите генерации.
За да опише историята му, У Лижен беседва с повече от 1000 възрастни хора и ги моли да да споделят спомените си за канала и за остарелия Ханджоу. В същото време художникът е обезпокоен, че доста от тях напущат този свят и историите си отиват дружно с тях.
В продължение на 40 години У Лижен споделя за Великия канал и живота към него посредством своите картини. Той употребява четката и мастилото, с цел да запечата предишното. В същото време прокарва неповторим път в изкуството, който съчетава хубостта на формите, естетиката и особеностите на онази ера.
Лю Хунниен е прочут фолклорист и професор от университета на Джъдзян. Според него картините на У Лижен са в елементарен и грациозен жанр и изобразяват доста тъкмо живота през тези години.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ